№ 409
гр. П. 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20235200500538 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
739/27.06.2023 г., постановено по гр.д. № 20225220103314 Пазарджишкият
районен съд е осъдил ЗК "ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. гр. С., бул. „С.Ш.“ № 67А да заплати на К. Д. А., ЕГН
********** от гр. П. ул. „В.“ № 16, със съдебен адрес: гр. П. ул. „П.М.“ № 9,
Партера, чрез адв. Л. М., сумата от 7863,31 лв., представляваща обезщетение
за претърпените имуществени вреди на л. а. марка А., модел А4, с рег. №
РА**** ВТ, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 24.06.2022 в гр. П.
при движение по ул. „В.“ по вина на водач на л.а. БМВ 530, модел F10, с рег.
№ СВ****РТ - застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», увреждания установени със съставени от
ответника опис- заключение по щета №1206-5000-22-000055/1, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 19.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл.
432, ал. 1 КЗ.
Осъдил е ЗК "ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „С.Ш.“ № 67А, да заплати на К. Д. А., ЕГН
**********, от гр. П. ул. „В.“ № 16, със съдебен адрес: гр. П. ул. „П.М.“ № 9,
Партера, чрез адв. Л. М., сумата от 1124,53 лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
1
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от ЗК "ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, което го обжалва чрез
своя процесуален пълномощник с изложени оплаквания а
незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че щетите са претърпени от
автомобил на 18 години и 1 месец с пазарна стойност 4500 лв., а стойността за
възстановяването му, определена от назначената пред районния съд
автотехническа експертиза, надвишава пазарната стойност на автомобила,
поради което неправилно районният съд не е приел, че се касае за тотална
щета и приложение следвало да намери разпоредбата на чл.390, ал.2 от КЗ.
Районният съд неправилно бил тълкувал както тази норма, така и нормата на
чл.386, ал.2 от КЗ, поради което достигнал и до неправилни крайни изводи.
Според жалбоподателя обезщетението, което следва да бъде изплатено, е
равно на 3150 лв., която сума се получава, след като от определената от
експерта пазарна стойност на автомобила в размер на 4500 лв. се извади
стойността на запазените части.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено за разликата от 3150
лв. до пълната претендирана стойност 7863.31 лв. Моли да бъдат присъдени
разноски за две инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от К. А. чрез неговия
процесуален пълномощник с искане решението да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Изложени са доводи в подкрепа на изводите на
районния съд. Претендират се разноски.
Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в открито
съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против ЗК "ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* ищецът
К. А. е твърдял, че на 24.06.2022 г., движейки се в гр. П. по ул.“В.“ със
собствен лек автомобил марка А., модел А4, рег. № РА **** ВТ, ищецът
претърпял ПТП. Движел се е по път с предимство, но изведнъж пред него
изскочил лек автомобил БМВ 530 модел F10, рег. № СВ****РТ, с водач Л.М.
от гр. П. идващ от ул. Б.“. БМВ-то не е спряло на знак „Стоп“ на
кръстовището на двете улици и управляваният от ищеца автомобил се ударил
в задницата на БМВ-то, а след това се забил в камион с рег. № РА****АА,
който бил изоставен на пътя от 2-3 години. Местопроизшествието било
посетено и от служители на Сектор Пътна полиция гр. П. които извършили
проверка и от тях ищецът разбрал, че изоставеният камион е с прекратена
регистрация. Направени били проби за употреба на алкохол, които били
отрицателни. Нямало и спор за вината. На място водачите попълнили
2
двустранен констативен протокол за ПТП от 24.06.2022 г., в който била
отразена схемата на произшествието, както било отразено и че водачът М. е
виновен за настъпилото ПТП. Протоколът бил подписан и от двама
участници. След инцидента ищецът предявил застрахователна претенция пред
ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, тъй като това бил застрахователят, при който бил
сключен договорът за „задължителна застраховка гражданска отговорност” на
водача М.. По този повод от застрахователя е била образувана преписка по
щета № 1206-5000-22-000055/1, бил е извършен оглед на автомобила на
ищеца и бил изготвен опис - заключение по щета № 1206-5000-22-000055/1 от
27.06.2022 г. Бил е извършен и допълнителен оглед на автомобила на ищеца
на 28.06.2022 г. с отразени в него нанесени щети, подробно описани в ИМ. С
писмо изх. № 6844/13.09.2022 г. ищецът бил уведомен от ответника, че
отказва да му изплати застрахователно обезщетение по ликвидационна
преписка по щета с № 1206-5000-22-000055/1, тъй като било установено, че
при настъпилото ПТП са участвали три МПС-та. Според ответника по
преписката бил представен двустранен констативен протокол за ПТП,
попълнен в нарушение на нормативните изисквания за съставяне на
документи при ПТП - в спорното ПТП били участвали три моторни превозни
средства, поради което участниците били длъжни да уведомят компетентната
служба на МВР. В писмото било посочено, че съставеният двустранен
протокол не представлявал годно доказателствено средство, което да
удостовери обстоятелствата около събитието и да ангажира отговорността на
когото и да било от участниците в произшествието и на застрахователя по
застрахователното правоотношение. Ищецът изразил несъгласие с
изложеното в цитираното по-горе писмо, тъй като е оспорил участието на
трето МПС в произшествието. Поддържал е, че камионът, в който след
първия сблъсък се бил ударил автомобилът му, бил с прекратена регистрация.
Същият попадал в хипотезата на параграф 1, т.17 от ДР на Закона за
управление на отпадъците, поради което при съставянето на двустранния
протокол служителите на МВР, които били на място, пояснили, че камионът
не се считал за МПС, а за крайпътно препятствие, тъй като бил с прекратена
регистрация. Затова искането е съдът да постанови решение, с което да осъди
„Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121 130788, да заплати на
ищеца сумата от 7863,31 лева /след допуснато изменение по реда на чл. 214
ГПК в о. с. з./, представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди на л. а. марка А., модел А4, с рег. № РА **** ВТ, настъпили вследствие
на ПТП, реализирано на 24.06.2022 г. в гр. П. при движение по ул. „В.“, по
вина на водач на л.а. БМВ 530, модел F10 с рег. № СВ****РТ - застрахован
при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», вкл.
увреждания, установени със съставени от ответника опис - заключение по
щета № 1206-5000-22-000055/1, ведно със законната лихва върху главницата,
3
считано от датата на подаване на исковата молба - 19.10.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който се оспорва предявения главен иск по основание и размер, като счита
същия за недължим и завишен. Направено е оспорване и във връзка с
описания в исковата молба механизъм на настъпване на пътнотранспортното
произшествие, както и за липсата на причинно- следствена връзка между
претендираните щети и пътнотранспортното произшествие. Оспорва се видът,
характерът и степента на уврежданията, както и твърдението, че същите са
възникнали като резултат от процесното произшествие. Оспорил е, че
претендираната сума като размер представлява размерът на твърдените щети.
Оспорил е изцяло иска за присъждане на законна лихва като неоснователен.
Твърдял е, че искът за лихви е акцесорен и неоснователността на главния иск
води до неоснователност на иска за лихви. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Установява се от доказателствата по делото, че между собственика на л.
а. БМВ 530, модел F10, рег. № СВ****РТ и ответното застрахователно
дружество, е било налице валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка «Гражданска отговорност». Установено е също, че на
24.06.2022 г. - в срока на действие на застраховката - е настъпило ПТП с
участие на застрахования автомобил по вина на водача, който го е управлявал,
в резултат на което е бил увреден лек автомобил марка А., модел А4, рег. №
РА****ВТ – собственост на ищеца, за което ответникът е уведомен и е
изготвил опис по щета. Установено е, че с писмо изпратено до ищеца,
застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
Страните не спорят относно фактите, пораждащи претендираното
право, поради което следва да се приеме, че ищецът е лице, активно
легитимирано по предявения иск, като собственик на увреденото МПС.
От своя страна ответникът, като застраховател по имуществена
застраховка гражданска отговорност на виновния водач, е пасивно
легитимиран по предявения иск, тъй като и застрахователното събитие е
настъпило в срока на застрахователното покритие.
Установено е от доказателствата по делото, че на 24.06.2022 в 12,00 ч. в
гр. П. на ул. „В.“, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка А.,
модел А4, рег. № РА **** ВТ, управляван от ищеца К. Д. А., и лек автомобил
БМВ 530, модел F10, рег. № СВ **** РТ, с водач Л.М. от гр. П.. Съставен е
двустранен констативен протокол, в който е документирано, че виновен е
водачът на л.а. с рег. № СВ **** РТ. Протоколът е подписан от двамата
участници, като за превозно средство А /виновният/ се е подписал водачът на
4
застрахования от ответника автомобил. Описани са видими щети по л. а марка
А. , с рег. № РА **** ВТ, а именно: задна дясна врата, калник, задна броня,
задна лява джанта.
След като ищецът уведомил ответника за настъпилото ПТП, е извършен
оглед и заснемане на автомобила от застрахователя и са съставени описи -
заключения по щета № 1206-5000-22-000055, в които са описани увреждания
по автомобила общо в 23 пункта.
С писмо с изх. № 6844/13.09.2022 г. ответникът е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение с аргумент, че по преписката е представен
двустранен констативен протокол за ПТП, попълнен в нарушение на
нормативните изисквания за съставяне на документи при ПТП - в ПТП са
участвали три моторни превозни средства, поради което участниците били
длъжни да уведомят компетентната служба на МВР. Посочено е, че от
представения по преписката двустранен констативен протокол и доклад до
застрахователя за пътнотранспортно произшествие не можело да се установи
виновно поведение на водача на застрахованото в дружеството МПС, което да
е довело до настъпване на транспортния инцидент.
Тези възражения са поддържани от застрахователното дружество и в
хода на производството пред районния съд, но както решаващият съд, така и
настоящият съдебен състав ги приема за неоснователни. Анализът на
събраните по делото доказателства несъмнено сочи, че виновният за
процесното ПТП водач е лицето, управлявало л.а. БМВ 530 с рег. №
СВ****РТ, застрахован при ответника. В подкрепа на този извод и е
заключението на назначената и приета пред районния съд автотехническа
експертиза, според което реалният и възможен механизъм на ПТП е, че в
резултат на отклонение на вниманието с други действия от страна на водача
Л. М., е последвал удар между двата автомобила в кръстовището, който е бил
кос – странично, като за л.а. „А. А4“ е челен, а за БМВ 530 е страничен - заден
от ляво. Според заключението на ВЛ се създава въртящ момент около
масовия център на „А. А4“, който завърта автомобила в посока на
часовниковата стрелка, при което водачът на „А.“ губи контрол над
управлението на автомобила и в следствие на инерционното движение напред
и на дясно, напуска пътното платно, където се удря в задната част на товарен
автомобил, паркиран на югозападния тротоар в кръстовището. Вещото лице
не е констатирало при огледа спрял товарен автомобил на място, но такъв е
заснет от вещото лице на застрахователя към момента на събитието.
По делото е представено писмено доказателство, видно от което л.а. с
рег. № РА **** АА е с прекратена застраховка преди процесното ПТП, а е и с
прекратена регистрация, считано от 07.07.2022 г.
5
Част от посочените за установени по-горе обстоятелства се установяват
и от събраните гласни доказателства - показанията на св. Иван А., според
които управляваният от ищеца л.а. след удара от страна на водача на БМВ,
който не спрял на знака „Стоп“ на кръстовището, се ударил в паркирания на
място товарен автомобил. В показанията си св. Генов е поддържал, че не си
спомня процесния случай, но твърди, че само ако и трите участвали в ПТП
автомобили са с видими материални щети, тогава органите на полицията
съставят протокол.
В настоящия случай в съставения между участниците двустранен
протокол за ПТП, както и в описа по щета от застрахователя, са
документирани установените увреждания по автомобила на ищеца, а от
заключението на в. л. се установява, че са причинени при наличието на пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Не се установи по какъвто и
да било начин в това ПТП да е взел участие и паркираният в близост товарен
автомобил. Фактът, че автомобилът на ищеца се е ударил вторично в
паркиралия камион, не опровергава изводите за наличието на причинно-
следствена връзка между уврежданията на процесния автомобил и
противоправното поведение на водача на БМВ. По тези съображения
въззивният съд приема, че въпросът за вината е безспорен и правилно в
протокола за ПТП е отразено, че вината е на водача на БМВ.
От заключението на в. лице Ф. се установява, че общата стойност за
възстановяване на л. а. по средни пазарни цени за части и труд към деня на
събитието, е в размер на 7863,31 лв., а пазарната стойност на пострадалия
автомобил е в размер на 4500 лв., тъй като към датата на настъпване на
застрахователното събитие автомобилът на ищеца е бил на 18 години и 1
месец от началната дата на производство и експлоатация.
В о.с.з., проведено пред районния съд на 21.02.2023 г. вещото лице е
заявило, че стойността за възстановяване на автомобила като материали и
труд надхвърля неговата пазарна стойност, поради което е икономически
неизгодно този автомобил да бъде възстановен, затова в експертната практика
се приема, че в този случай е налице „тотал щета“.
Експертизата е приета в с.з. и не е оспорена от страните, поради което
съдът я кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвена.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира ожалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна по
следните съображения:
В своята практика ВКС приема, че по своята правна същност
6
застрахователното събитие при застраховка "Гражданска отговорност"
съставлява юридически факт, който поражда гражданската отговорност на
застрахования. Следователно, към този момент се определят и стойностите
относими към размера на дължимото застрахователно обезщетение, което в
случая е функция на деликтното обезщетение и е пряко обвързано от
стойностния адекват на всички претърпени вреди - имуществени и
неимуществени. Отговорността на застрахователя е за само стойността на
вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на
нейната дейстВ.елна стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие. Или меродавна е не възстаноВ.елната, а
дейстВ.елната стойност на вещта. При нейното пълно или частично
унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по
която вещ от същото качество и вид може да бъде купено - арг. 396, ал. 1 от
ТЗ (отм.) и чл.400, ал.1 от действащия КЗ. Дефинитивната норма на чл. 390 от
КЗ не съдържа особени правила за определяне на обезщетението при тотална
щета, отклоняващи се от общата норма на чл. 386, ал. 2 от КЗ, а в ал. 2, изр.
второ на чл. 390 се уреждат само способите за определяне стойността на
разходите, която съпоставена с тази на увреденото превозно средство е
критерий за квалифициране на щетата като тотална, т. е. такава, при която
възстановяването на увреденото имущество в състоянието преди настъпване
на застрахователното събитие е икономически нерентабилно. Нормата на чл.
386, ал. 2 от КЗ регламентира общия за застрахователното право принцип за
съответствие на размера на застрахователното обезщетение на дейстВ.елно
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, в рамките на
застрахователната сума, освен в изрично предвидените изключения - случаите
на подзастраховане и на застраховане по договорена застрахователна
стойност, какВ.о не се твърдят да са налице по делото. ВКС трайно приема,
че при вреди на имущество застрахователното обезщетение е в размер на
дейстВ.елно претърпените и доказани по размер такива до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума, в рамките на която се
определя обезщетението по имуществена застраховка, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля дейстВ.елната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането (В този смисъл – решение № 37 от 23.04.2009 г. на
ВКС по т.д.№ 667/2008 г., І т.о, ТК, решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д.
№ 1821/2020 г., ТК., ІІ т. о. на ВКС и мн. други).
Отнесена към настоящия случай, тълкувателната рамка, дадена от
практиката на ВКС сочи, че в процесния случай стойността за възстановяване
на щетите, причинени на автомобила на ищеца в резултат на настъпилото
ПТП, надвишават значително пазарната стойност на автомобила, което
7
еднозначно сочи за липса на икономическа изгода от възстановяването на
същия автомобил. Тези констатации дават основание на въззивния съд да
приеме, че е осъществена хипотезата на нормата на чл.390, ал.2 от КЗ, т.е.
налице е „тотална щета“. Установено е от експертното заключение, че
пазарната стойност на автомобила е 4500 лв., т.е. това е дейстВ.елната
стойност по смисъла на чл.400, ал.1 от КЗ и искът се явява основателен до
размера на тази сума.
Неоснователно е твърдението, изложено във въззивната жалба, че от
тази сума следва да бъде приспадната сумата, представляваща стойност на
запазените части от автомобила, защото липсват доказателства по делото, че
такива са налични.
Като е осъдил ответника да заплати на ищеца възстаноВ.елната, а не
дейстВ.елната стойност, районният съд е постановил неправилен съдебен акт,
който следва да бъде отменен за разликата над 4500 лв. до присъдените
7863,31 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба - 19.10.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, вместо което искът да бъде отхвърлен за тази част. С оглед на този
изход на спора решението следва да бъде отменено и в частта за разноските,
вместо което следва да бъде постановено ново, с което да бъде постановено
ново, с което в полза на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски за
две инстанции в съответствие с уважената част от иска, а в полза на ответника
– деловодни разноски за две инстанции в съответствие с отхвърлената част от
иска.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, платено от ищеца за първа инстанция.
Съгласно действащата Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изчислен на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата е в размер
на 1086.33 лв., а договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в
размер на 600 лв. За въззивната инстанция заплатеното адвокатско
възнаграждение е в размер на 1320 лв., което също не надвишава с много
минималният размер. По тези съображения въззивният съд намира за
неоснователно възражението по чл.78, ал.5 от ГПК.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 739/27.06.2023 г., постановено по гр.д. №
20225220103314, в частта, с която Пазарджишкият районен съд е осъдил ЗК
8
"ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. гр.
С., бул. „С.Ш.“ № 67А да заплати на К. Д. А., ЕГН ********** от гр. П. ул.
„В.“ № 16, със съдебен адрес: гр. П. ул. „П.М.“ № 9, Партера, чрез адв. Л. М.,
сумата над 4500 лв. до присъдените 7863,31 лв., както и изцяло в частта за
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на К. Д. А., ЕГН ********** от
гр. П. ул. „В.“ № 16, със съдебен адрес: гр. П. ул. „П.М.“ № 9, Партера, чрез
адв. Л. М., против ЗК "ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. гр. С., бул. „С.Ш.“ № 67А, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата над 4500 лв. до присъдените 7863,31 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на л. а.
марка А., модел А4, с рег. № РА**** ВТ, настъпили вследствие на ПТП
реализирано на 24.06.2022 в гр. П. при движение по ул. „В.“ по вина на водач
на л.а. БМВ 530, модел F10, с рег. № СВ****РТ - застрахован при ответника
по договор за застраховка «Гражданска отговорност», увреждания установени
със съставени от ответника опис- заключение по щета №1206-5000-22-
000055/1, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 19.10.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА К. Д. А., ЕГН ********** от гр. П. ул. „В.“ № 16, със съдебен
адрес: гр. П. ул. „П.М.“ № 9, Партера, чрез адв. Л. М., да заплати на ЗК "ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. гр. С.,
бул. „С.Ш.“ № 67А, деловодни разноски за две инстанции в съответствие с
отхвърлената част от иска в размер на 322.62 лв.
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. гр. С., бул. „С.Ш.“ № 67А, да заплати на К. Д. А., ЕГН
********** от гр. П. ул. „В.“ № 16, със съдебен адрес: гр. П. ул. „П.М.“ № 9,
Партера, чрез адв. Л. М., деловодни разноски за две инстанции в
съответствие с уважената част от иска в размер на 1398.95 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9