РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Велико Търново , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Ирена Колева
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20204100500921 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 437 от ГПК.
Жалбоподателят – П. М. С. – обжалва отказа на съдебния изпълнител Димитър
Бойчев да прекрати производството по изпълнително дело № 162 по описа за 2015 година.
Позовава се на прекратителното основание по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Взискателят – „П И Б“-АД, гр. София – излага доводи за правомерност на
атакуваното постановление. Срокът по цитирания от жалбоподателя законов текст не е
изтекъл.
Съдебният изпълнител намира жалбата за неоснователна. Исканията на
взискателя за извършване на принудителни действия били удостоверени в протоколи в
рамките на двегодишния срок по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Съдът обсъди доводите на страните и след преценка на относимите за спора
доказателства приема за установено от фактическа страна:
Производството по изпълнителното дело е образувано за принудително
реализиране на парични взимания на банката-взискател против жалбоподателя и други
двама длъжници. Няма спор, видно е от документите по делото, че на 30.11.2018 година
взискателят е поискал опис на движими вещи, а предхождащото го искане – за запор върху
банкова сметка на жалбоподателя в „Б ДСК“-ЕАД, гр. София, датира от 15.07.2017 година.
1
Жалбата е неоснователна. Срокът по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК не е изтекъл.
Той тече от посочените по-горе две дати. Нито времето помежду им, нито периодът от
последното действие до постановяване на атакуваното постановление равни на изисквания
от закона двегодишен срок.
Доводите на жалбоподателя не са основателни.
Изтичането на срока по чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК не погасява нито
изпълняемото право по издадения изпълнителен лист, нито правото на принудително
изпълнение за събирането му. Затова взискателят може да поиска от съдебния изпълнител
извършване на нови принудителни способи. Това е сторил с искането си от 15.07.2017
година за запор върху банкова сметка на длъжника. При настъпило прекратяване на
изпълнителното производство взискателят е поискал образуване на нов изпълнителен
процес. Изводът не може да бъде друг, щом искането от година отговаря на изискванията на
чл. 426 от ГПК и от към съдържание и откъм приложения. По аргумент от чл. 33, изречение
второ от ГПК, изискването за форма на молбата за образуване на изпълнително
производство е спазено, щом е отразено в нарочен протокол на съдебния изпълнител.
Не съществува изискване взискателят непременно да си вземе изпълнителния
лист от преписката по прекратеното дело и с нова молба, наречена молба за образуване на
изпълнително производство, да посочи изпълнителен способ. Не съществува ограничение
документалните действия по изпълнителното производство да се направят по преписката на
вече прекратен процес.
По искане на взискателя съдебният изпълнител дължи извършване на
процедурни действия, насочени към събиране на вземането по изпълнителния лист, дори
правото на принудително изпълнение да е погасено по давност. Последната не се прилага
служебно – чл. 120 от ЗЗД.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля жалбата на П. М. С. от гр. Велико Търново, ул. „Райчо Николов“ № 1, етаж 4, ап.
№ 31, против „П И Б“-АД, гр. София, с която по реда на чл. 437 от ГПК претендира
отмяна на постановлението на съдебния изпълнител Димитър Бойчев, отказващо
прекратяване на изпълнително дело № 162 по описа за 2015 година, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3