Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 29 24.03.2021
год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 18 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 118 от Кодекса за социалното
осигуряване (КСО.
Образувано е по жалба на Ю. Х. Ю. с постоянен адрес ****, срещу Решение
№ Ц 1012-16-78/3 от 21.12.2020 год. С него
е потвърдено разпореждане Ц 2141-16-4 от 22.10.2020 год. на ръководителя
на „ПО” при ТП на НОИ – Разград, с което са отменени разпореждания № **********
от 07.02.2020 год. и № ********** от 08.04.2020 год., отказано е отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя на основание чл.
68, ал. 3 от КСО считано от 06.12.2019
год. и е определил жалбоподателят да възстанови неправомерно получените
за лична пенсия за ОСВ суми заедно със законоустановената лихва по чл. 113 от КСО. Оспорващият твърди, че
административният орган неправилно не е зачел за действителен осигурителен стаж
периода, през който е отбил редовна наборна военна служба от 15.01.1973 г. до 15.01.1975 год. Позовавайки
се на действащите към момента на отбиване на военната служба нормативни актове
в областта на осигуряването твърди, за него е възникнало правото на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като
военната му служба през този период следва да се зачете за действителен
осигурителен стаж. Излага доводи, че този извод следва от разпоредбата на §9,
ал. 1 от ДР на КСО. Оспорващият иска от съда да отмени обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане, да върне преписката на административния орган
за ново произнасяне, като даде задължителни указания по приложението на закона
и да му присъди направените по делото разноски
Ответникът
по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ – Разград, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт В., намира жалбата
за неоснователна и иска от съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното
решение.
Съдът,
като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за
установено следното:
Със заявление вх. № 2113-16-1337 от 13.12.2019 год. до ръководителя на ТП на НОИ – Разград
оспорващият Ю. е поискал отпускане на пенсия за ОСВ, като е приложил
съответните документи удостоверяващи правото му. С Разпореждане № ********** от
07.02.202 год. на Ръководителя на „ПО“ му е отпусната пенсия за ОСВ на
основание чл. 68, ал. 3 считано от 06.12.2019 год. в размер на 186,52 лв. при зачетен осигурителен стаж от II категория труд от 2 г. 00 м. 08 дни и от III категория в размер на 14 г. 11 м.
23 дни, в т.ч. и 5 м. и 25 дни
като самоосигуряващ се земеделски стопанин за периода от 11.06.2019 год. до
05.12.2019 год. С Разпореждане № ********** от 08.04.2020 год. на основание чл. 99, ал. 1,т. 2, б. „б“
във вр. с § 22ц от ПЗР на КСО пенсията
му е увеличена на 270.78 лв. при същия осигурителния стаж.
Във връзка със служебно преизчисляване на пенсиите на 02.10.2020 год. е
извършена проверка на разходите по ДОО относно оспорващия Ю., при което
контролните органи на НОИ приели, че осигурителния стаж и доход за периода от
11.06.2019 год. до 05.12.2019 год.,
зачетен при отпускането на пенсия за ОСВ подлежи на заличаване, тъй като той не е упражнявал дейност като земеделски
стопанин в страната, защото се е намирал извън пределите на Република България.
С Разпореждане № 2141-16-4 от 22.10.2020 год. ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Разград
е отменил Разпорежда № ********** от 07.02.2020 год. и Разпореждане № ********** от 08.04.2020 год. Ръководителят по „ПО“ не е зачел осигурителния стаж на Ю. за
периода от 11.06.2019 год. до 05.12.2019
год., като се е позовал на §1, т. 3 и т. 5 от ДР на КС. Зачел е за осигурителен стаж от II
категория труд от 2 г. 00 м. 08 дни и от III категория труд от 14 год. 05 месеца и 28 дни. При тези данни е приел, че Ю.
няма право на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като
макар да отговаря на изискването за възраст, няма действителен осигурителен стаж в размер
на 15 години. В разпореждането не са изложени мотиви, кой от приетия осигурителен стаж не е
действителен и на какво основание. Също така е приел, че Ю. е получил
недобросъвестно сумите по отпусната му пенсия
за ОСВ. На тези основания е отказал да отпусне пенсия за ОСВ на оспорващия на
основание чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 06.12.2019 год. и е определил
неправомерно получените от оспорващия суми за лична пенсия за ОСВ да
бъдат възстановени от него в едно със законоустановената лихва.
Разпореждането е връчено на посочения от оспорващия адрес на 29.10.2020
год. Същото е обжалвано пред
ръководителя на ТП на НОИ с жалба на
17.11.2020 год. Жалбата е била оставена без движение поради нередовност.
Нередовността е отстранена с молба от 01.12.2020 год. В жалбата се сочи, че
разпореждането е немотивирано.Посочено е, че неправилно ръководителя по „ПО“ не
е зачел за действителен осигурителен стаж времето, през което Ю. е отбивал
редовна военна служба.
С
оспореното решение ръководителят на ТП на НОИ – Разград е отхвърлил жалбата. За
да постанови решението си административният орган се е позовал на разпоредбата
на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО, като е приел че времето, през което Ю.
е отбил наборната си военна служба, с
продължителност от 2 години, 0 месец и 01 ден за времето от 15.01.1973 год. до 15.01.1975 год., не отговаря на
определението „действителен стаж”, дадено в тази разпоредба, тъй като не е
действително положен. Решението е връчено на оспорващия на 11.01.2021
год., съгласно известие за доставка /л.17/, а
жалбата срещу него е подадена чрез
лицензиран пощенски оператор на 12.01.2021
год., съгласно пощенското клеймо на плика /л.13/
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата,
като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт,
подлежащ на оспорване и в срока по чл.
118 ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.
Оспореният
акт е издаден от компетентен по материя и място орган, съгласно заповед № 3441 от 07.08.2020 г. На подуправителя на НОИ, в
изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически основания. При неговото
постановяване административният орган не е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, а и оспорващият не твърди наличието на
такива.
По
отношение съответствието на оспорения
акт с материалния закон съдът намира следното:
Не е спорно, че през периода от 15.01.1973 год. до 15.01.1975 год. оспорващият е бил на наборната военна служба като срочнослужащ
в БНА. Не е спорно, че този период е зачетен за осигурителен
стаж от III категория. Спорният въпрос е дали тази служба следва да бъде зачетена за
действителен осигурителен стаж или не
следва да бъде зачетена. Административният орган е приел, че не следва да се
зачита. Съдът не споделя този извод.
Съгласно
чл. 68, ал. 3 КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември
2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10
месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Допълнителната
разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО,
която дефинира понятието "действителен стаж" като действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през
което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено
за инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр.
107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г.
В
настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 15.01.1973
г. до 15.01.1975 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО
неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999
г. разпоредби. През този период наборната военна служба
се е регулирала от разпоредбите на Закона за всеобщата военна служба на Народна
Република България (ЗВВСНРБ - отм.). Същата е била
действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл. 1 и чл. 3 от същия
закон. Нормата на чл. 9 ЗВВСНРБ,
установява, че военната служба във въоръжените сили се състои от действителна
военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират
маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти,
приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския,
войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във
Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и
войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване
на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. По отношение на редовната
военна служба в чл. 21 ЗВВСНРБ
(отм.) е предвидено, че на редовна военна служба подлежат всички български
граждани, които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат
във Въоръжените сили или в Строителните войски. Съобразно чл. 24 от ЗВВСНРБ /
отм./ в редакцията през процесния период 1972-1975 год. срокът на редовната военна служба за времето
във всички родове войски е 2 години а във военноморските сили - 36 месеца (3
години).
По
силата на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП
(отм.); , в относимата редакция (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), за трудов стаж от III
категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба или трудова
повинност. Това третиране на редовната военна служба е продължено и със сега
действащите разпоредби на чл. 9, ал. 7 от КСО, съгласно която за осигурителен
стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна
алтернативна служба и чл. 44, ал. 1 от НПОС, съгласно която за осигурителен
стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето
на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство,
независимо кога са положени.
Следователно в процесния период 1973 г. - 1975 г.
наборната военна служба в България е представлявала обективно и неотстранимо по
волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява
основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен
стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното,
положеният от оспорващия Ю.
трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е
период, през който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата
на закона е признат за действителен стаж. След като стажът на редовна военна
служба от 2 години, съгласно чл. 24 от ЗВВСНРБ
в редакцията през периода 1973-1975 год. /отм./, положен от
жалбоподателя за процесния период, се зачита за действителен трудов такъв,
съгласно действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването
на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП
(отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО,
същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §. 1, т. 12 от ПЗР на КСО.
Като не е сторил това, административният орган е нарушил материалния закон.
В
този смисъл е и трайната съдебна практика на Върховния административен съд,
Шесто отделение - Решение № 806 от
17.01.2013 г. по адм. д. № 11816/2012 г.; Решение № 28 от 03.01.2013 г. по
адм. д. № 9460/2012 г.; Решение № 4930 от 26.04.2016 г. по
адм. д. № 1961/2016 г.; Решение № 9471 от 17.07.2017 г. по
адм. д. № 7470/2016 г.; Решение № 15446 от 11.12.2018 г. по
адм. д. № 6749/2018 г.; Решение № 11681 от 03.10.2018 г. по
адм. д. № 10591/2017 г.; Решение № 6845 от 08.05.2019 г. по
адм. д. № 4145/2018 г.; Решение № 4842 от 02.04.2019 г. по
адм. д. № 10942/2018 г.; Решение № 8524 от 6.06.2019 г. по адм. д. № 2326/2019
год.; Решение № 15245 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 2957/2019 г.; Решение №
15601 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2019 г., Решение № 14517 от
24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г.
Независимо, че жалбоподателят не е възразил
в жалбата си, че административният орган
неправилно не е зачел за действителен осигурителен стаж, периода от
11.06.2019 год. до 05.12.2019 год., за който оспорващият се е осигурявал като
земеделски производител, съдът следва да се произнесе и по отношение на това
обстоятелство.
Съдът намира извода на административния орган, че този период не следва да
бъде зачетен за осигурителен стаж за
правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО задължително
осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и
тютюнопроизводители;
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани
земеделски стопани и тютюнопроизводители" са
физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
Според § 1, т. 3 от ДР на КСО "Осигурено
лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и
за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО е предвидено, че осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за
който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването
ѝ.
С нормата на чл. 1, ал. 2, изречение първо от Наредбата
за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица /ДВ бр. 21/2000
г./ е въведено изискването при започване, прекъсване, възобновяване
или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава
декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция
за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от
самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
От анализа на тези правни норми следва, че за да е налице действителен
осигурителен стаж като земеделски
стопанин за дадено физическо лице следва той да е регистриран като земеделски стопанин
по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските стопани / ДВ бр. 10/1999
г./, да произвеждат
растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, реално да упражнява трудова дейност, като при започването ѝ е подал
декларация до съответната ТД на НАП и да са внесени или дължими осигурителните
вноски. Всички тези предпоставки следва
да бъдат кумулативно на лице. Липсата на която и да е предпоставка изключва възможността за наличие на
„действителен осигурителен стаж”.
От данните по делото е видно, че оспорващият Ю. е бил в Република България
в периода от 01.06.2019 год., когато е влязъл в страната през ГКПП Лесово до
08.06.2019 год., когато е напуснал страната. В случая оспорващия Ю. се е
регистрирал като земеделски производител
два дена преди да напусне страната. Следващите периоди, през които е бил
в страната , и които са част от процесния период 11.06.2019 год. до 05.12.2019 год., са както следва: от 29.07. до 24.08.2019
год. и от 09.11. до 11.11.2019 год. От
извършената от органите по приходите проверка е установено, че през периодите на отсъствие от страната оспорващият
Ю. не е назначавал на трудов договор и
не е ангажирал на друго правно основание други лица, които да работят за
отглеждане на зеленчуци, каквато дейност е регистрирал, че ще извършва върху 0.03ха, т.е. 300 кв.м. земя. С оглед на тези
обстоятелства той обективно не е могъл да извършва трудова дейност като
земеделски стопанин по отглеждане на растителна продукция, каквато е декларирал
че ще отглежда. Наред с това няма данни, а и оспорващият не твърди, че е
подавал декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица за започване на трудовата си дейност, нито по късно за прекъсване и
възобновяване на същата.
Предвид изложеното правилно административният
орган не е зачел периода от 11.06.2019
год. до 05.12.2019 год., за действителен осигурителен стаж по смисъла
на чл. 68, ал. 3 от КСО от органа по
„ПО”, тъй като не са били налице кумулативно
всички предпоставки, посочени по – горе.
Независимо от това обаче, доколкото зачитането на военната служба за
действителен осигурителен стаж води до наличие на изисквания от чл. 68, ал. 3
от КСО 15 години действителен осигурителен
стаж към датата на подаването на заявлението за отпускане на пенсията, то правото на Ю. да му бъде отпусната пенсия за
ОСВ на това основание, е съществувало към тази дата. Това обстоятелство води до
незаконосъобразност на извода на Ръководителя по „ПО” при ТП на НОИ – Разград,
че разпореждания № ********** от 07.02.2020 год. и № ********** от 08.04.2020
год. следва да бъдат отменени, както и че Ю. трябва да възстанови
неправомерно получените за лична пенсия за ОСВ суми заедно със
законоустановената лихва по чл. 113 от КСО.
Ето защо обжалваното пред
Ръководителя на ТП на НОИ – Разград
разпореждане № 2141-16-4 от 22.10.2020
год. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Разград е незаконосъобразно изцяло, като постановено в
противоречие с материалния закон.
Като е приел противното и е
потвърдил разпореждането, ръководителят на ТП на НОИ – Разград е постановил
административен акт в нарушение на материалния закон, поради което
същият следва да бъде отменен на основание чл. 172 ал. 2 от АПК. На основание
чл. 173 ал. 2 от АПК административната преписка следва да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по
тълкуване на закона, дадени с настоящото решение.
С
оглед изхода на делото искането на оспорващия за присъждане на направените по
делото разноски, като своевременно направено е основателно и доказано в размер
на 350 лв. договорено и платено възнаграждение за един адвокат,
съгласно договор за правна защита и съдействие
от 06.11.2020 год./л. 8/
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № Ц 1012-16-78/3 от 21.12.2020 год. на Ръководителя на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Разград и потвърденото с
него разпореждане № Ц 2141-16-4 от 22.10.2020 год. на
ръководителя по „Пенсионно
осигуряване”
при ТП на НОИ – Разград.
ВРЪЩА
административната преписка на административния орган за ново произнасяне по
същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на това решение.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Разград да
заплати на Ю. Х. Ю. с ЕГН ********** с постоянен адрес **** разноски по делото в размер на 350
лв. /триста и петдесет лева/.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
Съдия
: /п/