РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Силистра , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20213420100325 по описа за 2021 година
Ищецът “ОТП Ф. Б.” ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:
гр. С. 1000, район „О.”, бул. “К. А. Д.” № , етаж (като частен правоприемник-
цесионер на „Банка ДСК” ЕАД - цедент), моли съда да признае за установено,
че ответникът му дължи сумите, посочени в Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ № 474 / 21. 10. 2011 г.
постановена по ч.гр.д.№ 554 / 2011 г. по описа на ТРС, произтичащи от
Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на
БДСК от 27.8.2008 г., както следва:
сумата от 3 000.00 / три хиляди / лева, представляваща главница по
Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит,
заедно със законната лихва, считано от 21. 10. 2011 г. до изплащане на
вземането и
363.93 / триста шестдесет и три лв. и 93 ст. / лева – разноски за
производството.
Претендира разноски.
Твърди, че цитирания по-горе договор за кредит е сключен между
“Банка ДСК” ЕАД и Р. Х. И. Поради неизпълнение на задълженията за
заплащане на месечните погасителни вноски, за удовлетворяване на
вземането си, позовавайки се на настъпилата автоматично предсрочна
изискуемост, банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 554 / 2011 г. по описа на
1
ТРС и е издадена заповед № 474 / 21. 10. 2011 г.
Тъй като длъжникът е възразил, че не дължи сумите, “ОТП Ф. Б.”
ЕАД, с ЕИК , със седалище в гр.С., комуто са прехвърлени вземанията по
процесния договор с Договор за цесия, предявява исковете, по които е
образувано настоящото производство. Твърди, че длъжникът е надлежно
уведомен за прехвърлянето на вземането. Ако съдът не приеме тези доводи,
то моли да счете, че длъжникът е редовно уведомен за прехвърляне на
вземането, с получаване на поканата за доброволно изпълнение, връчена му
по изп.д.№ 1325/2018 г„ по описа на ЧСИ Георги Георгиев или с предявяване
на настоящата искова молба. Освен това, твърди, че поради револвиращия
характер на кредита и липсата на предвидени вноски на падежни дати, които
да се изискат предсрочно, в случая не могат да се прилагат правилата относно
предсрочната изискуемост.
Ответникът Р. Х. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т., ул.
„М.“ № , чрез процесуалния представител адв. Е.Г. е подал отговор, с който
оспорва предявените искови претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Излага доводи относно обстоятелството, че не е надлежно уведомен за
цесията, поради което този договор не може да породи права по отношение на
него, респективно не може да обуслови наличието на активна процесуална
легитимация по отношение на ищеца. Излага подробни доводи относно
липсата на надлежно цедиране на вземането, както и за недействителност на
клаузи на самия договор за цесия, както и на упълномощаването на цесионера
за уведомяване на длъжниците. Оспорено е настъпването и обявяването на
предсрочна изискуемост, датата на сключване и действителността на самия
договор за издаване и обслужване на кредитна карта. Направено е и
възражение за погасяване на задължението по давност. Ответникът изрично
възразява по отношение на твърдението, че както сумата, така и самата
кредитна карта са му предоставени от страна на банката.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствени
средства, намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.430 от ТЗ.
На 27.08.02.2008 г. между “Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Р. Х. И.,
ЕГН **********, като кредитополучател е сключен Договор за издаване и
обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на БДСК, а на 27.08.2008
г. е сключен договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица, съгласно който банката е отпуснала на Р. Х. И. револвиращ
кредит с кредитен лимит в размер на 3 000.00 лв., който се усвоява с кредитна
карта MasterCard/Visa/ по сметка № , при спазване на ОУ и Условията за
издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на
Банка ДСК, които представляват неразделна част от договора и се приемат с
2
подписването му. За месечна падежна дата се определя всяко 10 /десето/
число на месеца, усвоената част от кредитния лимит се олихвява с лихвен
процент, който към датата на сключване на Договора за кредит е 14,95%
годишно и съгласно чл. 11 от ОУ, лихвата се начислява ежедневно върху
фактически ползваната сума. Срокът на валидност на кредитната карта е 1
(една) година и минималната сума за револвиране на кредита е 2%.
Съгласно § 12 от Допълнителните разпоредби на Общите условия
„минималната сума за револвиране“ е определена сума, която клиентът е
длъжен да внася ежемесечно в рамките на гратисния период и се изчислява
като процент от натрупаното задължение за лихви, такси и транзакции към
падежна дата.
От приетото по делото заключение на съдебно – икономическа
експертиза, се установява, че размерът на дълга към 10. 01. 2010 г., съгласно
сключения договор за кредит е в общ размер от 6567.10 лева, като размера на
дължимата главница е 2 861.01 лева.
Независимо от изложеното, както от представените по делото
доказателства, така и от констатациите на вещото лице се установяват
твърденията на ответника, че кредитна карта не му е предоставяна,
респективно не е ползвана от него. В самия договор не са отразени никакви
данни за издадена кредитна карта – не посочен нейния вид, размер на
кредитния лимит, падежна дата, както и в раздел трети от договора липсва
отбелязване на номера на евентуално получена от ответника кредитна карта,
нейния вид и самото й получаване. От друга страна, тъй като предмет на
договора е не просто отпускането на кредит по сметка, а издаването и
ползването на кредитна карта с определен кредитен лимит, то липсата на
доказателства за издадена и предадена на ответника кредитна карта не може
да бъде тълкувано по друг начин освен като невъзможност да се усвои
кредитния лимит. Без наличието на физически носител – пластиката на самата
кредитна карта е невъзможно както да бъдат теглени суми и извършвани
заплащания на ПОС устройство, така и да бъдат извършвани онлайн
разплащания поради липсата на данни за идентификационния номер / PIN /,
част от съдържанието на самата кредитна карта.
Тъй като въпреки указанията, дадени на ищеца, доказателства във
връзка с предоставянето на кредитна карта на ответника не са представени,
съдът приема, че между страните не са възникнали облигационни
правоотношения. Ищецът не установи, при условията на пълно и главно
доказване, че страните са били обвързани от действителен договор за кредит,
че дружеството е изпълнило задълженията си, длъжникът е получил парите
по кредита и не е погасил дълга си, поради което и исковата му претенция
следва да бъде отхвърлена.
Отделно от това, съдът взема предвид и факта, че към 21. 10. 2011 г. -
3
датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК са били налице
условията по чл. 47 във вр. с чл. 46, ал. 3 от ОУ за настъпване на
предсрочната изискуемост по кредита, т.к. посочената договореност
предвижда, че при допусната забава в плащанията на дължимата минимална
вноска за период от пет поредни месеца, кредитът се оформя като неразрешен
овърдрафт и вземането става „окончателно изиксуемо“. Основанието на
предявения иск е автоматична предсрочна изискуемост, настъпваща без
отправяне на известие от кредитора до длъжника. Договореностите от общите
условия обаче, противоречат на приетото Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. В т.18 от същото ВКС
приема, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Такова обявяване не е направено преди завеждане
на заповедното производство, за което не се спори и между страните.
Подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не може да
се счита за надлежен акт по обявяване на предсрочната изискуемост на
длъжника, тъй като не се изпраща препис от заявлението, поради което
банката не е упражнила надлежно правото си да направи кредита предсрочно
изискуем към момента на предявяване на иска по смисъла на чл. 422 от ГПК,
респективно не са налице предпоставките за установяване на изискуемост на
вземането.
Не следва да се приеме също, че изискуемостта е обявена със самата
искова молба, доколкото според тълкувателното решение правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, т.е. във всички случаи, за
да се приеме, че установителният иск е основателен в посочената хипотеза,
според установилата се съдебна практика, изискуемостта трябва да е обявена
преди образуването на заповедното производство. Тъй като кредиторът не е
обявил писмено на кредитополучателя, че кредитът става предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, искът по чл. 422,
ал.1 от ГПК, съобразно посоченото тълкувателно решение се явява
неоснователен.
Предвид изхода от настоящия процес и на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, ищецът дължи на ответника, направените по делото разноски, които за
производството пред тази инстанция са в размер на 550.00 лева, формирани от
заплатеното адвокатско възнаграждение.
4
Според т. 12 на ТР № 4 / 18. 06. 2014 г. на ВКС по т.д. № 4 / 2013 г. на
ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по чл. 422 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В
настоящият случай с оглед с оглед отхвърляне на исковата претенция следва
да бъде отхвърлена и претенцията на ищеца за разноски по заповедното
производство, а по отношение на ответника липсват данни такива да са
извършени.
Мотивиран от гореизложеното, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ
исковете с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.430 от ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД, предявени от “ОТП Ф. Б.” ЕАД, с ЕИК , да се признае за
установено, че Р. Х. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т., ул. „М.“
№ му дължи следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ № № 474 / 21. 10. 2011 г.
постановена по ч.гр.д.№ 554 / 2011 г. по описа на ТРС, произтичащи от
Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на
БДСК от 27.8.2008 г.: сумата от 3 000.00 / три хиляди / лева,
представляваща главница по Договор за издаване и обслужване на кредитни
карти с револвиращ кредит на БДСК от 27.8.2008 г., заедно със законната
лихва, считано от 21. 10. 2011 г. и 363.93 / триста шестдесет и три лв. и 93 ст.
/ лева – разноски за производството по ч.гр.д.№ 554 / 2011 г. по описа на ТРС.
ОСЪЖДА “ОТП Ф. Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.С., р-н “О.”,бул.”К. Ал.Д.”№,ет., с ЕИК , представляван от Изпълнителния
директор И.М да заплати на Р. Х. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Т, ул. „М“ № сумата от 550.00 / петстотин и петдесет / лева - разноски по
гр.д.№ 325 / 2021 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5