Решение по дело №888/2019 на Окръжен съд - Бургас

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ІІІ - 88                                           24.07.2019 год.                                     гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                           трети въззивен граждански състав

на шестнадесети юли                                             две хиляди и деветнадесета година

в открито заседание в следния състав:

         

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                                                          КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

  

секретар Жанета Граматикова,

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

в.гр.дело номер 888 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Р.Р.Е., ЕГН ********** ***, чрез процесуален представител адв.Д.З., срещу решение № 86/17.04.2019 год. по гр.д.№ 21/2019 год. по описа на Айтоския районен съд, в частта, с която съдът е постановил запазване на брачното фамилно име на Д.Ш.Е., ЕГН **********, като е постановил тя да продължи да носи фамилията Е.. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано-постановено при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че не са налице основания за запазване на фамилното име на съпругата, тъй като тя не е известна в обществото с фамилията Е.. Твърди се, че не се установяват и други важни обстоятелства, които да налагат запазването на фамилното име на съпруга след прекратяване на брака. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за промяна на фамилното име на съпругата, като бъде възстановено предбрачното и фамилно име – Мехмед. Направено е искане за присъждане на съдебните разноски.

В дадения срок не е постъпил отговор от насрещната страна Д.Ш.Е..

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице-упълномощен процесуален представител и е допустима.

С решението в обжалваната част в производство по прекратяване на брак чрез развод Айтоският районен съд се е произнесъл по въпроса за фамилното име на съпругата след прекратяване на брака.

 

Решение № 86/17.04.2019 год. по гр.д.№ 21/2019 год. по описа на Айтоския районен съд не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които е допуснат развод между страните без произнасяне по въпроса за вината и ползването на семейното жилище е предоставено на мъжа.

С исковата молба, с която е сезирал съда ищецът Р.Р.Е. е заявил, че няма претенции относно фамилното име на съпругата след прекратяване на брака.

С отговора на исковата молба съпругата е заявила, че след прекратяване на брака желае да запази брачното си фамилно име-Е..

В първото по делото заседание ищецът е заявил, че не желае ответницата да запази фамилното си име след прекратяване на брака.

Както пред районния съд, така и пред настоящия съд страните поддържат изразените становища по спорния въпрос. Пред районния съд са ангажирани гласни доказателства.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Установи се по делото, че страните са били в брачна връзка повече от 18 години, като след сключване на брака на 18.10.2000 год. съпругата е приела фамилното име на съпруга си – Е..

Пред районния съд са разпитани свидетелите Али Али и Мехмедемин Илияз, които са изложили обстоятелства относно впечатленията си за това, с кое фамилно име е била известна съпругата след сключване на брака.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Доколкото в разпоредбите на чл.318 и сл. от ГПК, уреждащи производството по брачни дела, не е предвидена изрична разпоредба, която да ограничава правото на всеки от съпрузите за въззивно обжалване на постановено по чл.49, ал.1 от СК решение за развод във всичките му части, а това право следва както от общото правило на чл.258 от ГПК и по аргумент от специфичното правило на чл.325 от ГПК, съдът намира подадената жалба за допустима.

Макар да разполага с право на жалба срещу решението в частта за фамилното име на съпругата след развода, след приемането на действащия понастоящем Семеен кодекс през 2009 год., на съпруга, който не е променил фамилното си име след брака не е предоставена възможност да въздейства върху волята на другия съпруг, който е променил фамилното си име след брака, във връзка с въпроса за фамилното име след развода. Разпоредбата на чл.53 от СК сочи, че след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Това означава, че принципът възприет от законодателя със сега действащия СК /за разлика от отменения СК/ е след развода да бъде запазено брачното фамилно име на съпруга. Само ако съпругът, който е променил фамилното си име след брака желае да възстанови предбрачното си фамилно име, може да направи искане в този смисъл на основание чл.53 от СК. Дори при ненаправени искания от съпрузите, по въпроса за фамилното име след развода съдът се произнася служебно и следва да съобрази нововъведения принцип за запазване на фамилното име след развода. /чл.326 от СК/.

Тъй като искане за възстановяване на фамилното име на съпругата преди брака не е направено от нея, а същата изрично е заявила, че желае да запази брачното си фамилно име, по аргумент от чл.53 от СК съдът по бракоразводния процес е обвързан да постанови запазване на брачното и фамилно име, независимо от това какви обстоятелства са установени по делото и какво становище по въпроса е изразил другия съпруг. В този смисъл са теоретичните разсъждения в Коментар на новия СК-ИК“Труд и право“- Сф-2009 год., стр.46, както и съдебната практика на ВКС- в.ж. решение № 245 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2011 г., IV г. о., ГК. Ето защо, като правно ирелевантни, настоящият съд не следва да обсъжда свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Али Али и Мехмедемин Илияз относно изложените факти по въпроса, с какво фамилно име е била известна по време на брака си съпругата.

Като е приел, че след развода съпругата следва да запази брачното си фамилно име - Е., Айтоският районен съд е постановил правилно съдебно решение в обжалваната част .

Предвид горното решението в обжалваната част като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено в тази част от настоящия съд.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

 

 

 

Р        Е        Ш      И       :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 86/17.04.2019 год. по гр.д.№ 21/2019 год. по описа на Айтоския районен съд, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ :1.           2.