Решение по дело №1828/2021 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  36                                        12.01.2022 година                                     гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на петнадесети декември две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря Галина Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1828 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от ЗДДС, вр. чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от „Модеса 3“ ЕООД с ЕИК *******, представлявано от управителя Ж.Г.Николова, против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-133-005036 от 07.05.2021 г., издадена от началника на сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“ в дирекция „Оперативни дейности“- Бургас, изпълняващ длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-134/02.06.2021 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК в ЦУ на НАП. С обжалваната заповед е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка запечатване на търговски обект- магазин „НИЯ“, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ бл. 311, за срок от 14 дни.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствени правила и несъответствие с целта на закона. В нея се сочи, че не е конкретизирано от административния орган правното основание за издаване на заповедта, с което е нарушено правото на защита на нейния адресат. Наред с това се сочи, че заповедта не е мотивирана. Изложено е също, че не е издадено наказателно постановление, което препятства възможността за прилагане разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Наведени са доводи за несъответствие на заповедта с целта на закона. По същество се иска нейната отмяна.

В съдебното заседание не се явява представител на жалбоподателя, редовно уведомен.

Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства. С писмена молба заявява становище за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Претендира разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

На 05.05.2021 г. в 16.46 часа е извършена проверка от служители на ТД на НАП- Бургас в търговски обект- магазин „НИЯ“, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ бл. 311, стопанисван от жалбоподателя „Модеса 3“ ЕООД. В хода на проверката е направена контролна покупка на чанта на стойност 10 лева, заплатена в брой от Д. В. Т.-Табакова- инспектор по приходите. Плащането е прието от лицето Ж.Г.Николова с ЕГН **********- управител на обекта. За извършената продажба не е издаден фискален бон от монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан. Тези констатации са отразени в протокол за извършена проверка серия АА № 0005036 от 05.05.2021 г. За нарушението е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F610973 от 10.05.2021 г. На основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е издадена обжалваната Заповед № ФК-133-005036 от 07.05.2021 г. на началника на сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“, изпълняващ длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С решение № ГДФК-134/02.06.2021 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП жалбата на търговеца срещу издадената заповед за прилагане на ПАМ е отхвърлена.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин от писмените доказателства, налични в административната преписка. Сведения за подлежащите на доказване правнозначими факти се съдържат в приложения протокол за извършена проверка серия АА № 0005036 от 05.05.2021 г. (на л. 22 и сл. от делото), изготвен в хода на проверката на основание чл. 110, ал.4 от ДОПК. От него се установява, че на посочената дата е извършена от проверяващите лица контролна покупка, заплатена в брой, за която фискален бон не е издаден. Като съставен от длъжностни лица в кръга на компетентността им, този протокол съставлява официален удостоверителен документ и съобразно нормата на чл. 50, ал.1 от ДОПК е доказателство за извършените от и пред приходния орган действия и изявления. В проведеното съдебно производство той не е оспорен от жалбоподателя по надлежния процесуален ред, указан в чл. 193, ал.1 от ГПК, и съдът е обвързан да приеме, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са осъществени така, както е отразено в него. Ето защо съдът приема, че приетите от административния орган фактически констатации са доказани посредством допустимите доказателствени средства.

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма от компетентен орган- началник на сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-18 от 23.03.2020 г. да изпълнява длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Последният от своя страна е овластен със Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на компетентния съгласно нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС орган- изпълнителен директор на НАП да издава заповеди за прилагане на ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни.

При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени правила. Заповедта е надлежно мотивирана от административния орган. Налагането на принудителната мярка се основава на констатациите при извършената от служители на НАП проверка, отразени в съставения протокол за извършена проверка. Видно от мотивите на административния акт, при налагане на мярката са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, видът и характерът на извършваната търговска дейност. Прието е, че с нарушението се засяга утвърдения ред на фискална дисциплина, който осигурява отчетност на извършваните от лицата продажби. Отбелязано е, че създадената организация на работа позволява част от оборота да не се отчита чрез фискалното устройство, а това води до невъзможност за проследяване на реализираните обороти. С оглед горните данни е прието, че срокът на запечатване на обекта от 14 дни съответства на тежестта на нарушението, съобразен е с целената превенция за преустановяване незаконосъобразните практики в обекта, и е необходим за създаване организация на отчитане дейността на търговеца, с оглед недопускане вреда на фиска. Допълнителни подробни мотиви в този смисъл са изложени в решението на горестоящия орган, включително относно продължителността на срока- в средния размер, предвиден от законодателя. Изложените съображения по мнение на настоящия съдебен състав са достатъчни за осигуряване правото на защита на търговеца и за извършване на съдебната проверка за законосъобразност на заповедта.

Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС материалноправни предпоставки. Следователно обстоятелството, че към момента на издаване на заповедта не е съставен акт за установяване на административно нарушение и не е издадено наказателно постановление за установеното нарушение, е ирелевантно за нейната законосъобразност и наведените от жалбоподателя доводи в този смисъл са неоснователни.

Материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до един месец“ са установени в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, според който мярката се налага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. От данните по делото е видно, че за извършената контролна покупка на стойност 10 лева, заплатена в брой от проверяващите лица, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, в нарушение на установения в чл. 118, ал.1 от ЗДДС ред за документиране на продажбите, с което е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 185, ал.1 от ЗДДС. Следователно, налице са изискуемите предпоставки за издаване на заповедта.

Наложената принудителна административна мярка е с преустановителен и превантивен характер и е наложена с цел да се въздейства предупредително към нарушителя и да се осуети възможността на същия да извършва други нарушения на фискалната дисциплина, поради което съдът приема, че тя напълно съответства на целта на закона и не е налице соченото от жалбоподателя несъответствие с принципа на съразмерност, регламентиран в нормата на чл. 6 от АПК. Не се установяват основания за отмяна на заповедта за прилагането и́, поради което оспорването следва да се отхвърли, като неоснователно.

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва да се присъдят на ответника разноски по делото в размер на 80 лева- възнаграждение за юрисконсулт. Разноските следва да се присъдят на юридическото лице, в чиято структура е органът, издал акта, доколкото последният, макар да разполага с административна правосубектност за участие в съдебното производство, не може да бъде носител на задължение с облигационен характер, каквото е задължението за разноски, поради липса на гражданска правосубектност.

Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Модеса 3“ ЕООД с ЕИК *******, представлявано от управителя Ж.Г.Николова, против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-133-005036 от 07.05.2021 г., издадена от началника на сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“ в дирекция „Оперативни дейности“- Бургас, изпълняващ длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-134/02.06.2021 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-134/02.06.2021 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Модеса 3“ ЕООД с ЕИК ******* да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.

 

СЪДИЯ: