№ 81
гр. Бургас, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. А.а
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20222000500031 по описа за 2022 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 345 от 4.11.2021 г., постановено по гр.д. № 1856/ 2020
г. Окръжен съд Бургас е осъдил „ЗАД „ОЗК - З.““ АД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление: гр. София 1301, район В., ул. „С. С.“ № 7,
представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. - заедно, да заплати на АЛ. СТ. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. „Л.“, бл.77, вх.3, ет.4, ап.12, с
адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „П.“ № 13, ет.2 – адв. Хр. Х., сумата от 31
400 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
застраховка „Пълно Каско“, по полица № 0020185101900996/ 2019 г., по
заведена щета № 0020-185-0045/ 17.12.2019 г., сумата от 1666 лв.,
представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главницата, за периода 14.01.2020 г. – 22.07.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, от предявяването на иска на 23.07.2020 г. до окончателно й
изплащане, като над уважения до претендирания размер от 49 541 лв. искът за
главницата е отхвърлен, както и е отхвърлен искът за обезщетението за
забава, над уважения до претендирания размер от 2793,56 лв. и за периода
3.01.2020 г. - 13.01.2020 г.
1
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от АЛ. СТ. П. , в която решението се
обжалва, в частта, с която претенциите са отхвърлени, при позоваване на
неговата неправилност, като постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон, и необоснованост, поради неправилна преценка в
тяхната съвкупност на ангажираните в производството доказателства.
Въвежда се искане за отмяна на решението, в атакуваната част, и
присъждане на претендираните суми в пълнота.
Поддържа се, че неправилно е възприетото от съда от първа
инстанция становище, че не следва да бъде споделено приетото заключение
на вещото лице А., поради използването от същата на неотносими методи и
дати на оценката на автомобила, във връзка с поставената задача за
оценяването му към датата на застрахователното събитие.
Навеждат се аргументи, че съгласно утвърдената съдебна практика,
застрахователното обезщетение, при увреда на имущество, следва да е в
размер на действително претърпените и доказани по размер вреди, до
уговорената в застрахователната полица застрахователна сума, като
обезщетението се определя съобразно стойностния еквивалент на
максималната вреда, определена като пазарната стойност на увреденото
имущество, към датата на увреждането му. Развиват се съображения, че за
тази цел е необходимо да се установи размерът на действителната стойност на
процесния автомобил, като такава, срещу която, вместо застрахованото
имущество, може да се купи друго такова, със същото качество.
По мнение на въззивника, при изчисляване на обезщетението, не
следва да се прилага коефициентът на овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност. Подчертава се, че само
девет месеца преди настъпване на застрахователното събитие, между
страните е приета застрахователна сума по договора в размер на 50 000 лв.,
която следва да се приеме, че е била действителната стойност на
имуществото, към датата на огледа, извършен от застрахователя на
застрахования автомобил.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от
„ЗАД „ОЗК - З.““ АД, в който същата се оспорва, като неоснователна, и се
2
въвежда искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на
постановения първоинстанционен съдебен акт.
Сочи се, че при пълна загуба на застраховано имущество, следва да
се заплати действителната стойност на вредите, към датата на настъпване на
застрахователното събитие, тоест ищецът следва да получи стойността на
автомобил от същия вид, марка, модел, екстри, техническо състояние и
пробег. Обезщетението следва да се определи и в рамките на договорената
максимална застрахователна сума.
Въззиваемият поддържа, че следва да се възприеме заключението на
вещото лице по повторната съдебна автотехническа експертиза, изпълнена
пред първата инстанция, доколкото това вещо лице е използвало аналози на
марката и модела на увредения автомобил, като е взело предвид
характеристиките му, включително по отношение годината на производство и
изминат пробег.
Не се оспорва от въззиваемия, че при изчисляване на обезщетението
при кражба на МПС, не следва да се прилага коефициент за овехтяване, с
позоваване на съдебна практика, но се изтъква, че в конкретния случай
вещите лица не са използвали въпросния коефициент.
Оспорва се доводът във въззивната жалба, че при настъпване на
застрахователно събитие, следва да се заплати застрахователната стойност на
застрахованото имущество.
Претендират се разноски.
Пред настоящата инстанция е представено платежно нареждане,
датиращо към 10.11.2021 г., видно от което застрахователят е заплатил на
въззивника сумата от 39 806,04 лв., от които 31 400 лв. – застрахователно
обезщетение; 1666 лв. – мораторна лихва; 4152,11 лв. законната лихва върху
главницата от завеждане на исковата молба на 23.07.2020 г. до датата на
плащане и 2587,93 лв. – присъдените от първоинстанционния съд съдебно –
деловодни разноски. Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в
тази част, поради необжалването му. Изпълнена е пред въззивния съд
тричленна съдебно оценителска автотехническа експертиза.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
3
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е иск за
присъждане на застрахователно обезщетение, с правно основание чл.405 КЗ,
като претенцията се основава на твърдения за откраднат лек автомобил,
собственост на въззивника, предмет на застраховка „Каско“ при дружеството
– въззиваем.
За неоспорени пред настоящата инстанция следва да се счетат
обстоятелствата по наличие на застрахователно правоотношение между
страните по договор за застраховка на имущество „Каско“, в срока на
действие на който, на 17.12.2019 г., е настъпило застрахователно събитие,
съставляващо покрит риск. Признание за осъществяването в обективната
действителност на горните, обуславящи отговорността на застрахователя,
факти се съдържа в извършеното след постановяване на
първоинстанционното решение доброволно заплащане на присъдените суми
за главница и лихва за забава, по влязлата в сила част от първоинстанционния
съдебен акт.
Спорът между страните са концентрира около въпроса какъв е
размерът на дължимото застрахователно обезщетение.
Нормата на чл.386 КЗ предвижда, че при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което следва да е равно на действително претърпените вреди,
към деня на настъпване на събитието, без да може да надхвърля
застрахователната сума – лимита на отговорност, освен при изрично
предписаните от закона случаи.
Съобразно последователната и безпротиворечиво формирана
практика на ВКС, изразена в Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т.д. №
1821/2020 г. и цитираните в акта решения, застрахователното обезщетение
при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани
4
по размер вреди, до уговорената в застрахователната полица застрахователна
сума. Обезщетението по имуществена застраховка следва да се определи в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Ето защо, при настъпване
на застрахователно събитие в срока на договора, съществено е да бъде
установен размерът на вредата, към деня на събитието, като, при погиване
или кражба на МПС, този размер е равен на действителната му стойност –
стойността, срещу която, вместо застрахованото имущество, може да се купи
друго, със същото качество и характеристики.
Без основание се поддържа във въззивната жалба, че оценката на
процесното имущество следва да се извърши при прилагане на Наредба № 24
от 8.03.2006 г. за задължителното З. по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за З.то
(отм.) и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на моторни превозни средства, като се възприемат изводите на
вещото лице А., по приетата пред първата инстанция оценителска експертиза.
Визираната Наредба, дори и да се приеме, че е запазила действието си, по
силата на § 29 от ПЗР на КЗ, е приложима при уреждане претенции по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
а не по застраховка „Каско“.
За изграждане на извод относно стойностния адекват на отнетото
имущество и необходимостта от съобразяване на всички характеристики на
същото, при прилагане на относими методи за оценяване, пред настоящата
инстанция беше прието основно и допълнително заключение на тричленна
съдебно оценителска експертиза. Вещите лица са индивидуализирали
процесния лек автомобил, съобразно неговия модел, модификация и екстри,
дата на производство, като в констативната част от заключението си са
обективирали ценообразуващите компоненти от ценовата листа на търговеца.
При прилагане метода на сравнимите пазарни аналози и коригиране
стойностите по офертите с дисконт офертна цена и увеличение за постигане
на резултат към датата на застрахователното събитие, са посочили, че
средната пазарна цена на автомобил от обследвания вид към 17.12.2019 г. е в
размер на 32 400 лв. В съдебно заседание вещите лица и след изпълнение на
допълнителната задача са уточнили, че горната величина е според тях
5
действителната пазарна цена на автомобила към релевантния момент.
Настоящият апелативен състав кредитира това заключение, като
обосновано, изчерпателно, компетентно дадено, почиващо на специалните
знания на експертите и обективно установените по делото обстоятелства.
Лишено от състоятелност е становището на въззивника, че оценката
на превозното средство следва да се даде не при съобразяване като начална
дата на експлоатацията му датата на неговото производство - 2012 г., а тази на
първоначалната му регистрация – 2014 г., тъй като липсват основания да се
приеме, че автомобилът не е бил използван и не е стареел през периода от
създаването си до първата си регистрация.
Установено е в настоящото производство, че автомобилът – обект на
застраховката, е бил снабден със специално оборудване, добило
гражданственост с наименованието AMG тунинг. От изложеното от вещото
лице З. по изпълнената пред първата инстанция съдебно оценителска
експертиза и от експертите, работили по задачата пред настоящия съд, става
ясно, че се касае за тунинг на визията на автомобила – оптичен тунинг на
екстериор и интериор, а не на двигателя му – силов тунинг. При разпита си в
съдебните заседания пред апелативната инстанция, вещите лица са пояснили,
че подобен тунинг, макар да повишава цената на автомобила като нов, няма
формираща и определяща значимост при оценяването на употребяван
автомобил. Въпреки това, експертите са признали, че подобно оборудване би
повишило цената на автомобила на вторичния пазар.
При изрично заявеното от вещите лица, че при даване на оценката на
вещта не са взели предвид AMG тунинга, съдът намира, че действителната
стойност на автомобила следва да включва, като ценообразуващ елемент, и
това допълнително оборудване. В съдебно заседание е посочено от вещото
лице А., че увеличението върху цената при този тунинг е между 20 % и 50 %,
като отново е акцентирало, че най-голямо отражение тази екстра дава при
закупуване на автомобила като нов. Като взе предвид, че към релевантната
дата автомобилът е бил на възраст седем години, настоящият апелативен
състав намира, че посочената от вещите лица стойност на същия 32 400 лв.
следва да се завиши с 20 %, за постигане на действителната стойност на
застрахованото имущество към настъпване на застрахователното събитие, или
стойността възлиза на 38 880 лв.
6
Ето защо, следва да се присъдят допълнително 7480 лв. и до този
размер въззивната жалба е основателна – първоинстанционното решение
следва да се отмени в отхвърлителната иска част, до размера на горната сума.
На основание чл.409 КЗ дължима от застрахователя е и лихва за
забавено изпълнение на задължението за изплащане на застрахователно
обезщетение, като забавата, в конкретния случай, е настъпила на 14.01.2020 г.
Пресметната по правилата на чл.86 ЗЗД и ПМС № 426 от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, с
лихвен калкулатор, лихвата върху горепосочената главница, от датата на
забавата до деня, предхождащ завеждането на делото – 22.07.2020 г., възлиза
на 396,86 лв.
Основателно се явява и искането за присъждане на законната лихва
от завеждане на делото до окончателното изплащане.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата апелативна
инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановеното от същия
решение следва да бъде частично отменено, с уважаване на исковете в
горепосочените размери.
При този изход от делото, отправеното искане и ангажирани
доказателства, на въззивника следва да се присъдят от направените пред
настоящата инстанция разноски от 385,37 лв. – държавна такса, 1000 лв. –
възнаграждение на един адвокат и 1800 лв. – възнаграждение на вещите лица,
пропорционално на уважената част от жалбата, общо сумата от 1302,16 лв.,
платими от дружеството – въззиваем.
Допълнително следва да се присъди на въззивника и сумата от
616,49 лв. – съдебно-деловодни разноски, направени пред първата инстанция,
по представения списък и доказателства за сторени разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 345 от 4.11.2021 г. на Окръжен съд Бургас,
постановено по гр.д. 1856/ 2020 г. по описа на същия съд, в частта, с която са
отхвърлени предявените от АЛ. СТ. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
7
гр. Бургас, ж.к. „Л.“, бл.77, вх.3, ет.4, ап.12, с адрес за връчване: гр. Бургас,
ул. „П.“ № 13, ет.2 – адв. Хр. Х., против „ЗАД „ОЗК - З.““ АД, ЕИК ******
със седалище и адрес на управление: гр. София 1301, район В., ул. „С. С.“ №
7, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. - заедно, иск за присъждане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно Каско“, по полица №
0020185101900996/ 2019 г., по заведена щета № 0020-185-0045/ 17.12.2019 г.,
над 31 400 лв. до 38 880 лв., и иск за присъждане на мораторната лихва, над
сумата от 1666 лв. до сумата от 2062,86 лв., за периода 14.01.2020 г. –
22.07.2020 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК - З.““ АД, ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление: гр. София 1301, район В., ул. „С. С.“ № 7,
представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. - заедно, да заплати на АЛ. СТ. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. „Л.“, бл.77, вх.3, ет.4, ап.12, с
адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „П.“ № 13, ет.2 – адв. Хр. Х., на основание
чл.405 КЗ, сумата от още 7480 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Пълно Каско“, по полица № 0020185101900996/
2019 г., по заведена щета № 0020-185-0045/ 17.12.2019 г., и сумата от още
396,86 лв., представляваща мораторна лихва върху горната главница за
периода от 14.01.2020 г. до 22.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.07.2020 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК - З.““ АД, ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление: гр. София 1301, район В., ул. „С. С.“ № 7,
представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. - заедно, да заплати на АЛ. СТ. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. „Л.“, бл.77, вх.3, ет.4, ап.12, с
адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „П.“ № 13, ет.2 – адв. Хр. Х., сумата от
1302,16 лв. – съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК - З.““ АД, ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление: гр. София 1301, район В., ул. „С. С.“ № 7,
представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. - заедно, да заплати на АЛ. СТ. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. „Л.“, бл.77, вх.3, ет.4, ап.12, с
адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „П.“ № 13, ет.2 – адв. Хр. Х., сумата от
616,49 лв. – съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
8
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9