№ 818
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Михаил Ал. Малчев
ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело №
20211100506093 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 01.03.2021 г., постановено по гр. д. № 16289/2020 г. на СРС, 128
състав, е уважен предявеният от Б. Д. Д. срещу „Б.К.“ ЕООД осъдителен иск с правна
квалификация чл. 59 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 1220 лева,
представляваща платена от ищеца без основание гаранция за участие на ответника
обществена поръчка, с предмет „Изготвяне на технически паспорт и обследване на
енергийната ефективност на сградите на НОИ и СО - район „Възраждане“ по две
обособени позиции, открита с решение от 17.03.2015 г. на Главния секретар на НОИ,
ведно със законната лихва върху главницата от 27.04.2020 г. до изплащането.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство с доводи за неправилност на атакувания акт.
Посочва, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства било установено,
че „Б.К.“ ЕООД не било давало съгласие за плащането на гаранцията от името на
дружеството в полза на НОИ. Въззивникът не е знаел за извършеното плащане,
неговата цел и основание. След извършването му плащането не е било одобрявано,
нито ищецът е претендирал възстановяване на сумата извънсъдебно. Доказано било, че
въззивникът не е подавал документи за участие в обявената обществена поръчка и по
никакъв начин не е знаел, че някой от негово име подава документи и плаща парични
суми във връзка с процедурата. Посочената сума нито била получена от въззивника,
нито за същия произтекли някакви права или финансова изгода от твърдяното му
участие в обществената поръчка. С Б. Д. бил сключен единствено рамков договор от
30.01.2015 г., с който страните се съгласили изпълнителят Д. да изработва
конструктивни инвестиционни проекти и да упражнява авторски надзор, като било
1
уговорено, че изпълнителят следва да действа единствено по изрично писмено
възлагане на възложителя. Възлагане за заплащане на гаранцията или за участието на
въззивника в процедурата не е имало. По тази причина процесната сума не била
дължима от въззивника, а с поведението си последният не е давал повод за предявяване
на иска.
От страна на ищеца в първоинстанционното производство в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за
нейната неоснователност. По делото безспорно било доказано, че „Б.К.“ ЕООД е
участвало в процесната процедура по ЗОП, като в последствие е било отстранено от
нея, както и плащането в негова полза на парична сума, която дружеството не е
възстановило. Рамковият договор от 30.01.2015 г. нямал отношение към настоящия
спор.
С определение от 21.05.2021 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като е оставил без уважение доказателственото искане на
въззивника за допускане на разпит на свидетел.
Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с твърдените пороци на
обжалваното решение, наред със събраните по делото доказателства и на основание чл.
12 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и следва да се
разгледа по същество.
Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, доколкото по
делото са налице данни за извършено плащане в полза на възложител по ЗОП, като
участникът в процедурата е привлечен като ответник по иск за неоснователно
обогатяване. Относно правилността му съдът е ограничен от пределите на жалбата, по
аргумент от чл. 269 изр. 2 ГПК.
Приетите доказателства по делото пред първата съдебна инстанция
удостоверяват установената от същата фактическа обстановка.
За да уважи предявения осъдителен иск, районният съд е приел, че на 14.04.2015
г. в полза на НОИ са заплатени сумите от 900 лв. и 320 лв., представляващи гаранция
за участие на „Б.К.“ ЕООД в обособени позиции 1 и 2 от обществена поръчка с
предмет „Изготвяне на технически паспорт и обследване на енергийната ефективност
на сградите на НОИ и СО - район „Възраждане“, открита с решение от 17.03.2015 г. на
Главния секретар на НОИ. С решение на възложителя от 16.07.2015 г. „Б.К.“ ЕООД е
отстранено от участие в посочената обществена поръчка, поради нарушение на чл. 57,
ал. 3 ЗОП, изразяващо се в поставяне в общ плик на техническото и ценовото
предложения за участие в двете обособени позиции. Подадените документи били
подписани от ответника, като нямало данни това да е направено от лице без
представителна власт. Налице било противоречие между показанията на св. Богоева и
изложените в отговора на исковата молба твърдения относно знанието на управителя за
участието на дружеството в обществената поръчка. Така, доколкото участието в
последната е било инициирано от ответника, извършеното от ищеца плащане не би
могло да се квалифицира като управление на чужда работа без пълномощие. След като
по делото не било налице основание за извършеното имуществено разместване, с
изпълнението на чуждото задължение ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца, като вземането на последния не било погасено по давност.
По отношение правилността на решението във връзка с наведените във
въззивната жалба оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния
2
съд намира следното:
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи,
основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на
решението, въззивният съд намира следното.
В случая ищецът е предявил субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД, тъй като се твърди
неоснователно обогатяване не в резултат на пряка престация от ищеца към ответника, а
поради лишено от основание плащане от ищеца към трето лице - възложител на
парична сума, свързана с участието на ответника в обявената от възложителя
обществена поръчка. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД са:
увеличение на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца;
обедняването на ищеца да е във връзка с обогатяването на ответника, като не е
необходимо връзката да е причинно – следствена; липсата на правно основание за
обогатяването, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да
произтичат от един и същ факт или от обща група факти; липса на друга възможност за
правна защита на обеднелия. По делото не се установява страните да са били
обвързани от договорни отношения, чието съдържание да включва задължение на Б. Д.
да внесе в полза на възложителя гаранция за участие на „Б.К.“ ЕООД в процесната
обществена поръчка. Не са налице и данни за постигната между страните неформална
уговорка за плащане на парични суми с посоченото основание. След като такава
уговорка липсва, възникналите последици от посоченото имуществено разместване
следва да се разрешат съгласно общите правила на неоснователното обогатяване.
Следва да бъде отбелязано, че документите за участие в обществената поръчка са били
разгледани от назначената от възложителя комисия, която е прегледала съдържанието
на подадената от „Б.К.“ ЕООД оферта и е извършила преценка за съответствието на
подадените с нея документи със списъка по чл. 56, ал. 1, т. 14 ЗОП (отм.). В решението
от 16.07.2015 г. за отстраняването на „Б.К.“ ЕООД изрично е посочено, че дружеството
се представлява от неговия управител без да има данни за пълномощник, който да е
подал офертата.
От друга страна, следва да бъде посочено, че уредената в ЗОП (отм.) гаранция за
участие служи за обезпечаване участието в конкретна процедура по ЗОП и е индикатор
за сериозността на намеренията на дадено лице както да подаде заявление за
участие/оферта, така и да сключи договора за обществена поръчка, ако бъде
определено за изпълнител. Предназначението на гаранцията за участие може да бъде
извлечено и от законовите основания, които имат като последица възникването на
възможност за възложителя да усвои този вид гаранция. Тези основания са силно
ограничени и се свеждат до хипотези, при които участник оттегли офертата си след
определения краен срок за подаване или откаже да сключи договор за обществена
поръчка, въпреки че е определен за изпълнител (чл. 61, ал. 2 ЗОП). След като по
конкретната обществена поръчка не е било налице нито едно от посочените основания
за задържане на гаранцията /тъй като участникът „Б.К.“ ЕООД е отстранен от участие в
процедурата/ същият е могъл да поиска възстановяване на внесената гаранция. За
ищеца Б. Д. такава възможност не е съществувала, поради което в негова полза е
възникнало кондикционното му вземане. Същото не е погасено по давност, тъй като в
периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. са спрели да текат давностните срокове, с които се
3
погасяват права на частноправните субекти, съгласно разпоредбите на чл. 3, т. 1 от
ЗМДВИП и § 13 от ЗИД на ЗЗ.
Доколкото това са оплакванията и възраженията с въззивната жалба, а съдът е
ограничен от рамките ѝ, същата се явява неоснователна и не следва да се уважава, а
решението, като правилно следва да бъде потвърдено.
Разноски за въззивната инстанция при този изход на спора следва да се присъдят
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемия в претендирания и доказан размер от
600 лв. Възражението на въззивника за прекомерност съдът намира за основателно,
предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, поради което съдът
намалява същото до сумата от 450 лв.
По изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.03.2021 г., постановено по гр. д. № 16289/2020
г. на СРС, 128 състав.
ОСЪЖДА „Б.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „*******, да заплати на Б. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Пловдив, бул. ******* *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450 лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4