РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Омуртаг, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невяна П. Захариева
при участието на секретаря Стела Викторова
като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело №
20203510100356 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.3 и чл.5, ал.2, във връзка с чл.1, ал.1,
т.3 от ЗУТОССР.
Ищцата В. С. А. с адрес: с.***, действащ чрез пълномощника си
адв.Н.С. от АК - Търговище, посочва, че на 01.01.1986 г. с тогавашния
съпруг постъпили на работа в ТКЗС – Антоново, на длъжност „работник ***“.
Описани са в молбата трудовите задължения на ищцата и е посочено, че
същата е работила на 8-часов работен ден, със средно месечно трудово
възнаграждение 175.00 лева. Сочи се в молбата, че трудовото
правоотношение с ищцата било прекратено на 31.12.1992 г., поради
ликвидация на работодателя. Посочено е, че при справка в ТП на НОИ –
Търговище ищцата установила, че липсват данни за трудовия стаж за
периода от седем години, през които е полагала труд в ТКЗС – Антоново.
Предвид изложеното в исковата молба ищцата моли съда да постанови
решение, с което да признае за установен стажа положен в периода от
01.01.1986 г. до 31.12.1992г. при посочения работодател. В съдебно заседание
искът се поддържа.
Ответникът ТП на НОИ – Търговище, с адрес: гр.Търговище, ул.“Св.
Св. Кирил и Методий“ № 1, редовно призован не изпраща представител и не
изразява становище по иска. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал
1
писмен отговор.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с
представените по делото доказателства приема за установено
следното:
От приложеното по делото Удостоверение №5507-25-
1491/26.11.2019г., издадено от ТП на НОИ – Търговище, като орган, който
приема, съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на
осигурители с прекратена дейност без правоприемник, се установява, че със
същото е удостоверен трудов и осигурителен стаж на ищцата, положен в
различни периоди от време от 01.08.1979г. до месец август 1982г.. Приложено
е уведомително писмо от ТП на НОИ – Търговище до ищцата, с които същата
е уведомена относно невъзможността да бъде издадено удостоверение за
осигурителен стаж обр. УП-13 за периода от 01.01.1986г. до 31.12.1992г.,
поради липса на информация за този период в документите на ТКЗС
гр.Антоново, удостоверяващи осигурителен стаж и доход на ищцата,
намиращи се в ТП на НОИ – Търговище, отдел ООА. Приложена е по делото
подписана от ищцата декларация по чл.8 от ЗУТОССР, в която А. декларира,
че е работила на длъжност „работник ***“ в бившето ТКЗС – гр.Антоново
седем години – в периода от 01.01.1986г. до 31.12.1992г., при осемчасов
работен ден. По делото не са представени други писмени доказателства
въпреки дадените няколкократно указания на ищцата в тази насока. В
предходно съдебно заседание, с оглед процесуална икономия е разпитана
водената от ищцовата страна свидетелка, но съдът счита, че тъй като ищцата
не е представила писмени доказателства по смисъла на чл.6, ал.2 от
ЗУТОССР, въпреки дадените указания и възможност, предвид цитираната
разпоредба не следва да цени същите.
Въз основа на обсъдените по - горе доказателства съдът счита, че
предявеният иск е неоснователен. Единствените писмени доказателства по
делото са цитираните по – горе удостоверение и уведомително писмо,
издадени от ТП на НОИ – Търговище и декларация подписана от ищцата.
Други писмени доказателства ищцата не е представила, въпреки дадените
указания. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗУТССР по исковете за установяване на
трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са
представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Анализа на текста налага
извода, че законодателят е предвидил изискване за допустимост на
свидетелски показания по делата за установяване на трудов стаж само при
наличие на писмени доказателства, които установяват вероятността на същия.
За тези писмени доказателства в чл.6 от закона е предвидено, че тези
документи следва да са издадени от работодателя при който е придобит стажа
и да са издадени по време на полагане на стажа, като в ал.2 примерно са
посочени писмените доказателства по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР. По
делото такива доказателства не са представени от ищцата, поради което и
2
съдът счита, че при постановяване на настоящото решение не следва да цени
показанията на разпитаната свидетелка. В този смисъл е и съдебната практика
- Решение № 401 от 22.02.2016 г., по гр. дело № 228 по описа за 2015г. на
ВКС, ІV г. о. Следователно единственото доказателство по делото е
подписната от ищцата декларация, но същата не може да обоснове безспорен
и категоричен извод за основателност на предявения иск. В цитираното по –
горе решение на ВКС също не е прието, че представената декларация по чл.8
от ЗУТОССР, достатъчна да обоснове извод за основателност на иска. Ето
защо съдът счита, че искът, по който е образувано настоящото производство
се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде уставен без уважение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. С. А. с адрес: с.***, ЕГН **********,
против ТП на НОИ – Търговище, с адрес: гр.Търговище, ул.“Св. Св. Кирил и
Методий“ № 1, иск с правно основание чл.3 и чл.5, ал.2, във връзка с чл.1,
ал.1, т.3 от ЗУТОССР, с който се иска да се признае за установен трудовия и
осигурителен стаж на В. С. А., положен в ТКЗС – гр.Антоново през периода
от 01.01.1986г. до 31.12.1992г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Невяна П. Захариева
3