РЕШЕНИЕ
№ 493
гр. Пловдив, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330109398 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по предявен от И. И. П. против П. И. К. и П. И. К. за
разпределение на основание чл. 32, ал. 2 ЗС на ползването, съобразно
съсобствените им идеални части, на правото на ползване на поземлен имот,
представляващ дворно място, находящо се в с. П., Община К., Област П.,
застроено и незастроено с площ от 1 530 кв.м., съставляващ по плана на
селото поземлен имот № ** от квартал 61 по плана, одобрен със Заповед №
202/1987 г., за който имот е отреден УПИ VIII-**, с неприложена регулация,
ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 52 кв.м., второстепенна постройка с площ от 24 кв.м. и
второстепенна постройка с площ от 40 кв.м.
С Определение, постановено в открито съдебно заседание на 17.11.2022
г., съдът е прекратил производството в частта му по отношение на ответната
страна Н. Н. К., доколкото е установил, че последната е починала в хода на
процеса. Съдът не е пристъпил към конституиране на наследници на
починалата ответна страна на основание чл. **, ал. 1 ГПК, доколкото
последната е била титуляр на ограниченото вещно право на ползване по
отношение на имота, което се погасява със смъртта на титуляря и не се
наследява.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са съсобственици
1
на процесния имот по силата на наследствено правоприемство от техния
наследодател И. П. К. и неговата майка И. Д., като всички придобили по ¼
ид.ч. от правото на ползване. Твърди, че на ** г. ответната страна Н. К.
прехвърлила на ответната страна П. К. собствената си ¼ ид.ч. от имота срещу
задължението за издръжка и гледане, като запазила за себе си правото на
ползване върху прехвърления имот до края на живота си. Твърди, че правото
на ползване следва да се разпредели и между ответната страна Н. К., тъй като
последната е запазила в своя полза правото на ползване. Твърди, че ответните
страни не я допускат в имота, макар последният да е бащината им къща.
Сочи, че желае да ползва част от имота съобразно наследствената й идеална
част, но не може да се разбере доброволно с останалите наследници. По така
изложените съображения се моли за разпределяне на ползването между
съсобствениците, съобразно дела им в собствеността.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните
страни - Н. Н. К., П. И. К. и П. И. К. са депозирали отговор на исковата молба.
Считат исковата молба за допустима единствено по отношение на П. И. К. и
П. И. К. и основателна, тъй като страните доброволно не са уредили
отношенията си по отношение разпределяне на ползването на съсобствения
имот, като твърдят, че не са дали повод за завеждане на делото. Не оспорват
обстоятелството, че страните са съсобственици на процесния имот по сита на
наследствено правоприемство от И. К., като всяка от страните придобила по
¼ ид.ч. от имота. Твърдят, че с нотариален акт, вписан на ** г. ответната
страна Н. К. прехвърлила на П. К. своята ¼ ид.ч. от процесния имот срещу
задължение за издръжка и гледане, като запазила за себе си пожизненото и
безвъзмездно право на ползване по отношение на собствената й ид.ч. от
имота. В този смисъл, твърди, че исковата претенция против Н. К. е
недопустим, тъй като тя не е собственик на имота, а ответната страна П. К. е
собственик на ½ ид.ч. от имота, на не на ¼ както е посочено в исковата молба.
Оспорват изложените в исковата молба твърдения, че ищцата не е допускана
в имота. Твърдят, че след смъртта на общия им наследодател в имота
останала да живее само първата ответница Н. К., като ищцата, която живее в
гр. Б. ходила в имота, заедно със своя съпруг, и оставала по няколко месеца.
Сочат, че това продължило до 2019 г., когато първата ответница претърпяла
инсулт и се наложило някой да се грижи за нея, което влошило
взаимоотношенията й с нейната дъщеря – ищцата, тъй като последната
отказала да полага грижи. Поради това ответната страна Н. К. се преместила
при другата си дъщеря П. К. в гр. К., като двете посещавали имота за по
няколко дни. Сочат, че към настоящия момент за имота се грижи единствено
ответната страна П. К., която ходила до с. П. през два дни, за да се грижи за
кучето в имота, като поддържа двора и асмите. Твърдят, че ищцата не е
искала да ползва имота, след като влошила взаимоотношенията си с майка си,
нито е искала да й бъде даден ключ. Въпреки това ищцата миналата година е
ходила в имота и е ползвала последния, като тя продължавала да има в
къщата една стая, за която всички наследници знаели, че е нейна. Третият
2
ответник П. К. твърди, че не проявява желание да ползва имота, като не
възразява неговият дял да бъде даден за общо ползване на втората ответница
П. К.. Сочат, че ищцата не е водила разговори с ответните страни за
разпределяне на ползването, като заявяват готовност за доброволно уреждане
на взаимоотношенията, а не по съдебен ред. Считат, че не са дали повод за
предявяване на иска, поради което не следва да носят отговорност за
сторените от ищцата разноски за завеждане на делото. В първото по делото
съдебно заседание, с оглед новонастъпилите в хода на делото обстоятелства,
молят правото на ползване на да се разпредели съответно притежаваната от
ответната страна П. К. ½ ид.ч. и притежаваната от И. К. ¼ ид.ч., като не
поддържат искането си за разпределяне на ползването в общ дял на ответните
страни.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 32, ал. 2
ЗС за разпределяне на ползването на съсобствен недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да
си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ – чл. 32,
ал. 1 ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на
разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да
постигнат мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за
общата вещ, начинът на разпределение на ползването се определя в
производството по предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява спорна съдебна
администрация в отношенията между съсобствениците в случаите, когато не
могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата вещ
или взетото решение на мнозинството е вредно за вещта. С решението по чл.
32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно
реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки
съсобственик.
При преценката за това как да се извърши реалното разпределение на
ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки
съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и
ползване на имота, както и на построените в него сгради за обслужването и
поддържането им. Следва да се съобрази и принципът за съразмерност, като
се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща
както застроената, така и незастроената част, която да съответства на квотата
в съсобствеността.
В производството по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС съдът дължи произнасяне
3
по отношение на притежаваните от страните квоти от съсобствеността – така
т. 2 от Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г.,
ОСГК на ВКС.
С оглед на наведените от страните фактически твърдения и основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът с доклада по делото е отделил за безспорни
между страните следните обстоятелства: че страните са наследници на И. П.
К., като ищцата И. П. и ответните страни П. К. и П. К. са съсобственици на
поземлен имот, представляващ дворно място, находящо се в с. П., Община К.,
Област П., застроено и незастроено с площ от 1 530 кв.м., съставляващ по
плана на селото поземлен имот № ** от квартал 61 по плана, одобрен със
Заповед № 202/1987 г., ведно с построените в имота двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 52 кв.м., второстепенна постройка с
площ от 24 кв.м. и второстепенна постройка с площ от 40 кв.м., при следните
ид.ч.: ищцата И. П. е собственик на ¼ ид.ч. от имота, ответникът П. К. е
собственик на ¼ ид.ч. от имота, а ответната страна П. К. е собственик на ½
ид.ч. от имота, от които притежава правото на собственост по отношение на
¼ ид.ч. по силата на наследствено правоприемство, както и „голата
собственост“ по отношение на ¼ ид.ч. по силата на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с Н. К..
От приложения по делото акт за поземлена собственост № ***** на
Отдел „Селско стопанство“ при Окръжен народен съвет – Пловдив се
установява, че правото на собственост по отношение на поземлен имот с
площ от 1 445 кв.м. в с. П. е преминало срещу заплащане на цена към
държавния поземлен фонд, в полза на наследниците на П. З. К., а именно –
съпруга И.а Д. К. и син И. П. К.. От приложената по делото скица № 366 се
установява, че имота представлява УПИ VIII-** в кв. 61 на с. П..
От приложените по делото доказателства се установява, че И. Д. К. е
починала на ** г., като е оставила за свой наследници – син И. П. К., починал
на ** и наследниците на И. П. К..
По делото е приложено по делото удостоверение за наследници на И. П.
К., от което се установява, че последният е оставил за свои наследници
съпруга Н. Н. К., дъщеря И. И. П., дъщеря П. И. К. и син П. И. К..
Следователно наследниците на И. П. К., придобил собствеността по
отношение на целия имот по силата на акт за поземлена собственост и
наследствено правоприемство, са придобили по силата на универсалното
наследствено правоприемство по ¼ ид.ч. от процесния имот.
По делото е приложен нотариален кат за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане със запазено право на ползване
№ ** от ** г., том ***** г. на нотариус Т. К. с рег. № ** на НК, по силата на
който Н. Н. К. е прехвърлила на П. И. К. собствената си ¼ ид.ч. от процесния
имот, съставляващ УПИ VIII-** в кв. 61 на с. П., ведно с изградените в имота
постройки. С нотариалния акт Н. Н. К. е запазила за себе си пожизненото и
безвъзмездно право на ползване. Т.е. ответната страна е придобила
4
собствеността на ½ ид.ч. от процесния имот, като по отношение на ¼ ид.ч. е
била титуляр на т.нар. „гола собственост“.
В хода на производството по делото – на 07.10.2022 г., ответната страна
Н. К. е починала, поради което с настъпване на смъртта на титуляря на
вещното право на ползване и на основание 59 ЗС правото на ползване е
прекратено. Това обстоятелство е съобразено от съда на основание чл. 253, ал.
3 ГПК като е постановено определение за частично прекратяване на
производството по делото по отношение на ответната страна Н. К.. С
настъпване на смъртта на титуляря на ограниченото вещно право, правото на
собственост на П. К. може да бъде упражнявано в неговата пълнота, ведно с
всички правомощия за собственика, включително и правото на ползване.
Следователно установява се, че ищцата И. П. е собственик на ¼ ид.ч. от
процесните имоти, ответникът И. К. е собственик на ¼ ид.ч., а ответната
страна П. К. е собственик на ½ ид. ч., съобразно с които квоти следва да бъде
осъществено разпределението на правото на ползване.
В производството по делото без възражения от страните е прието
заключението на вещото лице К. по съдебно-техническа експертиза, с която
са представени варианти за разпределяне на правото на ползване, като не
следва да се разглежда предложения от вещото лице Вариант трети за
ползването на дворното място и Вариант втори за ползването на жилищната
сграда, доколкото заключението в тази част е изготвено при съобразяван на
исканията на ответите страни преди настъпването на смъртта на Н. К..
Вещото лице е предложило два варианта за разпределение на
поземления имот и жилищната сграда, като при разпределението е приело
размер на квотите за всеки от собствениците – съотв. по ¼ ид.ч. за двама от
съсобствениците и ½ ид.ч. за третия съсобственик. Вариантите за
разпределение са обозначени графично на приложенията към съдебно-
техническата експертиза – скици - проект. Предложен е един вариант за
разпределение на ползването на изградените в имота второстепенни
постройки. Вещото лице е посочило, че достъпа до имота се осъществява от
два входа – единият с ширина от 1, 0 м. от северозападната част, а другият с
ширина 3,20 м. от югозападната част на имота от улица „3-та“. Експертизата е
посочила, че тоалетната на имота се намира до входа с ширина 3, 20 м. на юг
от помощната постройка, представляваща селскостопанска сграда.
В производството по делото са изслушани показанията на свидетелите
Я. П. Ч. и К. Г. Я..
Свидетелката на ищцата Я. Ч. свидетелства, че познава страните от
малки, тъй като къщите им в с. П. са съседни. Твърди, че е близка с ищцата и
майките им са били близки приятелки. Излага пред съда, че от 2007 г. до 2017
г. ищцата, заедно със семейството й е живеела в имота в с. П., заедно с
родителите си. Грижели се за всичко – за двора, правили зимнина и полагали
грижа за родителите на ищцата. През 2017 г. взаимоотношенията между
5
ищцата и сестра й и майка й се влошили и ищцата се прибрала да живее в гр.
Б.. След 2017 г. ищцата идвала в с. П., но не влизала в двора, защото нямала
ключ и преспивала на гости при съседи. Свидетелства, че когато живеела в с.
П. ищцата и съпругът й ползвали една стая на втория етаж на сградата, която
гледа на запад, като обработвали целия двор – направили оранжерии и
засадили два реда допълнително грозде в лозето в имота. Сочи, че на първият
етаж от кухнята имало кухня, която се ползвала общо.
От показанията на свидетеля на ответните страни К. Я. се установява, че
последният живее в с. П. и познава страните от около 7-8 години покрай
племенника на П.. Сочи, че е посещавал имота много пъти, за да помогне на
баба Д. – майката на страните, тъй като била много възрастна. Свидетелства,
че имота представлява къща с двор, в който има лятна кухня, постройка с
инструменти и сая. Свидетелства, че е виждал ищцата да остава в имота за
по-дълго последно преди 2-3 години, като след това я е виждал в селото, но
не оставала в имота, а отсядала при комшии. Твърди, че никой не е
забранявал на ищцата да ходят в имота, като майка им много пъти е плакала
пред свидетеля и се питала защо дъщеря й И. не идва. Сочи, че последните
години баба Д. живеела при П. в гр. К. и П. се грижела за нея, като в този
период е виждала П. и майка й в имота, но за кратко, като ответната страна П.
е направила ремонт на стаята, която е на първия етаж – в дясно. Сочи, че
преди И. да откаже да идва в имота П. е ползвала само тази стая, а останалите
са се ползвали общо от всички. Свидетелства, че П. е полагала грижи за
косене на трева и орязване на асмалък.
С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото или взетото
във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното
ползване на имота с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с
общата вещ. В случая се установява, че отношенията между страните са
влошени и последните не могат да постигнат общо решение за ползването на
съсобствения им недвижим имот, поради което следва намеса в отношенията
по реда на спорната съдебна администрация.
При хипотези на съсобственост, упражняване на правото на ползване
следва да бъде в хармония и баланс на същото това правото на останалите
съсобственици, тъй като се касае до съпритежание на едно единно право от
няколко лица. Всеки съпритежател на правото на собственост може да
упражни своето право на ползване (като правомощия), но не може да пречи на
останалите да упражнят правото си в притежавания от тях обем.
Съсобствената вещ се ползва и управлява по общо съгласие на
съсобствениците, по решение на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от вещта (ако не се постигне общо съгласие) или по решение на
съда - чл. 32 ЗС. Правомощията на съда в това производство се ограничават в
рамките на решенията, които мнозинството може да вземе във връзка с
ползването и управлението. Правомощията на съсобствениците във връзка с
ползването и управлението на общата вещ по общо съгласие или решение на
6
мнозинството са: да определят как и от кого ще се осъществи
непосредственото служене с вещта или как ще се извличат плодовете от нея,
естествени или граждански, с оглед предназначението на вещта и желанието
на съсобствениците. Ползването може да бъде разпределено за
непосредствено служене с вещта от всички или някои съсобственици, за
стопанисването й от всички или някои от тях с оглед получаването на
естествени плодове или за получаване на граждански плодове от вещта чрез
сключване на облигационни договори.
Използването, респ. служенето с общата вещ означава прякото и
използване, съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се
уврежда субстанцията и или да се накърняват свойствата й. Именно затова
съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС се осъществява при съобразяване
с фактическото състояние и с предназначението на вещта. В този смисъл е
Решение № 147 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3037/2015 г., II г. о., ГК
В случая от заключението на вещото лице се установява, че е възможно
ползването да бъде разпределено за непосредствено реално ползване от
съсобствениците съобразно правата им в съсобствеността.
При преценката за това как да се извърши реалното разпределение на
ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки
съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и
ползване на имота, както и на построените в него сгради за обслужването и
поддържането им. Следва да се съобрази и принципът за съразмерност, като
се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща
както застроената, така и незастроената част, която да съответства на квотата
в съсобствеността.
От събраните в производството по делото е изяснено фактическото
ползване на изградената в имота жилищна сграда, както и обстоятелството, че
ответната страна П. К. е осъществила преустройство и ремонт на едно от
помещенията на първия етаж. Не се установява ползването на дворното място
и помощните постройки да е осъществявано разделно, като в отделни
периоди ищцата и ответната страна П. К. са обработвали цялото дворно
място.
С оглед на гореизложените критерии, заложени и в съдебната практика,
съдът намира като най-подходящ вариант за разпределение на ползването на
дворното място предложения вариант № 2 от заключението на вещото лице
(л. 53 по делото), доколкото са отделени дялове с площ, която отговаря на
правата на страните в съсобствеността, като парцелите са с ширина, която
предоставя възможност за функционално обработване на земята. В желания
от ответните страни вариант № 1 и съобразно правата на ищцата за
последната може да бъде отреден дял, който е с голяма дължина и малка
ширина, което може да възпрепятства обработването на земята и отглеждане
на посеви.
7
Във вариант втори са разпределени три дяла. Дял I с площ от 238, 50
кв.м., колориран в червено и ограничен с букви Д-Е-З-Ж-Д, следва да се
отреди за ищцата, дял II, колориран в синьо и ограничен с букви В-Г-Е-Д-В с
площ от 238, 50 кв.м. - за ответника П. И. К., а дял III, колориран в лилаво и
ограничен с букви А-Б-Г-В-А с площ от 477 кв.м. - за ответната страна П. И.
К.. Площта от 480 кв.м., колорирана в зелено и ограничена с букви Л-М-Н-О-
П-Р-С-Б-А-К-Л К-А-Ж-И-К на скицата остава за общо ползване от страните,
доколкото осигурява достъп до двете части. За общо ползване в тази част
попада и една от второстепенните постройки в имота. Съдът приема това
разпределение за най-удачно, като не приема предложения от ищцата
вариант, при който последната да ползва дял II, доколкото има предпоставки
за възникване спор между страните предвид разположението му между дял I и
дял III, с оглед влошените отношения между ищцата и ответните страни.
Следва второстепенната постройка да се разпредели съобразно
изготвената от вещото лице скица – предложение (л. 58 по делото) като се
съобрази единодушното желание на страните за ползването. Дял I с площ от
11, 20 кв.м., колориран в червено и представляващ помещение № 1, следва да
се отреди за ищцата, дял II, колориран в синьо и представляващ помещение
№ 2 с площ от 10, 50 кв.м. - за ответника П. И. К., а дял III, колориран в
лилаво и представляващ помещение № 3 с площ от 12 кв.м. - за ответната
страна П. И. К..
По отношение на ползването на жилищната сграда съдът възприема
вариант № 1 от заключението на вещото лице (л. 55 по делото), в което са
отредени три дяла, доколкото последното отговаря на установеното от
свидетелски показания фактическо ползване – ищцата е ползвала помещение
от втория етаж на къщата, а ответната страна П. К. помещение от първия етаж
на къщата, което е ремонтирала. Дял I, колориран в червено и представляващ
помещение № 1 от втория етаж следва да се отреди за ищцата, дял II,
колориран в синьо и представляващ помещение № 4 от втория етаж - за
ответника П. И. К., а дял III, колориран в лилаво и представляващ целият
първия етаж - за ответната страна П. И. К.. Следва за общо ползване на
ищцата и ответника П. К. да се разпределят помещение № 2, 3 и 5 от втория
етаж, колорирани в зелено, доколкото тези двама съсобственици ще ползват
втория етаж от сградата, в която сграда е с обособен самостоятелен вход за
всеки етаж съобразно скицата на вещото лице.
В посочения смисъл следва да се извърши разпределението на
ползването.
По отношение на отговорността за разноските.
В настоящото производство, доколкото всяка една от страните се
ползва от решението, макар и формално да има противопоставени страни –
ищец и ответник, предвид особения му характер, общите правила за
разпределение на тежестта за разноски, регламентирани в чл.78 ГПК,
проявяват отклонение. В производството по разпределение ползването на
8
съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските,
включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда
технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за
адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са
направени. В посочения смисъл е Решение № 275/30.10.2012 г. по гр.д. №
444/2012 г., ГК, II г.о. на ВКС.
Предвид изложеното разноските за заплатени адвокатски
възнаграждения ще останат така, както са сторени. В производството по
делото ищцата е заплатила държавна такса от 168 лв., но доколкото
предявеният иск е неоценяем дължимият размер на държавната такса е от 80
лв. съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК,
който размер следва да бъде съобразен при определяне на отговорността за
разноските. Ищцата е заплатила депозит за вещо лице от 426 лв.
Следователно ответните страни следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищцата полагащата им се част от дължимата държавна такса и депозит за
вещо лице, като ответната страна П. К. бъде осъдена да заплати на ищцата
253 лв. (40 лв. за държавна такса и 213 лв. депозит за експертиза), а
ответникът И. К. бъде осъден да заплати на ищцата 126, 50 лв. (20 лв. за
държавна такса и 106, 50 лв. депозит за експертиза). Съдът не възприема
доводите на ответните страни, че в тяхна тежест не следва да се възлагат
разноски, доколкото не са дали повод за завеждане на делото. Това е така,
доколкото и ответните страни ще се ползват от съдебното решение, а от
събраните в производството по делото доказателства се установява, че
ответните страни и ищцата са във влошени взаимоотношения, като ищцата е
спряла да ползва къщата и е преспивала при съседи последните няколко
години.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 ЗС между И. И. П., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ж.к. **, П. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. К.,
бул. **, и П. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. **, ползването на
следния съсобствен между страните недвижим имот, а именно: поземлен имот
№ ** от квартал 61 по плана, одобрен със Заповед № 202/1987 г., за който
имот е отреден УПИ VIII-**, с неприложена регулация, представляващ
дворно място, находящо се в с. П., Община К., Област П., застроено и
незастроено с площ от 1 530 кв.м., ведно с построените в имота двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 52 кв.м., второстепенна
постройка с площ от 24 кв.м. и второстепенна постройка с площ от 40 кв.м.,
по вариант втори от техническата експертиза на вещо лице В. Н. К. на лист
53 от делото за дворното място, по вариант първи от техническата
9
експертиза на вещо лице В. Н. К. на лист 55 от делото за жилищната сграда
и по скица-предложение, изготвена по съдебно-техническата експертиза на
лист 58 по делото за второстепенната постройка, които приподписани от
съдията представляват неразделна част от настоящото решение, както следва:
- за И. И. П., ЕГН **********, частта, посочена в дял I, колориран в
червено с площ от 238, 50 кв.м. и ограничен с букви Д-Е-З-Ж-Д от дворното
място; частта, посочена в дял I, колориран в червено с площ от 11, 20 кв.м. и
представляващ помещение № 1 от второстепенната постройка; частта,
посочена в дял I, колориран в червено и представляващ помещение № 1 от
втория етаж на жилищната сграда.
- за П. И. К., ЕГН **********, частта, посочена в дял II, колориран в
синьо с площ от 238, 50 кв.м. и ограничен с букви В-Г-Е-Д-В от дворното
място; частта, посочена в дял II, колориран в синьо с площ от 10, 50 кв.м. и
представляващ помещение № 2 от второстепенната постройка; частта,
посочена в дял II, колориран в синьо и представляващ помещение № 4 от
втория етаж на жилищната сграда.
- П. И. К., ЕГН **********, частта, посочена в дял III, колориран в
лилаво с площ от 477 кв.м. и ограничен с букви А-Б-Г-В-А от дворното място;
частта, посочена в дял III, колориран в лилаво с площ от 12 кв.м. и
представляващ помещение № 3 от второстепенната постройка; частта,
посочена в дял III, колориран в лилаво и представляващ целият първия етаж
на жилищната сграда.
Частта от дворното място, означена като част за общо ползване,
колорирана в зелено и заключена между букви Л-М-Н-О-П-Р-С-Б-А-К-Л и К-
А-Ж-И-К с площ от 480 кв.м., остава за общо ползване на всички страни.
Частта от вторият етаж на жилищната сграда, означена като част за
общо ползване, колорирана в зелено и представляваща помещение № 2, 3 и 5
остава за общо ползване само на ответните страни И. И. П., ЕГН
**********, и П. И. К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА П. И. К., ЕГН **********, да заплати на И. И. П., ЕГН
**********, сумата от 126, 50 лв. – разноски в производството по гр.д. №
9398/2022 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА П. И. К., ЕГН **********, да заплати на И. И. П., ЕГН
**********, сумата от 253 лв. – разноски в производството по гр.д. №
9398/2022 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
10