№ 6105
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509653 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 8931 от 04.08.2022 г., постановено по гр. дело №
20211110173486 по описа за 2021 г., СРС, 79 с-в е отхвърлен предявеният от
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„**** срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ за признаване за установено
съществуването на парично задължение в размер на сумата от 1 945,05 лв.,
представляваща 1/2 част от стойността на платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно полица №
BG/22/11600309521 за причинени вреди на л. а. „Сузуки“, с рег. № НМ ****,
вследствие на ПТП от 15.02.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.10.2021 г. до окончателното
плащане, за която сума по ч. гр. дело № 57580/2021 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.10.2021 г., като
осъжда ищеца да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца ЗК „Л.И.“ АД.
Счита, че приложимото материално право за определяне на деликтната
отговорност е немското, което предвижда пропорционалното разделяне
1
между влекач и ремарке. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемият – ответникът по иска ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ****
оспорва жалбата.
Софийски градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 127, ал. 2
ЗЗД. Безспорно е между страните, а от събраните в първоинстанционното
производство доказателства, включително САТЕ, се установява, че на
15.02.2016 г., в гр. Хановер, Република Германия, е настъпило ПТП с
участието на влекач „МАН“, модел „ТГХ 18.440 БЛС“, с рег. № ВТ **** ВТ,
застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“, с
прикрепено към него ремарке с рег. № ВТ 0283 СС, застраховано при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, както и автомобил с
немска регистрация, а именно: л. а. „Сузуки“, с рег. № НМ ****, вследствие
на което на последния са причинени имуществени вреди, както и, че в
качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ в
изпълнение на договорното си задължение – на 03.10.2017 г. ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3 890,10 лв. в полза на
собственика на увредения автомобил.
Основният спорен между страните въпрос, във връзка с който са всички
наведени доводи във възивната жалба, е как при причинени вреди от
композиция, състояща се от влекач и ремарке, когато влекачът и ремаркето са
обект на застраховка „Гражданска отговорност“ при различни
застрахователи, се разпределя отговорността за причинените вреди между
тези застрахователи и съответно кое е приложимото право при решаване на
този въпрос предвид наличието на международен елемент – причиняване на
вредите в друга държава членка.
2
В решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и
С-475/14 се приема, че при пътнотранспортно произшествие, причинено от
теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо
регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е
изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от
водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при
произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент №
593/2008 (Регламент „Рим І“), но ако правилата на деликтната отговорност,
приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от
Регламент № 864/2007 (Регламент „Рим ІІ“ ) предвиждат разделяне на
задължението за поправяне на вредите, т. е. отговорност на собственика или
държателя на ремаркето, наред с отговорността на собственика или
ползвателя на теглещото превозно средство за възстановяване на вредите на
пострадалото лице. В тази връзка, първо следва да се определи чл. 4 и
следващите от Регламент „Рим ІІ“, а след това по чл. 7 от Регламент „Рим І“.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 ("Рим II"), освен ако не е
предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към
извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е
правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава
е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този факт.
В тази връзка, с оглед настъпване на увреждането в Германия,
съобразно чл. 59 от Застрахователния кодекс на ФРГ, когато влекач и ремарке
от една композиция са застраховани при различни застрахователи, те са
задължени да направят плащания в съотношение, пропорционално на
дяловете, които трябва да платят на застрахованото лице съгласно съответния
договор. След като германско законодателство предвижда разделяне на
отговорността между влекач и ремарке, приложение намира Регламент (ЕО) 3
№ 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година
относно приложимото право към договорни задължения (Рим І). Съгласно чл.
7, ал. 2 от същия регламент, доколкото приложимото право не е било избрано
от страните, договорът за застраховка се урежда от правото на държавата, в
която е обичайното местопребиваване на застрахователя.
Предвид обичайното местопребиваване на застрахователите на влекача
и ремаркето на територията на Република България, именно в съответствие с
българското законодателство подлежи на определяне отговорността помежду
им за причинените вреди. Нормата на чл. 479, ал. 1 от Кодекса на З.то
предвижда, че вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно
превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно
средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на
движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и
ползването на теглещото моторно превозно средство. При съобразяване на
обстоятелството, че застрахователното обезщетение изцяло е изплатено от
ищеца, при когото е застрахован влекача, а също, че застрахователят на
ремаркето – ответникът, не носи отговорност за причинени вреди – чл. 479,
3
ал. 1 КЗ, ищецът не разполага с насрещни права срещу застрахователя на
ремаркето за възстановяване на половината от изплатеното обезщетение.
Неоснователен е така предявеният иск за признаване за установено
съществуването на парично задължение в размер на сумата от 1 945,05 лв.,
представляваща 1/2 част от стойността на платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно
средство.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл.
25, ал.1 НЗПП има право на сумата 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 8931 от 04.08.2022 г.,
постановено по гр. дело № 20211110173486 по описа за 2021 г., СРС, 79
състав.
ОСЪЖДА „ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „**** да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** сумата 100
(сто) лева – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4