Р Е Ш Е Н И Е 260154/6.11.2020г.
№ 06.11.2019
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 20.10 2020 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Марина Христова.
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова.
гражданско дело № 655 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба предявена от Б.Х.А. против А.Х.А. , с която се иска съдът
да осъди ответника да преустанови действията си по
незаконно строителство като
засипе изкопа на строеж «Ремонт на жилищна сграда с идентификатор № 87374.530.37.3 и едноетажна пристройка към нея», който строеж
препятства упражняването правото на собственост на ищеца,включително възстанови съществуващата към сградата и санитарния възел, разположени в средата на дворното място пътека, както и да заплати на ищеца сумата от 3500 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени
вреди , включително направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че
ищецът заедно със съпругата си са признати за собственици на жилищна сграда и
тоалетна находящи се в дворно място от 502 кв.м.,
чийто собственик бил ответника. За имота имало издадено разрешение за строеж-
ремонт на жилищна сграда и пристройка към нея, но още при започването му
ответникът съборил цялата сграда, премахнал основите на сградата и изкопал
дълбок изкоп по почти цялото лице на имота, като за ищеца оставил пътека от
около 80 см.Ищецът подавал множество жалби до компетентните органи. Ищецът
подробно излага с кои свои действия ответникът пречи на него и семейството му
да упражняват безпрепятствено правото на собственост върху имота си- жилищна
сграда и санитарен възел.Освен изложеното от действията на ответника ищецът
претърпял неимуществени вреди изразяващи се във влошаване на здравословното му
състояние, болки, страдания, стрес.Иска се уважаване на предявените искове,
както и присъждане на разноски по делото.
В депозирания отговор ответникът оспорва исковете.
Твърди, че действията на ответника не са противоправни,
т.к. е изпълнил всички предписания на компетентните органи в съответния срок.
До жилището на ищеца бил осигурен достъп. Освен това се излагат подробни
съображения за неоснователност на претенцията за неимуществени вреди. Иска се
отхвърляне на исковете.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалния му
представител.
Ответникът
се представляват от особен представител, който оспорва исковете.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Представен
е констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №*** год. по
силата на който ищецът и съпругата му са признати за собственици на едноетажна
жилищна сграда с площ 97 кв.м. с мазе от
20 кв.м. и друг вид сграда – тоалетна, построени в дворно място с площ 502
кв.м., находящо се на ул.***.
С
Разрешение от 14.06.1996 год. на ищецът
е разрешено да построи самостоятелна
тоалетна извън жилищната сграда в имота.
Ищецът
е представил още копия от писма и сигнали до различни органи и институции,
както и изпратени до него отговори, за периода 2016 год. 2018 год.
В
подкрепа на твърдението си за влошено здравословно състояние ищецът е
представил от 31.05.2019 год. и ЕР на ТЕЛК № ***от 03.09.2019 год. , с което е определена 60 % ВСУ.
По
делото е изискана и приета в цялост преписката по издаване на разрешение за строеж №*** год.
С
писмо от 31.07.2020 год. Община Я. е уведомила страните, че *** с идентификатор
№ 87374.530.37.6 следва да бъде премахната от собственика й в 30 – дневен срок
от датата на получаване на писмото.
По
делото е назначена и прието заключението на СТЕ, вещото лице , по която
посочва, че за обекта на ответника има издадено строително разрешение от
07.08.2015 год. След започване на строежа проектанта – конструктор е установил,
че съществуващите основи не отговарят на съвременните изисквания за фундиране и е приел решение за премахване на съществуващите
основи и изпълнение на нови стоманобетонови
основи.Направена е преработка на проекта по част конструктивна, която променя
само плана на основите и не се променят други конструктивни елементи.
Преработката е съгласувана и одобрена от главния *** на Община Я., след което е
била издадена заповед за допълване на издаденото строително разрешение с
инвестиционен проект одобрен от 16.08.2018 год.Във визата за проектиране е
предвидено пристройката да бъде изградена на разстояние 3 м. от южната граница
на съседния имот, на която граница има изградена жилищна сграда. В проекта , в
част архитектурна , в участъка между съществуващата законно построена тоалетна
и външното стълбище на предвидената за изграждане пристройка е предвидено
разстояние 0, 50 – 0,70 см.При така извършеното проектиране на сградата на
ответника и по-конкретно външно стълбище
към пристройката пътеката за достъп до
сградата собственост на ищеца в участъка на тоалетната остава с ширина 50-70
см, измерено от приложените проекти.С промяната на конструктивния проект се
премахват всички елементи на съществуващата жилищна сграда, изгражда се нова
жилищна сграда, с нови основи, стени и конструкция. Остава разрешение за строеж
за ремонт на жилищна сграда, която в действителност не съществува на терена.
Това е констатирало при оглед на място и вещото лице, че старата жилищна
сграда, чийто ремонт е разрешен не съществува, съборена е , а на мястото са
извършени изкопни работи. Изпълненият изкоп е с различна дълбочина, която не
може да бъде измерена.На места е измерена най- голямата дълбочина, която е 2,
20, а за сградата е предвидено мазе с дълбочина 2, 40 м., т.е. не е надвишена
дълбочината предвидена по проект.Измерени са съответните разстояния между
сградите, като това между тоалетната и ограждането на изкопа е 0, 70 м., т.е.
толкова е ширината на пътеката.Към момента на мястото има строителна площадка,
на която са започнали изкопни работи, извършено е ограждане на изкопа с дървен
парапет по дължината на пътеката, осигуряваща достъп до сградата на ищеца, като
парапетът не е обезопасен.Въпреки, че в проекта няма приложено решение за
размерите на изкопа, оформянето му и укрепване на същия, при измерване на
чертежа вещото лице е установило, че изкопът е изпълнен по проект, част
конструктивна, план на основи.В участъка, където по проект е предвидено само
ремонт на жилищната сграда е предвидено да не се копае масов изкоп, а само ивични основи под зидовете. Въпреки, че изкопните работи не
са завършени вещото лице е констатирало, че изпълнените към момента такива не
нарушават предвиденото в проекта, част конструктивна – план на основи.
При
изслушването си в с.з. вещото лице е посочило, че изкопът е опасен за
преминаването, а когато в последствие
бъде възстановен, чрез направа на обратен насип, там по проект е
предвидено стълбище, което да обслужва новата жилищна сграда, като проектите са
разгледани и одобрени точно по този начин.Според вещото лице при изпълнение на
проекта никой не е взел предвид, че има изградена тоалетна.
По
искане на ищеца е назначена СТЕ изготвена от вещото лице В. А., която посочва,
че за осигуряване на достъп до жилищната сграда собственост на ищеца е
необходимо да се осигури подход с широчина минимално 90 см. – пешеходно
пространство.
Т.к.
посочената експертиза е оспорена от ответната страна и по нейно искане по
делото е назначена и прието заключението на тройна СТЕ. Вещите
лица по същата са направили оглед на имота на място, констатирали са, че към
настоящия момент в действащата нормативна уредба няма изрично предвиден
норматив за минимално допустима ширина
на подход за обслужване на жилищни.Според експертите, за да се осигури достъп
до жилищната сграда, собственост на ищеца е необходимо да се осигури подход с широчина минимум 120 см.
Освен това са посочили, че този подход може да бъде осигурен с минимално
изменение в стълбището по плана на сутерена.
От
назначената СТЕ по въпроса за стойността на необходимите материали и труд за
изпълнение на дейностите, които ищецът претендира ответникът да бъде осъден да
извърши, се установява, че същите са на стойност общо 905, 66 лв.Те са задължения на ответника като инвеститор на
предприетото и незавършено строителство
и са задължителна част от цялостното изпълнение на строежа, без които
той не може да бъде въведен в експлоатация.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД.
Негаторният иск е вещен, петиторен иск. Този иск включва съдебно
установяване и потвърждаване,
че ищецът е титуляр на правото
на собственост върху вещта, върху
която ответникът е извършил несъвместимо с това право въздействие
или посегателство. Искът по чл.109,ал.1
ЗС може да бъде уважен, само когато се пречи на упражняването на правото на
собственост с неоснователни действия или състояние. Поради това ищецът по този
иск следва да посочи в какво конкретно се състои посегателството върху обекта
на правото на собственост и с какво се ограничава, смущава и/или пречи на
допустимото пълноценно ползване на имота, тъй като не всяко въздействие върху
имота може да бъде предмет на петиторна защита, а само което е неоснователно.
В настоящия
случай безспорно се установява, че ищецът е собственик на жилищна сграда и
сграда – външна тоалетна, както и че същите са построени в имот, собственост на
ответника. Твърденията му са, че с действията си по незаконно строителство и
по-специални изкопаване на дълбок и необезопасен изкоп , в следствие към което
подходът към жилището му е останал с широчина от около 80 см., ответникът
смущава и възпрепятства пълноценното
ползване на жилищната му сграда и външния санитарен възел.
В практиката на
ВКС /например решение № *** г. по гр.д. № *** г., І г.о. и решение № *** г. по
гр.д. № ***г., І г.о./ е дадено тълкуване, че съгласно чл.64 ЗС собственикът на
постройката може да се ползва от земята, само доколкото това е необходимо за използване
на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е
отстъпено правото, е постановено друго. Ако в акта, с който е отстъпено правото
по чл.63 ЗС не е постановено друго, правото на собственика на постройката
/респ. на обект в постройка, съществуващ при условията на суперфициарна
собственост/, се ограничава само до правомощията, установени с чл.64 ЗС – ползване
на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която
му осигурява нормален достъп до сградата, включително до входа й и за поддържането
й в нормално и годно за ползване състояние.
Безспорно се установи в настоящия казус, че на
ответника са издадени съответните строителни книжа – разрешение за строеж за обект ремонт на жилищна сграда и
пристройка към нея, като след започване на строежа е направена преработка на
проекта по част конструктивна ,и за обекта са одобрени проекти по всички части
и е издадено разрешение за строеж, както и че на място има изпълнен изкоп ,
който напълно отговаря на издадения проект.
Целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост
срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Когато
увреждащото въздействие се осъществява чрез изграждане на постройка или
определени нейни елементи, без правно значение е дали сградата е построена без
строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при
съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и
норми. По отношение допустимостта да се претендира премахване на строеж или
част от строеж по реда на чл.109
ЗС и задължението на съда да осъществи съдебен контрол за
съответствие на административни актове със строителните правила и норми, са
налице указания по приложение на материалния закон с Тълкувателно решение № ***
от 6.02.1985 г. на ОСГК на ВС. Даденото тълкуване е приложимо и при действието
на ЗУТ, с оглед на което следва, че наличието на редовни строителни книжа
установява само благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид
от гледище на обществения интерес. Когато обаче такъв строеж засяга правата на
трети лица, същите могат да се защитят с иск по чл.109 ЗС.
Според настоящия
състав в процесния случай е изпълнен фактическия
състав на нормата на чл. 109 ЗС. Както беше посочено по-горе безспорно е по
делото , че ищецът е собственик на жилищна сграда и допълнителна постройка,
изградени в недвижим имот, собственост на ответника. Безспорно е, че в
изпълнение на акт на административен орган, ответникът е предприел съответното строителство,
което съдът не приема за „незаконно“, така както твърди ищецът, т.к. строителството
се извършва според съответните строителни книжа, както и че посредством
извършването му пътеката за достъп до сградите собственост на ищеца е останала
с широчина около 70 см. и съответно е опасна за преминаване. По отношение
съответствие на строителните книжа със строителните правила и норми и по-
специално нормативно установена ширина на пътека за достъп до имот в
българското законодателство липсва изрична правна норма. В практиката на ВКС се
приема, че за успешното провеждане на иска по чл. 109 ЗС не е необходимо да е
нарушена конкретна правна норма на закона, достатъчно е наличието на неоснователни
действия, които пречат на собственика да упражнява правото си на собственост. В
процесния случай според съда са осъществени от
ответната страна именно такива действия, т.к. вещите лица по назначените по
делото експертизи са категорични, че за осигуряване достъп до жилищната сграда
на ищеца е необходим минимален подход с широчина не по-малка от 90 см. или 120
см., както и че инвеститорът на строежа следва да осигури съответното му
обезопасяване.
С оглед на
изложеното съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем
правото си на собственост и по специално прави труден и опасен подхода към
входа на собствения му имот, като засипе изкопа на строеж
«Ремонт на жилищна сграда с
идентификатор № 87374.530.37.3 и едноетажна
пристройка към нея»,включително възстанови съществуващата към сградата и санитарния възел, разположени в средата на дворното място пътека.
За да бъде
ангажирана гражданската отговорност по чл.45 ЗЗД е необходимо да бъде
установено, че е налице увреждане, което да е причинено виновно и да е налице противоправно поведение, което да е в пряка връзка с
вредоносния резултат. Това са и елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, които следва да са налице кумулативно - деяние, противоправност
на деянието, вреда и причинна връзка между деянието и вредата и вина, която се презюмира от закона. Не се установи от съвкупната преценка
на доказателствата по делото, със своите действия ответникът да е причинил на
ищеца страдания и неудобства, които да могат да бъдат определени по
справедливост в размер 3500 лв. Ищецът
не е представил какви то и да е
доказателства установяващи да е налице причинно – следствена връзка
между заболяванията , от които страда и
неоснователни действия извършени от ответника. Предвид изложеното, съдът счита,
че искът за неимуществени вреди е неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски. На
основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъдат осъден да заплати на
ищеца сумата от общо 1065 лв.,
представляващи – държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение
за особен представител и депозити за експертизи, съобразно уважената част от
исковете. На основание чл. 78,ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 450 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.109 ЗС А.Х.А., ЕГН ********** ДА ПРЕУСТАНОВИ неоснователните действия, с
които пречи на Б.Х.А., ЕГН ********** да упражнява правото си на собственост върху недвижимия
си имот, находящ се в гр. Я., ул.“*** – едноетажна
жилищна сграда и друг вид сграда - тоалетна КАТО като засипе изкопа на строеж
«Ремонт на жилищна сграда с
идентификатор № 87374.530.37.3 и едноетажна
пристройка към нея»,включително възстанови съществуващата към сградата и санитарния възел, разположени в средата на дворното място пътека.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.Х.А., ЕГН ********** против А.Х.А., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 3500 лв. – неимуществени вреди.
ОСЪЖДА А.Х.А.,
ЕГН ********** да заплати на Б.Х.А., ЕГН ********** сумата от 1065 лв., представляваща разноски
за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Б.Х.А.,
ЕГН ********** да заплати на А.Х.А., ЕГН ********** сумата от 450 лв. , представляваща разноски
за настоящата инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: