РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1145
гр.
Пловдив, 07 юни 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 3245 по описа
за 2020 год. на Пловдивския административен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на
страните:
1. Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 25, ал. 5 от Закона за хора с
увреждания /ЗХУ/.
2. Образувано е по жалба, предявена от
А.М.Ш., с ЕГН **********, с адрес ***, против
Направление за включване в механизма „лична помощ“ № 20020007/09.10.2020 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” (ДСП) Пловдив, с което на Ш. са определени 99 часа месечно за лична
помощ, потвърдено с Решение № 16-РД06-0087/10.11.2020 г. на Директора на Регионална
дирекция “Социално подпомагане” (РДСП) – Пловдив.
Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт поради допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, изразяващо се в нарушение на чл. 3,
ал. 3 от Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от
подкрепа за хората с увреждания" , тъй като служителят, водещ случая не е
посетил Ш. в дома му. В тази връзка се иска отмяна на оспорения акт и връщане
на преписката на органа за ново произнасяне. Претендира се присъждане на
разноските по делото.
3. Ответникът по жалбата – Директора
на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Пловдив, чрез процесуалния представител
юр. С., е
на становище че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения
в тази насока се съдържат в приложено по делото писмено становище.
ІІ. За
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в предвидения за
това срок и при наличието на правен интерес, което налагат извод за нейната
ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Началото на административното производство е сложено в ход
със Заявление-декларация вх. № ЗХУ-ИО/Д-РВ/11505/16.09.2020 г., подадена до
Дирекция “Социално подпомагане” - Пловдив от А.М.Ш., с искане за изготвяне на
индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ. Видно от
съдържанието на заявлението-декларация, последното е подадено ведно с ЕР на ТЕЛК № 2477/30.09.2010 г. със срок „пожизнен“ и
определени 99 % трайно намалена работоспособност (ТНР) с чужда помощ (непредставено по делото) и
с формуляр за самооценка на лице с увреждане, в
което Ш. изрично е заявил необходимост от предоставяне на лична помощ като за
целта същият е попълнил относимия в тази връзка раздел (от I до VII
– лист 21 и сл. по делото).
Въз основа на заявлението-декларация и приложенията към него,
е изготвена Индивидуална оценка на потребностите на жалбоподателката по образец
– приложение № 1 към чл. 2 от Методика за извършване на индивидуална оценка на
потребностите от подкрепа на хора с увреждания, приета от МС на осн. чл. 22,
ал. 3 от ЗХУ /обн. ДВ бр. 27 от 02.04.2019 г., в сила от 01.04.2019 г./, на
базата на Формуляр за попълване от служител, водещ случая – Приложение № 2 към
чл. 3 от Методиката. Последният е попълнен на 06.10.2020 г. от социален
работник ИОХУСУ при ДСП – Пловдив след проведен разговор с жалбоподателя на
същата дата (06.10.2020 г. - отбелязване на последна страница на
формуляр за самооценка на лице с увреждане - л. 27), без да е извършено посещение в дома му, и съдържа най-общо
следните данни в 10 точки: 1. Информация за човека с увреждане – съдържа данни
за получавани социални услуги и подкрепа, близки лица и личен лекар; 2.
Констатации на органи на медицинската експертиза – сочи се ЕР на ТЕЛК №
2477/30.09.2010 г. със срок „пожизнен“ и определени 99 % трайно намалена
работоспособност (ТНР) с чужда помощ и водеща диагноза: Хипертонична болест на
сърцето, и „ЛКК № 0398 от дата 02.03.2020 г., издаден от ********** –
Национална експертна лекарска комисия ЛКК № 1579 от дата 28.04.2017 г., издаден
от ********** – ДКЦ 1 – Пловдив ЕООД“ (непредставени
по делото); 3. Информация за функционалната
недостатъчност/здравословно състояние на човека с увреждане – сочи се физическа
недостатъчност; 4. Информация за наличните проблеми с функционирането на човека
с увреждане - формирана е оценка общо от 52 точки при максимум 96 точки,
съответно по подраздели: двигателно функциониране с оценка общо 2З точки (при скала от 0 до 4 точки в зависимост от степента на
зависимост/затруднение и максимум 36 точки),
самообслужване с оценка общо 19 точки (при
скала от 0 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимум
28 т.), ориентация и самозащита с оценка
общо 10 точки (при скала от 0 до 4 в зависимост от
степента на зависимост/затруднение и максимум 20 т.), психо-социални функции с оценка общо 0 точки (при скала от 0 до 4 в зависимост от степента на
зависимост/затруднение и максимум 12 т.);
5. Информация за отражението на ограниченията в живота на човека с увреждане -
формирана оценка общо от 28 точки при максимум 40 точки, съответно по
подраздели: социално функциониране с оценка общо 14 точки (при скала от 0 до 4 в зависимост от степента на
зависимост/затруднение и максимум 24 т.),
изпълнение на дейности в домашна среда с оценка общо 8 точки (при скала от 0 до 4 в зависимост от степента на
зависимост/затруднение и максимум 8 т.),
социални взаимоотношения с оценка общо 6 точки (при
скала от 1 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимум 8
т.); 6. Участие в образователния процес
или на пазара на труда – без оценяване; 7. Подкрепа в семейна среда и чрез
професионална грижа – без оценяване, необходимост от лична помощ – 99 час за
ежедневна грижа при обслужване, хранене, посещение при лекар, прием на
медикаменти и др.; 8. Целеви помощи – без оценяване; 9. Предоставяне на месечна
финансова подкрепа – лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване; 10.
Желание на човека с увреждане и допълнителна информация – „МФП по чл. 70 и
лична помощ“. Сумарно общият брой точки по формуляра възлиза на 80, при
максимален брой от 136 точки.
Изготвена е Индивидуална оценка на потребностите на А.Ш..
Индивидуалната оценка на потребностите е комплексна и се състои от три компонента:
1. Компонент І, изготвен от служителя, водещ случая Златко Дончев –
социален работник ИОХУСУ, съдържа: Информация за човека с увреждания –
възраст, социален статус, самооценка; 2. Компонент ІІ, изготвен от
служителя, водещ случая Златко Дончев – социален работник ИОХУСУ, съдържа:
Обективни констатации за функционалните затруднения и бариери на човека с
увреждане при изпълнението на ежедневните и други дейности: Констатациите за
степента на ТНР или вид и степен на увреждане; Вид на затруднения във функционирането: интелектуална и сетивна недостатъчност – НЕ,
физическа и психическа недостатъчност – ДА, други заболявания – НЕ; Вид на
затруднения във функционирането: четвърта степен – тотална
зависимост/затруднения, при 80 точки са определени 99 часа за лична помощ; Степен
на включване в социална среда: четвърта – тотална зависимост/затруднения; Необходимост
от предоставяне на различни видове подкрепа, сред които и за лична помощ от 99
часа при четвърта степен на зависимост – тотална зависимост/затруднения; 3. Компонент
ІІІ, изготвен от Д.А., Е.А., З.Д., Н.Т., Т.П.И.Г., съдържа:
Заключения с конкретни подкрепящи мерки като относимото заключение към предмета
на настоящия административноправен спор се свежда до: „Установена потребност
от лична помощ за определени часове – 33 (деветдесет и девет), за срока на
индивидуалната оценка по реда на Закона за личните данни“ (ЗЛД).
При тези данни,
Директорът на ДСП – Пловдив е издал процесното Направление за включване
в механизма „лична помощ“ № 20020007/09.10.2020 г. на Директора на Дирекция
“Социално подпомагане” (ДСП) Пловдив, с което на Ш. са определени 99 часа
месечно за лична помощ, потвърдено с Решение № 16-РД06-0087/10.11.2020
г. на Директора на Регионална дирекция
“Социално подпомагане” (РДСП) – Пловдив. постановил процесния отказ за
отпускане на месечна добавка за социална интеграция на жалбоподателката.
6. Този резултат е
обжалван от жалбоподателя пред Директора на Регионалната дирекция "Социално
подпомагане" Област Пловдив, който с Решение № 16-РД06-0087/10.11.2020
г., е отхвърлил жалбата му,
възприемайки изцяло изложената по-горе фактическа обстановка и формираните в
тази връзка правни изводи на ответния административен орган.
7.
Като свидетел по делото е разпитан З.Д. Д.– социален работник в Отдел
„Хора с увреждания“ при ДСП – Пловдив, водещ процесния случай. Същият заявява,
че като социален работник е обработил
молбата на А.М.Ш.. От година и 4-5 месеца е на тази длъжност. Извършва
дейността си и се ръководи по правилата установени в Закона за хора с
увреждания. По принцип анкетите се извършвали в дома на човека, но заради
епидемичната обстановка в момента не било позволено да се извършват в дома. При
г-н Ш. било така. Той дошъл да подаде молбата си на бул. „Руски“ № 13, в
приемна стая № 6. Там служителят, който приемал документите извикал Д., за да
направи анкета на Ш. в приемната зала. Свидетелят заявява, че няма представа за
дома, в който живее Ш., защото не можело да бъда допуснат там. След като извършил
анкетата той изготвил индивидуална оценка, която представил на заседание на
Специализирания отдел за изготвяне на индивидуални оценки. Освен анкетата свидетелят
изготвял и тази индивидуална оценка. Не си спомня дали след тази анкета, която е
провел в приемната зала, са се срещали с Ш. отново. Когато се срещнали с Ш. в
приемната зала обсъдили всички въпроси от формуляра за самооценка. След
проведеното интервю се установило, че посоченото във формуляра от г-н Ш.
съответства на установеното и отразеното от тях в анкетата.
ІV. За правото:
8. Оспореният административен акт – Направлението на
Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Пловдив, както и потвърждаващото
го решение на Директора на регионалната дирекция "Социално
подпомагане" Област Пловдив, са постановени от материално компетентни
органи на социалната администрация, в изискуемата от закона форма, но при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съображенията
за този извод ще бъдат конкретизирани в следващото изложение.
9. За
разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде
съобразено следното:
Индивидуалната оценка на потребностите по чл. 20, ал.
1 от ЗХУ се извършва по реда, определен с ППЗХУ, към който препраща
разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗХУ. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ППЗХУ
възлага изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите на специализиран
отдел в дирекции "Социално подпомагане". Специализираният отдел
осъществява функциите си при спазване на специалните
административнопроизводствени правила на чл. 15 – чл. 20 от ППЗХУ и Методиката
за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с
увреждания (чл. 15,
ал. 6 от ППЗХУ), приета от Министерския съвет с Постановление № 64
от 29.03.2019 г. по предложение на министъра на труда и социалната политика,
въз основа на която методика се урежда начинът за изготвянето на индивидуална
оценка на потребностите на хората с увреждания, по смисъла на чл. 20, ал. 1 от
ЗХУ. Според чл. 15, ал. 3 от ППЗХУ при извършване на индивидуална оценка на
потребностите на хората с увреждания за предоставяне на механизма лична помощ
служителят, водещ случая, задължително: 1. осъществява личен контакт с човека с
увреждане и извършва посещение в дома му за установяване на неговите реалните
затруднения и потребности, и 2. провежда интервю с човека с увреждане или с
неговия законен представител или с човека, който полага грижи за него. Същото
задължение е вменено на служителя, водещ случая и в чл. 3, ал. 3 от методиката.
От данните по делото, по несъмнен начин се
установява, че в настоящия случая не е осъществено изискуемото по чл. 15, ал.
3, т. 1 от ППЗХУ и чл. 3, ал. 3 от методиката, посещение в дома на
жалбоподателя. Това обстоятелство не се оспорва от страна на ответния
административен орган. Нещо повече, разпитаният като свидетел по делото
социален работник, водещ случая, изрично заяви, че такова посещение не е
извършвано поради епидемичната обстановка в страна. В тази връзка следва да се
посочи, че посещението в дома на лице с увреждания не зависи от волята или
усмотрението на служителя, водещ случая, а е негово безусловно, императивно
установено от закона задължение. Нито от данните по делото, нито в ЗХУ и
нормативните актове по неговото прилагане, нито в Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, нито от
публикуваните на сайта на Агенция за социално подпомагане (АСП) указания във
връзка с епидемията COVID-19, „Указания по механизъм лична помощ“ и „Противоепидемични
мерки в системата на Агенцията за социално подпомагане“, се установява, посещенията
на лица с увреждания в техните домове да са ограничени или изключени при
провеждане на административните производствата по предоставянето на различните
видове социални услуги (през
процесния период, а и изобщо) с оглед въведената в страната епидемична
обстановка. Единствените относително ограничителни мерки на коментираното
задължение са въведени по време на извънредното положение (със срок на действие от
13.03.2020 г. до 12.04.2020 г., съгласно заповед № РД01-154 от 26.03.2020 г.), с т.
1.6. от „Противоепидемични мерки в системата на Агенцията за социално
подпомагане“
(публикувани на сайта на АСП - https://asp.government.bg/bg/koronavirus-covid-19/protivoepidemichni-merki-v-sistemata-na-agentsiyata-za-sotsialno-podpomagane), в която изрично е
посочено, „Да се отложат всички
проверки в домове на лица или посещения на адрес от служители на АСП, с изключение на неотложните случаи, в които е
застрашен живота или здравето на хора в риск“. Казано с други думи, дори по
време на извънредното положение (каквото не е въвеждано в страна след 14.05.2020 г.), е било
допустимо извършването на посещения в домовете на хората с увреждания в
неотложни случаи, като при неотложните такива, посещенията са подлежали на
отлагане, което не е равнозначно на неизвършване.
Доколкото посещението в дома на лицето с увреждания
е от съществено значение за установяване на неговите реални затруднения и
потребности, и задължителен етап от процедурата по предоставяне на лична помощ,
констатираното нарушение на административнопроизводствените правила (липсата на изискуемото по чл. 15,
ал. 3, т. 1 от ППЗХУ и чл. 3, ал. 3 от методиката, посещение в дома на
жалбоподателя) се явява самостоятелно основание за отмяна на
оспорения административен акт.
10.
Независимо от изложеното е необходимо да се добави още следното:
Разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от ППЗХУ предоставя
право на всеки човек с увреждане и/или лице по чл. 21, ал. 2, т. 2 – 4 от ЗХУ
да присъства на заседанието, на което се изготвя индивидуална оценка на
неговите потребности. Присъствието на лицето с увреждане е предоставено изцяло
на неговата преценка и упражняването на това право е по негово усмотрение. В
тежест на административния орган обаче е задължението да осигури възможност за
упражняването му от неговия носител и да създаде необходимите условия за това.
Упражняването на правото се гарантира чрез извършване на
административнопроцесуалното действие, предвидено от чл. 17, ал. 1, т. 2, а
именно уведомяване на човека с увреждане или лицето по чл. 21, ал. 2, т. 2 – 4
от Закона за хората с увреждания не по-късно от 3 работни дни преди датата на
провеждане на заседанието, на което ще се разглежда подаденото от него заявление.
В административната преписка, приложена по делото, не се съдържат доказателства
нито за уведомяване на жалбоподателя по реда на чл. 17, ал. 1, т. 2 във вр. с
чл. 16, ал. 4 от ППЗХУ, нито за проведено от специализирания отдел заседание за
изготвяне на индивидуална оценка при осигуряване на участието на заявителя на
това заседание. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ППЗХУ изрично вменява
задължение на специализирания отдел за изготвяне на протокол за всяко
заседание, като протоколите от заседанията и индивидуалните оценки на
потребностите се съхраняват за срок 10 години в Дирекция "Социално
подпомагане", съгласно чл. 20, ал. 1 от същия правилник.
Въпреки дадените указания с разпореждане за
насрочване на делото (л. 37) и
задължаването на ответния административен орган (протоколно определение от 02.03.2021 г. – л. 49
гръб) да представи всички относими към предмета на делото документи,
непредставени по делото до проведено първо съдебно заседание, доказателства в
горния смисъл не бяха представени, породи което съдът приема, че такива не
съществуват. Това от своя страна има за последица формиране на извод, че на
жалбоподателя не е осигурено правото на присъствие по чл. 16, ал. 4 от ППЗХУ
на
заседанието, на което е изготвена индивидуалната оценка на неговите потребности.
Хората с увреждания се ползват със засилената защита
на държавата. Съгласно чл. 51, ал. 3 от Конституцията лицата с физически и
психически увреждания се намират под особената закрила на държавата и
обществото. Тази закрила е инкорпорирана в редица законови и подзаконови
текстове на действащата нормативна уредба. Изпълнението на посочените по-горе
императивни изисквания е с оглед постигане на изведената от законодателя цел за
включване и активно участие на човека с увреждане в целия процес по изготвяне на
индивидуалната оценка на потребностите. Спазването в хода на административното
производство на процесуалните правила пряко рефлектира върху обосноваността на
изготвената индивидуална оценка на потребностите и определената въз основа на
нея финансова подкрепа.
(Така Решение № 82 от 5.01.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 7470/2020 г., VI о.)
11. Тези съображения обосновават крайния
извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Той ще
следва да бъде отменен. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като
преписка на Директор на
Дирекция “Социално подпомагане“ - Пловдив за ново произнасяне по Заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка
на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ с вх. № ЗХУ-ИО/Д-РВ/11505/16.09.2020
г., подадена до Дирекция “Социално подпомагане” - Пловдив от А.М.Ш., във връзка с искането му за предоставяне на лична помощ, при съблюдаване на дадените с настоящо решение
указания по тълкуването и прилагането на закон. Това налага извод за
основателност на жалбата.
V. За разноските:
12. При
посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя
се дължат извършените разноски по производството. Те се констатирах в размер на
300 лв. /триста лева/ - заплатеното възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и
чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ
състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Направление
за включване в механизма „лична помощ“ № 20020007/09.10.2020 г. на Директора на
Дирекция “Социално подпомагане” - Пловдив, с което на А.М.Ш., с ЕГН **********, са определени 99 часа месечно за
лична помощ, потвърдено с Решение № 16-РД06-0087/10.11.2020 г. на Директора
на Регионална дирекция “Социално
подпомагане” – Пловдив.
ИЗПРАЩА
преписката на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” - Пловдив, за ново произнасяне по Заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл.
20, ал. 1 от ЗХУ с вх. № ЗХУ-ИО/Д-РВ/11505/16.09.2020 г., подадена до Дирекция
“Социално подпомагане” - Пловдив от А.М.Ш., във връзка с искането му за
предоставяне на лична помощ, при съблюдаване на дадените с настоящо решение
указания по тълкуването и прилагането на закон.
ОСЪЖДА Агенция
за социално подпомагане да заплати на А.М.Ш., с ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 300 лв. /триста
лева/, представляваща заплатеното
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: