Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил, 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
при участието на секретаря:
Вергиния Бараклийска
след като разгледа
докладваното от съдия: Костадинова
в.гр.д №187 по описа за 2021
г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Д.Г.Й. с ЕГН ********** ***, действаща
чрез процесуалния си представител адв. Г.М. обжалва Решение № 260140/04.11.2020
г. постановено от РС – Кюстендил по гр.д.№481 по описа на същия съд за 2020 г.
частта, с която съдът е определил по иска с правно основание чл.128, ал.1 СК,
предявен от Л.И.Г. против Д.Г.Й. мерки за лични отношения на ищцата с нейната
внучка – дъщеря на двамата ответници – Д.И.Х., както следва: **********/в
определеното време на лични контакти на бащата с детето, но с продължителност
до ************на неделния ден/ - всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, с преспиване от ************ч. на съботния ден до ************на
неделния ден, в частта за времето след ************ часа на неделния ден; в частите на решението, в които със същото са
предоставени възможности за лични контакти на ищцата с внучката й, надхвърлящи
по време и периоди, определените с горепосочените решения, лични контакти на
бащата с детето и в частта, с която районния съд е определил детето да се взима
от лелята /сестра на бащата/.
Във въззивната жалба се твърди, че
решението на първостепенния съд в оспорените части е неправилно и постановено
при даден приоритет пред интересите на детето на тези на ищцата. Конкретизирано
е, че същата е в добри отношения с бащата на детето, с който живеят в едно
домакинство и предоставения й по-широк режим на лични контакти с нейната
внучка, отколкото режима на бащата, се приема в разрез в интересите на детето.
Поддържа се искане за отмяна на решението в обжалваните части и определяне
режим на лични контакти на детето с неговата баба – ищца в първоинстанционното
производство в определеното време за лични контакти на бащата с детето, както
следва: два пъти месечно, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с
преспиване в дома на ищцата и ответника от ************ч. на съботния ден до ************
ч. на неделния ден, както и по два дни в периода на коледните, новогодишните и
великденските празници, които дни през четната година са първите два дни, а
през нечетната година са последните два дни от изброените празници, считано от ************ч.
на първия ден до ************ч. на втория ден.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК, насрещната
страна – Л.И.Г. и И.К.Х., на които е надлежно връчен препис от въззивната
жалба, не са се възползвали от правото да депозират отговор по същата.
Л.И.Г. с ЕГН ********** ***, действаща
чрез пълномощника си и съдебен адресат адв. В.П. *** обжалва посоченото по-
горе решение в частта, с която съдът е определил лични контакти на бабата с
нейната внучка **********/в определеното време на лични контакти на бащата с
детето, но с продължителност до ************на неделния ден/ - всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, с преспиване от ************ч. на съботния ден
до ************на неделния ден. Искането на въззивницата е за отмяна на решението
в тази част, като бъдат определени мерки за лични отношения с нейната внучка,
както следва: **********/в определеното време за лични контакти на бащата с
детето, но с продължителност от ************на петъчния ден до ************ч.
на неделния ден/ - всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, с
преспиване от ************ч.на петъчния
ден до ************ч. на неделния ден, както и в частта, с която е определено
детето да се взема от бабата и/или бащата и/или лелята /сестра на бащата/ от
адреса, на който живеят в гр. К. като в тази част да бъде изменено като бъде
постановено връщането на детето да се извършва на адреса, на който живее
въззивницата, а именно: гр. П., ул. „****************“ *************, *************,
*************, *************.
Във въззивната жалба се твърди, че решението
в обжалваните части е неправилно поради
необоснованост и поради противоречие с материалния закон – чл.128 СК.
Въззивницата конкретизира, че определените мерки за лични отношения с нейната
внучка не били съобразени в пълна степен със събраните по делото доказателства,
а именно, че живеели в различни населени места, с това, че тя работи на смени,
със силната връзка между нея и внучка й, а и с интереса на детето.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
отговор по въззивната жалба от Д.Й., действаща чрез процесуалния представител
адв. Г.М.. Изложените във въззивната жалба доводи за частична неправилност на
първоинстанционното решение се приемат за неоснователни. Поддържа виждането си,
изложено и в депозираната против решението въззивна жалба, че контактите между
бабата и детето следва да се осъществяват в дните и времето, през които е
определен режимът на лични контакти между бащата и детето, доколкото последният
живеел съвместно с бабата по бащина линия.
В съдебно заседание страните взаимно си оспорват жалбите.
Настоящият съдебен състав на окръжен
съд, като взе предвид доводите, наведени в жалбите, становището в отговора,
както и събраните по делото доказателства и след като ги преценени при
условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:
Атакуваният съдебен акт на
Кюстендилския районен съд е валиден и допустим.
Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени от
легитимирани лица /надлежни страни/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и
сл. от ГПК, а разгледани по същество са неоснователни. Съображения:
По делото няма спор, че ищцата е баба по
бащина линия на детето Д.И.Х., родено на *** г.
Видно от решение
постановено по гр.д.№ 765/2014 год. по описа на КнРС упражняването на родителските
права спрямо детето Д.И.Х. е предоставено на майката, в дома на която е
определено и местоживеенето му. На бащата е бил определен режим на лични
контакти, като той е осъден да заплаща и месечна издръжка. С решение
постановено по в.гр.д. № 164/2015 г. ОС- Кюстендил е отменил
първоинстанционното решение в частта за определения режим на контакти и е
определил такъв, както следва: до навършване на *************: всяка първа и
трета събота от месеца от ************. до 18ч.; след навършване на *************: всяка първа и
трета седмица от месеца- от ************. на съботния ден до ************. на
неделния ден – т.е.с преспиване, както и по два дни в периода на коледните и на новогодишните празници
съобразно графика на почивните дни, както е разпоредил вземането и предаването
на детето да става от и в дома на майката. Постановено е и допълнително решение
от 29.01.2016 г., с което е конкретизирано, че след навършването на ************възраст
на детето, през празничните дни за Великденските празници бащата ще има право
на контакти през четните години за първите два дни от ************. на първия
ден до ************. на втория, с преспиване, а за нечетните последните два –
също от ************. на първия ден до ************. с преспиване. Допуснато е
тълкуване на двата съдебни акта от въззивната инстанция, която е пояснила
волята си досежно режима.
Няма спор по делото, че детето и майката
живеят в гр. К., а бащата в гр. П.,
както и че ищцата живее в едно жилище с бащата на детето.
По делото са представени социални
доклади от Дирекция „*************е” гр. К. и Дирекция „*************е” гр. П.,
от които става видно, че социалните работници са извършили проверки и въз
основа на тях са дали заключение, че детето следва да общува пълноценно с
роднините си по бащина линия, с цел запазване на емоционалната връзка с тях,
предвид правото муда познава своя род и произход.
По делото са разпитани свидетелите Х.Г.,
Б.Н.и А.А.. В показанията си свид. Г., която е дъщеря на ищцата твърди, че
бабата е възпрепятствана при осъществяването на контактите й с детето, тъй като
баща й взема детето и го води на разходки, в МОЛ-а или детски кътове. Според
свидетелката майка й няма възможност да контактува пълноценно с детето, макар,
че двете имали силна емоционална връзка. Свид. Н., който живее на семейни
начала с бабата по майчина линия на детето споделя, че след връщането детето
от гр. П. то било кисело и без
настроение. Свид. А.- баба на детето по майчина линия сочи, че след като се
върне два часа детето е тъжно и казвало, че не иска да ходи в гр. П..
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбите на чл.128 от СК дядото и бабата могат да поискат от
районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения
с него, ако това е в интерес на детето, като според предложение второ това
право има и детето. С тази разпоредба е признато отделно право на бабата и
дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи
мерки на лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. В решението си
районен съд е изложил задълбочени мотиви относно това какво според закона и
съдебната практика представлява понятието "интерес на детето", поради
което съдът в настоящото решение не следва да ги преповтаря в настоящото
решение и по силата на чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.
Основният довод във въззивната жалба на Д.Г.Й. е, че е даден приоритет пред интересите на
детето на тези на ищцата. Конкретизирано е, че същата е в добри отношения с
бащата на детето, с който живеят в едно домакинство и предоставения й по-широк
режим на лични контакти с нейната внучка, отколкото режима на бащата, се приема
в разрез в интересите на детето.В тази връзка следва да се посочи следното:
В съдебната практика /решение № 275/2018
г. по гр. д. № 799/2018 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 275 от 18.01.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 799/2018 г., IV г. о., ГК, решение № 209 от 13.02.2009 г. по
гр. д. № 5338/2007 г. ІV г. о. ВКС / се приема, че няма пречка личните контакти
между бабата и дядото и детето да се осъществяват в дните, през които е
определен режим на лични контакти между бащата и детето, когато родителят живее
съвместно с бабата и дядото на детето, а определеният му режим на лични
контакти позволява то да пребивава с тях достатъчно време, за да се създаде
усещане за близост и семейна среда. В тези случай съдът следва да прецени
дали тези контакти са достатъчни или с
оглед нуждите на детето следва да се определи и допълнително време за
самостоятелни отношения между детето и бабата и дядото. Настоящият състав на
окръжен съд приема, че в интерес на детето е личните отношения между него и
бабата по бащина линия да бъдат осъществявани, както в рамките на контактите на бащата с детето,
но също и като се определи и самостоятелен режим на лични отношения. Този
интерес на детето от произтича от неговото право свободно и пълноценно да
общува със своите родители и членовете на разширените им семейства, за да
познава своя род и произход, както счита, че следва да се създаде по силна и пълноценна емоционална връзка между бабата
и внучето й, което е необходимо с оглед правилното му психическо и емоционално
развитие.
Следва
да се посочи също така, че по делото липсват доказателства тези контакти да са
в разрез с интереса на детето. Видно от социалния доклад изготвен от Д“СП“ гр. К. е, че пред социалните работници
детето е споделило, че се чувства добре в гр. П. и че по- голяма част от времето
общува с баба си Л.. От доказателствата по делото се установява, също така че
ищцата притежава необходимия житейски опит и подходящи битови условия за
отглеждане и възпитание на детето. Същата работи като ***************в ***************гр.
С., в „*********“ и „*********“ и следователно има необходимият опит да общува
с деца. По време на проведеното социално проучване социалните работници от гр. П.
не са установили наличие на рискови фактори, които биха застрашили престоя на *********Д.Х.в
дома на нейната баба по бащина линия. Е то защо съдът намира, че определянето и
на самостоятелен режим на общуване на детето с ищцата е в негов интерес
Според настоящият състав на окръжен
съд няма пречка при осъществяване на
личните контакти на бабата с детето последното да бъде взимано от адреса на местоживеенето му от
неговата леля- дъщеря на ищцата, доколкото същата принадлежи към разширения
семеен кръг от роднини и няма данни по делото същата да има негативно отношение
към детето.
Неоснователна е въззивната жалба на Л.И.Г. за определяне на мерки за лични отношения с
нейната внучка, два пъти месечно /в определеното време за лични контакти на
бащата с детето, но с продължителност от ************на петъчния ден до ************ч.
на неделния ден/ - всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, с
преспиване от ************ч.на петъчния
ден до ************ч. на неделния ден,
тъй като такъв режим не е в интерес на детето. От доказателствата по
делото се установява, че детето Д.е ученичка, която ще бъде във ************
клас и определянето на исканото време за контакти би нарушил училищния режим, а
също би се ограничило времето за самоподготовка и за извънкласни занимания.
По наведените доводи в жалбата на Д.Г.Й.
за неправилност на първоинстнционното решение в частта за разноските, съдът
счита, че не следва да произнася, тъй като съдът е приел, че в тази част
жалбата съдържа искане за изменение на решението в частта за разноските, поради
което е върнал делото по компетентност на РС- Кюстендил. Съдът се е произнесъл
с определение № 260415/18.03.2021 г., което не е обжалвано и е влязло в сила.
По изложените съображения съдът намира,
че решението на районен съд е законосъобразно и следва да го потвърди.
.
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№260140/04.11.2020 г., постановено по гр.дело № 481/2020 г. на Кюстендилския
районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването
на преписите на страните.
Препис от решението следва да бъде
изпратено на ДСП- Отдел "Закрила на детето" –гр. Кюстендил, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: