Р Е
Ш Е Н
И Е
№..............................................2010г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, Трето отделение, ХVІІІ състав
в публично заседание на тридесети юни 2010г.,
в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА
с участието на секретаря В.К.,
като разгледа
докладваното от съдия Йотова адм. дело № 1528/2010г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. § 8 от АПК.
Образувано
по жалба подадена от П.П.Д. ***, против отказа на Зам. кмета на Община Варна по
преписка с рег. № ЗАО-37406/09.04.2010г.
за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по
обстоятелствена проверка.
Жалбоподателката, в жалбата
и уточняващата молба от 07.06.2010г. твърди, че отказът е незаконосъобразен,
неправилен и постановен в противоречие с материалния закон и процесуалните
правила. Заявява, че претендира придобито право на собственост върху имота, въз
основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, като излага, че
обстоятелството дали е собственик на имота и на какво основание, както и идентичността
на последния, е въпрос от компетентността на Нотариус. Съгласно §1, т.2 от ДР
на Закона за администрацията, издаването на актове, с които се удостоверяват
факти с правно значение е административна услуга, като от компетентността на
административния орган при Общината е удостоверяването на факта дали за имота,
или за част от него, има издаван АОС, като съществуването или не на такъв АОС
за имота е от значение за признаване правото на собственост в охранителното
производство по обстоятелствена проверка.
На
изложените основания претендира да се отмени отказа на Кмета на общината като
незаконосъобразен и неправилен.
В
съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Т.И. поддържа жалбата, моли съда да я уважи и да върне преписката на
административния орган със задължителни указания за извършване на исканата
административна услуга. Заявява, че с оглед издадения междувременно АОС за
имота, жалбоподателката ще търси своите права по реда на гражданското
производство.
Ответната страна - Община Варна, редовно призована за съдебно заседание, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След
преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като съобрази доводите на страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По допустимостта: Видно от приложената на л. 11 от делото
обратна разписка, оспореният акт е съобщен на жалбоподателката на 12.04.2010г.,
а жалбата против нея, съгласно поставения печат на пощенския плик, с който е
депозирана в Община Варна, е подадена на 26.04.2010г. Предвид изложеното
жалбата се явява допустима за разглеждане, като подадена от лице с правен
интерес – засегнато от оспорения административен акт, пред надлежен съд и в
законоустановения срок.
По
основателността: Административното производство е започнало по подадено
от жалбоподателката искане № ЗАО-37406/16.09.2009г. до Кмета на Община Варна,
за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за имот, находящ се
в бивша м-ст „ Сотира”, ж.к. Бриз, гр. Варна, представляващ ПИ № 1007Б,
парцел V с площ от 867 м2, като е посочено, че същата е необходима
за снабдяване с констативен нотариален акт. Към искането са приложени в
заверени за вярност копия: молба-декларация до нотариус при ВРС за признаване
право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена
проверка съгласно чл. 587 от ГПК и чл. 79 от ЗС, удостоверение, издадено от
Дирекция „Местни данъци”, Община Варна, от което е видно, че имотът е
деклариран на името на жалбоподателката и адвокатско пълномощно. Приложена е актуална скица на имота, издадена от
СГКК-Варна, съгласно които КК и КР, одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изп. директор на АГКК-София, няма изменение на
същите, засягащо ПИ с идентификатор 10135.2563.3, стар идентификатор
50. Имотът е с площ от 872 кв.м., урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване – незастроен имот за жилищни нужди и е със собственик Община Варна.
Видно от представените с
административната преписка писмени документи, с писмо № ЗАО 37406/07.10.2009г.
(л.16 от делото) Н-к отдел „Общинска собственост” е изпратил за разглеждане до
отдел „Земеделие” при Община Варна, преписката по процесното искане. В писмото
се заявява, че за ПИ с идентификатор 10135.2563.3 по КК на р-н „Приморски, м-ст „Св. Никола”, гр.Варна, идентичен с имот
без имотен номер по КП от 1956г. и с имот 1007 по КП от 1977г., няма съставен
АДС до 01.06.1996г., няма извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ,
ЗПИНМ, ЗТСУ и др., и е предприета процедура по съставяне на АОС за цитирания
имот. По делото е представено и писмо № ЗАО 37406/14.10.2009г. от Н-к отдел
„Земеделие”, Дирекция „ОС” до Началника на Общинска служба „Земеделие” (л.14) с
молба за удостоверяване на обстоятелството има ли реституционни претенции по
ЗСПЗЗ за имот, представляващ ПИ с
идентификатор 10135.2563.3≡50(по ПНИ на м. „Св. Никола”-стр.гр.)≡50
(предходен КП) ≡ част от имот без номер (КП от 1956г.) по КК,
одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изп. директор на АГКК, съгласно
скица № 22948/26.08.2009г., издадена от СГКК-Варна, като се заявява, че в
регистъра към ПНИ на м-ст „Св. Никола”-стр.гр. ПИ 50 е с неидентифициран
собственик, съгласно КП към ПНИ на м-ст „Св. Никола” – стр.гр., за собственик
на имот № 50 е записана Община Варна, а съгласно разписен лист към КП от 1956г.
имотът попада в терен без обозначен номер.
Тези обстоятелства се
установяват и от представените с административната преписка извадки от графична
част на КП, от графична част на ПКП към ПНИ и регистър на имотите към КП.
С писмо изх. № 1289/22.10.2009г.
ОСЗ-Варна заявява, че съгласно чл.19 ал.5 т.8 от ЗСПЗЗ Общините не могат да
сключват в срок от 5 г. предварителни договори, както и да издават
удостоверения във връзка с обстоятелствени проверки по реда на чл. 483 от ГПК
(отм.). ОСЗ не разполага с ПНИ и регистри на собствениците за имоти, попадащи
под разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В писмо от 23.10.2009г.
от Директор Дирекция „Общинска собственост”, с което преписката е изпратена на
Дирекция „ПНО” е посочено, че с Решение на Общински съвет – Варна №
322-4/29.05.2000г. е одобрен околовръстния полигон на м.”Св.Никола” /територия
по пар.4 ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, като територията е включена в строителните
граници на гр.Варна. За същата има одобрен ПНИ със Заповед № РД-07-7706/08.08.07г.
на Областен управител.
За процесния имот е
съставен, на основание чл.2 ал.1 т.7 от ЗОС Акт за частна общинска собственост
№ 6012/12.03.10г., вписан в службата по вписвания на 19.03.10г.
Въз основа събраните в
хода на административното производство писмени доказателства с писмо № ЗАО 37406/09.04.2010г.,
чиято законосъобразност е предмет на съдебното производство, Зам. кметът на
Община Варна е отказал извършване на исканата услуга, като е изложил съображения, че имотът е станал
частна общинска собственост ex lege и съгласно § 7 от ПЗР
на ЗМСМА и, че съставяйки АОС № 6012/12.03.2010г. Община Варна демонстрира воля
да владее, да ползва и да се разпорежда с имота, като заявителката не е
посочила основания които да убедят администрацията, че имота е излязъл от
патримониума на Община Варна.
В хода на съдебното
производство, за пълнота на доказателствата пълномощника на жалбоподателката
представя разписен лист към КП от 1977г., където имота е записан под № 1007,
копие от регистъра на имотите към ПНИ, който не е представен по преписката и
молба-декларация, предхождаща настоящата, валидно заверена от общинската
администрация. Представя скица № УТ-94-П-27/22.01.2007г. и удостоверение № ЗАО 16917/07.03.2007г. от Директор на Дирекция
„ОС” при Община Варна, от което е видно, че към 2007г. за имота няма съставен
АОС.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно §
8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства по издаване на индивидуални
административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се
прилагат и при извършване на административни услуги, както и при обжалване на
отказите от извършването им, освен ако в специален закон не е предвидено друго.
Чл.21 ал.3 от АПК регламентира, че индивидуален административен акт е и
волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване
или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв
документ, т.е. отказът да се уважи искането за издаване на скица необходима за
снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка на недвижим
имот, представлява индивидуален административен акт по смисъла на цитираната
разпоредба.
В случая се
касае
до искане за извършване на административна услуга – заверка на молба-декларация от Кмета на общината във
връзка с обстоятелствена проверка на недвижим имот. Същата е необходима за
развиващото се пред нотариуса охранителното
производство, в резултат на което се признава придобиването на право на
собственост по давност от едно лице (чл.587 и чл. 588 от ГПК). Безспорно
установено е и от страните не се спори, че за имота има издаден АОС (частна).
Съставянето обаче на този акт в хода на административното производство и фактът,
че молителката не е собственик на имота, не могат да послужат като правнорелевантни
основания да й бъде отказана поисканата административна услуга. В конкретният случай и
според изричното изявление на жалбоподателката в допълнителната молба към жалбата,
поддържано и в хода на съдебното производство от пълномощника й, че П.П.Д. е
придобила право на собственост върху имота по давностно владение, обуславя и правния й
интерес от производството.
Принципно
удостоверението, издадено от общината, въз основа на искането за извършване на
административна услуга, е елемент от охранителното производство по чл.587 от ГПК за
издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Правомощията и компетенциите на административния орган, който не е участник в
това производство, се изчерпват единствено и само със заверка на
молбата-декларация и с издаването на удостоверението за имота, удостоверяващо
дали същия е или не е държавна или общинска собственост.
Едва
в хода на охранителното производство, след събиране на гласни и писмени
доказателства и след тяхната съвкупна преценка, нотариусът е компетентен да
издаде мотивирано постановление, с което да признае или отрече правото на
собственост на молителката по отношение на имота, за който наред с другите
доказателства е представено и удостоверението издадено от общината. Поради това
отказът на административния орган да извърши административната услуга,
мотивиран с факта, че искането изхожда от жалб. Д., която не се легитимира като
негов собственик с надлежен титул, е незаконосъобразен, тъй като с него е
препятствано правото на същата да инициира производство по реда на чл.587 от ГПК по
отношение на имота. Т.е. дори и при конкуренция на права върху имота, административният орган е длъжен да
издаде искания документ, тъй като противното би означавало разрешаване на
граждански спор и намеса в правоотношения на равнопоставени граждански субекти,
каквито правомощия кметът на общината не притежава. В тази връзка следва да
бъде отбелязано, че доказателствената сила на констативния нотариален акт,
издаден по реда на чл. 587 от ГПК, е оборима, и всяко трето лице може да докаже
в производство по предвидения в закона ред, че титулярът по нотариалния акт не
е собственик. Наличието пък на предвидено особено исково производство за защита
правата на трети лица отново води до
незаконосъбразност на отказа за извършване на административната услуга.
В
настоящият случай не са налице законови пречки за издаването на претендираните
документи, тъй като за молителката е налице правен интерес от извършването на
услугата. Няма данни по делото за процесния имот да има реституционни претенции
или да са засегнати законни права и интереси на трети лица по друг начин. Няма
данни обекта, за който се иска извършването на административната услуга, да е секретен и информацията
за него да представлява държавна тайна. В случая не намира приложение и разпоредбата на
чл.19 ал.11 от ЗСПЗЗ, тъй
като същата регламентира забрана издаването на удостоверение за земи, останали след
възстановяване правата на бившите собственици, административният орган не е представил
доказателства за проведена процедура по чл.19 ал.2 и 3 от ЗСПЗЗ, а в представените по делото писмени
доказателства изрично е посочено, че процесният имот не попада в територия по чл.19
ал.1 от ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че имота има съставен АОС № 6012/12.03.2010г. ,
следвада намери отражение в издаденото от общината удостоверение.
Предвид
изложеното, съдът намира, че оспорения акт е издаден от компетентен орган и в
предвидената от закона форма, но в противоречие на материалноправните разпоредби.
Това обаче не води до неговата недействителност, поради което и искането на
жалбоподателя за прогласяване на неговата нищожност е неоснователно.
Допуснатото нарушение е обусловило постановяването на един незаконосъобразен
отказ, поради което същия следва да се отмени и преписката да се върне на
органа за извършване на услугата в законоустановения срок.
Страните не са направили искане за присъждане
на разноски, поради което такива не се следват.
Воден от
гореизложеното и на основание чл.173 ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ отказът на Зам.Кмета на Община Варна, обективиран
в писмо изх.№ ЗАО-37406/09.04.2010г. за заверка на молба-декларация за
обстоятелствена проверка, по Искане № ЗАО 37406/09.04.2010г. на П.П.Д. ***, за
имот с идентификатор 10135.2563.3, находящ се в местност „Св.Никола”, р-н
„Приморски”, гр.Варна.
ВРЪЩА преписката на административния орган за
извършване на исканата административна услуга съобразно дадените в решението
указания и в сроковете по чл.57 от АПК.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: