РЕШЕНИЕ
№ 564/28.09.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и шести август през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Елеонора Иванова…………….............……................…………………………… като разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №525 по описа
за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Б.Т.М., с
посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, против Решение №60 от 05.03.2020г.,
постановено по АНД №4/2020г. по описа на Районен съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Сочи се, че е неправилен и противоречащ на закона
решаващият извод на съда за законосъобразност на наказателното постановление,
като постановено при съблюдаване на процесуалните правила и правилно приложение
на материалния закон. Неоснователно съдът пренебрегнал довода на жалбоподателя,
че при издаване на обжалваното наказателно постановление са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Съдът не отчел, че в наказателното
постановление и в акта за установяване на административно нарушение за дата на
извършване на нарушението била посочена датата 01.05.2018г., за която не било
посочено и не ставало ясно с какъв юридически акт се свързва. В мотивите на обжалваното
решение съдът се опитал да запълни тази съществена празнота в АУАН и НП,
подчертавайки собствената си непротиворечива практика по въпроса, според която
„считано от 01.05.2018г. без значение дали е присъствен ден или не, е налице
бездействие, съставомерно по чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ.“.
Така приетото от съда не намирало опора в закона и в практиката на
административните съдилища. Нарушението по чл.80а от ЗДДФЛ можело да се извърши
само, ако била подадена декларация и в нея не била посочена изискуемата информация
или била посочена невярно. Задължението за подаване на годишна данъчна
декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, ведно с приложение №11 се изпълнявало в срок до
30.04.2018г. и в случая било изпълнено с подадената от жалбоподателката
на 30.04.2018г. годишна данъчна декларация, представена по делото. С оглед на
това нарушението, за което била ангажирана административнонаказателната
отговорност на Б.Т.М., можело да бъде извършено само на тази дата –
30.04.2018г., но не и на 01.05.2018г. – почивен ден, както било посочено в
обжалваното наказателно постановление. Невярното посочване в обжалваното
наказателно постановление на датата на извършване на нарушението, за което била
санкционирана жалбоподателката, било достатъчното
основание за отмяната му и като не съобразил това, съдът постановил решението
си в нарушение на закона. Твърди се, че изложеното намира потвърждение в
приетото в различни решения, които се цитират в касационната жалба. Неправилно
съдът приел също, че нарушението не е маловажно. Навеждат се доводи, че в
случая са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. От събраните
по делото доказателства се установило, че Б.Т.М. не целяла укриване на факта на
непогасения заем, тя възложила на свидетелката С. отразяването му в ГДД, която
подписала със съзнанието, че този факт е отразен в подадената декларация. Съдът
не кредитирал показанията на свидетелката С. с единствения аргумент, че те
оставали изолирани от останалия доказателствен материал. Съдът приел, че те представляват
една защитна версия, без да направи обективен анализ на доказателствата и да
отчете, че изнесеното от свидетеля С. не се опровергава от други доказателства
по делото. Съдът не отчел подобаващо факта, че от нарушението обективно не
настъпили неблагоприятни вредни последици, движението на заемните суми било по
банков път и не били причинени никакви вреди на фиска. Нарушението, за което
била санкционирана жалбоподателката, било установено
за първи път и липсвали доказателства за други нарушения по ЗДДФЛ. Моли се за
отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуален представител. Представя се списък на разноските.
Ответникът, в представен чрез процесуален
представител писмен отговор на касационна жалба и в допълнително представено по
делото становище моли да бъде оставено в сила решението на районния съд. Претендира
в полза на ТД на НАП Пловдив да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение и за двете съдебни инстанции. В случай, че бъде уважена жалбата
и при претендиране от ответната страна на разноски и по-конкретно адвокатско
възнаграждение, моли същото да бъде присъдено в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за основателна в частта, касаеща датата на извършване на
нарушението и по изложените в нея съображения предлага да бъде отменено
решението на Районен съд – Хасково като неправилно и незаконосъобразно, както и
издаденото наказателно постановление.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е
потвърдил Наказателно постановление №480150-F520304
от 26.11.2019г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с
което на Б.Т.М., за нарушение на чл.50, ал.1, т.5, б.в от Закона за данък върху
доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), във връзка с чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ и на
основание чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ, е наложена глоба в размер на 13 000 лева.
Районният съд е приел, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати
нарушения от категорията на съществените, а описаното в акта и в НП нарушение е
безспорно установено и доказано, поради което правилно е ангажирана
административно-наказателната
отговорност на лицето, а наложеното наказание е правилно определено. Изложил
е съображения, че в случая не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Решението е неправилно.
Споделя се извода на районния съд, че административнонаказателното производство е проведено при
липса на съществени процесуални нарушения. Правилно е прието, че актът и НП
изхождат от компетентни лица, съставени са в предвидените процесуални срокове
по чл.34 от ЗАНН и съдържат необходимите реквизити. Нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност
на касатора е ясно описано с посочване на
извършителя, на времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено , на
нарушената материалноправна разпоредба и правилно е
квалифицирано като такова по чл.80а ал.1 от ЗДДФЛ.
Неправилно обаче е прието от районния съд, че се
доказва на посочената в акта и в НП дата – 01.05.2018г., касаторката
да е осъществила състава на вмененото ѝ нарушение по чл.80а ал.1 от ЗДДФЛ. Посочената разпоредба предвижда
наказание за физическо лице, което като е задължено, не декларира или невярно
декларира информацията по чл.50 ал.1 т.5 от ЗДДФЛ. Тази информация следва да
бъде отразена в Приложение №11 към годишната данъчна декларация за данъците
върху доходите на физическите лица. В случая съдът , а и наказващият орган, не
са отчели, че на 30.04.2018г. в законоустановения срок по чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ
от Б.М.е подадена ГДД за 2017г. Декларацията е представена по делото и от
същата е видно, че към нея липсва Приложение №11 т.е. не е декларирана
информацията по чл.50 ал.1 т.5 б.“в“ от ЗДДФЛ. С подаването на 30.04.2018г. на
ГДД за 2017г. без Приложение №11 към нея, следва да се приеме, че е осъществен
съставът на чл.80а ал.1 от ЗДДФЛ. Предвид последното, нарушението е осъществено
на 30.04.2018г., а не на 01.05.2018г., както е приел наказващият орган, а в
последствие и районният съд. Следва да се има предвид,че ЗДДФЛ предвижда краен
срок за подаване на ГДД като цяло т.е.
вкл. с приложенията към нея, доколкото те са неразделна част от същата. Видно и
от самия образец на Приложение №11 – образец 2020 (публично достъпен в
интернет), приложението е неразделна част от ГДД и се подава едновременно с
образец 2001. В тази връзка не може да бъде споделено виждането на ответника,
че задължението за деклариране на информацията по чл.50 ал.1 т.5 б.“в“от ЗДДФЛ
е можело да бъде изпълнено във всеки един момент до изтичане на срока за подаване
на декларацията, вкл. чрез подаване на коригираща декларация.
Предвид горното, не се доказва на посочената
в акта и в НП дата касаторката
да е осъществила нарушение по чл.80а ал.1 от ЗДДФЛ, а изводът на съда, че
такова се установява от събраните по делото доказателства противоречи на материалния закон.
По изложените съображения, обжалваното решение
следва да се отмени като постановено при наличие на касационното основание на
чл.348 ал.1 т.1 от НПК и вместо него да се отмени и наказателното постановление,
поради неправилността му.
Независимо от този изход на производството и
представения списък за разноските, на касатора не се
следват такива, доколкото видно от приложения договор за правна защита и
съдействие, ведно с пълномощно от дата
16.12.2019г. са налице данни само за
договорено адвокатско възнаграждение, но не и за реално изплатено такова.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №60/05.03.2020г., постановено по АНД №4/2020г. по описа на Районен съд
– Хасково и вместо него
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №480150-F520304 от 26.11.2019г. на
Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на Б.Т.М., за
нарушение на чл.50, ал.1, т.5, б.в от Закона за данък върху доходите на
физическите лица (ЗДДФЛ), във връзка с чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ и на основание
чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ, е наложена глоба в размер на 13 000 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.