О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№……/…...05.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесети май през две
хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно частно търговско дело №
745 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 278 във вр. чл.413, ал. 2 и чл.410,
ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул.
"Панайот Волов" №29, ет.
3, действащо чрез ю.к.Д.А., срещу разпореждане №12378/21.03.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. № 4374 по описа за 2019 г. на ВРС, в частта, в която е
отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Л.Г.М. за
сумата от 100 лв., претендирана като неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, начислена за периода
от 06.07.2018 г. до 06.08.2018 г. и 200 лв.– разходи и такси за извънсъдебно събиране.
В частната жалба се твърди, че
разпореждането е неправилно
и необосновано. Счита, че в
производството по чл. 410 ГПК не се проверява дали вземането
съществува, като заявителят не е длъжен да приложи доказателства за това, като
спора относно претендираното вземане следвало да се
реши по исков ред. Счита, че претедираната неустойка
има санкционна функция и е следствие от виновно
неизпълнение на договорно задължение от длъжника, както и че въпросът за
накърняването на добрите нрави по отношение на нея следвало да се разреши чрез
комплексна преценка, отчитаща свободата на договаряне, равнопоставеността на
страните и функциите на неустойката. По отношение на сумата за разходи и такси
за извънсъдебно събиране заявява, че същите са
резултат от виновното неизпълнение от страна на длъжника и ЗПК предвиждал
възможността за начисляването им, като ги изключил при изчисляване на ГПР. Моли да
бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването
на заповед за изпълнение за претендираните вземания.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана
страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в
законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 4374/2019 г. на Районен
съд - Варна е образувано по заявление на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Л.Г.М., за следните суми: 500,00 лв. - главница по
договор за кредит от 29.03.2018 г.; 37,20 лв. – договорна лихва, 100,00 лв. - неустойка, разходи и такси – 200,00 лв., 29,63 лв. -
законна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, придобити от него по силата на Приложение
№ 1 от 20.12.2018 г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11.11.2016 г., сключен с предходния кредитор – цедент
„АКСЕС ФАЙНАНС” ООД, ЕИК *********.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение в
обжалваната част, районният съд е приел, че е налице отрицателна предпоставка
на чл. 411, ал. 2, т.2 ГПК, тъй като искането противоречи на закона и добрите
нрави.
За да прецени основателността на подаденото заявление,
съдът се ръководи както от положителните предпоставки, визирани в чл. 410, ал. 1 ГПК, така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл. 411, ал.
2 ГПК.
В т. 12 на заявлението кредиторът е пояснил, че
поради неизпълнение на договорни задължения за предоставяне на обезпечение на
длъжника е била начислена неустойка, която се начислява за всяко отделно
неизпълнение и се включва в текущото задължение за съответния месец. Посочено е
и конкретното договорно задължение, чието неизпълнение се твърди. Въз основа на
тези твърдения обосновано би могло да се приеме, че претендираната
неустойка не се отнася до вредите от неизпълнението на главното задължение на заемателя, а съставлява уговорено отнапред заместване на
обещанието за предоставяне на поръчителство или банкова гаранция с оскъпяване
на заема с посочената сума, т.е. компенсира се риска за кредитора от
необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Такова договаряне обаче
противоречи на изискването към търговеца - доставчик на финансовата услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя (чл. 16 ЗПК) и да предложи
добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. Такава
уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като
по естеството си позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане,
без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с
изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при
потребителско кредитиране (чл. 19 ЗПК). Представянето като неустойка за
неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели
отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като
основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената
сделка. При тези фактически и правни констатации съдът заключава, че искането в
частта му относно сумата 100,00 лв., съставляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на закона,
поради което и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповед за изпълнение на
това парично задължение не може да бъде издадена.
Възможността кредиторът да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, е регламентирана в чл.10а от Закона за
потребителския кредит. Видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Изрично в чл.10а, ал. 2 от ЗПК
законодателят забранява да се изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая със заявлението е заявена и претенция за
сумата от 200,00 лв. - начислени такса и разходи за извънсъдебно
събиране. Това вземане обаче не е индивидуализирано по изискуемия начин – нито
са посочени конкретните, извършени от кредитора действия, нито е уточнен начина
на формирането й, в т.ч. каква част от
нея са действително направени разходи и каква част – такси. Освен това и
доколкото търсеното допълнително плащане е свързано изцяло със забавата на длъжника,
би могло да се приеме, че със същото се заобикаля забраната, установена в чл. 33
от ЗПК, при забава на дължимите от потребителя плащания кредиторът да получи
единствено обезщетението за забава в размер не по-висок от законната лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Доводите на жалбоподателят, че първоинстанционният съд е излязъл извън пределите на
проверката, която следва да се извършва в заповедното производство, са
неоснователни предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, която изрично
вменява на съда задължение да извърши проверка дали искането на заявителя не е
противоречие със закона или с добрите нрави.
По тези съображения съставът на въззивния
съд приема, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и правилно и следва
да бъде потвърдено.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 12378/21.03.2019 г., постановено по
ч.гр.д. № 4374 по описа за 2019 г. на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявление вх. №
20846/20.03.2019 г., подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. "Панайот Волов" № 29,
ет. 3, за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу Л.Г.М. за сумата от 100 лв., претендирана
като неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
начислена за периода от 06.07.2018 г. до 06.08.2018 г. и 200 лв.– разходи и
такси за извънсъдебно събиране.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: