Р Е Ш Е Н И Е
260202/24.11.2020г.
гр. Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено
на шестнадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 1656/2020 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от “Кредитреформ
България” ЕООД гр. София, против П.В.И.
***, с която е предявен осъдителен иск, с
правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, вр. чл. 79,
ал. 1, ЗЗД и цена 300.00 лева –
непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 28.11.2015 г.,
ведно с искане за присъждане на законна лихва върху вземането, от датата на
подаване на исковата молба – 12.08.2020 г. В условията на евентуалност е
предявен осъдителен иск, с правно основание чл. 99, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД и цена 300.00 лева, ведно с искане
за присъждане на законна лихва върху вземането, от датата на подаване на
исковата молба – 12.08.2020 г.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 28.11.2015 г., по
реда на чл. 6 от 3ПФУР, между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската си марка „Винус“, и ответника бил сключен Договор за паричен
кредит №
**********, в размер на 300 лв. преведени чрез превод в Изипей, за срок от 30 дни, с
падеж – 28.12.2015 г. Сключеният Договор бил оформен съгласно разпоредбите на
чл. 3, вр. чл. 2 ЗЕДЕУУ, като на ответника била предоставена финансова услуга
от разстояние, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използвали изключително средства за комуникация от
разстояние. Съгласно Специалните условия по кредита на датата на
падежа сумата, която трябвало да бъде върната от длъжника била в размер на
300,00 лв.. Поради неизпълнение от страна на длъжника била начислявана
наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на наказателен лихвен процент –
10.01% към договорния лихвен процент върху неизплатената главница за периода на
просрочие. На 23.11.2018 г. ,,4финанс“ ЕООД като цеден прехвърля на ищеца с
Договор за цесия „Кредитреформ България“ ЕООД вземането си от длъжника в общ
размер 775.62 лева, от които: 300 лв. - главница по Договор за кредит № **********;
445.62 – наказателна лихва за периода от 29.12.2015 г. до 22.11.2018 г. и
разноски за уведомяване на длъжника в размер на 30 лв. Моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да му плати сумата от 300 лв. - главница по
Договор за кредит № **********, както и законна лихва върху главницата, от
подаване на исковата молба до окончателно плащане на вземането. В условията на
евентуалност, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД моли ответникът да бъде осъден да
плати на ищеца сумата от 300 лв. главница, както и законна лихва върху
главницата, от подаване на исковата молба до окончателно плащане на вземането.
Претендира разноски.
Препис от исковата молба е връчена на ответника на 18.08.202
г. лично. Въпреки предоставената възможност, в рамките на срока по чл. 131 ГПК,
ответникът не е подал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по
допустимостта и съществото на предявения иск; по обстоятелствата, на които се
основават същите; не е изложил възражения срещу исковата претенция, а съответно
и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата
и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени
доказателства, с които евентуално разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид
липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е
загубил възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото
разглеждане на спора.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание
ищецът поддържа предявените искове и моли за постановяване на неприсъствено
решение по делото, с което същия бъде уважен.
Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и че искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК, поради което решението
по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено такова по първоначалните
искове, а доколкото същите биват уважени по предявените, в условието на
евентуалност, осъдителни искове съдът не дължи произнасяне.
Предвид уважаването на обуславящия иск то предявеният в условията на евентуалност
иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 300 лв., както и законна лихва върху
главницата, от подаване на исковата молба до окончателно плащане на вземането,
не подлежи на разглеждане.
Искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по
делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива, е
основателно, поради което следва да бъде уважено.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И :
Осъжда П.В.И.,
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да плати на „Кредитреформ България“
ЕООД, с ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. София. ул.“Шандор Петьофи“ № 10, сумата 300.00 (триста) лева – непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 28.11.2015 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2020
г. до окончателното плащане, платима по банкова сметка: ***: ***: при ***” ЕАД на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал.
1, вр. чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД.
Осъжда П.В.И.,
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да плати на „Кредитреформ България“
ЕООД, с ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. София. ул.“Шандор Петьофи“ № 10, сумата 200 (двеста) лева разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Районен
съдия:……………………