О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …
гр.К., 15.07.2019
г.
Районен съд – К., ІV-ти състав, в закрито
съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета
година, в
следния състав:
Районен
съдия: Ивайло Родопски
като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 515,
по описа на съда за
2019
година,
намери за установено
следното:
Предявени
са искове от "П." ООД,
гр.К.
против В.И.Г.. ***,
с посочено правно основание на главния иск чл.211 и чл. 203, ал.2,
във вр. чл. 45 от ЗЗД, с цена 31 599
лева (частичен от 63 000
лева) и иск за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер
на 15 000 лева (частично от 30 000 лева), за уронен търговски престиж,
т.е. търси се пълна имуществена отговорност за вреда, която е причинена
умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод
изпълнението на трудовите задължения от ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203,
ал.2 от КТ за вреда, която е
причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по
повод изпълнение на трудови задължения, отговорността се определя от
гражданския закон. От обстоятелствената част на исковата молба и уточненията към нея е видно, че ищцовото
дружество,
в качеството си на работодател
иска осъждане на ответника за причинените имуществени вреди във формата на
претърпени загуби и пропуснати ползи,
чрез умишлено осъществени от
него противоправни
деяния, тъй като по вина на
работника – ответник работата с процесната машина била преустановена за 63
работни дни, в резултат на което ищцовото дружество претърпяло имуществени вреди
и пропуснати ползи, поради лишаване от възможност да произвежда и пласира
договорена продукция.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 203,
ал.2 от КТ следва да се приеме, че отговорността на работника
се разглежда от гражданския закон, т.е. по
правилата на чл. 45 и сл.
от ЗЗД.
Това
налага подсъдността
да се определи по реда на чл. 104, т.4,
предл.І-во от ГПК, а именно според цената на иска. Цената на главния иск е в
размер на 31 599 лева (частичен от 63 000 лева), в тази връзка родово
компетентен да се произнесе като първа инстанция по исковата претенция следва да бъде Окръжен съд - С., а не КРС.
В този смисъл е и постоянната съдебна практика,
в частност: Решение №215/26.05.2015 по дело №234/2015 на ВКС, ГК, IV
г.о.; Определение № 186 от
22.03.2017 г. по в. ч. гр. д. № 119/2017 г.; Определение
№ 375 от 2.07.2018 г. по в. ч. гр. д. № 294/2018 г., двете на Апелативен съд – В.
и др. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, за
която съдът следи служебно, съгласно чл.118, ал.1 и чл.119,
ал.1 от ГПК.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че окръжният съд, г.о.,
ІV-ти състав, с определение № 640/17.06.2019 година, постановено по гр.д.№
731/2018 година, по описа на СОС неправилно се е десезирал от разглеждане на
подсъдния нему правен спор, изпращайки го на КРС, поради което са
налице условията на чл.122 от ГПК за повдигане на спор за подсъдност между К.ския
районен съд и С.я окръжен съд, пред С. апелативен съд.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 515/2019 година, по
описа на КРС, ІV-ти състав.
ИЗПРАЩА,
на основание чл.122 от ГПК, гр.д.№ 515 / 2019 година, по описа на КРС (гр.д.№ 731/2018 година,
по описа на СОС),
на С. апелативен съд, за разрешаване на
спор за родова подсъдност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :