РЕШЕНИЕ
№ 812
град Плевен, 17.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Плевен, ОСМИ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември
две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАРИНСКА
Като разгледа докладваното от съдията Маринска адм.
дело №791/2020г. по описа на
Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП, вр.
чл.145 от АПК.
Депозирана е жалба от И.С.Д., чрез адв. В.П., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
1820-0256-000128/21.07.2020г. на Началник РУ- Д. Митрополия към ОД МВР-Плевен,
с която на жалбоподателя, по реда на чл. 171, ал.1, б. „б“ от ЗДвП, е наложена
ПАМ „временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС“, до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Твърди се, че
издадената заповед е незаконосъобразна. Оспорват се фактическите констатации в
издаденият АУАН и в процесната заповед. В заключение моли съда да отмени
обжалваната заповед за налагане на ПАМ №1820-0256-000128/21.07.2020г. на
Началник РУ- Д. Митрополия към ОД МВР-Плевен. Претендират се разноски.
Представят се писмени доказателства- по опис.
По делото, с определение №1338/11.09.2020г, съдът се е
произнесъл по направеното от жалбоподателя искане, с правно основание чл. 166,
ал.2, вр. ал.4 от АПК, за спиране изпълнението на процесната заповед за
налагане на ПАМ, като е оставил същото без уважение. Определението е влязло в
сила.
По делото, от страна на ответника, е депозирано
становище, в което се заявява, че депозираната жалба е неоснователна.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
съобразно представените по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на
оспорената Заповед за налагане на ПАМ №1820-0256-000128/21.07.2020г. на
Началник РУ- Д. Митрополия към ОД МВР-Плевен, на жалбоподателя Д., на основание
чл. 171, ал.1, б. „б“ от ЗДвП, е наложена принудителна адм. мярка „временно
отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС“, до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца. Установява се, че със заповедта,
са иззети СУМПС и КТ на водача. От съдържанието на процесната заповед се
установява, че ПАМ е наложена, за извършени от водача Д. нарушения на: 1. По чл.
116 от ЗДвП- водачът не е предпазлив и внимателен към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, и в частност към слепите, които се
предвижват с бял бастун, към слепо- глухите, които се движат с черно- бял бастун
и престарелите хора; 2. По чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП- управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, установено по надлежния
.ред; 3. по чл. 123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП- не остава на мястото на ПТП до пристигане
на представители на МВР или на следствието.
Безспорно по делото се установява факта на издаване на
АУАН №260203/21.07.2020г., за това, че на 21.07.2020г, в 02,46 часа, в с. С.,
ул. ***, управлява л.а. ***, с рег.№ ***, собственост на А.Д., теглейки с мека
връзка, л.а. НИСАН ПАТРОЛ с рег.№ ЕН 0811 КХ, с водач М.Х.Д., като блъска с
гъвкавата връзка пешеходец- В.З.Ц., намиращ се пред дома си на ул. ***, му
причинява фрактура на дясна раменна кост, като реализира ПТП с пострадало лице.
Установено е наличие на алкохол 1,40 промила с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510, с фабр. №0259 и показано на водача; издаден е мед.- талон за
изследване 0001035 и 7 бр. стикери с номер А027709. Напуска мястото на ПТП.
Установява се, че актът е подписан от жалбоподателя, без възражения. Безспорно
по делото се установява и факта на издаване на талон за изследване на водача Д.,
в който е отразено вземането на проба с техническо средство Алкотест Дрегер
7510, на 21.07.2020г., в 02,40 мин. и резултат от 1,40 промила; талонът е връчен
в 03,20 мин. Установява се, видно от изготвения протокол за химическо
изследване, №263/23.07.2020г, че е установено 1,44 промила алкохол в кръвта на Д..
По делото се установява също, че въз основа на писмено
уведомление, е образувано ДП№ Д-1834/2020г. по описа на РП- Плевен, по което,
към 15.09.2020г, няма привлечено лице, в качеството на обвиняем. По делото се
установява, видно от представената по посоченото ДП справка от дирекция
„Национална система 112“, Районен център-112- Монтана, че на 20.07.2020г., на
ЕЕНСП 112, има регистрирани три обаждания за интервала 21,26ч. - 22,57ч. от В.Ц.,
едно обаждане в 23,23 ч. от Зорница Цветанова и едно в 00,44ч. от служител на
РУ Д. Митрополия- И. Х. /имената на подалите сигнала са записани според
изявлението на същите/.
По делото, като свидетели са разпитани лицата И.И., И.
Х., В.Ц., М.Д. и М.С..
От показанията на св. И. И., на длъжност мл.
автоконтрольор в РУ Д. Митрополия, се установява, че същият е бил повикан на
20.07., към 24,00ч. и е посетил на място ПТП, в с. С., където колегите му от
патрула са били запазили местопроизшествието. Посочва, че пострадалия е бил
закаран от Бърза помощ, а нарушителя е бил във видимо нетрезво състояние, на
място е бил и водача на тегления автомобил. Посочва, че пробата за алкохол с
техническото средство е извършена на посочената дата и час. Посочва, че
изследването е извършено на посочените в акта дата и час, тъй като са изчаквали
да се установи от дознател, дали ще се организира група за посещение. Св. Х.- на длъжност мл. инсп. ППД в РУ- Д.
Митрополия посочва, че сигнала за ПТП му е подаден на 20.07.2020г. ок.23,00ч.,
от дежурен. Посочва, че е посетил ПТП на място, където е установил,
пострадалия, който е подал сигнала и който е обяснил станалото. Посочва, че по
данни на пострадалия, са отишли в къщата на Д.,***. Посочва, че са установени и
двата автомобила пред дома на Д.. Посочва, че Д. си е бил у дома, излязъл
сънен, след което са отишли на местопроизшествието. Св. Х. посочва, че
нарушителя Д. е бил употребил алкохол. Посочва също, че през цялото време е бил
с Д., както и че св. И. е дошъл 1 час по- късно. Св. М. Д.- водачът на тегления
автомобил, посочва, че през лятото, късно вечерта, по тъмно, към 22,00-23,00ч. Д.
е дошъл и са тръгнали с двете коли- Д. в първата, а той– във втората. Посочва,
че е видял В. да пада, след което свидетеля си е отишъл. Посочва, че е видял,
че идва полиция, след ок.20 мин от инцидента. Св. В. Ц. посочва, че късно
вечерта, пред дома си, е чакал линейка за жена си. Посочва, че въжето го е
ударило през краката и е паднал. Посочва, че първата кола е управлявана от И.Д.,
а втората е била без никакви светлини. Посочва, че се е обадил на тел. 112.
Посочва, че е било след 24,00ч., когато линейката го е докарала в Плевен и към
01,,00ч се е върнал; посочва, че като се е върнал, Д. е бил с полицаите пред
къщата. Посочва също, че когато е
тръгнал с линейката, Д. е бил с двете коли пред дома му. Посочва, че до
тръгването си с линейката, полицията все още не е била дошла. Св. М. С. посочва,
че към 23,00ч. е минал покрай къщата на Д., който му е разказал за случая и са
изпили по една ракия. Посочва че е бил в дома му ок. 30мин., като през това
време не е идвала полиция.
По делото е представена и приета докладна
записка, от св. Х., в която се посочва,
че е получен сигнал за ПТП ок. 23,10ч.; посочено е, че водача Д. е
установен в дома му.
Безспорно по делото се установява, че по съставеният
АУАН няма издадено наказателно постановление, който въпрос, съдът намира за
ирелевантен към настоящия правен спор, доколкото производството по налагане на
административно наказание с издаване на НП, не обуславя производството по
налагане на принудителни административни мерки и обратното.
При така установено от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Безспорно по делото се установява, че процесната
Заповед за налагане на ПАМ, е издадена от компетентен орган, в рамките на
предоставените му със Заповед №316з-27/03.01.2018г., правомощия.
Съобразно нормата на чл. 171, т.1, б“а“ от ЗДвП
за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
следната принудителна административна мярка: временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Съдът приема, че наложената ПАМ, е именно във връзка с вмененото на Д.
нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП- управлява МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред. Съдът намира, съобразно събраните по делото писмени и
гласни доказателства, че на 20.07.2020г., ок. 23,00-23,30часа, жалбоподателя Д.
е управлявал л.а. ***, с рег.№ ***, след употребата на алкохол над 0,5 промила
на хиляда, установена по надлежния ред. Безспорен
е по делото факта, че Д. е реализирал ПТП с пострадало лице – св. В. Ц., но в
настоящето производство, с оглед неговия предмет, не подлежат на изследване
тези факти и не следва да се излагат и съображения в тази насока. Релевантен по
делото е единствено факта на управление
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, като основание за налагане на
процесната ПАМ. Действително, в процесната заповед и АУАН е посочена като дата
и час на установяване на нивото на концентрация на алкохол, посредством Дрегел
Алкотест на 21.07.2020г., в 02,46 часа, което съответства на действителното
време на извършване на пробата, съобразно показанията на св. И.И.. Съдът
кредитира напълно показанията на св. Х., като правдиви, логични и
кореспондиращи си с останалите събрани по делото доказателства, установяващи,
че почти непосредствено след ПТП, до идването на актосъставителя- св. И., е бил
заедно с Д., който видимо е бил употребил алкохол. Съдът приема, че изложеното от жалбоподателя Д. възражение, че
е употребил алкохол след настъпването на ПТП, е част от неговата защитна версия
и не се подкрепа от събраните доказателства. Съдът не кредитира с доверие
показанията на св. М.Д. и М.С., като счита същите за заинтересовани и
некореспондиращи по между си и с останалите доказателства. Следва да се посочи
също, че принудителните административни мерки, вкл. и процесната, нямат
санкционен характер. Те се прилагат без оглед на вината, като чрез нея се
реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид
административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален
процесуален ред. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер – да осуети
възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не
съставлява административно наказание. Всички въпроси, касаещи съставомерността
на нарушението, евентуално допуснати нарушения на процесуалните правила, и
наличието на вина, са предмет на административнонаказателното производство, по
налагане на административно наказание и не са предмет на изследване в
настоящето. Към датата на приключване на съдебното дирене по настоящето дело,
въпросът за отговорността на водача не е решен с влязъл в сила съдебен акт.
По изложените по-горе съображения жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, следва в полза на ответника
да бъдат присъдени разноски, в размер на 100лв.-юрк. възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на И.С.Д., ЕГН **********,***, против Заповед за налагане на ПАМ
№1820-0256-000128/21.07.2020г. на Началник РУ- Д. Митрополия към ОД МВР-Плевен,
с която, на основание чл. чл. 171, т.1, б. “б“ от ЗДвП, Е НАЛОЖЕНА принудителна
административна мярка- „временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал.3 от АПК, И.С.Д., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА ОДМВР- ПЛЕВЕН, сумата от 100 лв.- разноски по
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
АДМ. СЪДИЯ /п/