Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.04.2014 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на
трети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 14437 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 226, ал.
1 КЗ
Ищцата В.М.М. твърди, че на 7.08.2013 г. по пътя между с. Б. и с.
Попица, пътувала на предна дясна седалка в л.а. Ф.Ф., рег. № ********,
управляван от М.А.К., със скорост от 92 км/ч. Водачът К. за да заобиколи дупка
с размер 5,5 на 3, 10 и дълбочина 4 см, ряЗ.о извил волана наляво, автомобилът
се плъзнал наляво, преобърнал се два пъти, излезнал от пътното платно в ляво и
се установи косо на платното за движение. В резултат на инцидента ищцата
получила фрактура луксация на шийката дясна мишнична кост и охлузни рани в
областта на дясното рамо. В болнично заведение била извършено закрито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, и лицето било изписано на
12.08.2013 г., като след това е постъпило в „Пирогов“ за повторна операция с
поставяне на метална остеосинтеза с плака и винтове. В последствие лечението
продължило в домашна обстановка със затруднение при обслужване и помощ от
близките. Инцидента се отразил зле на психиката на ищцата, започнала да
употребява сънотворни и обезболяващи, била подтисната, раздразнителна, страдала
от нарушение на паметта и вниманието, изпитвала нежелание да контактува с
околните, тежко преживявала безпомощното си състояние. Претендира ответникът,
при когото твърди, че е налице валидна застраховка на гражданската отговорност
на виновния водач, да й заплати обезщетение за търпените неимуществени вреди в
размер на 45 000 лв., ведно със законната лихва от 11.10.2013 г. (датата
на която застрахователят е бил уведомен) и разноски.
Ответникът ЗК „Б.И. “ АД оспорва размера като завишен и твърди
съпричиняване, поради неизползване на колан.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото е приета САТЕ. От същата
се установява, че на 7.08.2013 г. на пътя между с. Б. и с. П., община Б.С., е
настъпило ПТП, при суха пътна настилка, прав пътен участък с неравности. На
мястото на инцидента е установена дупка с размери 6, 5 м на 3,1 м на 0,04 м. Лекият
автомобил „Ф.Ф.” с рег. № ********, управляван от М.А.К., се е движил със
скорост не по-малка от 101 км/ч. При движение по платното и в опит да заобиколи
посочената неравност водачът е предприел по-рязка маневра в ляво, загубил е
своята напречна устойчивост и при последващо насочване вляво се е преобърнал
два пъти, напускайки пътното план. Изследвайки факторите влияещи върху
автопроизшествието (пътна настилка, автомобил, околна среда, човек), вещото
лице е дало становище, че за настъпването на процесния инцидент причините са от
субективен характер, а именно – неадекватното поведение на водача, задаващ и
контролиращ поведението на автомобила.
Образуваното по случая наказателно
производство е прекратено с постановление от 22.11.2013 г. по ДП № 513/13 г.,
РП – Б.С., тъй като е установено, че деянието от категорията на тези, които се
преследват по тъжба на пострадалия, доколкото ищцата М. е майка на водача К..
Представена е застрахователна полица
за процесния автомобил относно гражданската отговорност на водача, сключена с ответника
и със срок на действие от 25.04.2013 г. до 24.024.2014 г.
Относно установяване на вредите на
ищцата по делото е приета СМЕ, която е установила, че при процесната катастрофа
М. е получила счупване на шийката на дясната раменна кост и изкълчване на
дясната раменна става, вътреставно счупване на раменната кост в областта на
десния лакът, нестабилност на дясната лакътна става, охлузна рана на дясното
рамо и десния лакът, контузия на гърдите. При ищцата е било причинено трайно
обездвижване на десния горен крайник за срок около 6 месеца. На 8.08.2013 г.
било извършено оперативно наместване на дясната раменна става, счупената
раменна шийка и фиксация със специални игли. Проведени били медикаментозни
терапии и ежедневни превръзки на възпаления десен лакът. На 15.08.2013 г. е
извършена нова операция, в друго болнично заведение, като са извадени
поставените игли, извършено е ново наместване на счупената раменна шийка,
остеопластика на фрактурата и стабилизиране с метална плака и винтове. Вещото
лице е посочило, че при възстановителния период ищцата е получила силни болки и
нестабилност в лявата лакътна става. На 28.10.2013 г. ищцата отново е приета в
болница по повод на вътреставно счупване на раменната кост в областта на
лакътя. На 30.10.2013 г. е извършена нова операция, като при отваряне на
ставата е било установено счупване на capitis
humeri и
откъсване на залавното място на външната колатерална връзка на лакътната става
и фиксация с игли. В началото на декември оперативно е отстранена металната
синтеза. Експертът е посочил, че лечебният период на всяка една от описаните
по-горе фрактури е приключил за срок до 3 месеца, а възстановителния период
продължава и в настоящия момент, като се очаква да приключи до края на м. април
2014 г. За времето от 5 месеца ищцата е търпяла болки и страдания, които са
били интензивни през първите 2 месеца и в първите 2 седмици след всяка от
операциите. Пострадалата не е можела да си служи с горния десен крайник, което
затруднило ежедневното й обслужване. Установено е, че движенията на дясната
раменна става са в трайно намален обем при отвеждане в страни с 30-35 градуса,
дясната лакътна става е леко деформирана и палпаторно болезнена, движенията са
възможни само до 90 градуса, намален е обема и на ротацията. Състоянието на
ищцата е определено като стабилно, но е посочено, че ограниченията ще останат трайни
поради вътреставния характер на фрактурите, а периодичните болки при промяна на
времето ще налагат употреба на обезболяващи и седативни средства. Вещото лице е
дало становище, че към момента на произшествието ищцата е пътувала с правилно
поставен предпазен колан.
От разпита на св. В.С.С. се
установява, че положението на ищцата след катастрофата било тежко, налагало се
свидетелката и още една съседка да помагат в домакинството – за почистване, за
пазаруване. Посочено е, че за битовите нужди също имало нужда от съдействие - за къпане, за обличане, за хранене, за тоалет,
в което помагала и дъщерята на ищцата. М. непрекъснато се оплаквала от болки в
ръката, плачела, пиела по три аулина на ден, не можела да си служи с ръката пълноценно
и да задържа предмети, можела да я повдигне само на около 10 см. От операциите
останали големи белези по ръката, които били видими и загрозяващи. Според
свидетелката ищцата пише с дясната ръка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Установява се от доказателствата по
делото, че на 7.08.2013 г. е настъпило ПТП, при което пострадала ищцата, като
пътник на предна дясна седалка. Ищцата получила тежки фрактури на две места на
горния десен крайник, въпреки че пътувала с правилно поставен обезопасителен
колан. Данните по делото и САТЕ установяват с категоричност, че вина за
произшествието има водачът на л.а. „Ф.Ф.”, рег. С ********, в който пътувала
ищцата. Водачът К. не упражнил контрол върху превозното средство, управлявал
същото с превишена и несъобразена с пътната обстановка и състоянието на пътя
скорост, с което нарушил правилата на чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 21 ЗДвП. Именно това
противоправно поведение (което е и виновно, тъй като не е оборена презумпцията
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД), е станало причина за процесното ПТП, от което като пряка
последица за ищцата са настъпили телесни увреждания, очертани и посочени
подробно от СМЕ.
За да определи размера на дължимото
в конкретния случай обезщетение съдът съобрази посочените от вещото лице и от свидетелката данни за
периоди на търпени болки и страдания, четирите оперативни интервенции, необходимостта
от ползване на чужда помощ за обслужване и в домакинството във възстановителния
период, трайното увреждане на горния десен крайник, който лицето преимуществено
използва като водещ, трайно намаления обем при отвеждане в страни и при
ротация, трайната деформация, останалите загрозяващи белези. В същото време
съдът съобрази, че в хода на процеса не се доказаха твърденията, че ищцата употребявала
сънотворни, че страдала от нарушение на паметта и вниманието, че изпитвала
нежелание да контактува с околните, че станала раздразнителна. Съдът съобрази относително
младата възрастта на лицето и сегашното стабилизирано състояние. С оглед
казаното, съдът приема, че претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да
бъдат обезщетени с обща сума от 40 000 лева. Сочената сума е формирана въз
основа на принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД, съобразно с данните по делото
и при съблюдаване на обичайната практика.
Няма спор, че гражданската отговорност на водача на
увреждащия лек автомобил е била застрахована при ответното дружество. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ ищцовата страна, в качеството й на увредено от
ПТП лице, има право да претендира обезщетение на претърпените щети пряко от
ответника – застраховател. Последният следва да изплати на ищцата посочената
по-горе сума от 40 000 лв., която следва да се присъди с лихва за забава
от датата на деликта. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Искът е предявен с правно
основание чл. 226 КЗ, като се цели ангажиране на отговорността на
застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на
закона, а не по силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между
ищцовата страна и ответника няма. Независимо от това, ответникът носи
отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в същия
обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което следва, че
забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на ПТП - 7.08.2013 г.
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се следват разноски за адвокатска защита
по чл. 38 ЗА в размер на 1730 лв. (съответни на уважената част), а за вещи лица
– сумата от 533, 33 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски
размер на 277, 77 лв. за адвокатска защита. Ответникът на основание чл. 78, ал.
6 ГПК следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1600 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД,
да заплати
на В.М.М., ЕГН **********, на основание чл.
226 КЗ сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва от 7.08.2013 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1730
лв. за адвокатски хонорар по чл. 38 ЗА и сумата от 533, 33 лв. за вещи лица,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226 КЗ за горницата над 40 000 лв. до пълния предявен
размер от 45 000 лв.
ОСЪЖДА В.М.М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ЗД „Б.И.” АД сумата от 277, 77 лв. като разноски
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД да заплати на основание чл. 78, ал.
6 ГПК по сметка на СГС сумата от 1600 лв.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: