№ 2517
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20241100114579 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439
ГПК, вр.чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист от
12.10.2012г. на РС - Перник, за събирането на което е било образувано
първоначално изп.д.№20138130400402 на ЧСИ рег № 813 при КЧСИ, а в
последствие – изп.д.№ 20239240412998 на ЧСИ рег.№ 924 при КЧСИ.
Ищецът твърди, че въз основа на издадения ИЛ е образувано изпълнително
дело при ЧСИ. Твърди, че последното действие по делото е извършено през 2013г.,
след което не са извършвани никакви действия, поради което вземанията по
изпълнителните листи /главница, лихви и разноски/ са погасени по давност.
Претендират разноски.
Ответникът оспорва предявените искове по съображения, изложени в
отговора на ИМ. Твърди, че по изп.д. са извършени множество действия, с които е
прекъсвана давността, поради което към датата на подаване на исковата молба тя
не е изтекла. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
1
На 21.12.2012 г., по ч.гр. д. № 8849/2012 г. на РС – Перник, въз основа на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, е издаден изпълнителен лист, с
който Б. и син ЕООД, С.Д.А. и ищецът – Г. С. Ф., са осъдени солидарно да заплатят
на Юробанк и Еф Джи България АД суми, съставляващи главница лихви, разноски
и такси по договори за кредит от 05.07.2007г.
На 27.02.2013г.г., въз основа на цитирания изпълнителен лист, взискателят е
образувал изпълнително дело № 20138130400402 при ЧСИ рег.№ 813 при КЧСИ,
когато е поискано и извършването на изпълнителни действия по отношение на
всички длъжници – налагане на запори и възбрани, по отношение на ищеца –
налагане на възбрана върху недвижим имот /л.109 и сл./.
В периода 04.03.2013г. до 29.05.2013г. са искани и извършвани
изпълнителни действия по отношение на длъжниците Б. и син ЕООД и С.Д.А. –
налагани са запори върху дружествени дялове, на автомобили, на банкови сметки,
наложени са възбрани върху техни недвижими имоти.
На 06.11.2013г. г., е поискано вписване на възбрана върху недвижим имот и
опис на движими вещи, собствени на ищеца Г. Ф./л.185/.
На 03.12.2013г. е наложена възбрана върху имот, собствен на Г. Ф. /л.192/.
На 04.12.2019г. е поискано конституиране на ответника ЕОС Матрикс ЕООД
като взискател и е поискано извършването на изпълнителни действия по
отношение на всички длъжници – насрочване и извършване на опис и оценка на
движими вещи, тяхна собственост /л.204/.
На 30.08.2022г. изпълнителното производство е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
На 21.10.2022г., въз основа на изпълнителния лист от 21.12.2012г. е
образувано изп.д.№ 20228130402295 при ЧСИ рег.№ 813 при КЧСИ, и е поискано
извършването на изпълнителни действия – налагане на запори върху сметки на
длъжниците, в т.ч. и върху сметки на ищеца /л.29/.
На 31.05.2023г. е поискано налагане на запор върху банкови слетки и/или
пращания от НОИ по отношение на ищеца Ф. /л.73/.
На 26.09.2023г. отново е поискано извършване на изпълнителни действия
срещу посочения длъжник – налагане на запор върху банкова сметка /л.79/.
На 23.08.2023г., със заповед на Министъра на правосъдието, служебният
архив на отстранения ЧСИ е прехвърлен на ЧСИ рег.№ 924 при КЧСИ.
Изпълнителното дело е преобразвано под № 20239240412998, по което на
2
10.01.2024г. са наложени дапори върху сметките на Ф. в Банка ДСК АД,
Инвестбанк АД и Уникредит Булбанк АД / л.81-82/, като в последното дружество е
наложен на 15.01.2024г. /л.86/.
На 08.07.2024г. отново е поискано извършването на изпълнителни действия
по отношение на ищеца – запор върху банкова сметка /л.101-102/.
На 07.10.2024г. е поискано налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на Г. Ф..
В приложените по делото изпълнителните дела няма данни за извършените
последващи изпълнителни действия, а други относими доказателства не са
представени.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението
- т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност
на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК
настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2
ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са
настъпили след 12.10.2012г., когато е издаден изпълнителен лист. Именно от този
момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно вземанията,
посочени в процесния изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект,
аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира
възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и
чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на
окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371
ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД –
срокът на новата давност е всякога пет години /така Решение № 37 от 24.02.2021г.,
на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО; Определение № 480 от 27.07.2010г. на ВКС
по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV ГО, Определение № 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч. т.
д. № 1366/2015 г., II ТО, Определение № 576 от 16.09.2015г. на ВКС по ч. гр. д. №
3
4647/2015 г., IV ГО, Определение № 480 от 19.07.2013г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV ГО/.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. на ВКС по т. д. №
3/2020г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015г., откогато е
обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г. Процесното изпълнително дело №
20138130400402 на ЧСИ рег.№ 813 при КЧСИ е образувано през 2013г., т.е преди
26.06.2015г., поради което до тази дата не тече погасителна давност за процесните
вземания. Броен от тогава, 5-годишният давностен срок изтича на 26.06.2020г.
На 04.12.2019г. /преди изтичането му/, ЕОС Матрикс ЕООД е поискал от
ЧСИ както конституирането си като взискател по делото въз основа на извършена
цесия, така и извършване на изпълнителни действия – извършване на описи и
оценка на движими вещи на длъжниците, в т.ч. и на ищеца Ф.. Доводите в
противната насока /че не са поискани изпълнителни действия с молбата/,
поддържани от ищеца в представените по делото писмени бележки, съдът отхвърля
като неоснователни.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие, като в мотивите е
разяснено и това, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
– с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността
и предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на
изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Ищецът (кредиторът, взискателят) няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
4
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. От така дадените
разяснения /мотивите към т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ВКС/ също следва, че всяко
искане на взискателя, както и всяко предприемане от съдебния изпълнител на
изпълнително действие прекъсват давността, дори когато изпълнителното
действие е неуспешно проведено не по вина на взискателя.
Съобразявайки задължителните тълкувания на ВКС, молбата от 04.12.2019,
с която са поискани изпълнителни действия, прекъсва давността, като от този
момент започва да тече нова давност, която, както бе посочена по-горе отново е 5-
годишна. След 04.12.2019г., изпълнителни действия срещу ищеца са искани на
21.10.2022г., когато е образувано изп.д.№ 20228130402295 при ЧСИ рег.№ 813 при
КЧСИ, и е поискано – налагане на запори върху сметките му, на 31.05.2023г. -
поискано е налагане на запор върху банкови сметки и/или плащания от НОИ по
отношение на ищеца Ф., на 26.09.2023г. отново е поискано извършване на
изпълнителни действия срещу него – налагане на запор върху банковата му сметка,
на 15.01.2024г. е наложен запор върху сметката му в Уникредит Булбанк АД, на
08.07.2024г. е поискано налагане на запор върху банковата му сметка, а на
07.10.2024г. е поискано налагането на запор върху трудовото възнаграждение на Г.
Ф..
Така изложената фактология сочи непрекъсваемост на предприетата от
взискателя активност за събиране на съдебно признато вземане, за което е било
образувано първоначално изп.д. №20138130400402 на ЧСИ рег № 813 при КЧСИ, а
в последствие – изп.д.№20228130402295 на ЧСИ рег № 813 при КЧСИ,
преобразувано в изп.д.№ 20239240412998 на ЧСИ рег.№ 924 при КЧСИ. . Не се
установява интервал от 5 години, през който взискателят да е бездействал.
Напротив – искани са и са предприемани изпълнителни действия в рамките на
изпълнителни способи: възбрана, запор на банкови сметки. Съдът приема, че
последното изпълнително действие, годно да прекъсне давността е от 07.10.2024г.,
когато е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.
Броен от тогава, 5-годишният давностен срок изтича на 07.10.2029, поради което и
към датата на подаване на ИМ – 16.12.2024г., същият не е изтекъл
Предявеният иск с правна квалификация чл.439, вр.чл.124 от ГПК за
установяване със сила на пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника
сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 21.12.2012 г., е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
5
По разноските
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца
следва да се възложат сторените от ответника разноски в размер на 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено в минималния размер по чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Разноски на ищеца не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. С. Ф., ЕГН **********, адрес в гр.Перник,
ул.*********, срещу ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул.
„*********, иск с правна квалификация чл.439, вр. чл. 124, ал.1 ГПК – за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
85 739,03 лв., от които главница в размер на 29 960 лв., законна лихва в размер на
34 643,99 лв. за периода 04.12.2012 г. - 24.01.2024 г., 15 563, 21 лв. неолихвяеми
вземания, 100 лв. разноски по изпълнителното дело и 5 471,83 лв. съгласно
Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, за които е издаден изпълнителен лист на
21.12.2012г. по ч.гр.д.№ 8849 от 2012г. на РС Перник, и за събирането на които е
било образувано първоначално изп.д. №20138130400402 на ЧСИ рег № 813 при
КЧСИ, а в последствие – изп.д.№ 20228130402295 на ЧСИ рег № 813 при КЧСИ,
преобразувано в изп.д.№ 20239240412998 на ЧСИ рег.№ 924 при КЧСИ.
ОСЪЖДА Г. С. Ф., ЕГН **********, адрес в гр.Перник, ул.*********, да
заплати на ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „*********,
сумата 100 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6