Р Е Ш Е Н И Е № 268
гр. Сливен, 10.07.2023
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - I състав, в публичното заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Слав Бакалов
при секретаря Ваня Фърчанова като разгледа докладваното от съдия Слав Бакалов административно дело № 20237220700177/2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл. 107, ал.
2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) във вр.
с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалбата на а И.М.М. и Х.М.Д. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1461/24.04.2023 г. на
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Русе, с която
на основание чл. 107, ал.1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“ и т.4,
буква “б“, ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от Закона за автомобилните превози са
наложени следните принудителни административни мерки: 1. По чл. 106а, ал. 1, т.
1, буква „а“ и ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за
автомобилните превози – временно спиране от движение на моторно превозно
средство лек автомобил марка Мерцедес Спринтер от
категория М1 с рег. № ********, регистриран в РБългария
на дата 30.08.2021 г., собственост на И.М.М., до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой
регистрационна табела с регистрационен номер ******** и отнемане на
свидетелство за регистрация № *********, издадено в РБългария;
2. По чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б“ и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните
превози - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № *********,
издадено на 15.02.2022 г. от МВР – Сливен до отстраняване на нарушението, но за
не повече от 1 година.
В жалбата се
твърди, че жалбоподателите не са доволни от оспорваната заповед. Жалбоподателят
И.М.М. обжалва заповедта в частта по т. 1, а
жалбоподателят Х.М.Д. в частта по т. 2. Считат обжалваната заповед за
незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие и при неправилно
приложение на материалноправните разпоредби, както и несъответствие с целта на
закона. Твърдят, че в заповедта не са изложени мотиви защо наказващият орган е
възприел наличието на материалноправните основания за прилагане на ПАМ. Считат,
че административният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Били
снети обяснения само от двама от пътуващите лица, не били снети обяснения от
адресата на акта и други пътуващи. Твърдят, че ПАМ била приложена по отношение
на лице, което не попада в хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б“ от
ЗАвтП. Молят съда да отмени оспорената заповед, съответно И.М.М. по отношение на ПАМ по т.1, а Х.М.Д. по отношение на ПАМ
по т. 2 от заповедта. .
В с.з. оспорващите
лично и чрез пълномощника си адв. М.М. *** поддържат жалбата. Считат, че са събрани писмени и
гласни доказателства, които интерпретирани правилно, а не по начин такъв
обслужващ наказващият орган, сочат на различни изводи, а именно, че пътуващите
в процесното МПС са поделили разходи помежду си и са организирали едно
споделено пътуване, а Х.Д. не е осъществявал международен превоз на пътници по
смисъла, който влага ЗАвтП.
Административния
орган Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Русе към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” в писмено становище заявява,
че издадената заповед е съобразена с материалите и процесуални правила при
издаването. Моли същата да бъде потвърдена. Прави възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение претендирано от оспорващите.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 21.04.2023г.
при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за
автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа
на тях подзаконови нормативни актове и извършване на проверки за осъществяване
на нерегламентиран превоз на пътници от Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация", с цел превантивно осигуряване на безопасността на
пътуващите, Г. Г. Д. – и. в Отдел „Контрол" към Регионална дирекция
„Автомобилна администрация" — Русе е установил, след оказано съдействие от
органите на Регионална дирекция „Гранична полиция" - Русе, че Х.М.Д. с ЕГН:
**********,*** извършва международен обществен превоз на 8 броя пътници от Р.
България за Ф. Р. Германия с лек автомобил марка Мерцедес Спринтер
от категория Ml с peг. № ********, регистриран в Р.
България на дата 30.08.2021 г., собственост на И.М.М.
с ЕГН **********.
Извършваният
международен обществен превоз на пътници бил с маршрут от България до Германия и
се извършвал с лек автомобил марка Мерцедес Спринтер
от категория Ml с peг. № ********, регистриран в Р.
България на дата 30.08.2021 г. собственост на И.М.М. с
ЕГН **********. От направена справка в информационните масиви на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация" се установило, че международният
обществен превоз на пътници се извършва без за моторно превозно средство с peг. № ********, да има издадено заверено копие към лиценз
на Общността и същият не е вписан в списък на моторните превозни средства към
лиценз, издаден от МТС.
Снети са обяснения
от двама пътника от служител на РДГП - Русе Л. Е. П., - като се установило
следното: Н. М. К. пътувал към Германия, като от познати научил за пътуването
на човек, на който не знаел името, но той му казал, е ще го закара, като му
плати 50 - 60 евро за гориво. Толкова платили и другите пътници. От обясненията
на Й. Д. В. става ясно, че познавала човек на име И., който карал хора за
Германия. Той искал само да му заплати горивото. Хората, които пътували с нея
давали по 50 — 60 евро, колкото дала и тя.
За констатираното
на Х.М.Д. бил съставен AУAH № 332581 от 21.04.2023 г. за нарушение на чл.6,
ал.1от ЗАвтП е чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Със съставянето на АУАН са иззети
СУМПС, СРМПС № ********* и 1 бр. рег. табела.
(л.10)
Въз основа на
съставения АУАН е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-1461/24.04.2023 г. на
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Русе, с която
на основание чл. 107, ал.1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“ и т.4,
буква “б“, ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от Закона за автомобилните превози са
наложени следните принудителни административни мерки: 1. По чл. 106а, ал. 1, т.
1, буква „а“ и ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за
автомобилните превози – временно спиране от движение на моторно превозно
средство лек автомобил марка Мерцедес Спринтер от
категория М1 с рег. № ********, регистриран в РБългария
на дата 30.08.2021 г., собственост на И.М.М., до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой
регистрационна табела с регистрационен номер ******** и отнемане на
свидетелство за регистрация № *********, издадено в РБългария;
2. По чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б“ и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните
превози - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № *********,
издадено на 15.02.2022 г. от МВР – Сливен до отстраняване на нарушението, но за
не повече от 1 година. Видно от приложеното по делото копие свидетелството за управление на МПС №
********* е издадено на Х.М.Д.
От показанията на
свидетеля И. В. Д., става ясно, че през месец април 2023 г. се прибрал от
Холандия в България за празниците. Началникът му в Холандия, който бил б., го попитал
дали няма хора, които търсят работа. Свидетеля се обадил на Х., на И. и на други
и ги питал дали си търсят работа за Холандия. Когато му отговорили, че търсят,
той им казал, че ще уреди да дойдат с бус. Уговорил И.М.
да закара хората и той да дойде да работи в Холандия Събрали 8-9 човека включително
и Х., който трябвало да кара буса. Х. също идвал на
работа в Холандия. Уговорили се всички да съберат пари и да платят по 40-50
евро на човек за пътуването. Парите трябвало да получи шофьора Х., за да може
да зарежда гориво. Пътуване с бус от България до
Холандия струвало около 500 евро, като било необходимо да се купи винетка,
гориво да се зарежда, като за шофьора нямало. Сумата била определена според
разхода на гориво на буса. Някои от хората дошли и останали,
работили известно време, други си тръгнали. Поради случката И. и Х. не могли да
дойдат.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства и разпитания свидетел.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Оспорения
административен акт е връчен на 24.04.2023 г. на Х.Д. и на 04.05.2023 г. на И.М..
Жалбата е подадена по пощата на 05.05.2023 г. (л.6 и
справка в сайта на Еконт), поради което е допустима -
подадена е в срока по чл.149 ал.3 във вр. с ал.1 от
АПК от лица участвали в производството по издаване на административния акт и
имащи правен интерес от оспорването в съответните части, като непосредствени
адресати на акта.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал.
1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващите, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената по
съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал.
1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се
прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
Със Заповед № РД-01-553/23.11.2021 г., на основание чл. 107, ал.
1 от ЗАвтП и чл. 7, т. 5
от Устройствения правилник на Изпълнителна Агенция
"Автомобилна Администрация", Изпълнителният директор на ИА
"АА" – гр. София е упълномощил с правото да прилагат с мотивирани
заповеди принудителни административни мерки по чл. 106
и 106а от ЗАП
редица длъжностни лица, сред които е и директор на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" (т. 4 от заповедта, л. 19).
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма, съгласно
чл. 59, ал. 2
от АПК, но същият е незаконосъобразен, тъй като не са спазени
материалноправните и процесуални изисквания за издаването му.
По смисъла на чл. 106а, ал.
1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки се прилагат за
преустановяване на административни нарушения по този закон. По приложената
хипотеза на чл. 106а, ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗАП се налага принудителна мярка
временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на
пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността. Съгласно
чл.106а ал.1 т. 4 б. „б“ принудителна мярка временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство се налага на водач, който извършва
обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има
издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е
включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година;
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от
ДР на ЗАвтП, "обществен превоз" е превоз, който се
извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а според легалната
дефиниция на § 1, т. 3 от
ДР на ЗАП, "превоз на пътници" е дейност на физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу
заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни
превозни средства независимо дали са натоварени или не. Трайно в съдебната
практика е прието, че анализът на § 1, т. 1
и т. 3,
във вр. с т. 4, б.
"б" от ДР на ЗАвтП налага извод, че основната
предпоставка, по която се различават "общественият превоз" и
"превозът за собствена сметка" е възмездният характер на дейността. (Решение
№ 14081 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5205/2015 г., VII о., ) Когато се
извършва без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници
е такъв за собствена сметка.
За да бъде
установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз
на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал.
1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има
уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Последното обстоятелство
не се установява по делото.
Видно от
представените по делото писмени доказателства в хода на административното
производство са били снети по реда на чл. 44 от АПК
писмени сведения от две физически лица, които са били пътници в процесното МПС
(л.15, 16), които обяснения обаче не са оформени надлежно по реда, визиран в чл. 44, ал. 2
от АПК. Според този текст от закона сведенията се дават писмено,
подписват се от лицата, които са ги дали и се приподписват
от административния орган или от определен от него служител. Когато лицето не
може да даде сведения писмено, какъвто е случая поради неграмотност, то се
призовава да ги даде устно, но отново пред административния орган или от
определен от него служител. В случая издателят на заповедта за прилагане на ПАМ
е Директора на РД "Автомобилна администрация" гр. Русе, но писмените
обяснения дадени от Н. М. К. и Й. Д. В. не са приподписани
от АО или лица, които са служители на "Автомобилна администрация" гр.София,
а от Л. П., който е посочено, че е служител на ГПУ Русе. Допуснатото нарушение
е съществено, още повече, че на всички лица дали сведения по чл. 44, ал. 1
от АПК не им е разяснено по реда на ал. 4, че пред съда могат да
бъдат разпитани като свидетели. (Решение № 4178 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 11216/2015 г., VII о.,).
В тежест на
административния орган, съгласно чл. 170, ал.
1 от АПК е да докаже наличието на всички предпоставки за налагане на
принудителната административна мярка по чл. 106а, ал.
1, т. 1, б "а", т. 4 б "б",
ал. 2, т. 1
и т. 3
и ал. 7 от ЗАвП. Както бе посочено по-горе една от
кумулативно предвидените в закона предпоставки, за да се приложат горепосочените
ПАМ е с автомобила да е извършен "обществен превоз" на пътници. По
отношение наличието на тази предпоставка от страна на административния орган,
носител на доказателствената тежест не бяха ангажирани по делото други
доказателства, освен съставените в хода на административното производство
писмени сведения от пътувалите лица. Доре да се пренебрегне обстоятелството, че
са съставени при нарушение на чл. 44, ал. 3
и 4 от АПК,
същите не подкрепят приетата от органа фактическа обстановка.
От показанията на свидетеля Д. става ясно, че
8-9 човека били организирани да пътуват заедно в автомобил собственост на М. и
управляван от Д. до Холандия, като се уговорили всеки от тях да предостави по
40-50 евро на водача за транспортни разходи, представляващи такива за гориво и винетни такси, като общите разходи били около 500 евро.
Действително в случая не е установена действителната дестинация на пътуването,
тъй като в жалбата е посочено, че оспорващите пътували към Германия, тази цел
са посочили и далите обяснения К. и В.. Независимо от това безспорно е
установено намерението за поделяне на разходите по пътуването. Тази уговорка е
потвърдена и в писмените обяснения представени от Н. М. К. и Й. Д. В., на които
се позовава административния орган. Общата сума необходима за осъществяване на
пътуването, разделен на броя на пътниците, показва, че средствата, които следва
да предостави всеки от тях, съответства на частта от разходите за всеки пътник.
Несъмнено в случая се касае за споделено пътуване, а не за обществен превоз на
пътници, тъй като липсва търговска цел и намерение за реализация на икономическа
облага. В този смисъл по делото не е безспорно установено, че с процесния
автомобил е извършен международен
обществен превоз на пътници т.е. оспорената заповед е издадена при липса на
фактическо основание за това.
Заплащането на
услугата превоз е различно от плащането само на част от разхода на гориво (при
т. н. споделено пътуване), който разход е само един от компонентите, формиращ
цената на услугата превоз. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС -
напр. Решение №
2234 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2014 г., Решение № 92 от 5.01.2015
г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г., Решение № 70 от 5.01.2015
г. на ВАС по адм. д. № 6864/2014 г.
С оглед на
гореизложеното за оспорената заповед са налице основания за отмяна по чл.146
т.4 и т.5 от АПК.
Искания за
присъждане на разноски не са правени.
Ръководен от
изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на И.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1461/24.04.2023 г. издадена
от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Русе, в
частта с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“ и ал. 2,
т. 1 от Закона за автомобилните превози – временно спиране от движение на
моторно превозно средство лек автомобил марка Мерцедес Спринтер
от категория М1 с рег. № ********, регистриран в РБългария
на дата 30.08.2021 г., собственост на И.М.М., до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца;
ОТМЕНЯ по жалбата на Х.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № РД-14-1461/24.04.2023 г. издадена от Директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Русе, в частта с която е
наложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б“
и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС № *********, издадено на 15.02.2022 г. от
МВР – Сливен, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: