РЕШЕНИЕ
№ 4539
гр. София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110159103 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от П. Г. Н.
чрез адв. А. Д. срещу „Кредит Тайм“ ЕООД.
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен
заем № 107788 от 28.08.2023 г. поради противоречието му със закона. В условията на
евентуалност на предявения главен иск е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие със закона на
клаузата на чл. 3 от договора в частта, предвиждаща заплащането на такса за експресно
разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем и такса за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение.
Ищцата П. Г. Н. твърди, че на 28.08.2023 г. сключила с ответника договор за
паричен заем № 107788, по силата на който й била предоставена главница в размер на
2000 лева. По силата на договора бил уговорен ГЛП в размер на 10 %, ГПР в размер на
10,97 %, както и заплащането на такса за експресно разглеждане на заявката за
одобрение на паричен заем от 1719,68 лева и такса за изготвяне на индивидуално
кредитно предложение от 1719,68 лева. Ищцата следвало да погаси дължимите суми с
16 вноски в размер на по 267 лева, първата от които била с падеж на 14.09.2023 г.
Сочи, че понастоящем е заплатила сумата от 588 лева по процесния договор. Ищцата
счита, че сключеният договор за кредит е недействителен поради противоречието му
със закона. Намира, че неправилно е отразен размерът на ГПР, тъй като таксата за
експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем и такса за изготвяне
на индивидуално кредитно предложение погрешно не били включени в него, а същите
представляват пряк разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Намира, че
тъй като отразеният размер на ГП не е реално прилаганият в отношенията между
страните, то целия договор се явява нищожен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК.
1
Отделно сочи, че не е упоменато в договора точно кои разходи са включени в ГПР и
кой разход какъв процент от ГПР формира. Поради тези и останалите подробно
изложени съображения счита, че процесният договор е недействителен.
В условията на евентуалност, в случай че предявеният главен иск бъде
отхвърлен, предявява иск за обявяване недействителността на чл. 3 от договора в
частта, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на заявката за
одобрение на паричен заем и такса за изготвяне на индивидуално кредитно
предложение. На първо място излага съображения, че така уговорените такси следва да
се считат като част от ГПР по кредита. Намира, че предвидените услуги обслужват
усвояването и управлението на кредита, поради което тяхното начисляване и събиране
от кредитора е недопустимо съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Сочи, че
сборът от двете такси надхвърля размера на главницата, което е в разрез с принципа на
добросъвестност при договаряне.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли да бъде
установена недействителността на процесния договор за заем, евентуално – на изрично
оспорената договорна клауза. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва основателността на предявените
искове. Признава факта, че страните са обвързани от процесния договор, но сочи, че не
е дал повод за завеждане на делото, тъй като оспорените от ищцата такси не са
претендирани от ответника, а всички плащания били отнесени към главницата.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение № 3384/23.01.2024 г.,
като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени фактите, че
ищцата и ответникът са страни по процесния договор за паричен заем № 107788 от
28.08.2023 г., както и че кредиторът е изпълнил задължението си по него за
предоставяне на уговорената сума от 2000 лева. Проектът за доклад е обявен за
окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 29.02.2024
г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените
за безспорни факти за доказано.
Същото се установява и от представения по делото препис от договор за паричен
заем от 28.08.2023 г., сключен между „Кредит Тайм“ ЕООД, като кредитор, и П. Г. Н.,
като кредитополучател. По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да
предостави на ответника сума в размер на 2000,00 лева, която сума да бъде върната от
кредитополучателя за срок от 16 броя. Уговореният ГПР бил в размер на 10,97 %, а
фиксирания годишен лихвен процент – 10 %. Отделно било уговорено заплащането на
допълнителна такса експресно разглеждане на стойност 1719,68 лева и допълнителна
такса индивидуално кредитно предложение на стойност 1719,68 лева. Общата сума,
която кредитополучателят следвало да върне възлизала в размер на 5584,00 лева, а
месечната погасителна вноска била в размер на 349 лева.
Съгласно приложения към договора погасителния план, падежът на последна
погасителна вноска е на 14.12.2024 г. Представени са Общи условия на „Кредит Тайм“
ЕООД към договори за потребителски кредит. Приет по делото е и Стандартен
европейски формуляр. Писмените доказателства са представени от ищцовата страна,
поради което съдът приема, че същите са й били предоставени при сключването на
процесния договор.
От приетите три броя приходни касови ордери, издадени от ответника, се
установява, че ищцата е погасила сумата от общо 588 лева по процесния договор.
2
Други доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По предявения главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:
Предявен е иск за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем №
107788 от 28.08.2023 г. поради противоречието му със закона.
На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице,
което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция
– търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения
заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за
заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният
договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 –
147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно.
В процесното правоотношение, между страните е постигнато съгласие
кредитополучателят да заплати допълнителна такса експресно разглеждане на стойност
1719,68 лева и допълнителна такса индивидуално кредитно предложение на стойност
1719,68 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че постигнатото споразумение относно
заплащането на допълнителните услуги противоречи на добрите нрави и клаузите от
договора в тази му част са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Налице е
нееквивалентност между престациите – срещу високия размер на възнаграждението за
двете допълнителни услуги, сборът от които надхвърля с около 150 % размера на
главницата по договора /главницата е 2000 лева, а двете допълнителни такси – в размер
на 3439,36 лева/, кредитополучателят не получава никакво конкретно благо,
преимущество или услуга. Тези услуги освен това дори не са регламентирани в
договора и общите условия, като само последните съдържат бланкетни и неясни
описания на двете услуги.
Така предвидените такси противоречат на нормативното изискване на чл. 19, ал.
4 ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Видно от
данните по договора, ГПР е уговорен на 10,97 %, без да са включени допълнителните
две възнаграждения. Сборът от двете възнаграждения е в размер на 3439,36 лева, като
след прибавянето им към уговорения ГПР от 10,97 %, се налага извод, че общият
размер на ГПР надхвърля неколкократно императивно предвидения максимален
размер съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното съдът намира, че същите са
нищожни, като противоречащи на закона, като същевременно противоречат и на
добрите нрави, доколкото срещу уговорените възнаграждения кредитополучателят не
получава никакво конкретно благо. Потребителят следва да заплати възнаграждения с
неясна насрещна престация, клаузите са предварително уговорени и няма
3
доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе
върху тяхното съдържание; не е ясно и какъв е начинът за определяне на размера им. С
така уговорените допълнителни суми се постига увеличение на възнаграждението на
кредитора за предоставения заем, като с тях се цели заобикаляне на императивните
изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. По своята същност това са действия,
целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на
потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да
улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора
да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита,
обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а, ал. 2 ЗПК, което
обосновава неравноправността и на двете допълнителни услуги, за които е предвидено
заплащането на такса – експресно разглеждане на заявката за паричен заем и изготвяне
на индивидуално кредитно предложение.
Съобразно чл. 10а, ал. 1 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая уговореното между страните не съответства на
посочените законови разпоредби, тъй като, както бе посочено по – горе, услугите, за
които се събират такси и/или комисионни, не са ясно и точно определени. Напротив,
двете допълнителни услуги представляват средство за съществено увеличаване на
цената на кредита, като по същество предлагането им като предимство от доставчика
води до икономически резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита,
необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита
съгласно изискванията на чл. 19 и чл. 10а ЗПК. Цената и съдържанието на
допълнителните услуги, уговорени в договора за потребителски кредит и ОУ,
представляват клаузи, имащи за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК.
Клаузите от договора, касаещи уговорените допълнителни услуги, са нищожни по
смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК като заобикалящи изискванията на императивна
нормативна уредба, гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране.
Уговорените допълнителни възнаграждения представляват разход по договора
за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал.
1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК,
според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В
настоящия случай невключването на двете допълнителни възнаграждения в размера на
4
ГПР води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от
своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащането им (арг. чл. 19, ал. 5
ЗПК) и липса на основание за дължимост на тези вземания. Вписаните в договора
параметри на ГПР не кореспондират на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите
от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22
ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. №
13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по
в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Съгласно чл. 23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Съдът достигна до извод за основателност на предявения главен иск, поради
което не се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявените в
условията на евентуалност искове.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата
страна. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същата следва да се присъди дължимата
държавна такса в производството в размер на 171 лева.
Ищцовата страна претендира и заплащането на адв. възнаграждение в полза на
процесуалния представител на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., като в молба от 24.01.2024
г. е направено искане съдът да определи размера съобразно посочената разпоредба от
ЗАдв. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, разглеждането му е
приключило с проведено едно открито съдебно заседание, в което процесуалният
представител на ищеца не се е явил лично. Възнаграждението следва да бъде
определено в предвидения минимален размер съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАдС.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
предоставяне на безплатна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно
съдебната практика на ВКС (Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2611/2021 г., IV г. о.; Определение № 141 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. №
1005/2020 г., II т. о.) за присъждане на адвокатско възнаграждение е необходимо да
бъде представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че
адвокатът представлява страната на някое от основанията по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., без да
е необходимо да се доказват предпоставките за оказване на безплатна адвокатска
помощ. В конкретния случай следва да се вземе предвид размерът на предявения
главен иск, единствено който е разгледан и уважен от съда. Цената по същия възлиза
на сумата от 5584 лева, поради което минималното адвокатско възнаграждение,
изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, е в
5
размер на 858,40 лева, към която сума следва да се прибави дължимият размер на ДДС
от 171,68 лева, като адв. А. Д. е представил доказателства за регистрацията си по реда
на ЗДДС. Общо дължимито възнаграждение възлиза на 1030,08 лева с вкл. ДДС.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Г. Н., ЕГН **********
срещу „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: ********* иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
22 ЗПК, че договор за паричен заем № 107788 от 28.08.2023 г. е нищожен поради
противоречието му със закона.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: ********* да
заплати на П. Г. Н., ЕГН ********** сумата от 171 лева, представляваща заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Кредит Тайм“
ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на А. З. Д., член на САК, личен номер **********,
с адрес: гр. София, ул. „, сумата от 1030,08 лева с вкл. ДДС – адвокатско
възнаграждение за осъществявана безплатно адвокатска помощ и съдействие на П. Г.
Н..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6