№ 422
гр. С., 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500543 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Б. Г. Г. с ЕГН
********** против решение № 95 от 09.05.2022г. по гр.д.№ 751/20г. на РС-
Самоков,с което е отхвърлен отрицателния му установителен иск против
„Т.С.“ ЕАД с ЕИК *** ,за установяване на недължимост на сумите по ч.г.д.
№ 26289/2012г. на СРС ,91 състав: 3182.28 лв. главница за доставена
топлинна енергия за периода от м. ноември 2009г. до м. април 2012г.,ведно
със законната лихва,считано от 21.12.2012г. до окончателното плащане на
вземането,сумата 432.41 лв. мораторна лихва за периода от м.ноември 2009г.
до м. април 2012г. и сумата 292.25 лв. разноски. Релевират се оплаквания за
противоречие с материалния закон, необоснованост и съществено
процесуално нарушение.Съдът неправилно приложил разпоредбите относно
института на погасителната давност.Неправилно приел,че давността не е
текла за периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. съгласно чл.3, ал.2 от
ЗМДВИП разпоредбата на чл.3,ал.2 от този закон педвиждала,че сроковете
относно „други срокове“ продължават да текат след изтичане на
обнародването на нормативния акт в ДВ.Новата редакция била публикувана
на 17.04.2020г. влязла в сила на 18.05.2020г.ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето не придавал обратно действие на чл.3, ал.2 ЗМДВИП и на общо
основание разпоредбата имала действие в бъдеще по смисъла на чл.14,ал.1 и
ал.2 от ЗНА.Заповедта за изпълнени по чл.410 ГПК,издадено по ч.гр.д.№
26289/2012г. влязла в сила на 14.05.2015г.Съгласно чл.110 ЗЗД общата
погасителна давност е пет години следователно вземанията се погасили на
14.04.2020г.редакцията на чл.3,ал.2 ЗМДВИП влизала в сила на същата
1
дата.Доли и да се приемело,че от 13.03.2020г. до 16.04.2020г. течението на
двансотния срок е спряло,то от 17.04.20202г. започнала да тече погасителна
давност и към датата на разпореждането на ЧСИ Халаджова – 29.05.2020г.
минали повече от пет години и вземанията по изпълнителния лист били
погасени.ЧСИ Халаджова прекратила производството поради нередовнсост
на молбата за изпълнение и съгласно т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№
2/2013г.на ВКС , ОСГТК нередовната молба за изпълнение не прекъсва
давността.По изп.д.№ 2016/2020г. не били извършвани реално изпълнителни
действия.Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените
установителни искове.Претендират се разноски за въззивното производство-
757.70 лв.от които 530 лв. адвокатски хонорар, и 590.55 лв. разноски за
първоинстанционното производство, от които 500 лв. адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.По същество
ея оспорва като неоснователна.Претендира 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав намира въззивната жалба процесуално допустима,но
неоснователна.
Предявеният отрицателен установителен иск се базира само на
правопогасяващо възражение.Твърди се,че заповедта за изпълнение била
влязла в сила на 14.04.2015г. и вземанията са погасени с тригодишна давност
на основание чл.111,б.“в“ ЗЗД, а към датата на предявяване на иска пред СРС-
03.08.2020г.-е изтекъл и срокът на общата петгодишна давност.Ответникът е
възразил,че давността е петгодишна и че с иницииране на изпълнително дело
е била прекъсната- като на осн.чл.115,б.“ж“ ЗЗД погасителната давност
спирала да тече по време на висящността на изпълнителното
производство.След изтичане на двегодишния преклузивен срок по чл.4333,
ал.1,т.8 ГПК започнал да тече нов давностен срок.
Първоинстанционният съд е базирал решението си върху теоретичната
постановка,че изтичането на погасителната давност погасява не самото
вземане, а правото на кредитора да осъществи принудително
изпълнение.Длъжникът възразил срещу заповедта за изпълнение и
кредиторът предявил положителен установителен иск за вземанията по гр.д.
№ № 14964/2013г. на СРС 66 с-в, които били уважени. С решение от
08.07.2014г.,влязло в сила на 19.04.2015г. и на същата дата е влязла в сила
заповедта за изпълнение съгласно чл.416 ГПК.На 09.07.2015г. е издаден
изпълнителен лист.Вземанията в заповедното производство се погасяват с
тригодишна давност съгласно чл.111,б.“в“ от ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС,но този давностен срок е бил приложим до влизане в силра на
19.04.2015г. на решението по гр.д.№ 14946/2013г. на СГС,с което влиза в сила
заповедта за изпълнение.Тригодишната погасителна давност е прекъсната с
фингираното предявяване на иска по фикцията,установена в чл.422, ал.1 ГПК
и оттогава започва да тече нова давност на осн.чл.117, ал.1 ЗЗД.По време на
висящността на исковото производство по гр.д.Ц№ 14964/2013г. на СРС
давността е спряла да тече предвид разпоредбата на чл.115,б.“ж“ ЗЗД.От
влизане в сила на решението срокът винаги е петгодишен ,но е спрял да тече
2
на 13.03.2020г. до 20.05.20201г. на основание чл.3,т.2 от ЗМДВИП и не е
текъл до 20.05.2020г. като остатъкът от 37 дни е започнал да тече на
21.05.2020г. и е изтекъл на 28.06.2020г.Кредиторът е подал молба за
изпълнително производство на 29.05.2020г. и ЧСИ Сия Халаджова е
образувала изп.дело № 1082/2020г. и давността е прекъсната на основание
чл.116,б.“в“ ЗЗД.Делото е прекратено без дата,но не по късно от 30.07.2020г.
от която датира съобщението до длъжника.Дали молбата е била редовна няма
значение,защото след отстраняване на евентуални нередовности действието
се санира.ЧСИ не е предоставил възможност на взискателя да отстрани
нередовности и той не може да бъде обвързан с неблагоприятни последици-в
случая погасяване по давност на вземанията.настоящият състав напълно
споделя изводите на първоинстанционния съд от правна и фактическа
страна,поради което решението следва да бъде потвърдено.Предвид изхода на
делото ,на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 95/09.05.2022г. на РС-Самоков по гр.д.№
751/2020г.
ОСЪЖДА Б. Г. Г. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД ,ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Я.“ № 23 б, юрисконсултско
възнаграждение по въззивното производство в размер на 200лв.
Решението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3