Р Е Ш Е Н И Е
№ 260033 / 11.02.2021г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на двадесет
и първи януари две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание
в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
секретар: Павлина Николова
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 1139 по описа на Районен
съд - Хасково за 2020г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по жалба от П.Т.Д. *** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К, № 4052999/15.10.2020г. издаден
от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в
размер на 600 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В подадената
жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност
и неправилност на издадения електронен фиш, като се навеждат доводи за
нарушение на материалния закон и процесуалните правила по установяване и
санкциониране на административното нарушение, както и доводи за
незаконосъобразност на самата процедура по регистриране на скорост с мобилна
система за видеоконтрол по аргументи, подробно изложени в депозираната жалба.
Твърди се, че жалбоподателят не е извършил описаното нарушение. Също така административно
наказателната отговорност на жалбоподателя не била ангажирана правилно. Иска се
съдът да отмени ЕФ и да се присъдят разноски по делото възлизащи на 300 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение. Жалбоподателката
не се явява в съдебно заседание редовно призована, за нея се явява адвокат Т. Н.,
който е редовно упълномощен за делото.
Издателят
на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не изпраща
представител по делото и не представя становище по жалбата.
Жалбата според съда е
подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, видно от на връчване на ЕФ и датата на подаване на жалбата.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени
събраните доказателства при извършената проверка на обжалвания електронен фиш,
намира за установено следното:
На
15.10.2020г. в 19:51 часа, с преносима
система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 11743ba, било заснето движение на товарен автомобил марка “БМВ Х Реихе ”,
с регистрационен номер ***** със скорост от 102 км./ч., при разрешената стойност от 50 км./ч. в населено място.
В ЕФ е посочена скорост на движение от 99
км/ч, като е отчетен толеранс от
минус 3% от засечената скорост. Въз основа на заснемането бил издаден
електронен фиш, в който като собственик
и нарушител е вписано името на жалбоподателката. В описателната част на фиша
е вписано движение с установена скорост
от 99 км./ч. – превишаване с 49 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани
показанията на техническото средство. Видно от приложения протокол от проверка
на техническото средство същото успешно
е преминало проверка отразена в протокол № 67-С-ИСИС//01.10.2020г., която проверка е с
продължителност една година. За място на
нарушението в електронния фиш е вписано че е установено в гр. Хасково,
бул.Г.С.Раковски с/у СБА в посока център. При въведено ограничение 50 км/ч.за
населено място, като камерата е насочена към гр. Димитровград.
От
представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се
установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е товарен
по своя вид и същият е регистриран на името на жалбоподателката. Електронният
фиш както вече бе отбелязано по-горе съдът прие, че е бил връчен надлежно на
жалбоподателя, тоест същият е обжалван в
срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд – Районен
съд - Хасково.
Изложената фактическа обстановка е
установена от представените по делото писмени доказателства, както и приложения
снимков материал – снимка №11743ВА/0191871. Така приложения снимков материал,
съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с
техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.
При така
установените факти съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП - чл. 21, ал. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от
2002 г., бр. 47 от 2012г. ) При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в km/h:
при категория В - Населено място -50
км/ч, Извън населено място – 90 км/ч, Автомагистрала 140 км/ч и Скоростен път
120 км/ч.
Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДв.П – ал.(2)
Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
По силата на чл. 182, ал.2, т. 2 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на електронният фиш – чл. 182, ал. (2) Водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва, както следва: : т.2. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) за превишаване с над 40 км/h - с глоба 600 лв.;
Следователно, деянието, за което е наложено на
жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, съставеният електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението
по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него
и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от
04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец.
Според Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., докладчик съдията Лозан Панов -
Във връзка с използването на мобилни технически средства правилата трябва да
бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание
за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги
използват. Именно във връзка с горното Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., в чл.165 от ЗДв.П бе
приета нова ал.2 - При изпълнение на
функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи
служби: т.6. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 10 от 2011 г.) имат право
за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство;
Според
т.7 от (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.,
изм., бр. 54 от 2017 г.) имат право да извършват контрол по спазване на
правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като
контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане.
Във следващата алинея на същият текст е вменено в задължение на министъра на
МВР да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Такава
наредба е факт - Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР и е изменена от
16.01.2018г. , като с нея се уреждат липсващите правила в нашето законодателство
относно реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата.
Именно чрез стриктното
спазване на тази наредба и разписаната в нея процедура би се гарантирало правото на контролните органи да
използват АТТС от една страна, а от друга биха се гарантирали правата на
гражданите да са осведомени за реда и начина на ползване на тези средства.
Спазването на наредбата от своя страна е и гаранция за изпълнението на
изискването на закона по отношение на ЕФ - за посочване на точното място на
нарушението. Последното пак съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.
има важно значение с оглед защитата на посочения като нарушител. В тази връзка
следва да се отбележи, че обозначаването на мястото на нарушението при
издаването на електронния фиш при нарушения, установени и заснети с мобилно
техническо средство, само чрез използването на GPS система и приетото
географско обозначение за местоположението (северна ширина и източна дължина в
градуси) не е достатъчно за локализирането на мястото на нарушението. Именно в
тази връзка са и разписаните правила в
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР и правилното приложение е
задължително, като нарушаването им до колкото ЗДв.П
препраща към тази наредба по отношение на тези правила, винаги ще води до незаконосъобрасност на ЕФ, до колкото ще е налице порок при
измерването на скоростта и регистрирането на нарушението от АТТС.
Според съда в конкретният ЕФ посочено мястото на извършване нарушението е
точно и конкретно описано. В електронния фиш е отразено, че същото е извършено в
гр. Хасково, бул. Г.С.Раковски с/у СБА в посока център. В посока гр.Хасково в населено
место при въведено общо ограничение 50
км/ч, като камерата е насочена към гр.Димитровград. Следва да се отбележи, че
електронният фиш не се ползва с доказателствена
стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че
не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената
тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на
обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на
преценката на съда по същество – арг. чл. 189, ал. 10
и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а
именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по
недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението
чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява
приложения снимков материал - снимка №11743ВА/0191871,
както и снимка на разположението на уреда в случая на преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип ARH CAM S1 № 11743ba. В случая и двете снимки особено тази с която
е засечена скоростта, са неясни и нечетливи и от тях по никакъв начин не може
да се направи извод за вида, марката на автомобила и неговият регистрационен
номер от една страна и за мястото на поставянето на преносима система за
контрол на скоростта, а от там и за мястото на нарушението. В този случай тези доказателства, няма как да се ползват с доказателствена стойност и съответно до недоказаност на
нарушението описано в ЕФ. В този смисъл
е и практиката на АС-Хасково и то не в един случай на нечетливо представени
протоколи за проверка на техническото средство.
Последната
снимка е изготвена във връзка с чл.10ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.
на МВР - за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Освен това,
доказателство за правилното изпълнение на горната наредба се явява и приетото
като доказателство, а именно задължителният в случаите на ползване на мобилна
АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на
МВР. Последният също е доказателство в
посока на мястото и времето на
извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на
движение, ограниченията на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното
АТСС и др. изисквания по наредбата.
Протоколът е попълнен изцяло и
правилно. Нещо повече видно от същият протокол в него са посочени номера на
изготвените от АТСС снимки от 0191817-0191971, между които е и номера на
приложената по делото снимка, който е посочено автомотично
на същата. Тоест протокола първоначално е съдържал и има отразяване, че снимка с №11743ВА/0191871 е изготвена именно
по времето и на мястото което отразява процесният
протокол.
Следва
да се отбележи още, че съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.
на МВР, горният протокол се съпровожда със снимка на разположението на уреда,
тоест на мобилното АТСС. Такава снимка на практика е представена и приета по
делото. Тя обаче освен, че е неясна и не
дава възможност както бе отбелязано да се прецени мястото на поставяне на АТСС
от същата е видно, че е заснета в 19.29 часа на 15.10.2020г. а видно от горният
протокол същият обхваща контрол на скоростта считано от 19.00 часа. Тоест тук
има още едно разминаване, което води до компрометиране на тези доказателства,
до колкото те на практика си противоречат, а следва да отразяват един и същ
период и място на поставяне на АТСС. Не разчитането на снимката според съда
изключва възможността тя да се приеме като годно доказателство относно датата и
мястото на заснемане на нарушението описано в ЕФ. Тоест в случая имаме
съществено разминава на описаното в ЕФ с представените писмени доказателства по
делото.
Описаното до тук както вече отбеляза съда, е
основание за отмяна на атакуваният електронен фиш до колкото не се доказва по
безспорен начин извършеното и описано във фиша нарушение, на същото място и
време, както и надлежното заснемане и документиране на измерената скорост,
както и посоката на движение на лекия автомобил. На практика представените и
приети доказателства по делото, са предадени във вид, които не са съгласно
изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР
и поради това няма как съдът да ги кредитира при преценката на фактите по
делото. Нещо
повече не може да се приеме от така събраните доказателства в каква посока се е
движел автомобила управляван от жалбоподателя, което пък води до недоказаност
на нарушението описано в ЕФ.
Следващият съществен момент се явява
този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в
съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на
електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС, като
в случая това е ЮЛ на което жалбоподателката е ползвател. В тази насока е и
приложената по преписката справка от централна база данни – КАТ –Хасково за установяване на това обстоятелство. Поради
това и правилно ЕФ е издаден на жалбоподателкта, като
същата не е подала декларация в която да оспори управлението на горното МПС от
нея на посочената дата.
Следва
да се отбележи още, че действително ЕФ е приравнен на НП но по неговите
последици, не и по изискванията които закона има във връзка с процесуалните
изисквания към тяхното съдържание. Поради това и съдът намира, че ЕФ не следва
да съдаржа реквизитите изискващи се за НП и разписани
в ЗАНН, а тези реквизити, които касаят само ЕФ и разписани в ЗДв.П - Чл. 189.
Ал. (4) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г.) При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи. Според съда в настоящият случай обжалваният
ЕФ съдържа всички тези елементи и липсва процесуално нарушение в тази насока.
От горното съдът същество намира, за
недоказано по делото че жалбоподателката управлявайки горният автомобил е
извършила нарушението на ЗДв.П, описано в ЕФ по
описаните вече съображения по-горе.
До колкото се претендират направените по делото разноски от жалбоподателя
и липсва възражение от наказващият орган относно техният размер, съд намира, че
с оглед отмяната на НП следва на жалбоподателят да се присъди сумата от 300
лева адвокатско възнаграждение – разноски по делото.
Всичко описано
до тук според настоящият състав води до
отмяна на ЕФ, като незаконосъобразен.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, Серия К, № 4052999/15.10.2020г.
издаден от ОД на МВР – Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на П.Т.Д. с ЕГН **********,*** сумата
в размер на 300 лв. -
адвокатско възнаграждение за защита пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /п/ не се чете.
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./