О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1736 ,
24.06.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закрито
заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Р.
Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия Красен Вълев
като разгледа
докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 1461 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК
С Решение №943 от
17.03.2020 г. по гр.д. №6470/2019 на Районен съд-Бургас е признал за установено,
че Р.В.Ч. ***, ЕГН - **********, дължи на ”Гаранционен фонд България” ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж/к ”Славейков”, бл.161,
партер, представлявано от Петър Стоев, сумата от 2350 лв. – главница по договор
за потребителски кредит № 0003315 / 18.06.2018 год., сключен между ответника и
„Фреш кредит” ЕООД, която ”Гаранционен фонд България” ЕООД е изплатило като
поръчител, ведно със законната лихва от 03.04.2019 год. до окончателното
плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 2868 / 2019 год. на БРС е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като е отхвърлил изцяло исковете за
договорна лихва в размер на 32.81 лв., за мораторна лихва в размер на 153.03
лв. и за възнаграждение по договор за допълнителни услуги в размер на 936.69
лв.
С решението Р.В.Ч. е
осъден да заплати на ”Гаранционен фонд България” ЕООД деловодни разноски за исковото
производство в размер на 287.61 лв., както и за производството по ч.гр.д. №
2868 / 2019 год. на БРС - в размер на 47 лв.
Постъпила е въззивна
жалба от Р.В.Ч., чрез особения му представител адв. Д.В.. Иска се отмяна на
решението в установителната част. Твърди се, че за ищеца не е налице правен
интерес като поръчител да изпълни чуждо задължение, доколкото за него е било
известно, че договорът е недействителен. Сочи се, че за това дружество-поръчител
не съществува реална опасност от увреждане на имуществените интереси, тъй като
то е собственост на дружеството-кредитор и независимо от правния характер на
паричния поток, той винаги се движи от „Гаранционен фонд България“ ЕООД към
„Фреш Креди“ ЕООД. Твърди се, че единствената претенция, която би могъл да има
ищеца е такава по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Не се претендират разноски.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря
на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната
страна по жалбата ”Гаранционен фонд България” ЕООД. Иска се да бъде оставена
жалбата като неоснователна, а решението потвърдено в обжалваната част. Сочи се,
че съдът правилно е признал за установено по отношение на ищеца, че дължи главницата по договора за
потребителски кредит, след като е приел, че съшият е недействителен на основание чл. 23 от ЗПК във вр. чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че за дружеството-ищец не е било известно, че
договорът за кредит е недействителен, то е платило чуждо задължение и на
основание чл. 74 от ЗЗД се е суброгирало в правата на кредитора.
С оглед на изложеното и на основание
чл.267, ал.1 ГПК и чл.273 ГПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на Р.В.Ч., с която се обжалва Решение №943 от 17.03.2020 г. по гр.д.
№6470/2019 на Районен съд-Бургас, в установителната част.
ВНАСЯ в.гр.д.№ 1461 по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито съдебно заседание,
съгласно Разпореждане от 22.06.2020г. - на 21.07.2020 г. от 15.00 часа.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят доброволно
отношенията си във връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация,
извънсъдебно споразумение или съдебна спогодба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.