РЕШЕНИЕ
№ 5137
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110210326 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.
С. Р. срещу ЕФ серия К, № 3936750, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на
чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. От страна на
жалбоподателя се прави искане за отмяна на фиша и присъждане на разноски, като се
излагат конкретни доводи за нарушаване на процесуалните правила, както и доводи за
непълнота на събраните в производството доказателства. Възиваемата страна чрез
процесуален представител – юрисконсулт - излага конкретна аргументация за процесуална и
материална законосъобразност на фиша.
От писмените доказателствени материали, както и от снимковите материали и географската
карта, явяващи се част от доказателствената съвкупност, отделно от обстоятелствата
относно датата на изготвяне на ЕФ и връчването му на нарушителя (съответно 03.09.2020 г.
и 03.06.2021 г.), се установява по несъмнен начин изложеното от фактическа страна в
обжалвания ЕФ, към която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за използване на
подобна техника за излагане на установената от съда фактическа обстановка не се открива в
релевантната нормативна уредба), като се установява още съобразеността на процесния ЕФ
със съответната заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец,
метрологичната годност на процесното техническо средство към процесната дата -
съответното одобряване на типа и успешното преминаване на измервателното средство през
1
метрологична проверка със срок на валидност към датата на установяване на нарушението
(имайки предвид и съответната обнародвана в ДВ Заповед № А-616/11.09.2018 г. на
действащото като председател на ДАМТН към съответния момент длъжностно лице), в това
число и оправомощаването за извършване на съответния вид метрологични проверки в
съответната лаборатория съгласно заповед на председателя на ДАМТН, респективно
напълно правилно е приложен материалният закон (виж по-горе!), като при цялостната и
служебна проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито
и да било основания за изменение или за отмяна на ЕФ, предвид което на основание чл. 63,
ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН (прилагането на действалата до
23.12.2021 г. редакция на ЗАНН не би довело до по-различен краен резултат) обжалваният
фиш следва да бъде потвърден, в която хипотеза липсва законово основание за присъждане
на разноски в полза на въззивника (отделен е въпросът за това, че не се констатират
направени от последния разноски), респективно е налице основание за присъждане на
разноски в полза на СДВР съгласно чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПрПом вр.
чл. 27е от НЗПП, а именно юрисконсултско възнаграждение, което с оглед фактическата и
правната сложност на делото следва да бъде в минимален размер.
Във връзка с конкретните релевирани от страна на жалбоподателя доводи е нужно да се има
предвид следното:
Чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата е отменен, считано още от 2018 г. Следва да се има предвид и това, че наличието
на конкретна незадължителна за настоящия съдебен състав по настоящото дело съдебна
практика, независимо дали касаеща състоянието на нормативната уредба преди или след
отмяната на визирания преди малко чл. 7 от съответната наредба, само по себе си се явява
ирелевантно.
Актуалната както понастоящем, така и през 2020 г., редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
съвсем еднозначно сочи, че ЕФ се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител,
а не, че нарушението се установява и заснема в условията на съответното отсъствие, поради
което соченото в жалбата ТР на ВАС към момента действително е загубило своето значение
поне в смисъл, че актуалната нормативна уредба недвусмислено дава възможност за
издаване на ЕФ при установяване на нарушението посредством мобилни АТСС, обслужвани
от контролен орган (който поставя начало и край на работния процес).
Напълно ирелевантно е дали в предсъдебната фаза на административно-наказателното
производство са били събрани и са били предоставени на съда при изпращане нему на
съответните материали във връзка с обжалването доказателства в необходимата пълнота. В
противен случай установената в НПК (съответно приложим – съобрази чл. 84 от ЗАНН!) по
отношение на въззивната инстанция (каквато в административно-наказателното
производство е настоящата макар и първа съдебна) възможност за събиране на нови
доказателства следваше да бъде обвързана с това какъв съдебен акт би могъл да постанови
съдът въз основа на новосъбраните доказателствени материали. Т. е. от значение е дали в
съдебната фаза на процеса е ангажиран достатъчен набор от доказателствени материали,
2
позволяващ разкриването на обективната истина (което условие в случая е налице).
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К, № 3936750, на СДВР.
Отхвърля искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Осъжда жалбоподателя М. С. Р. да заплати на СДВР сумата от 80 лева – разноски по делото,
а именно юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3