РЕШЕНИЕ № 260099
/ 22.3.2022г.
гр. Перник, 22.03.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: Мариета Динева-Палазова
при секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 01274
по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е искова
молба, подадена от “ПРОФИ
КРЕДИТ България”
ЕООД срещу
М.К.М., с която са предявени
следните кумулативно обективно съединени искове: 1. за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1843,70 лева,
представляваща неплатена главница по договор за
потребителски кредит № **********/17.09.2018 г., договорна лихва в
размер на 316,83 лева, дължима за периода от 25.04.2019 г. до 31.07.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за
които вземания е издадена заповед № 1081/04.05.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане №
267754/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 01473/2020 г. на ПРС; 2. За осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2181,91 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит №
**********/17.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
и съдебните разноски за производството.
Ищецът твърди, че на
17.09.2018 г. е сключил договор за потребителски кредит № **********, по силата на който
ответникът е получил сумата от 2000 лева в заем, от които 449,10 лева са
послужили за рефинансиране на предходно негово задължение по договор за
потребителски кредит № **********, а остатъкът от 1550,90 лева е бил преведен
по банкова сметка ***.09.2018 г. Посочва, че ответникът се е задължил да върне
обща сума в размер от 6048 лева, при ГПР от 49,89 %, годишен лихвен процен от
41,17 %, и с включено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги на
стойност 2534,76 лева за срок от 36 месеца на месечни погасителни вноски
съгласно приложен погасителен план в размер на 168 лева с падеж на всяка вноска
на 25-то число от месеца. Признава, че отвеникът е погасил общо сумата от
840,80 лева по договора, като последната му платена вноска била на 19.03.2019
г. Ищецът твърди, че е изпратил на ответника уведомление за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, което е останало непотърсено от кредитополучателя. Поддържа, че предсрочната изискуемост е настъпила на
31.07.2019 г., до която дата претендира заплащане на договорно възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК и към
настоящия момент ответникът М.К.М. не е подал отговор на исковата молба и не е
взел становище по нея. С
възражението по чл. 414 ГПК ответникът е
направил възражение за нищожност на договора за кредит, без да е посочил на
какво основание намира същия за невалиден. Оспорил е главницата и лихвите като
погрешно изчислени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт №
**********/17.09.2018 г., сключен между “ПРОФИ
КРЕДИТ България”
ЕООД като кредитор и ответника
М.К.М. като кредитополучател. По силата на този договор на кредитополучателя е предоставен кредит в общ размер от 2000 лева срещу задължението на кредитополучателя да върне сума в общ размер от 3513,24 лв. на 36 месечни вноски от 97,59 лева, с падеж на първата вноска
25.10.2018 г. и последната на 25.09.2021 г., ден на плащане- 25-то число от месеца, при фиксиран годишен
лихвен процент по заема от 41,17 % и годишен процент на разходите от 49,89 %. Уговорено е още заплащането на възнаграждение за допълнителни
услуги в размер на 2534,76
лева, платимо на 36 месечни
равни вноски от 70,41 лева. Общият размер на вноската, включваща главница,
договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги, възлиза на 168 лева, а
общото задължение е на стойност 6048 лева. Страните са се съгласили част от
предоставения кредит в размер на 449,10 лева да послужи за рефинансиране.
Предоставено е
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договор за потребителски кредит ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт №
**********/17.09.2018 г., от което се установява, че обсъжданите услугите на стойност 2534,76 лева се изразяват в следното: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3.
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. възможност за
смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. В споразумението е уговорено, че кредитополучателят има право, но не е
длъжен да поиска фактическото предоставяне на горепосочените услуги през цялото
време на изпълнение на договора. Посочено е, че 15 % от възнаграждението за
допълнителните услуги, но не повече от 300 лева, представлява стойността на
предоставената услуга приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит.
Договорът за кредит е подписан на всяка страница от ответника, като на последната страница
собственоръчно са изписани
и трите му имена. При липса на възражения и доказателства, установяващи неистинността му, съгласно чл. 180 ГПК договорът е доказателство, че изявлението е
направено от страните по него. Приложени са още подписани от страните по делото общи условия към договор
за кредит, погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, искане за отпускане на потребителски кредит.
С приложения анекс № 1 към договор за потребителски кредит № **********/17.09.2018 г., сключен във връзка с постъпило на
19.02.2019 г. от кредитополучателя искане за отлагане на вноски, страните са
уговорили плащанията да стават по нов погасителен план, неразделна част от
анекса, както и промяна на годишния процент на разходите на 46,78 %. При новия
погасителен план са запазени размерите на месечните вноски, уговорено е да не
се дължи вноска на 25.02.2019 г., срокът на договора е удължен на 37 месеца, а последната погасителна вноска е на 25.10.2021 г. Останалите клаузи по договора за кредит не са промени.
Представено е платежно нареждане от
18.09.2018 г.,
от което се установява, че ответникът
е получил по банковата си сметка,
посочена в договора за потребителски кредит,
сумата в размер на 1550,90
лева, която е предмет на обсъждания кредит, както и извлечение по сметка към
договора, в което са отразени извършените от ответника плащания на обща
стойност от 840 лева, направени преди падежните дани на първите 4 погасителни
вноски по първоначалния погасителен план и на първата вноска от новия
погасителен план.
В
материалите по делото се намира уведомление от ищеца, адресирано до ответника,
с което го информира, че счита кредитът за предсрочно изискуем, като към него е приложена
обратна разписка с извършено отбелязване, че е останала непотърсена.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът
намира
от правна страна следното:
Районен съд-Перник е сезиран с
обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и с
правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 1473/2020 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление
на “ПРОФИ
КРЕДИТ България”
ЕООД с вх. № 6966/02.03.2020 г., е
издадена заповед №
1081/04.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 267754/26.04.2021 г. по ч.гр.д.
№ 01473/2020 г. на ПРС срещу длъжника Цецка Симеонова Тодорова от гр. Перник за вземанията,
предмет на предявените установителни искове. В срока по чл. 414 срещу заповедта
е подадено възражение от длъжника и на основание
чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни
искове за съществуване на вземанията. С
разпореждане № 8866/04.05.2020 г. заявлението е отхвърлено за сумата
в размер на 2181,91 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги по договор за потребителски
кредит № **********/17.09.2018 г. и за сумата от 30 лева- разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането, като на заявителя са
дадени указания, че може да предяви осъдителен иск за това вземане съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Установителните и осъдителният иск за сумата
в размер на 2181,91 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, са предявени в
срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени
доказателства пред заповедния съд,
и са процесуално допустими.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на
правата и задълженията, съдът прави извода,
че е налице сключен от разстояние договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит.
Договорът е сключен в изискуемата се съгласно
чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма,
а съдържанието на неговите
клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори,
които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация за
данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (първоначално уговорен от 36 месеца, променен с анекс на 37 месеца), размер на кредита от 2000 лева
при рефинансиране на предходен договор за сумата от 449,10 лева; фиксиран годишен
лихвен процент (41,17 %), ГПР в размер на 49,89 %, променен с анекса на 46,78 %, и общата сума, дължима от потребителя в размер на
3513,24 лева, без възнаграждението за
допълнителни услуги от 2534,76 лева, поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 ЗПК. Посочено е и каква част от всяка погасителна вноска покрива задълженията за
главница, договорна лихва и допълнителни услуги. Както
националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не
поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент
на разходите. Те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК.
В договора се съдържа погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което води до извод
за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Съдът намира за действителна и
клаузата за заплащане на договорна лихва, въпреки че размерът на същата от 41,17 %- фиксиран годишен лихвен процент, надвишава повече от
три пъти размера на законната лихва за забава. Разбирането, застъпено в
съдебната практика за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, е било релевантно преди
приемането на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от Закона за потребителския кредит (в сила
от 23.07.2014 г.), докогато в закона не е била определена горна граница на
договорната лихва при потребителските кредити. При действието на чл. 19, ал. 4
и, ал. 5 от ЗПК се регламентира по императивен начин предела на оскъпяване на
кредита - годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С
ПМС № 100 от 2012 г. се посочва, че законната лихва представлява сбор от
основния лихвен процент на БНБ плюс 10 %, т. е. максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК възлиза на малко над 50 %.
С поставянето на максимална горна допустима граница на
годишния процент на разходите, законодателят е защитил правата на длъжника
(кредитополучател) от едностранен произвол на по-силната страна, каквато е
кредитодателят. В този смисъл са и мотивите на законодателя за тази промяна,
които са обективирани в Стенограма от обсъжданията на проекта на Закон за
изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит № 454-01-8 от
30.01.2014 г., 42-то НС), където се обосновават нужда от предоставяне на
по-високи лихвени лимити за финансови небанкови институции, чиято кредитна
дейност е застрашена с висока степен на несъбираемост и приходите от лихви
следва да покриват загуби от рисково кредитиране на неплатежоспособни длъжници,
формиращо 50 % от оборотната дейност (в този смисъл- Решение № 176 от
29.06.2020 г. по в. гр. д. № 234/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик, Решение №
119 от 29.04.2020 г. по в. гр. д. № 570/2019 г. на Окръжен съд – Враца, Решение
№ 22 от 24.02.2020 г. по т. д. № 11/2020 г. на Окръжен съд – Русе,
Решение № 260048 от 26.10.2020 г. по в. гр. д. № 218/2020 г. на Окръжен съд – Шумен, Решение № 183 от 25.02.2020 г. по
т. д. № 1920/2019 г. на Окръжен съд – Варна, Решение от 22.03.2021 г. по в. гр. д. № 11513/2019 г. на Софийски градски
съд, Решение № 260123 от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 114/2021 г. на Окръжен
съд - Кюстендил и други). До предвидения размер в
чл. 19, ал. 4 ЗПК страните могат свободно да се договорят и потребителят може да
извърши преценка дали конкретните
условия са изгодни за него, като с уговорения в процесния
договор ГПР в размер на 49,89 %, променен с анекса на 46,78 %, са спазени тези изисквания, съответно клаузата за
заплащане на договорна лихва от 41,17 % фиксиран годишен лихвен процент се явява действителна.
От събраните по делото писмени доказателства се доказа
изпълнението на задължението на кредитора да преведе по банков път по сметка на
кредитополучателя остатъчния размер на кредита от 1550,90 лева след приспадане на сумата от 449,10 лева, послужила за рефинансиране на предходно задължение на ответника по
договор за потребителски кредит № **********.
Съгласно разясненията на т. 1 от Тълкувателно
решение № 8/2017 по тълк. дело №
8 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тези разрешения са приложими и към процесния договор за кредит,
макар и същият да не е банкова сделка. Следователно,
въпреки че не е обявена предсрочната изискуемост на процесните погасителни
вноски, което се установява от липсата на доказателства за
връчване на уведомлението за предсрочната изискуемост на ответника,
в настоящото производство трябва да се изследва по отношение на кои от тях е
настъпил падежът за плащане и съответно исковете по чл. 422 ГПК досежно същите
биха се явили основателни. Падежът на
всички вноски по процесния договор за кредит е настъпил преди приключване на съдебното дирене по делото, тъй като
падежът на последната погасителна вноска е на 25.10.2021 г. Следователно за ответника е възникнало задължението да заплати всички
погасителни вноски.
След като
процесният
договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне
на тяхното съдържание и
клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността
на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и
служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да
провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и
съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. С цитираното възнаграждение за
допълнителен пакет от услуги „бонус“ се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
подобно възнаграждение не представлява плащане за услуга, а реално представлява
прикрити разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на
ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Същевременно следва да се отбележи, че се
твърди предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение
е дали тези услуги ще бъдат използвани от потребителя, т. е., то е дължимо само
за „възможността за предоставянето“ на услуги: 1. приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит, 2. възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Принципите на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава.
Също така, следва да се има предвид и
факта, че с оглед на естеството на част от посочените допълнителни услуги, на
практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което
страната има по силата на закона (правото на страните да инициират
предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата
да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски), което води до
значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй
като на практика излиза, че едната страна - потребителят, заплаща за правото си
да договоря с другата страна - кредитор за изменение на параметрите на
сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а
той зависи от волята на другата страна - кредитора.
Всичко това води до извод, че подобна
клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено
законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК. В този смисъл следва да се отхвърли
изсковата претенция за сумата от 2181,91
лева – възнаграждение за предоставен допълнителен
пакет от услуги.
Предвид недействителността на клаузата за
заплащане на възнаграждението за допълнителен пакет услуги, ответникът е дължал
заплащане единствено на главница и възнаградителна лихва, за които месечната
погасителна вноска е в размер на 97,59 лева. С исковата молба ищецът е направил признание, че
ответникът е заплатил общо сумата от 840,80 лева. Съдът цени това признание
съгласно чл. 175 ГПК с оглед на всички данни по делото и приема, че с платената
от ответника сума са погасени първите 4 погасителни вноски от първоначалния
погасителен план за периода от 25.10.2018 г. до 25.01.2019 г., както и от 6- та
до 9-та вноска за периода от 25.03.2019 г. до 25.06.2019 г. на обща стойност от
780,72 лева съгласно представения
погасителен план към договора. Остатъкът от 60,08
лева е погасил лихвата от 58,34 лева на десетата погасителна вноска с падеж 25.07.2019
г. и 1,74 лева от главницата, включена в същата погасителна вноска съобразно
правилата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД за погасяване на различните видове задължения
към един и същ кредитор.
Следователно ответникът е заплатил
главница на обща стойност 268,15 лева, поради което при получен кредит в размер
на 2000 лева, същият дължи заплащане на главница в размер на 1731,85 лева,
включена в погасителните вноски за периода от 25.07.2019 г. до 25.10.2021 г.
Ищецът претендира заплащане на договорна лихва в размер на 316,83 лева, дължима за периода от 25.04.2019 г. до
31.07.2019 г., а ответникът е заплатил дължимите договорни лихви за периода от
25.04.2019 г. до 25.07.2019 г. на тойност от 241
лева съгласно представения погасителен план към договора, поради което дължи заплащане на остатъка от 75,83
лева за периода от 25.07.2019 г. до 31.07.2019 г.
С оглед
гореизложението, предявените установителни искове се явяват частично
основателни, а осъдителният иск- неоснователен.
По
разноските:
Съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски за
исковото и заповедното производство съобразно уважената част на исковата
претенция.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в
настоящото производство: 86,85 лева –
държавна такса за
съединените искове и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, т. е. общо 186,85 лева, от
които следва му се присъдят 77,78 лева съразмерно на уважената част от исковете.
В заповедното производство разноските са следните:
50 лева - юрисконсултско възнаграждение и 86,85 лева – държавна такса за предявените в настоящото
производство искове, т. е.
общо 136,85 лева, от които следва му се
присъдят 56,97 лева
съразмерно на уважената част от исковете.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право да му се заплатят направените разноски съобразно отхвърлената част на
исковата претенция. Същият обаче не претендира разноски и не е представил
доказателства за такива, поради което и не следва да му се присъждат.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.К.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “ПРОФИ
КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1731,85 лева
/хиляда седемстотин тридесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща неплатена главница по договор за
потребителски кредит № **********/17.09.2018 г., договорна лихва в
размер на 75,83 лева /седемдесет и пет лева и осемдесет и три
стотинки/ за периода от 26.07.2019 г. до
31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-02.03.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата, за които вземания е издадена заповед
№ 1081/04.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 267754/26.04.2021 г. по ч.гр.д.
№ 01473/2020 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК от “ПРОФИ
КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, срещу М.К.М., ЕГН **********,***, искове с правна квалификация
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, за признаване за установено, че М.К.М. ДЪЛЖИ на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД разликата над
сумата от
1731,85 лева /хиляда седемстотин тридесет и един лева и осемдесет и
пет стотинки/ до целия предявен размер от 1843,70 лева /хиляда осемстотин четиридесет и три лева и седемдесет
стотинки/, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит №
**********/17.09.2018 г., разликата над сумата от 75,83 лева /седемдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ до целия предявен размер от 316,83 лева /триста и шестнадесет лева и осемдесет и три стотинки/,
представляваща договорна лихва, дължима за периода от
25.04.2019 г. до 25.07.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази част от главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-02.03.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед № 1081/04.05.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане №
267754/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 01473/2020 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, срещу М.К.М., ЕГН **********,***, иск с правна квалификация
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на М.К.М. да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
сумата в размер на 2181,91 лева /две хиляди сто осемдесет и един лева и деветдесет и
една стотинки/, представляваща възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги по договор за
потребителски кредит № **********/17.09.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-02.03.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
М.К.М., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 186,85 лева /сто осемдесет и шест
лева и осемдесет и пет стотинки/ - направени разноски в
исковото производство,
и сумата от 56,97 лева /петдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/–
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението
в сила, изисканото ч.гр.д. № 01473/2020 г. по описа на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
СЪДИЯ: