Решение по дело №1383/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 475
Дата: 28 октомври 2019 г. (в сила от 20 ноември 2019 г.)
Съдия: Цветомира Георгиева Велчева
Дело: 20194310101383
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ловеч, 28.10.2019 год.

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1383/2018 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано във връзка с подадена искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ“ ЕАД против Ц.М.С. и Н.Д.В. за присъждане на вземане за допълнителна услуга по договор за потребителски кредит.

Твърди се, че 08.07.2016 г. между страните е постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който ищецът е предоставил кредит в размер на 2 000,00 лв., който те се задължили да върне на 24 месечни вноски, всяка в размер на 123,64 лв., при ГПР от 49,89 % и ГЛП от 41,71 % или общо сумата от 2 967,36 лв., включваща и възнаграждение за ползването на предоставения ресурс в размер на 967,36 лв. Отделно ответниците избрали и закупили пакет от допълнителни услуги срещу сумата от 1 500,00 лв., дължима на вноски, всяка в размер на 62,50 лв. Допълнителните услуги включват възможност за разглеждане на искането за предоставяне на кредит в кратки срокове, за отлагане заплащане на вноски, намаляване размера на вноски, промяна в падежа и получаване на бърз достъп до допълнителни парични средства. Твърди се, че договорът е сключен при общи условия, с които ответниците са запознати са подписали декларация за това. Сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя, а солидарния длъжник се е задължил наред с него да отговаря за връщането ѝ. За вземанията по главница и договорна лихва е издадена заповед в полза на ищеца, а за вземането за допълнителна услуга това е отказано.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплати на ищеца солидарно сумата от 812,50 лв. – възнаграждение по споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, неразделна част от договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащането му.

В хода на делото ищецът не участва чрез свой представител, становище по същество изразява в молба /л. 71 от делото/.

Ответниците не участват лично или чрез представител в хода на делото и не изразяват становище по същество.

След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено заявление от ищеца е образувано ч гр. д. № 985/2019 г. по описа на РС Ловеч. По него в полза на ищеца против ответниците е издадена Заповед № 571 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2019 г., като е разпоредено Ц.М.С. и Н.Д.В. да заплатят солидарно на „Профи кредит България“ ЕООД сумата от 1 323,77 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, 327,77 лв. – договорно възнаграждение и сторените разноски в размер на 66,52 лв. Заповедта не е оспорена от длъжниците, а за вземанията по нея в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист. На заявителя е отказано издаването на заповед за сумата от 812,50 лв. – възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги.

В стандартен европейски формуляр за предоставяне информация за потребителски кредит от 08.07.2016 г., предоставен на ответника Ц.М.С., е посечен вида на кредита, поискан от нея – Стандарт, с пакет от допълнителна услуга Бонус, с максимален кредитен лимит от 2 000,00 лв., със срок за връщане 24 месеца, с месечна вноска от 123,64 лв., общ размер на сумата за връщане 2 967,36 лв., с фиксиран лихвен процент от 41,17 % и ГПР 49,90 %.

В допълнителна информация, приложение към стандартния европейки формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, ответникът С. е запозната с възможността да закупи пакет допълнителни услуги към договор за потребителски кредит, включващ следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна датата на падежа; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1 500,00 лв., разсрочено за срок от 24 месеца, с месечна вноска от 62,50 лв. Общо размера на вноските по кредита и допълнителната услуга и договора за потребителски кредит е посочено, че е 186,14 лв., дължимата сума по договора е 4 467,36 лв., а срока за погасяване 24 месеца.

Въз основана на подадено искане от ответника за отпускане на кредита Стандарт между него и ищеца е постигнато съгласие и сключен договор, съобразно параметрите, отразени във формуляра – размер на кредита 2 000,00 лв., с избран и закупен пакет допълнителни услуги за сумата от 1 500,00 лв., срок от 24 месеца, вноска по кредита от 123,64 лв., а във връзка с пакета допълнителна услуга 62,50 лв. или общо вноска от 186,14 лв. на месец, с падеж 4-то число и общ размер на задължението 4 468,36 лв. По договора страните са уговорили ГПР от 49,90 % и ГЛП 41,17 %. За връщането на кредита като солидарен длъжник се е задължил Н.Д.В.. Част от сумите по кредита е предвидено, че ще се използват за рефинансиране задължения на С. към други кредитори /332,60 лв. към „4 Финанс” ЕООД и 403,00 лв. към „Вива кредит” ООД/.

В договора страните са приели, че неразделна част от него са общите условия за договори за потребителски кредит за физически лица, които са предадени на ответниците, като те са удостоверили, че се е запознали с тях и ги е приел. В общите условия е отразено, че допълнителното възнаграждение във връзка с ползването на предоставени финансов ресурс и възнаграждението по закупен допълнителен пакет услуги, ще се заплаща разсрочено, като тези суми се погасяват като част от договорения погасителен план. В годишния процент на разходите не се включват тези за допълнителната услуга, свързани с договора за кредит, а сключването на споразумение за допълнителна услуга не е условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. При просрочие на една вноска по договора с повече от тридесет календарни дни, договорната връзка се прекратява автоматично, а вземанията по него стават предсрочно изискуеми, без да е необходимо кредитора да изплаща на кредитополучателя уведомление, покана, предизвестие или други. В този случай страните могат договарят различен начин на уреждане на отношенията помежду си. При прекратяване на договорната връзка на това основание кредитополучателят дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителния план, включващи и възнаграждението пори закупен пакет от допълнителна услуга, лихви за забава и такси, както и неустойка в размер на 35 % върху остатъчния размер на главницата по погасителен план. В договора е уговорена възможност кредиторът да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми, като изиска незабавното им погасяване, при наличието на посочени предпоставки, една от които е забава в заплащането на задължение по договора, изключае уговорената с повече от 30 дни. В договора при общи условия подробно са описания условията във връзка с допълнителните услуги, при заявено желания за ползването им /приоритетно разглеждане, отлагане на вноски, намаляване на вноски; промяна на падежа; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства/. С подписа си под общите условия, на всяка страница от тях, ответниците се удостоверил, че те са им предоставени и са се запознали с тях.

В заявление от 11.07.2016 г. към договора за кредит ответникът С. е поискала с отпусната ѝ сума по кредита /2 000,00 лв./ да се погасят задължения към нейни кредитори. В молбата е описан размера на всяко задължение и кредитора по него. Към молбата са приложени преписи от платежни нараждания, с което ищецът е наредил да се заплатят на кредиторите на ответника С., посочени в подаденото от нея заявление, поисканите суми.

Останалите доказателства, свързани с обявяване на кредита за предсрочно изискуем и уведомяването на длъжника за това, не се обсъждат от съда, тъй като към датата на подаване на исковата молба /22.05.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ падежите на всички вноски по договорната връзка са с настъпил падеж.

С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с претенция за присъждане на вземане за такса, с правна квалификация чл. 9, вр. чл. 10а ЗПК.

Предмет на настоящото производство е вземане за заплащане на цена за допълнителна услуга по договора за потребителски кредит /досежно вземанията по главница и договорна лихва в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, която не е оспорена от длъжниците и е влязла в сила/.

Между страните е постигнато съгласие и сключен договор за потребителски кредит. По договора ищецът е погасил задължение на ответника към нейни кредитори, в съответствие с подадена от нея молба, с което е изпълнил задълженията си по договорната връзка. По договора в настоящото производство се претендира присъждане на вземане за допълнителни услуги.

Договорната връзка попада в приложното поле на Закона за потребителските кредит /ЗПК/. В разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК повелява, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Правилото е от обществен порядък и за спазването му съдът следи служебно. В допълнително споразумение, с предмет предоставяне на допълнителни услуги, макар и под формата на възнаграждение, е уговорено заплащането на такси от длъжника във връзка с управлението на кредита /промяна на вноски, падежи, получаване на допълнителни услуги/, което е забранено от закона. Възнаграждението е дължимо, независимо от това дали потребителят ще се възползва от услугите или не, т. е. липсва насрещност на престациите, което също е основание да се приеме, че уговорката съставяла такса, а не възнаграждение за предоставена и ползвана услуга. Наред с това, размерът на уговореното „възнаграждение“ за допълнителна услуга /в размер близък на този на предоставения кредит/ противоречи на добрите нрави. Неоправдано е при размер на кредита /2 000,00 лв./ и срок за ползването му /24 месеца/ потребителят да заплаща разходи за непредоставени допълнителни услуги в такъв завишен размер /75 % от размера на кредита/ и то наред с възнаграждение за ползване на предоставения финансов ресурс в размер на 48 % от размера на отпуснатия кредит. Наред с това, от ангажираните по делото доказателства не се установява на ответниците да е предоставена която и да е от „услугите”, за които те са се задължили да заплащат договорената „цена”.

Казаното дава основание на съда да приеме, че споразумението за закупуване на допълнителен пакет от услуга заобикаля и императивното правило на чл. 19, ал.4 ЗПК, гарантиращо максимално допустимия процент на разходите на годишна база /ГПР/ по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор възнаграждение за допълнителния пакет услуги не е включено в ГПР, а ако се добави към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което договорката за заплащането на таксата се явява недействителна, по аргумент от 21, ал. 1 ЗПК. Недействителните уговорки по споразумението за допълнителна услуга не пораждат вземане за възнаграждение в полза на ищеца.

По изложените съображения претенцията за заплащане солидарно от ответниците на сумата от 812,50 лв. следва да се отхвърли.

Ищецът е заявил искане за присъждане на сторените разноски, което при изхода на спора следва да се отхвърли.

Ответниците на се заявили искане за разноски, на което съдът да отговори с решението.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ претенцията на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В солидарно против Ц.М.С., с ЕГН **********, с адрес *** и Н.Д.В., с ЕГН **********, с адрес *** с правна квалификация чл. 9, вр. чл. 10а ЗПК за заплащане на сумата от 812,50 лв. /осемстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/ - възнаграждение по споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, неразделна част от договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /22.05.2019 г./ до изплащането ѝ.

ОТХВРЪЛЯ искането на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с горните данни, за присъждане на сторените разноски.

 

Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Ловеч.

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: