Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ………………

 

гр.Русе, 26.02.2020 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Русенският районен съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                             Председател: Мирослав Йорданов

при секретаря Наталия Тодорова

като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1371 / 2019 год., по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на М.А.З. против Наказателно постановление № 18-1085-001103 / 24.04.2019 г. на началник група към Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр.Русе, с което на основание с чл.182, а..1, т.6 от ЗДвП за нарушение по чл.21, а..1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност и се иска от съда да постанови отмяната му.

Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе в придружителното писмо, с което изпраща административнонаказателната преписка до съда, изразява становище депозираната жалба да се остави без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в законоустановения 7 - дневен срок и по същество е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че на 22.05.2018 г. в 11:42 часа, в гр.Русе на бул.”България” до бензиностанция „Лукойл“ в посока към ГКПП „Дунав мост“, с дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC LYNX speed ERS 400 10E15B9A010 била засечена скорост от 112,52 км/ч. (след приспаднат толеранс от 3%) на лек автомобил “КИА” с рег.№ СА 23-46 ХН. Впоследствие след извършена проверка било установено, че автомобилът бил управляван от жалб. З.. Срещу него бил съставен АУАН за превишаване на максимално допустимата в населено място скорост, а въз основа на акта било издадено и обжалваното пред съда наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на наказателното постановление.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.21 а..1 от ЗДвП. В конкретният случай от събраните по делото доказателства се установява, че на посочената дата и място лек автомобил “КИА” с рег.№ СА 23-46 ХН се е движил със скорост 112,52 км/ч (след приспадане на допустима техническа грешка от 3 %). От изготвената снимка с установката за контрол на нарушенията на правилата за движение е видно, че засечената скорост е именно на този автомобил. Техническото средство е одобрено от БИМ тип средство за измерване, вписано в регистъра под № 4823 / 06.10.2009 г.  Същото е преминало на 05.12.2017 г. проверка, която е заключила, че отговаря на метрологичните изисквания. Нарушението е извършено в населено място по смисъла на §6, т.49 от ЗДвП, поради което водачът на посоченото превозно средство е следвало да съобразява поведението си с нормата на чл.21, а..1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 182, а..1, т.6 от ЗДвП за извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.21, а..1 от ЗДвП, при превишаване на разрешената скорост с над 50 км/ч, се налагат глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. Ето защо наказващият орган правилно е наложил административните наказания три месеца лишаване от право да управлява МПС и глоба в размер на 800 лв.

Съгласно чл. 34, а.. 1, изр.2 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за платежните услуги и платежните системи, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.

От доказателствата по делото е видно, че нарушителят безспорно е установен на 09.04.2019 година, чрез попълнената от него декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочил, че на 22.05.2018 г. в 11:42 ч. МПС с рег.№ СА 23-46 ХН било управлявано от него. От този момент компетентните длъжности лица са имали задължението и обективната възможност в рамките на предвидения законоустановен тримесечен срок по чл.34, а..1 от ЗАНН да съставят АУАН срещу него. В този смисъл е и Решение на КАНД № 306 / 2018 г., на Административен съд – Русе. В случая актът е изготвен на 09.04.2019 год., т.е. срокът по чл.34, а..1, изр.2 от ЗАНН – три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението, не е изтекъл.

Неоснователни са развитите в жалбата съображения за съществено нарушение на разпоредбата на чл.40, а..3 от ЗАНН. Задължението в АУАН да са посочени двама свидетели действително произтича от тази разпоредба, но в разглеждания случай АУАН е съставен в присъствието на жалб.З. и свидетел при съставяне на акта. С посочването само на един свидетел не е допуснато твърдяното нарушение, тъй като не е налице засягане правото на защита на санкционираното лице. Наред с изложеното този свидетел е индивидуализиран с трите му имена и служебен адрес, като тези данни са напълно достатъчни лицето да бъде установено. В АУАН достатъчно подробно и конкретно с посочване на време, място и обстоятелства е описана фактическата обстановка на нарушението и е посочена правната му квалификация. Констатациите на актосъставителя са възприети от жалб.З. непосредствено при издаване на АУАН, в който лично е посочил, че няма възражения и че той е „карал“. Следователно жалбоподателят е разбрал в извършването на какво нарушение е обвинен със съставения АУАН. Предвид тези обстоятелства, липсата на втори свидетел при съставяне на акта, не може да доведе до неговата невалидност. В случая както в АУАН, така и в наказателното постановление автомобила е изписан с един и същ регистрационен номер.

При тези мотиви наказателното постановление следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно, поради което на основание чл.63 а..1  от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1085-001103 / 24.04.2019 г. на началник група към Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр.Русе.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.       

                                                                  

Районен съдия: