Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 06.10.2009год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI граждански състав, в
публичното заседание на петнадесети септември през две хиляди и девета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря К.П. като разгледа докладваното от
съдията БАНКОВА гр. д. № 3830 по описа за 2008 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с
правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.33, ал.2 ЗС.
Пред Плевенски районен
съд е постъпила искова молба от С.Л.Д. и Р.Д.Д. против Д.Х.А. и И.Х.А.. Съдът
служебно е конституирал и наследниците на Стефка Боева: И.Н.Б., Б.М.А. и В.М.З.
като задължителни другари на ответниците по отношение на иска по чл.33, ал.2 от
ЗС.Твърди се, че договор за дарение на недвижим имот на низходящ, обективиран в
нотариален акт №41, т.VІІІ д.№2379/1979г. на нотариус от ПРС, е нищожен,
защото с него е прехвърлена собственост върху чужда вещ. Твърди се, дарителят
Петър Боев е дарил дъщеря си Стефка Боева с 3/5 идеални части от имота, като е
бил собственик на по-малка част, съгласно ЗН. Твърди се, че договор за
покупко-продажба на същият имот, обективиран в нотариален акт №149, т.VІІІ, д.№845 за 2004г. на нотариус С.И., е нищожен, поради наличие на порок
във волята. Твърди се, че Стефка Боева не е изявила волята си да продаде имота,
както и, че тя не е автор на подписа, положен срещу „продавач” по договора.
Твърди се, че ищците са били съсобственици със Стефка Боева и притежават по
силата на чл.33, ал.2 ЗС субективното потестативно право да изкупят частта от
имота, продадена на ответниците. Твърди се, че не са знаели за продажбата.Въз
основа на изложеното молят съда, след установяване на обстоятелствата изложени
в исковата молба, да постанови решение, с което да се обяви нищожността на договор за дарение на недвижим имот на
низходящ, обективиран в нотариален акт №41, т.VІІІ
д.№2379/1979г. на нотариус от ПРС и на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт №149, т.VІІІ,
д.№845 за 2004г. на нотариус С.И., както и да се обяви за недействителна
сделката, обективирана в нот. акт№149, т.VІІІ,
д.№845 за 2004г. на нотариус С.И. и да придобият собствеността на продаданата
част от съсобствения им имот, която ще изкупят.
Ответниците Д.А. и И.А.,
представлявани от адв.Янева, оспорват изцяло предявените искове. Твърди се, че
дарителят Петър Боев е притежавал именно 3/5 идеални части от недвижимия имот
на основание одобрена съдебна спогодба за делба на наследствен имот по
гр.д.№65/1968г. на Плевенски РС. Твърди се, че продавачът Боева е изразила
валидна воля и собственоръчно е положила подписа си пред нотариус И.. Твърди
се, че поземленият имот е съсобствен, но в него има построени две самостоятелни
жилищни сгради, едната от които е била собственост на Стефка Боева, а другата – на ищците. С оглед
на тези твърдения ответниците считат, че е налице „хоризонтална етажна
собственост”, което изключва приложението на чл.33 от ЗС. Навеждат се доводи и
за недопустимост на иска, предвид твърдението, че е изтекъл преклузивният
2-месечен срок от сключването на договора. Взема се становище, че исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ответниците И.Н.Б., Б.М.А.,
В.М.З., р. пр., не се явяват и не вземат становище.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Искове по чл.26, ал.2 ЗЗД.
По делото е спорно, дали към 09.04.1975г.
дарителят Петър Боев е бил собственик на 3/5 идеални части от дворно място,
представляващо имот с пл.№7347 в стр. кв. 182 по плана на гр.Плевен, цялото с
площ 210 кв.м.
От приложеното гр.д.№65/1968г.
на ПРС, се установява безспорно, че
съгласно сключена съдебна спогодба между наследниците на Недялко Иванов Боев,
Петър Недялков Боев е получил 3/5 идеални части от дворното място, както и
цялата двуетажна сграда, находяща се в него от към съседа Илия И..Не е
оспорено, че 1/5 ид. част Петър Боев е придобил по наследство от баща си
Недялко Боев, 1/5 ид. ч. по силата на договор за продажба на наследствени права
с брат му Недялко Иванов и 1/5 е получил по силата на спогодбата- полагащия се дял
на майка му Парашкевица Боева, отстъпил дела си срещу полаганите грижи да нея
до делбата и задължение за такива до края на живота й.От друга страна съгласно
практиката, дори не е притежавал имота, с който се е разпоредил отчуждителя,
това не прави сделката нищожна./В този смисъл Р№203 от 23.06.1995г. по
гр.д.№1336/95г./. В разпоредбата на чл.26 ЗЗД липсва изрично такова основание,
но това не лишава действителния собственик да търси правата си с друг иск.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че искът за обявяване на договор за
дарение на недвижим имот на низходящ, обективиран в нотариален акт №41, т.VІІІ д.№2379/1979г. на нотариус от ПРС за нищожен е неоснователен и следва
да се отхвърли.
По отношение иска за
нищожност на договора за покупко-продажба , отразен в№149, т.VІІІ, д.№845 за 2004г. на нотариус С.И., спорно е обстоятелството, дали продавачът по договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт №149, т.VІІІ,
д.№845 за 2004г. на нотариус С.И., Стефка Боева валидно е формирала и изразила
правната си воля.
С оглед изясняване на
спорните въпроси са събрани гласни доказателства и е назначена
съдебно-графическа експертиза. От показанията на Рени Воденичарова, се
установява, че Стефка Боева е потърсила услугите й като посредник при
продажбата на имот – дворно място и двуетажна къща, находяща се на ул.„Илинден”
в гр.Плевен. заявява, че след като получила ключовете за обекта и документите,
завела около десет клиента на оглед в интервал на 2-3 седмици. Придружила
Стефка Боева лично до нотариус С.И., а купувачите заплатили веднага в брой. В
показанията си нотариус С.И. заявява, че страните по сделката са се явили лично
пред нея, като е проверила самоличността им, а продавачът Боева познавала от
преди, те са потвърдили волята си, точно както е отразено в нотариалния акт. Съдът
кредитира показанията на двете свидетелки като достоверни, същите са логични,
последователни и безпротиворечиви.В този смисъл е и заключението на ВЛ по назначената
експертиза , а именно, че подписът срещу „Продавач” в договора за
покупко-продажба е положен от Стефка Боева. Съдът го приема като обективно и
безпристрастно, кореспондиращо с останалия доказателствен материал.
Като съобрази
доказателствата съдът приема за установено, че продавачката е желаела и е била
съгласна с продажбата на имота, явила се
е лично пред нотариуса, потвърдила е лично съгласието си за продажба, което е удостоверила с подписа, т.е. съдът
приема, че сделката е действителна, не страда от пороците, твърдяни от ищеца и
на това основание следва да отхвърли иска ,като неоснователен.
Конститутивен иск с правно основание
чл.33, ал.2 ЗС
Безспорно е, че Стефка Боева и ищците са били съсобственици на поземлен
имот, находящ се в гр.Плевен на ул. „Илинден” №18, целият с площ от 210 кв.м., съставляващ №7347 от кв.182. Не се спори, че в същия имот има построени
две самостоятелни жилищни сгради, едната, двуетажна в североизточната част била
собственост на Стефка Боева, а другата, състояща се от две стаи и антре – на
ищците. Фактът на продажбата на недвижим
имот от Стефка Боева (3/5 идеални части от имота и жилищната сграда) на ответниците, също е
безспорен, защото той е предопределящ за ищцовата претенция.
Спорен е въпросът, дали е приложима
хипотезата на чл.33, ал.2 ЗС, според която за шщците възниква потестативното
право да изкупят продадената част от съсобствения имот на трето лице(ответната
страна).
Преди да изследва въпроса по същество,
съдът съобрази следното. Договорът за покупко – продажба е сключен на 24.09.2004г., а исковата молба е подадена
пред ПРС на 10.10.2008г., което прави иска недопустим, защото е предявен извън
от 2-месечния срок, предвиден в чл.33,
ал.2, изр.ІІ ЗС. Този срок е преклузивен, което означава, че след изтичането му
– 24.11.2004г., се погасява самото потестативно право. Тъй като има съдебна
практика, според която de lege ferenda за начало на този срок трябва да се приеме
моментът, в който съсобственикът е узнал за продажбата, съдът изследва и това
обстоятелство.Макар и да не е прието като доказателство, приложената жалба от
ищците до РП-Плевен от 31.03.2008г., в същата
изрично посочват, че са знаели за продажбата, т.е. към датата на ИМ е изтекъл
изискуемия двумесечен срок.
В случая, видно от приложените писмени доказателства- нот. актове, е видно, че има
построени в имота две самостоятелни жилища, собственост на различни
собственици.Когато в
един съсобствен имот съществуват две сгради,
принадлежащи на отделни съсобственици на мястото, разпоредбите на чл. 33 ЗС и сл. не биха могли да намерят приложение, тъй като е налице е хоризонтална етажна собственост, при която дворното
място се явява неделима обща част на собствениците на отделните жилищни сграда. В този случай съществува съсобственост само върху поземления имот,
а върху сградите - отделна собственост. Отделната собственост на сградите дава
право на собствениците да се
разпореждат с тях и с принадлежащата й идеална част от дворното място,
включително и с покупко-продажба, без да се налага да я предложи на собственика
на другата самостоятелна жилищна сграда.Посочената хоризонтална етажна
собственост е възникнала, след постигната спогодба, обективирана в прокотол по
гр.д.№65/68г. на ПлРС.В тази връзка е и обстоятелството, че двата имат различни
адреси./В този смисъл Р№45-60 на ОСГК, Р№1118 по гр.д.№1195/2006г. на ВКС, Р№53
по гр.д.№1094/1999г. на ВКС./
Предвид горното съдът прецени, че
конститутивният иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС следва бъде отхвърлен
като неоснователен.
При този изход на делото и на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на
ответниците Д.Х.А. и И.Х.Н., сумата 570лв., деловодни разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения С.Л.Д., ЕГН ********** и Р.Д.Д., ЕГН **********,***
против Д.Х.А., ЕГН ********** и И.Х.А., ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за обявяване на нищожност поради дарение на чужда
вещ, на договор за дарение на недвижим имот на низходящ, обективиран в
нотариален акт №41, т.VІІІ д.№2379/1979г. на нотариус от ПРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения С.Л.Д., ЕГН ********** и Р.Д.Д., ЕГН **********,***
против Д.Х.А., ЕГН ********** и И.Х.А., ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за обявяване на нищожност, поради липса на
съгласие на продавача Стефка Петрова Боева, на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт №149, т.VІІІ,
д.№845 за 2004г. на нотариус С.И., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения С.Л.Д., ЕГН ********** и Р.Д.Д., ЕГН **********,***
против Д.Х.А., ЕГН **********, И.Х.А., ЕГН **********, И.Н.Б., ЕГН **********, Б.М.А., ЕГН********** и В.М.З., ЕГН**********, иск с правно
основание чл.33, ал.2 ЗС, с който се иска да се признае по отношение на ищците
за недействителен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№149, т.VІІІ, д.№845 за 2004г. на нотариус С.И. и
признаване на ищците право да изкупят, процесния имот, посочен №149, т.VІІІ, д.№845 за 2004г. на нотариус С.И., при условията на сключения договор,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С.Л.Д., ЕГН **********
и Р.Д.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Х.А., ЕГН ********** и И.Х.А.,
ЕГН **********, сумата 570лв., представляваща деловодни разноски.
Решението може да се
обжалва пред ПОС в двуседмичен срок от получаване на съобщенията за
постановяването му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: