№ 60
гр. Свищов , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седми юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20214150100125 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 534 ал. 1 от ТЗ.
Ищецът П. К. П. от гр. Велико Търново, чрез пълномощника адв. Ц.Д. твърди, че на
23.07.2015г. ответикът КР. ИВ. СТ. поискал от и щеца П. К. П., с когото към онзи момент
били в добри приятелски отношения, да му предостави сума в размер на 6 000 лева за лични
дела, за която сума издал запис на заповед с падеж 24.08.2015г.., Два месеца по-късно на
18.09.2019г. макар , че тази сума още не била върната на ищеца, ответникът отново поискал
от него да му предостави нова сума в размер на 5 500 лева, за която отново издал запис на
заповед с падеж 26.10.2015г… Заявява, че поради дългогодишното си познанство и добри
отношения, ищецът по делото предоставил и двата пъти поисканите суми, тъй като
многократно преди това е давал на С. пари, които последният винаги е връщал. Въпреки
оуговорените срокове в записите на заповед, ответникът не върнал на ищеца предоставените
пари. Неколкократно ищецът го канил да му ги възстанови, но С. винаги отклонявал
поканите с различни обяснения, които налагали отлагане връщането на парите. Поради това,
че минало доста време и с оглед невъзможността П. да си върне парите по доброволен
начин, той подал заявления по чл. 417 т. 10 от ГПК пред СвРС на 29.03.2019г.., като били
образувани гр.дело № 347/2019г.. и ч.гр.дело № 348/2019г.. и издадени заповед за незабавно
изпълнение № 236/02.04.2019г. и заповед за незабавно изпълнение № 233/02.04.2019г.. ,
както и изпълнителни листи. Въз основа на тях било образувано изп.дело № 469/2019г. по
1
описа на ЧС В.Г., принудителното изпълнение по което било спряно по искане на длъжника
с молби от 02.09.2020г. след като в законустановения срок подал възражнеия по посочените
по-горе дела. Заявява, че му било указано да предяви установителни искове за съществуване
на вземането, които той не подал поради отпаднал правен интерес, а именно прескрибиране
на записите на заповед каквото възражение най-вероятно би направил ответникът в
съдебното производство, въз основа на което и исковете да бъдат отхвърлени. Заявява, че
сумите все още не били възстановени на ищеца, поради това, че същият е изгубил всички
права, произтичащи от ценните книги още към подаване на заявлението по ч. 417 ГПК на
29.03.2019г., и за него възникнало правото да търси с иск за неоснователно обогатяване
срещу платеца /издателя/ настъпилата в резултат на прескрибирането вреда за
патримониума му, в размер на сумите по ефектите общо 11 500 лева. Това негово право
следвало да се погаси на 24.08.2021г.. за сумата 6 000 лева и на 26.10.2021г. за сумата 5 500
лева. Моли да бъде постановено решение, с което иска да бъде уважен, като ответникът
бъде осъден да му заплати сумата 11 500 лева, от които 6 000 лева по запис на заповед от
23.07.2015г.. с падеж 24.08.2015г. и 5 500,00 лева по запис на заповед от 18.09.2015г. с
падеж 26.10.2015г.., исковете по които ищецът изгубил поради давност и с които суми
ответникът се е обогатил във вреда на ищеца, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски. В хода на устните
състезания моли предявения иск да бъде уважен и се присъдят сторените разноски. В
писмена защита по делото излага подробни съображения за основателност на исковата
претенция – било безспорно по делото, че ответника е издал процесните записи на заповед и
е поучил посочените в тях суми, но не доказано останало твърдението, че ценните книги
били издадени като обезпечение по договори за заем. Единственото основание на което се
базирала исковата претенция били двата записа на заповед, а за да се твърди договор за заем,
същите следвало да бъдат съставени в писмена форма. Посочва, че при специалния иск по
чл. 534 ал. 1 от ТЗ следвало да бъдат доказани посочените юридически факти , а
евентуалното каузално правоотношение, послужило като повод за менителнично
задължение не било елемент от фактическия състав, от който произтичал този иск. Позовава
се, че за да е основателен иск, приносителят на менителничния ефект търпи вреда поради
невъзможността да реализира менителнични си умещствени права, която вреда се изразява в
това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта,
издаден в негова полза, а обогатяването за издателя се състояло в това, че той не намалялавл
пасивите в имуществото си, спестявайки паричните средства, които се е задължил да плати,
но не е платил за погасяване на задължението си ,поради погасяване по давност или пропуск
да бъдат извършени необходимите действия за запазване на преките менителнични права и
искове на ползващото се лице. Позовава се, че по тези искове не следвало да се доказва
имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, тъй като такава
размяна няма и това се обуславяло от спецификата на менителничните правоотношения.
Посочва, че в случая имало и действително предаване и получаване на сумите по
процесните заповеди, или налице била реална размяна на имуществени блага. Взема
становище за неоснователност на възражението за нищожност на записа на заповед от
2
18.09.2015г..
Ответникът КР. ИВ. СТ., чрез пълномощника си адв. Б.Г., в дадения от съда срок е
подал отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност на иска.
Заявява, че в действителност били налице твърдяните от ищеца каузални правоотношения –
договори за заем, които били обезпечени с издаването от страна на ответника на двата
процесни записа на заповед. Посочва, че тези два записа на заповед обезпечавали едно
недължимо вземане , защото задълженията по договорите били погасени по давност и прави
възражение за изтекла погасителна давност. Не оспорва твърдеинята в исковата молба, че
през 2015 година е сключил договори за заем с ищеца, не оспорва че е получил сумите по
тях, но оспорва дължимостта на процесните суми, защото двата записа на заповед били
издадени за обезпечаване вземане на ищеца по твърдените договори за заем. Договорите за
заем били сключени през 2015 година и през 2020 година, правата да се иска
принудителното им изпълнени били погасени по давност, а след като вземането по
каузалното правоотношение било погасено, следвало че е погасено и поетото абстрактно
задължение по двата записа на заповед. Моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Алтернативно прави възражнеие за нищожност на записа на заповед от 18.09.2015г., тъй
като в него бил упоменат падеж различен от регламентирания в чл. 486 ТЗ начин, като било
посочено, че е платим и на предявяване и платим на дата 26.10.2015г.. , което будело
съмнение относно така определения падеж. В съдебно заседание чрез процесуалният си
представител моли иска да бъде отхвърлен, като взема становище ако не бъде уважено
възражнеието за давност, да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена
нищожността на втория запис на заповед. В писмена защита по делото излага подробни
съображения за неоснователност на исковата претенция – Не се спорело между страните, че
двата записа на заповед били издадени от ответника на посочените дати през 2015 година ,
както и не се оспорвало твърдението, че записите на заповед били издадени за да обезпечат
сключени два договори за заем, не се оспорвало, че с първият ищецът предоставил на
ответника сума 6 000 лева и че е сключен на дата 23.07.2015г.., а с втория – сумата 5 500
лева по договор от 18.09.2015г.. Позовава се, че съдът е длъжне да изследва каузалното
правоотношение, при издаден менителничен ефект. Прави възражнеие за погасяване по
давност на каузалното правоотношение, като след като ищецът не доказвал кога е следвало
да се върнат сумите по тези договори за заем, кредиторът можел да иска изпълнение
веднага, или от сключването им, поради което е започнал да тече давностния срок за
погасяване правото да се иска принудително изпълнение на задълженията по договорите.
След като било погасено правото да се иска принудително изпълнение с изтичане на
петгодишната давност на задълженията по каузалните правоотношнеия ,следвало да се
приеме, че е погасена и възможността да с иска изпълнение на менителничните задължения.
Алтернативно се позовава на нищожност на записа на заповед от 18.09.2015г. поради
неяснота в начина на определяне на падежа. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
3
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери за установено
следното:
Приложен по делото е запис на заповед без протест издаден от КР. ИВ. СТ. в гр.
Свищов на 23.07.2015г.. , с който същия безусловно и неотменимо без протест се задължил
срещу този запис на заповед да заплати до 24.08.2015г. на П. К. П. сумата от 6000 лева,
платима на адреса на П. в гр. *. С приложения запис на заповед, издаден от К.И. С на
18.09.2015г. в гр. В.Търново, същият се задължил неотменимо и безусловно без протест и
разноски, без никакви възражения и без такси и удръжки от какъвто и да било характер
срещу представянето на записа на заповед да заплати на П. К. П. с постоянен адрес в гр.
Свищов сумата 5 500 лева, която е платима на поемателя на 26.10.2015г… И на двете
заповеди на заповед е отбелязано, че на 09.04.2019г. е издаден изпълителен лист.
Вложено в настоящото дело е ч.гр.дело № 347/2019г.. на РС Свищов, по което с
Заповед № 236 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК от 02.04.2019г. К.И. ИС. било разпоредено да заплати на кредитора П. К. П. от гр.
Свищов сумата от 5 500 лева главница , както и разноски по делото. Отразено е, че
вземането произтича от задължение по запис на заповед от 18.09.2015г. издаден от С. за
сумата 5500 лева с падеж на задължението 26.10.2015г.. . С разпореждане от 08.03.2021г. по
ч.гр.дело 347/2019г. е обезсилена изцяло заповедта за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 09.04.2019г..,
тъй като в едномесечния срок заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск
за установяване на вземането, с оглед възражението на длъжника.
Вложено в настоящото дело е ч.гр.дело № 347/2019г.. на РС Свищов, по което с
Заповед № 233 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК от 02.04.2019г. е разпоредено К.И. ИС. да заплати на кредитора П. К. П. от гр. Свищов
сумата от 6 000 лева главница , както и разноски по делото. Отразено е, че вземането
произтича от задължение по запис на заповед от 23.07.2015г. издаден от С. за сумата 6 000
лева с падеж на задължението до 24.08.2015г.. . С разпореждане от 08.03.2021г. по ч.гр.дело
348/2019г. е обезсилена изцяло заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 09.04.2019г.., тъй като в
едномесечния срок заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск за
установяване на вземането, с оглед възражението на длъжника.
При тези данни от фактическа страна, съдът намира ищцовата претенция
неоснователна и недоказана. В случая е предявен иск с правно основание чл.534 ал. 1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 534 ал. 1 от ТЗ , когато приносителят на менителница, запис
на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на
необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или
4
платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда. Този иск се погасява с тригодишна
давност, която започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителницата, записа
на заповед или чека. Твърди се от ищеца, че на 23.07.2015г. ответникът поискал от ищеца, с
когото били в добри приятелски отношения да му предостав исума в размер на 6 000 лева, за
лични дела, за която била издадена запис на заповед с падеж 24.08.2015г.., както и се
твърди, че два месеца по –късно, на 18.09.2019г.. , ответникът отново поискал от ищеца да
му предостави нова сума в размер на 5 500 лева, за която отново била издадена запис на
заповед с падеж 26.10.2015г. Твърди се от ищеца, че поисканите суми били предоставени на
ответника, а въпреки уговорените срокове в записите на заповед, ответникът не върнал
предоставените пари, а неколкократно ищецът го канил да му ги възстанови, но това не
било сторено. Ответникът от своя страна не оспорва, че през 2015 година били сключени
двата договори за заем с ищеца, както и не оспорва, че е получил сумите по тях, но оспорва
дължимостта на сумите по договорите за заем, тъй като правата да се иска принудителното
изпълнение по тях били погасени по давност. Процесуалният представител на ищеца в
съдебно заседание по делото твърди, че оспорва твърденията на ответника за сключен
договор за заем, тъй като претенцията на ищеца се базирала на представените ценни книги.
Следва да се посочи, че при възникнал между страните спор относно конкретното каузално
правоотношение и връзката му със записа на заповед, следва да бъде изследвано
съществуването на каузалното правоотношение, вида и връзката му с менителничния ефект.
Или за спора по чл. 534 ал. 1 от ТЗ развитието на твърдяно от ответника каузално
правоотношение, по повод на което е издаден записът на заповед е релевантно. В случая при
спор между страните във връзка с твърдения за наличие на конкретно каузално
правоотношение и направени от ответника възражения срещу твърдените от ищеца факти и
обстоятелства по иска по чл. 534 ал. 1 от ТЗ, кредиторът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му, пораждането на задължението по менителничния ефект, а
длъжникът да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането. Това не е сторено от
ищеца, същият не е ангажирал доказателства във връзка с оспореното твърдение на
ответника, че сумите са му били предоставени в заем. На следващо място, с оглед
твърденията в исковата молба, че въпреки договорените срокове в записите на заповед,
ответникът не върнал на ищеца предоставените му пари, неколкократно ищецът го канил да
му ги възстанови с различни обяснения, които налагали отлагане връщането на парите,
както и обстоятелството, че ответникът признава, че е получил сумите по записите на
заповед, които суми му били предоставени в заем, и преобладаващото виждане за паралелно
съществуване на менителничните сделки и каузалните правоотношения, както и това, че
менителничната и каузалната сделка имат своя собствена правна природа, а в случай на
прескрибиране и преюдициране на заповедната ценна книга отпада само отговорността на
длъжника по менителничното право, следва че от значение е установяването
менителничните ефекти, макар и абстрактни сделки, във връзка с или по повод на какви
каузални отношения между издателя и поемателя са издадени. Това е от значение и с оглед
обстоятелството, че е направено възражение за давност от ответника на правата по
каузалното правоотношение, а съдебната практика приема, че в хипотеза на погасяване по
5
давност на вземането по каузалната сделка, обезпечена със запис на заповед , това води до
неоснователност на иска за неоснователно обогатяване по чл. 534 ал. 1 от ТЗ. Следва да се
посочи и , че не е налице претърпяна от приносителя поради прескрибиране на
менителничния ефект щета, ако приносителят разполага с възможност да претендира
плащане на паричния дълг на основание каузалното правоотношение. И след като с оглед
оспорването на ответника, ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си,
че каузалното правоотношение не било заем, следва, че и исковата претенция се явява
неоснователна и недоказана, и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника направените по
делото разноски в размер на 880 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. К. П. с ЕГН ********** от **, чрез пълномощника
адв. Ц.Д. от ВТАК, съдебен адрес гр. -, срещу КР. ИВ. СТ. с ЕГН ********** от *** иск за
сумата от 11 500,00 лв., от които 6 000 лева по запис на заповед от 23.07.2015г.. с падеж
24.08.2015г.. и сумата 5 500 лева по запис на заповед от 18.09.2015г.. с падеж 26.10.2015г. ,
исковете по които записи на заповед са погасени по давност, с която сума ответникът се е
обогатил във вреда на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 10.02.2021 г. до окончателното плащане, претендиран на
основание чл. 534, ал. 1 ТЗ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П. К. П. с ЕГН ********** от ** да заплати на КР. ИВ. СТ. с ЕГН
********** от *** направените по делото разноски в размер на 880,00 лева/осемстотин и
осемдесет лева/- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6