Р Е Ш Е Н И Е
№ 561/8.7.2021 г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание
на седемнадесети юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
|
|
при
секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на
прокурора |
изслуша докладваното |
|
|
от
съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
по
адм. дело № 284 по
описа на съда за 2021 г. |
||
Производство е по реда на чл. 145
от АПК вр. чл. 62 ал.3 от ЗИНЗС и е образувано по жалба на К.Д.И., ЕГН **********
/към момента на подаване на жалбата- в Затвора Пазарджик/ против уведомително
писмо с рег. № 2417/09.03.2021 г. на Началник отдел СДВРП Ю. Ш., с което е
оставена без разглеждане молбата на И. за преместване в друг затвор.
Жалбоподателят се явява в съдебно
заседание лично и с повереника си адв. Т., която поддържа жалбата. В съдебно
заседание излага и допълнителни доводи в подкрепа на основателността й.
Ответникът по жалбата- Началник СДВРП
към МП се представлява се от мл. юрисконсулт Р.Р., който оспорва жалбата.
Представя писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд гр. Пазарджик като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следното от
фактическа страна:
Лишеният от свобода К.Д.И. търпи едно
общо най-тежко наказание размер на 16
години и 9 месеца по ЧНД 1270/2010 г. на СГС. В Затвора Пазарджик е постъпил на
27.06.2019 г.
На 23.02.2021 г. И. подал чрез Началника
на Затвора Пазарджик до Началника на
ГДИН молба да бъде преведен от Затвора Пазарджик в Затвора София по адресна
регистрация. Като основание за това посочил, че в Затвора Пазарджик провежда
свиждане с негови близки, които имат здравословни проблеми, поради което
придвижването им до гр. Пазарджик е затруднено.
Във връзка с подадената молба,
Началникът на Затвора Пазарджик изразил становище Вх. № М-172/25.02.2021 г./л.55/, в което
заявил, че налице трайна психологическа непоносимост между И. и пенитенциарния
състав, поради което счел, че е налице фактическото основание по смисъла на чл.
62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС за преместване на жалбоподателя.
При тези фактически данни било
издадено уведомително писмо с рег. № 2417/09.03.2021 г. на Началник отдел СДВРП
Ю. Ш., с което е оставена без разглеждане молбата на И. за преместване в друг
затвор. Като мотиви било посочено, че лишеният от свобода е депозирал множество
молби с идентично съдържание, които са били разгледани по същество. Затова,
молбата на И. била оставена без разглеждане на основание чл. 90 ал.5 от ЗИНЗС.
По делото са представени множество документи-молби, уведомителни писма, заповеди, предложения,
различни справки.
Представена е Заповед №
Л-1070/17.02.2020 г. на Началника на ГДИН за оправомощаване на комисар Ю. Ш. да
извършва различни дейности /същата ще бъде коментирана подробно по-долу/.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-
подадена е в законоустановения преклузивен срок срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол. Въпреки, че формално молбата на К.И. е оставена без
разглеждане на основание чл. 90 ал.5 от ЗИНЗС, съдът приема, че уведомителното
писмо по своето съдържание представлява отказ за преместване на лишения от
свобода и подлежи на съдебен контрол на основание чл. 62 ал.3 от ЗИНЗС.
Оспореното уведомително писмо страда от
най- тежкия процесуален порок- издадено е от некомпетентен орган, което от своя
страна води до неговата нищожност. По конкретно следва да се отбележи следното:
Както заповедите за преместване, така и
отказите това да бъде сторено се издават съгласно чл. 62 ал.1 от ЗИНЗС от главния
директор на ГДИН. По силата на правилото на чл. 62 ал.5 от ЗИНЗС, главния
директор на ГДИН може да делегира тези си правомощия на своите заместници,
както и на началник- отдел в същата дирекция, който е служител с юридическо
образование. Когато предложението за преместване е направено от началник на
затвор на основание чл. 62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС, директорът на ГДИН е длъжен лично
да го разгледа, като в случая той няма право да делегира това правомощие на
друг орган. В конкретния случай, молбата на К.И. е разгледана от Началник отдел СДВРП, оправомощен съгласно
Заповед № Л- 1970/17.02.2020 г. на директора на ГДИН. В тази заповед обаче не е
делегирано правомощие Началник отдел
СДВРП да разглежда молби на лишени от свобода за преместване в друго пенитенциарно
заведение, делегирано е единствено правомощие „Да подписва изходящата кореспонденция, създадена при обработването и
приключването на служебните преписки образувани по молби, жалби, сигнали и др.
на лишени от свобода, служители и граждани и контролира дейността по
приключване на преписките, свързани с посочената кореспонденция“.
Подписването на изходящата кореспонденция, няма как да се отъждестви с правомощието по чл. 62 от ЗИНЗС, което, както
се посочи, не е делегирано на органа издал оспореното уведомително писмо. Иначе
казано, Началник отдел СДВРП следваше да
препрати молбата на К.И. на компетентния орган, а не да се произнася сам по
нея, още по-малко оставяйки я без разглеждане.
Следва да се отбележи и нещо друго-
молбата на К.И. е била придружена от становище на Началника на Затвора
Пазарджик, в което е заявил, че според него са налице фактическото основание по
смисъла на чл. 62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС за преместване на жалбоподателя. В този
смисъл, становището е следвало да бъде преценено като предложение на началника
на затвора Пазарджик на основание чл. 62
ал.1 т.4 от ЗИНЗС, като в този случай следва да се произнесе директора на ГДИН,
без възможност за законова делегация на това правомощие на някой от ораните по
чл. 62 ал.5 от ЗИНЗС.
Обобщено казано, налице е нищожен административен
акт, който следва да бъде обявен за такъв.
Водим от горното, на основание чл. 172
ал.2 пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО уведомително
писмо с рег. № 2417/09.03.2021 г. на Началник отдел СДВРП Ю. Ш., с което е
оставена без разглеждане молбата на И. за преместване в друг затвор.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, съгласно
разпоредбата на чл. 62 ал.3 от ЗИНЗС.
СЪДИЯ:/п/