Р Е Ш Е Н И Е
№197/13.3.2020г.
гр.
Пазарджик, 13.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 53 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство е по реда на чл.197,
ал.2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалба
на А.К.М. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адвокат С.Ч. ***, със съдебен
адрес *** против Решение № 496/27.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив,
с което последният е оставил без разглеждане като просрочена депозираната от М.
жалба с вх.№ 94-00-8002/ 19.12.2019 г. по регистъра на ТД на НАП гр. Пловдив и вх.№
13/ РД-16-292 / 18.12.2019 г., въведена в информационните масиви на ТД на НАП
Пловдив офис П. срещу Постановление на главен публичния изпълнител при ТД на
НАП Пловдив, офис - Пазарджик за налагане не обезпечителни мерки по изп. дело №
13150004451/2015 г., в частта му касаеща 1/2 идеална част от Самостоятелен
обект в сграда с площ от 90 кв.м., находяща се в гр. В. на ул. „Х. С.” № ., община Велинград, ет.2-
втори жилищен етаж от МЖС с идентификатор 10450 501.2867.1.2 и със същото
решение е оставена без уважение депозираната от Маринов жалба с вх.№
94-00-7870/11.12.2019 г. по регистъра на ТД на НАП гр. Пловдив, въведена в
информационните масиви на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, с вх.№
13/РД-16-279 / 10.12.2019 г., срещу опис на недвижим имот, обективиран в
протокол за опис с изх.№ С 190013-028-0003219/ 09.12.2019 г., издаден от К. Т.,
на длъжност Главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при ТД на НАП
Пловдив, офис Пазарджик.
В
жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното решение. Поддържа се, че в частта, в която е оставена без
разглеждане депозираната жалба не отговарят на истината твърденията, че М. е
узнал за наложената обезпечителна мярка в деня на описа 09.12.2019 г., като видно
от съобщението изпратено му от Службата по вписвания гр. Велинград е, че
постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечителната мярка е
вписано в деня на описа - 09.12.2019 г. и съобщението за вписване от Службата
по вписвания е получено на 11.12.2019 г., което означава, че депозираната от
него жалба срещу това постановление на 18.12.2019 г. е подадена в законния срок
и същата е следвало да бъде разгледана и решена по същество. Относно решението
в частта му, с което е оставена без уважение жалбата на М. срещу извършения
опис на ½ идеална част от Самостоятелен обект в сграда с площ от 90 кв.м.,
находяша се в гр. В. на ул. „Х. С.” № ., община В., ет.. - втори жилищен етаж от
МЖС с идентификатор 10450. 501.2867.1.2, обективиран в протокол за опис с изх.№
С 190013-028-0003219/09.12.2019 г., издаден от К. Т., на длъжност Главен
публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при ТД на НАП Пловдив, офис П., решението
също било незаконосъобразно, тъй като длъжникът А.К.М. и съпругата му Б. Г. М.
са си запазили безвъзмездно заедно и поотделно пожизнено ограничено вещно право
на ползване, независимо от извършеното преди това дарение. Иска се от съда да
отмени обжалваното решение.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата, ангажира доказателства и застъпва
становище с искане за отмяна на атакуваното решение.
Процесуалният представител на ответника
- директор на ТД на НАП Пловдив, оспорва жалбата. Ангажира писмени доказателства.
Моли за отхвърляне на жалбата и претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Пазарджик,
като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
От приетата по делото
административна преписка и приобщените към нея доказателства се установява, че А.М.
е длъжник по ИД №13150004451/2015 г. На 10.07.2019 г. е влязло в сила решение №
303/24.11.2017 г. на Районен съд - Велинград по гр. д. № 932/2017 г., с което
по отношение на държавата предвид разпоредбите на чл. 216, ал. 1, т. 1, т. 4 и
т. 6 от ДОПК, са обявени за недействителни два броя договори за дарение,
извършено от А.М. и съпругата му като дарители на двете им дъщери, на 1/2 идеални
части от недвижими имоти (сред които и този, за чийто опис впоследствие е
подадена жалбата), подробно описани в Нотариални актове с номера: № 96, том. 1,
рег. № 1251 и № 98, том 1, рег. № 125. С издаденото на 06.12.2019 г. ПНОМ с
изх. №С 190013-022-0115638/06.12.2019 г. са обезпечени всички, останали за
принудително изпълнение, публични задължения на лицето в общ размер към датата
на издаване на постановлението от 137 329, 92 лв. (68 647, 77 лв. - главници и
68 682,15 лв. - лихви ), а именно: задължения по годишна данъчна декларация по
ЗДДФЛ за 2014 г. с вх. № 1300И0051397/30.04.2015 г.; за ДДС по Ревизионен акт №
*********/12.12.2012 г. и за ДДС по Ревизионен акт № Р-16001316000756-091-001/25.08.2016
г. На същата дата е издадено и съобщение за насрочване на опис изх. № С190013-110-0004191/06.12.2019
г. Постановлението е вписано във входящия регистър на Служба по вписванията -
Велинград на 09.12.2019 г. с вх. № 2438/09.12.2019 г.
Жалбата срещу ПНОМ изх. № С
190013-022-0115638/06.12.2019 г. е частична и касае налагането на възбрана
върху недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от самостоятелен обект в
сграда с площ 90 кв. м. (втори жилищен етаж от МЖС с идентификатор -
10450.501.2867.1.2), находяща се в гр. В. на ул. „Х. С.“ № ... Към нея е
приложено заверено копие на съобщение от Агенция по вписванията, Служба по
вписванията - Велинград, ведно със заверено копие на плика, с който е изпратено
то. Писмото е получено на 11.12.2019 г. и с него М. е уведомен за вписването на
възбраната върху посочения имот, както и върху другите, подробно описани в ПНОМ
недвижими имоти.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано
настоящето съдебно производство, е подадена в срока по чл. 197, ал.
2 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично
основателна.
Решението е издадено от
компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в предписаната от
закона форма.
Решението в частта, в която е
оставена без разглеждане жалбата срещу ПНОМ изх. № С
190013-022-0115638/06.12.2019 г. и касае налагането на възбрана върху недвижим
имот, представляващ 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с площ 90
кв. м. (втори жилищен етаж от МЖС с идентификатор - 10450.501.2867.1.2),
находяща се в гр. Велинград на ул. „Христо Смирненски“ № 21, е неправилно. Съгласно
разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ДОПК, постановлението за налагане на
обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му
пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с
мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл. 121
- в 7-дневен срок, от получаването на жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.205,
ал.1 ДОПК: „Налагането на възбрана върху недвижим имот се
извършва чрез вписване на постановлението по разпореждане на съответния съдия
по вписванията по реда на вписванията. За извършеното вписване съдията по
вписванията изпраща съобщение до длъжника.“ Видно е, че законодателят изрично е
предвидил по какъв ред и начин се налага възбраната. Едва след нейното
вписване, което завършва фактическия състав на налагането на възбраната, длъжникът
се уведомява за наложената възбрана с получаване на съобщение от съдията по
вписванията. Именно от този момент започва да тече и срокът за подаване на
жалба срещу наложената възбрана. Абсолютно ирелевантно е в случая, че за
извършването на самия опис длъжникът е получил съобщение в деня на извършването
на описа на 09.12.2019 г., както и копие от ПНОМ, тъй като към този момент
фактическия състав на налагането на възбраната все още не е бил довършен.
Срокът за обжалване е започнал да тече от 11.12.2019 г. и е спазен с подаването
на жалбата на 18.12.2019 г. В тази му част решението следва да бъде отменено и
тъй като директорът на ТД на НАП Пловдив не се е произнесъл по същество на
жалбата срещу ПНОМ
изх. № С 190013-022-0115638/06.12.2019 г., ще
следва да се върне преписката за подобно произнасяне.
Решение № 496 от 27.12.2019 г. е законосъобразно в останалата му
част. То е мотивирано, в производството по издаването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обосновават самостоятелно основание
за отмяна.
Редът за налагане на
обезпечителната мярка е спазен, предвид наличието на висящо изпълнително
производство. Налице е изпълнително основание. На следващо място се констатира
наличието на материалната предпоставка - публични вземания. Наложената
обезпечителна мярка върху имот на длъжника се явява гаранция за събирането на
публичното вземане. Основният спорен момент по делото е дали принудителното
изпълнение може да се насочи към единственото жилище на длъжника. Съдът споделя
в тази насока изцяло доводите на директора на ТД на НАП Пловдив. Съдебната
практика отдавна е ориентирана в посока, че ако длъжникът, в чиято полза е
прогласена несеквестируемостта на определена вещ, сам се разпореди с нея, което
в настоящия случай е сторил чрез дарение, той се лишава от законовата
привилегия за нея, поради което е налице отпадане на несеквестируемостта по чл.
213, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В тази насока в атакуваното решение е посочена и съдебна
практика. Освен нея е налице и идентична такава, касаеща конкретно отпадане на
несеквестируемостта след разпореждане на длъжника конкретно посредством дарение
- Решение № 261 от 25.06.2015 г. по гр.д. № 5981/2014 г. IV гр. о. на ВКС, в
което ясно е посочено, че „с атакуваното дарение длъжникът е намалил
имуществото си – с извършеното отчуждаване на имот от патримониума на длъжника
имуществото, служещо за обезпечение на кредитора, е намалено, поради което
разпоредителното действие уврежда кредитора, без значение дали вземането му е
обезпечено с друго имущество. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то
притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга
и в този случай обявената на основание чл. 135 ЗЗД относителна недействителност
на разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност
на длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по
своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното
изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно
цел на кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск
по чл. 135 ЗЗД.“. В Определение № 574 от 24.04.2014 г. по гр. дело № 6628/2013
г. IV гр. о. на ВКС е посочено, че: „тъй като имотът, предмет на дарението, е
несеквестируем, съдът е приел, че след като отчуждителя се е разпоредил с
право, ползващо се с гаранцията по чл.444 ГПК, то същият е преценил, че това
право не е сред необходимите за оцеляването му, че жилището не му е нужно и сам
се е лишил от облагите не несеквестируемостта, и по отношение на това право
може да бъде уважен иск с пр.основание чл.135 ЗЗД. Прието е, че с връщане на
имота в патримониума на длъжника се увеличава обезпечението на кредиторите му,
които ще имат възможността да насочат принудителното изпълнение върху върнатото
благо, като длъжникът няма да може да противопостави възражение за
несеквестируемост. Изводите съдът е съобразил с трайната практика на ВКС по
този въпрос“.
По изложените съображения,
настоящата инстанция намира оспорваното решение на директора на ТД на НАП Пловдив
в тази му част за правилно и законосъобразно, поради което жалбата срещу него с
вх.№ 94-00-7870/11.12.2019 г. по регистъра на ТД на НАП гр. Пловдив, въведена в
информационните масиви на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, с вх.№
13/РД-16-279/10.12.2019 г., срещу опис на недвижим имот, обективиран в протокол
за опис с изх.№ С 190013-028-0003219/ 09.12.2019 г., издаден от К. Т., на
длъжност Главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при ТД на НАП
Пловдив, офис Пазарджик, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид
крайния изход на спора, от който е видно, че жалбата е частично основателна по
отношение на жалба с вх.№
94-00-8002/ 19.12.2019 г. по регистъра на ТД на НАП гр. Пловдив и вх.№ 13/
РД-16-292 / 18.12.2019 г. и заявеното в тази връзка искане от
пълномощника на ответника за заплащане на разноски, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че не следва да присъжда такова, тъй като всяка
от страните по делото има съответно право на разноски с оглед потвърдената и
отменена част.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на А.К.М. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адвокат С.Ч. ***, със
съдебен адрес *** против Решение № 496/27.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП
Пловдив, в частта, в която е оставена без уважение депозираната от М. жалба с
вх.№ 94-00-7870/11.12.2019 г. по регистъра на ТД на НАП гр. Пловдив, въведена в
информационните масиви на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, с вх.№
13/РД-16-279 / 10.12.2019 г., срещу опис на недвижим имот, обективиран в
протокол за опис с изх.№ С 190013-028-0003219/ 09.12.2019 г., издаден от
Красимира Тодорова, на длъжност Главен публичен изпълнител в дирекция
„Събиране” при ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, като
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно
решението в останалата част, с което е оставена без разглеждане като просрочена
депозираната от М. жалба с вх.№ 94-00-8002/ 19.12.2019 г. по регистъра на ТД на
НАП гр. Пловдив и вх.№ 13/ РД-16-292 / 18.12.2019 г., въведена в
информационните масиви на ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик срещу Постановление
на главен публичния изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис - Пазарджик за
налагане не обезпечителни мерки по изп. дело № 13150004451/2015 г., в частта му
касаеща 1/2 идеална част от Самостоятелен обект в сграда с площ от 90 кв.м.,
находяща се в гр. Велинград на ул. „Христо Смирненски” № 21, община Велинград,
ет.2- втори жилищен етаж от МЖС с идентификатор 10450 501.2867.1.2 и
ВРЪЩА преписката на Директора на
ТД на НАП Пловдив за произнасяне по същество по жалба с вх.№ 94-00-8002/19.12.2019
г. по регистъра на ТД на НАП гр. Пловдив и вх.№ 13/ РД-16-292 / 18.12.2019 г.,
въведена в информационните масиви на ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал.
4 ДОПК.
СЪДИЯ:/П/