Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 17.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на единадесети април, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 10445 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 396701/2999.04.2018г. по гр.д.№ 41419 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 145-ти състав „Застрахователна
компания Л.И.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** е
осъдено да заплати на М.Ц.В., ЕГН **********
с адрес: *** сумите в размери и на
основание, както следва: на основание на
чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от
3600лв., ведно със законната лихва
от 15.09.2016г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди
представляващи болки и страдания от увреждания, причинени на 13.04.2016г. от виновно противоправно поведение на водач
на застрахован при З.”Л.И.”АД по застраховка „Гражданска отговорност”
по щета № 0000-1000-63-16-7461/16.09.2016г..; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 378лв., представляващи съдебни
разноски, като неоснователен е отхвърлен
иска за лихва за периода от 13.04.2016г. до 14.09.2016г., като ищецът е
осъден да заплати на ответника съдебни разноски от 100лв., ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС съдебни
разноски от 294лв.
Срещу така постановено
решение е депозирана въззивна жалба вх.№
5084926/21.05.2018г. от ответника по исковете „Застрахователна компания „Л.И.”АД,
ЕИК ******* в частта, в която
исковете са уважени за главница за
горница над 600лв. до 3600лв. и
за лихва върху нея. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че присъдения
размер на обезщетението от 3600лв. при отчитане на извънсъдебното плащане от
400лв., не съответства на тежестта на претърпените увреждания, както и
на принципа на справедливостта. Ищецът не било установено да е претърпял от
процесното ПТП увреждания, различни от повърхностна
травма на гръден кош без видими травматични промени; охлузвание на кожата
вдясно над орбитата и максималния срок за отзвучаването им бил 20 дни. Не било
установено при ищеца да е имало контузия на пръстите на ръката без увреждане на
ноктите при ПТП, това увреждане било установено едва на 27.04.2016г. и връзка с процесното ПТП нямало. Издаваните
болнични листове били по субективни усещания на ищеца, нямало находки, които
обективно да обосновават връзката им с процесното ПТП. Уврежданията били леки,
не са засегнали двигателни функции, не е било предписано конкретно лечение, не
е имало ограничения в бита, имало пълно възстановяване и то само за 20 дни.
Това обосновавало извод, че обезщетение на вредите , определено от СРС като
4000лв. не било справедливо. Неправилно били кредитирани показанията на св. В.,
който бил заинтересован от изхода на делото и опровергани от заключението по
медицинската експертиза. Обективни
причини за страх от пътуване, кошмари, притеснения не били установени. Не било
установено поради травми ищецът да е напуснал работа. Претендирало е разноски. Оспорило
е претенцията на въззиваемия за разноски за адвокат, като е посочил, че такова
не е платено, а и размер е прекомерен.
Въззиваемият-ищец М.Ц.В., ЕГН **********, в предоставения срок е оспорила жалбата.
Навел е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Събраните по
делото доказателства установявали претърпяването на вредите, справедливото
обезщетение на същото било в размер на сумата, присъдена от районния съд. Контузията
на пръстите на ръката била установена от приети писмени доказателства,
съдебно-медицинската експертиза установявала възможна причинно-следствена
връзка между тази травма и процесното ПТП, тя се установявала и от събраните
гласни доказателства. Тази контузия
причинила продължителна дисфункция. За уврежданията от процесното ПТП провел
предписаното му медикаментозно лечение, имал ограничения в бита от травмите,
което се установявало от събраните гласни доказателства. Претендирал е
разноски.
Третото лице помагач на страната на въззивника – И.П.С., **********, с адрес: *** не е
изразил становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2013557/26.06.2017г. на М.Ц.В., ЕГН ********** срещу Застрахователна
компания Л.И.”АД, ЕИК *******,
с която е поискал от съда на основание на чл. 432 и чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 6000лв., ведно със законната лихва от 13.04.2016г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени
вреди представляващи болки и страдания от причинени на 13.04.2016г. от виновно противоправно поведение на И.П.С.
като водач на лек автомобил „БМВ 320 Д”,
рег. № *******, застрахован при З.Л.И.”АД по застраховка „Гражданска отговорност” полица №
BG/22/116001101290/2016г., като му се присъдят и разноските по делото. Навел е
твърдения, че на 13.04.2016г. пътувал на дясна седалка в автомобил „Мерцедес
Спринтер”, като на бул. Ботевградско шосе” на кръстовище с ул. „Околовръстен път” в гр. София настъпило
ПТП поради нарушение на правилата за движение от водач на лек амтомобил „БМВ
320 Д”, рег. № *******, движел се с несъобразена сколост и реализирал удар с движещия се пред него „Мерцедес
Спринтер”, последният се отклонил вляво
и се ударил в мантинелата , като се преобърнал
на дясната си страна. Посочил е, че при това ПТП получил контузия на гръдния кош с множество
повърхностни травми, контузия на пръсти на лява ръка, провел изследвания и
медикаментозно лечение, бил неработоспособен 49 дни, преживял стрес и
интензивни болки първите 45 дни, станал напрегнат, неспокоен, непрекъснато
преживявал ситуацията, бил потиснат, не се възстановил напълно дълго време,
изпитвал болка при поемане на въздух, изпитвал страх да се вози в автомобил, не
можел и в момента да движи малкия и безименен пръст на лява ръка. Посочил е, че
предявил претенцията си пред ответника на 16.09.2016г., но определена и неплатена сума от 400лв. не го
удовлетворявала, справедливо обезщетение било в размер на процесната сума. В
о.с.з. от 06.12.2017г. пред СРС е
признал че му е платено от ответника определеното обезщетение от 400лв.
Ответникът „Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК ******* в предоставения му
срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че
действително бил застраховател по застраховка „ГО” към 13.04.2016г. на
водач на „БМВ 320 Д”, рег. № *******и на 16.09.2016г. ищецът предявил искане за
присъждане на 4000лв. като обезщетение за неимуществени вреди, предложеното му
такова било 400лв. и същото било изплатено на 12.06.2017г. Тази сума
овъзмездявала напълно претърпените от ищеца увреждания, които било охлузване на
гръдния кош. Ищецът не бил претърпял други увреждания от процесното ПТП,
интензитет на болки бил нисък, не било проведено лечение. Посочил е, че
Мерцедес” не се бил преобърнал, при това ПТП ищецът не бил контузил пръстите на
лявата ръка, такива травми не били отразени в документите. Ищецът не бил
изпитвал болки при дишане, напрегнатост, психическа травма, претендиран размер
бил прекомерен, не дължал лихва от дата на ПТП. В о.с.з. от 06.12.2017г. е заявил, че не оспорва механизма на ПТП,
описан в исковата молба. Претендирало е разноски. Оспорило е поради
прекомерност претенцията на ищеца за разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника– И.П.С., **********, с адрес: ***, не е
изразил становище.
По делото са приети Констативен протокол за ПТП № К 308/13.04.2016г., носещ подписи на служители
на МВР, посетили местопроизшествие, удостоверение от 25.04.2017г., издадено от
СДВР, съгласно които на 13.04.2016г. в 07,00ч. в гр. София, на кръстовище на
бул. „Ботевградско шосе „ и ул. „Околовръстен път” е настъпило ПТП, при което И.П.С.,
като водач на БМВ 320Д”, рег. № *******, застрахован при ответника по
застраховка „ГО” полица BG/22/116001101290/11.04.2016г. поради движение с
несъобразена скорост реализирал удар с движещия се пред него Мерцедес Спринтер
308 Д”, рег. № *******, последният бил със силно деформирана предна част, деформация в областта
на странична
дясна част, деформирана задна
част, отделно била нарушена целостта на еластичната метална преграда –
мантинела в ляво и в дясно от платно за движение, БМВ било увредено по предна
лява и дясна част, задна лява част, пострадали при ПТП били водач на Мерцедес и
ищецът, пътувал в „Мерцедес” с работна диагноза : контузия на гръдния кош, на И.С.
бил съставен АУАН за нарушение на чл.
20, ал.2, чл. 5, ал. 3 и чл. 147 от ЗДвП, като с влязло в сила наказателно
постановление му било наложено административно наказание.
Приети са лист за преглед на
пациент от 13.04.2016г., амбулаторен лист от 27.04.2018г., от
16.05.2016г., болничен лист от
13.04.2016г., от 27.04.2016г., от 16.05.2016г., медицинско направление, образна
диагностика, рецепта от 26.04.2016г., , съгласно които ищецът е бил прегледан в
спешен кабинет на 13.04.2016г. и е констатирано повърхностна травма на гръдния
кош без видими травматични промени, отслабено дишане в дясно без хрипова
находка, направен е рентген и не са установени данни за фрактура, ехография на
корем не е показала данни за СПТ и видими травматични промени на паренхимни
органи, охлузване ляво супраорбитално,
предписана е терапия с аналгин и лечение в домашни условия, без клинични
данни за черепно-мозъчна травма, на 27.04.2016г. и на 16.05.2016г. ищецът е бил
прегледан от лекар и е констатирано множество травми на гръдния кош и контузия
на пръсти на ръката без увреждане на ноктите, предписано лечение освен аналгин
е било и с паратрамал, бруфен, на 16.05.2016г. е констатирано и палпаторна
болка по хода на ребрата, оплакване от болки в гърдите, засилващи се при
дишане, ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност от 13.04.2016г.
до 31.05.2016г. поради повърхностни травми на гръдния кош, контузия на пръсти
на ръка без увреждане на ноктите.
Последната е посочена в болничния
лист от 13.04.2016г., в амбулаторния
лист от 26.04.2017г. и от 16.05.2016г.
По делото са приети амбулаторен
лист, медицинско изследване, съгласно които на 23.11.2017г. при преглед на ищеца е
установено дистален сензо-моторен полиневритен синдром на четирите крайници, в
момента по-манифестиран за горни и повече за лява ръка, съхранени пулсации на
ПА, на 30.11.2017г. при ищеца е констатирано забавена скорост на провеждане по
двигателните влакна в дистален сегмент, намален процент на Ф-вълните за С6 и С7
коренче в ляво, ЕМГ данни за преднокоренчева С6 , С7 увреда и увреда на medianus sin в карпалния канал.
Приети са претенция, писмо,
платежно нареждане, съгласно които на
15.09.2016г. ищецът е поискал от ответника да му заплати обезщетение за
претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди сумата от 4000лв., на
15.12.2016г. ответникът е съставил изявление до ищеца, с което му е определил
обезщетение от 400лв. и ги е наредил по сметка на ищеца на 12.06.2017г.
Разпитан по делото св. Ц.В. е заявил, че е син на ищеца,
през април 2016г. отишъл с майка си в болница
„ИСУЛ” , където бил баща му след претърпяно ПТП, взели го и отишли при личния
лекар, който му издал болнични, изписал мехлеми и болкоуспокояващи и започнали
домашно лечение, което продължило 3 месеца. По пътя към личния лекар ищецът се
страхувал, че свидетелят управлява колата много бързо, което не било вярно,
ищецът се оплаквал от болки в гърба в областта на лопатката до кръста, ръката
му била бинтована. Бинтованата ръка наложило да помагат на ищеца за ежедневните
му нужди. Посочил е, че ищецът постоянно изпитвал болки, свидетелят го чувал да
„ох-ка”, имал нарушения в съня, оплаквал се от кошмари. Заявил е, че и към
момента ръката на свидетеля продължавала да изтръпва и ищецът изпускал разни
неща, при пътуване с автомобил ищецът имал чувството, че отзад го наближава
друга кола, станал раздразнителен с променливо настроение. Заявил е, че ищецът
работел преди ПТП като охранител, но работодателят му заявил, че не мога да го
чака да се възстанови 2 месеца и договор бил прекратен по взаимно съгласие.
С прието по делото заключение по
съдебно-медицинската експертиза вещото лице след запознаване с доказателствата
по делото е посочило, че в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял повърхностна травма на гръдния кош,
аскуларно установено отслабено дишане в дясно, съпроводена със субективни
оплаквания за болки в гръдния кош и лекостепенен задух, от тази травма имало
отоци, зачервяване, затопляне на кожа; охлузване на кожата в дясно над орбитата-разкъсване на епидермиса,
за което нямало данни за размер, дълбочина, форма, поради което и то е довело
само до болки. Персистиране на болките в гръдния кош обосновавали извод, че
увреждането е по-тежко, но медицинска документация за същото нямало. Същевременно,
извода на преглеждания лекар за съществуването на такива болки било само въз
основа на субективните оплаквания на ищеца от продължаваща спонтанна и при пипане болка. Възстановителния период от тези
увреждания бил 2-3 седмици. Издаването на болнични листове за по-дълъг период
се дължало на субективните оплаквания на ищеца без те да са подкрепени от
обективни данни за клинични изяви и/или находки от изследвания. Тези травми
можели да се получат от ПТП с механизъм като процесното – десностранна
локализация на травми била типична за пътник на дясна седалка на автомобил,
като се дължала на удари с дясно-странични части на кабината при удар отзад,
преобръщане. Посочило е, че при прегледа на ищеца установил двустранен, изразен
в ляво шийно-радикулярен вратиялен синдром, установил затруднения в движението
на ръката му, но липсата на описанието на развитието на травмата на ръката във
времето пречела да се направи извод, че това е следствие от ПТП. Посочило е, че
при първоначалния преглед не било установено увреждане на пръсти на ръката,
това било установено едва на 27.04.2016г., което препятствало еднозначен категоричен
извод причинно-следствена връзка между ПТП и тези увреждания. Такава била
възможна. Това било по-тежко увреждане
на меките тъкани, което би обосновало по-дълъг възстановителен период, но
самата травма не била описана в документите като морфология на увреждането и
това пречело на прецизен извод за причината на това увреждане. Посочило е, че
документите от 2017г. сочели данни за увреждане на коренчета на шийния отдел на
гръбначния стълб, възможно било това увреждане да е травматично, но било възможно
и да е дегенеративен процес, непроследяването във времето и на морфологията на
увреждането не можело да обоснове извод за причинно-следствена връзка с ПТП.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта
му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото договора за застраховка
„Гражданска отговорност” е сключен през 2016г. и като застрахователното събитие е настъпило през 2016г., то съдът приема, че
приложимият материален закон досежно процесния случай е Кодекса за
застраховането в сила от 01.01.2016г.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 от
КЗ и ч. 497 от КЗ вр. с
чл. 45 и сл., чл. 52, чл.
51 и чл. 86 от ЗЗД .
За да бъдат уважени
така предявените искове по делото следва
да се установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен
от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО” при ответника; вреди, причинени на ищеца от този деликт, който
представлява застрахователното събитие;
обстоятелства, които да обосноват определяне по справедливост на размер на
неимуществени вреди, за които е предявена претенция, тоест противоправно поведение на застрахован, причинна
връзка между същото и вредите, за които предпоставки
ищецът следва да проведе пълно и главно доказване.
Със застраховката Гражданска отговорност
застрахователят се задължава да покрие в границите на определена от
застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинени от
него вреди на трети лица. Застрахователят по
застраховка „ГО” на
автомобилисти покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица, вреди вследствие на притежаването или
използването на МПС, включително имуществени и неимуществени вреди от телесно
увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ увреденият, спрямо който застрахователят е
отговорен , но не е
платил доброволно обезщетение за вреди, има право на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение на претърпените от него вреди, като застрахователят може да прави всички
възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на тези по чл. 395, ал. 6 и 7, чл. 430, ал.1,
т.1-4, и ал. 2 от КЗ, а при задължителната застраховка „ГО на автомобилистите”–
и с изключение на възраженията за самоучастие на застрахования, както и тези по
както и по чл.363, ал. 4, чл. 364, чл. 365,
ал.2 от КЗ.
Съдът приема, че от събраните по
делото доказателства се установява, че на 13.04..2016г. около 7,00ч. в гр.
София на кръстовище на бул. „Ботевградско шосе „ и ул. „Околовръстен път” е
настъпило ПТП, при което И.П.С., като водач на БМВ 320Д”, рег. № *******,
застрахован при ответника по застраховка „ГО” полица
BG/22/116001101290/11.04.2016г., поради движение с несъобразена скорост
реализирал удар с движещия се пред него
Мерцедес Спринтер 308 Д”, рег. № ******* и последният се отклонил в ляво и се ударил в мантинела, преобърнал се на дясната си страна,
ищецът се возел на предна дясна седалка в него и получил увреждания с работна
диагноза контузия на гръдния кош. Тези обстоятелства не са спорни между
страните, ответникът в о.с.з. пред СРС е признал заявения от ищеца механизъм на
ПТП, а и този механизъм се установява от приети по делото писмени
доказателства. Протокол за ПТП сочи увреждане на мантинели в ляво и в дясно;
увреждане на Мерцедес по предна, задна и дясна странична част, увреждане на БМВ
по предна лява и дясна част, задна лява
част, което е в подкрепа на извода на съда за горепосочения механизъм.
Спорните въпроси по делото са
дали при процесното ПТП ищецът е претърпял уврежданията, посочени в исковата
молба, както и размерът на обезщетението.
Съдът приема, че от приетите по делото болнични и
амбулаторни листове, изследвания, листи за прегледи, заключение по съдебно медицинската
експертиза, събраните по делото гласни доказателства,
които в тази част съдът кредитира, като
неопровергани от други доказателства и резултат от лични впечатления на
свидетеля по делото се установява, че в следствие на процесното ПТП ищецът е претърпял повърхностна травма
на гръдния кош, довело до отслабено дишане в дясно, болки в гръдния кош и такива при дишане, задух,
отоци, зачервяване, затопляне на кожа; охлузване на кожата в дясно над орбитата-разкъсване на епидермиса,
ищецът е страдал от нарушения в съня, кошмари, притеснява се при пътуване с
кола, защото има усещането, че приближават коли отзад, лекувал се е с
обезболяващи и с мехлеми. Действително, разпитаният по делото свидетел е син на
ищеца, но показанията му в тази част са подкрепени от събраните по делото други
доказателства и няма основание те да не се кредитират .
Съдът приема и че по делото е
установено , че при ищеца е проявена
контузия на пръстите на ръката без увреждания на ноктите. Това се установява от
приетите по делото амбулаторни и болнични листове. Спорен въпрос по делото е
дали това увреждане е било в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Това
увреждане не е посочено в листа за преглед в спешен кабинет от 13.04.2016г. То,
обаче, е установено непосредствено след
ПТП от лекаря, издал болничния лист от 13.04.2016г. В този болничен лист изрично е записана диагноза
„контузя на пръстите на ръката без увреждане на ноктите”. Това увреждане е установено и при последващите прегледи на
ищеца от 26.04.2016г. и от 16.05.2016г. По делото е установено от събрание
гласни доказателства, че непосредствено след ПТП ищецът е бил прегледан в
спешен кабинет и след това е посетил личния си лекар. Свидетелят е посочил, че
ръката на ищеца е била бинтована. Няма основание показанията на свидетеля да не
се кредитират в тази част. Те се подкрепят от констатациите на лекарите, издали
болничния лист от 13.04.2016г., амбулаторните листове от от 26.04.2016г. и от
16.05.2016г. При така установеното съдът приема, че по делото е установено, че в
деня на ПТП ищецът е получил контузия на
пръстите на ръката. Съдът приема, че тази контузия е в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Механизмът на същото не е спорен между страните по делото - ответникът
изрично е признал същия в о.с.з. от 06.12.2017г. , проведено пред СРС, поради
което и съдът приема, че ПТП е включвало три удара по Мерцедес, в който е
пътувал ищеца - удар отзад с автомобил „БМВ“,
страничен удар в лява част на
Мерцедес с в лява мантинела, както и преобръщане
на дясна страна , тоест удар в земята в дясна част. Този механизъм съдът приема,
че предпоставя увреждането и на пръстите на лявата ръка на ищеца. Вярно е, че
основният удар е бил отзад и при обръщането на дясна страна, но това не
изключва съприкосновение на лявата ръка
на ищеца с части от купето на автомобила. Механизмът на ПТП включва удар с
мантинела в ляво, охлузванията в лявата част на тялото на ищеца са установени
при прегледа от 13.04.2016г. в спешен кабинет, контузията на пръстите на ръката
също са установени на 13.04.2016г. при преглед на ищеца от личния лекар При
така установеното съдът приема, че при процесното ПТП ищецът е получил
увреждания и по лявата част от тялото си, вкл. и на пръстите на лявата ръка. По
делото не е установено преди ПТП ищецът да е имал такава травма, поради което и
като съобрази извода на вещото лице, че
е възможно и тази травма да е настъпила при процесното ПТП, то съдът приема
причинно-следствената връзка между тази травма и процесното ПТП за установена
по делото. Вероятният извод на вещото
лице обсъден в съвкупност с останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства съдът приема, че установяват причинно-следствената връзка между
ПТП и контузията на пръстите на ръката при условията на пълно и главно доказване.
По размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Съгласно
разпоредбите на чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД, които съдът приема за приложими в случая за размера на
обезщетението, на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които
пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди.
Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените
личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и
съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за
конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС;
Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г.
на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение
№764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от приетите по делото медицински
документи, заключение по съдебно
медицинската експертиза, събраните
по делото гласни доказателства, които в тази част съдът кредитира, като неопровергани от други доказателства и
резултат от лични впечатления на свидетеля, по
делото се установява, че в следствие на процесното ПТП ищецът на зряла възраст от 60 години е претърпял повърхностна травма на гръдния кош, довело до
отслабено дишане в дясно, съпроводена с болки в гръдния кош и при дишане, както
и лекостепенен задух, които болки са персистирали,
отоци, зачервяване, затопляне на кожа; охлузване на кожата над орбитата-разкъсване на епидермиса;
нарушения в съня, кошмари, притеснения при пътуване с кола и усещане, че
приближават коли отзад; контузия на пръстите на лявата ръка, при която има
дефицит на движението; временна нетрудоспосбност поради тези увреждания 49 дни
и лечение с мехлеми и болкоуспокояващи през целия период на нетрудоспособсност.
При така установеното, съдът приема, че справедливото обезщетение на вредите е 3000лв. За да определи този размер на
обезщетението съдът съобрази възрастта, на която ищецът е претърпял травмата, сравнително
дългия период на възстановяване и на нетрудоспособност, изпитваните болки и нужда от обезболяващи, стресогенния
механизъм на настъпването на вредите, включващ два удара и преобръщане на
автомобила, социално-икономическите условия в страната към 2016г., както и че от контузията на
пръстите на лявата ръка ищецът не е се е възстановил напълно. За последния си извод съдът съобрази
показанията на свидетеля и заключението по съдебно-медицинската експертиза,
които съдът кредитира като неопровергани от другите доказателства. Съдът
приема, че независимо от посоченото то вещото лице, че оплакванията от затруднено
дишане било по субективни данни на ищеца, същите са установени по делото за
целия период на нетрудоспособност.
Травма в гръдния кош е установена, обективно е установено и болка в
гръдния кош при прегледи от 13.04.2016г. до 16.05.2016г, отслабено дишане. Тези обстоятелства съдът приема че
установяват, че през целия период на нетрудоспособност ищецът е изпитвал болки
при дишането. При определяне на размера съдът съобрази, че по делото не е
установено ищецът да е имал нужда от конкретна помощ при ежедневното му
обслужване, както и че самите травми не предпоставят нужда от такава. Гласните
доказателства, събрани по делото, в тази част са декларативни, не описват
конкретна нужда от полощ за определени действия. Необходимостта от такава помощ
не е установена по делото. При определяне размера на обезщетението съдът
съобрази и обстоятелството, че конкретна морфология на контузията на пръстите
на ръката не е установена по делото, което препятства определяне на обезщетение
в размер по-голям от този, който е обичаен за такова увреждане на меките
тъкани. Този характер на увреждането на пръстите на ръката, обуславящо и
по-дълъг възстановителен период, е установено от заключението по
съдебно-медицинската експертиза, което в тази част съдът кредитира като
неопровергано от другите доказателства по делото. Неустановената морфология
уврежданията на ищеца и проследяване на същите във времето препятства и обосноваване
на извод за причинно-следствена връзка на това увреждане с установените през ноември 2017г.
увреждания на ищеца. За тях не е и предявен иск.
При така възприето и като
съобрази установено плащане на сумата от
400лв. от ответника на ищеца, то съдът приема, че иск е основателен за 2600лв. и за лихва върху тази сума.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че решението на СРС в частта, в която иск е уважен за 1000лв и за лихва върху нея следва да се отмени.
В останалата обжалвана част (за
2000лв., т.к. решението за сумата от 600лв. не се обжалва) решението следва да
се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на страните
при съобразяване на изхода на делото и на обстоятелството, че ищецът е бил
освободен от задължение за внасяне на такси и разноски по делото на основание
на 86, ал.2 от ГПК.
При така възприето решението на
СРС следва да се отмени в частта, в която: ответникът е осъден да плати на ищеца разноски пред СРС от 105лв. ; ответникът е
осъден да заплати по сметка на СРС 81,67лв.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника съдебни разноски от още 27,78лв. за юрисконсулт и за вещо
лице, направени в производството пред СРС.
Въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемия разноски за производството пред СГС в размер на 306,67лв. възнаграждение за адвокат.
По делото е установено от пиретия по делото договор за правна помощ, че
уговореното от въззиваемия възнаграждение за адвокат е платено. Възражението на
въззивника за прекомерност на същото е основателно. В случая делото пред
въззивната инстанция не се отличава със сложност , която да обоснове определяне
на възнаграждение над минималния размер по Наредбата. Този минимален размер е 460лв. (обжалваем интерес от 3000лв),
поради което и съобразно изхода на делото на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за адвокат от 306,67лв.
Въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на въззивника разноски за държавна такса от 20лв.,
както и за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 33,33лв. Последното е
определено от съда съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. със
Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането й при съобразяване
сложността на делото, тоест от основа от 100лв. За да определи съдът тази сума
в по-малък размер от претендирания не е нужно да има възражение за прекомерност
от насрещната страна. Така с оглед изхода на делото пред СГС на въззивника се
следват разноски за юрисконсулт от 33,33лв.
При служебна проверка на делото съдът
констатира, че районният съд е формирал воля по иска, така както е предявен, но
е пропуснал да изяви част от нея за горница над 3600лв. и за лихва върху нея. Тази част не е предмет
на въззивно дело и не е пречка за решаването на спора, повдигнат пред СГС с въззивната жалба.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 396701/2999.04.2018г. по гр.д.№ 41419 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 145-ти
състав в частта, с която „Застрахователна
компания Л.И.”АД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на М.Ц.В., ЕГН ********** сумите в размери и на основание, както
следва: на основание на чл. 432 от КЗ (
в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от
1000лв. (хиляда лева), ведно със
законната лихва от 15.09.2016г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди представляващи
болки и страдания от увреждания, причинени на 13.04.2016г. от виновно противоправно поведение на водач
на застрахован при З.”Л.И.”АД по застраховка „Гражданска отговорност”
по щета № 0000-1000-63-16-7461/16.09.2016г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 105лв., представляващи съдебни
разноски, и в частта, в която „Застрахователна
компания Л.И.”АД, ЕИК ******* е осъдено да заплати по сметка на СРС съдебни
разноски от 81,67лв. и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.№ 2013557/26.06.2017г. на М.Ц.В., ЕГН ********** срещу Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК *******, с която е поискал от съда на основание на чл. 432 и чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 1 000лв. (хиляда лева), ведно
със законната лихва от 15.09.2016г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от причинени
на 13.04.2016г. от виновно противоправно поведение на И.П.С. като водач на лек автомобил „БМВ 320 Д”, рег. № *******,
застрахован при З.Л.И.”АД по застраховка
„Гражданска отговорност” полица № BG/22/116001101290/2016г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 396701/2999.04.2018г. по гр.д.№ 41419 по описа за
2017г. на
Софийски районен съд, 145-ти състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.Ц.В., ЕГН ********** с адрес: ***
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 306,67лв. (триста
и шест лева и 0,67лв), представляващи съдебни разноски в производството пред
СГС.
ОСЪЖДА „М.Ц.В., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Застрахователна компания Л.И.”АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал.3 и ал. 8 от ГПК сумата от общо 81,11лв. (осемдесет и един лева и 0,11лв), представляващи
съдебни разноски в производството пред СРС и СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
въззивника– И.П.С., **********.
Решението е окончателно .
Указва на СРС, че с постановено
решение не е изявил волята, която е формирал по иск за главница за горницата
над 3600лв. до предявен размер от 6000лв. и за лихва върху тази горница и
следва да проведе производство за отстраняване на грешката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.