РЕШЕНИЕ
№ 2246
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20241100109001 по описа за 2024 година
Предмет на делото са субективно пасивно съединени два кондикционни
иска с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, както и два акцесорни иска с
правно основание чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковата молба остоятелства ищецът Н. Д. Н., чрез адв.Д. П. –
пълномощник е предявил срещу И. С. И. и Й. С. И., два кондикционни иска с правно
основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД за връщане на суми неоснователно получени от
ответниците – наследници по закон на Й.И. В., вместо от ищеца като универсален
наследник по завещание.
Ищецът твърди, че наследодателката Й.И. В. е направила саморъчно завещание, с
което му е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество, включително и
парични средства, които притежава.Сочи се, че завещателката В. починала на
24.04.2024г., а на 08.05.2024г. саморъчното завещание било обявено пред нотариус,
като същото е вписано в Регистъра на завещанията на Служба по вписванията –
София. Твърди се, че към момента на смъртта си Й.И. е притежавала по сметка в
„Банка ДСК“ сума в размер на 133 786.76 лева. Ответниците И. И. и Й. И., които са
нейни наследници по закон без право на запазена част /племенници/ се снабдили с
удостоверение за наследници и се разпоредили с наличните по сметката на И.а суми,
завещани на ищеца. Поддържа, че в противоречие с направеното завещателно
разпореждане ответниците са получили без основание паричните средства от
1
банковата сметка на починалата Й.И.. Твърди още, че ответниците, чрез адв. К. Х. са
уведомени за наличието на завещание. Въпреки това, последните отправили покана до
ищеца да опразни придобития от него имот по завещание от И.а, в който двамата са
живели заедно до последно. Посочва, че по гр.д. № 7649/2024г. по описа на СГС е
издадена обезпечителна заповед от 03.07.2024г., въз основа на която е образувано
изп.дело № 568/2024г. по описа на ЧСИ с рег. № 831, по което са наложени запори
върху банковите сметки на ответниците. По изложените обстоятелства, е заявена
осъдителна претенция всеки от ответниците да бъде осъден разделно да заплати на
ищеца Н. сумата от по 66 893.38 лева, представляваща получена без основание сума,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
05.08.2024г. до окончателното й плащане. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците И. И. и Й. И., в който същите признават изцяло исковете. Заявяват, че на
основание чл.78, ал.2 ГПК не дължат разноски, както в настоящото, така и в
обезпечителното производство.
Ответниците не оспорват следните факти:
- че са наследници по закон на Й.И.В., починала на 24.04.2024г.;
- факта, че наследодателката Й.И. е имала две банкови сметки в „Банка ДСК“;
- факта, че на 30.04.2024г. всеки от ответниците е получил сума в размер на 59 555.09
лева, чрез превод по своя банкова сметка, както и
- факта, че на 13.05.2024г. всеки от ответниците е получил сума в размер на 7 336.34
лева, чрез превод по своя банкова сметка.
Ответниците твърдят, че преди извършване на действие по приемане на
наследството, извършили справка в Служба по вписванията, от която не се установило
наличието на завещателно разпореждане. Твърдят, че до датата на получаване на
исковата молба, за ответниците не е било известно наличието на завещание,
извършено в полза на ищеца. Предвид това, същите считат, че не са станали причина
за образуване на делото и не дължат разноски.
В открито с.з. проведено на 25.03.2025г. адв. П. – пълномощник на ищеца е
направил искане за постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК, както и
да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити.
С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от
едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други
2
текстове на закона.
По делото са налице предпоставките на чл.237 ГПК за постановяване на решение
при признание на иска: релевирано е признание на иска, извършено от ответниците –
обективирано в писмения отговор от 10.10.2024 г., отправено е искане от ищеца за
произнасяне на решение по този ред и при проверка на представените по делото
писмени доказателства, съдът намира, че признатото право не е в противоречие със
закона и добрите нрави, като същото е такова, с което ответниците може да се
разпореждат.
С оглед направеното признание на глваните искаве, спорни между страните
остават въпросите – дължат ли разноски ответниците, както и дължи ли се лихва за
забава.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Ищецът претендира лихва за забава, за периода от 13.05.2024г. до 02.08.2024г.
Лихвата за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД представлява обезщетение за неизпълнение в
срок на парично задължение и се дължи от деня на забавата. Съгласно чл. 84, ал. 2
ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като
бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай липсват доказателства, а и такива не се твърди да има, че преди
датата на подаване на исковата молба, ищецът е поканил ответниците да върнат
получената престация. Не е установено покана за връщане на процесните суми да е
получена от ответниците, поради което не се установява същите да са изпадали в
забава. Съгласно задължитеелните указания по ТР №5 от 21.11.2019г. по тълк.д.№5
/2017г. на ОСГТК на ВКС, при неизпълнение на парични задължения, законът свързва
забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма
уговорен срок за изпълнение. Изключението е изрично предвидено в чл. 84, ал. 3 ЗЗД –
само при задължения от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и
без покана. С оглед гореизложеното, акцесорната исковата претенция за присъждане
на обезщетение за забава за периода от 13.05.2024г. до 02.08.2024г. е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Съгласно чл.78 ГПК отговорността за разноските зависи от основателността на
претенцията, предявена пред съда – при уважаване на иска, разноските се възлагат в
тежест на ответника и обратното – при отхвърляне на иска, разноските понася ищецът.
С ал.2 на чл.78 ГПК е установено изключение, съгласно което ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. В конкретния случай, съдът счита, че е налице само едната
предпоставка, а именно с отговора на исковата молба ответниците признават
претенцията на ищеца.
3
Неоснователно е възражението на ответниците, че разноските следва да се
възложат върху ищеца поради направеното от тях признание на иска и тъй като с
поведените си не са дали повод за предявяването му (чл. 78, ал. 2 ГПК). Между
страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 13.05.2024г. ответниците са се разпоредили с наличните по сметката
на И.а суми. От представеното по делото завещание се установява, че същото е
вписано в служба по вписванията на 17.05.2024г. Установено е, че по ч.гр.д. №
7649/2024г. по описа на СГС, е издадена обезпечителна заповед, въз основа на която е
наложен запор на банковите сметки на ответниците, като в обезпечителното
производство са сторени разноски. До датата на завеждане на исковата молба в съда
липсват доказателства, а и такива не се твърди да има, че ответниците са изразили
готовност да върнат получената престация. Не на последно място, по делото на е
представена покана /л.20/, съгласно която ответниците са отправили искане до ищеца
в едноседмичен срок от получаване на същата да предаде владението на недвижим
имот конкретно описан, което сочи на извод, че оспорват правата на ищеца като
универсален наследник по завещание.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на СГС приема, че с
поведението си ответниците са дали повод за образуване на настоящото производство
и съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да понесат сторените от ищеца
разноски.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищеца сумата от
23 586.32 лв., от които 17 550 лева разноски за настоящото производство, 5 120 лева –
за обезпечителното производство и 916 лева за образуваното изпълнително
производство, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, на л.77-л.78 от делото.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Русе, ул. ****, чрез
адв. К. Х. на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, да заплати на Н. Д. Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № ****, офис 1, чрез адв. Д. П. сума
в размер на 66 893.38 лева, представляваща - получена без основание сума от
разплащателната сметка на Й.И. В., починала на 24.04.2024г., чийто наследник по
завещание е ищеца Н. Д. Н., ведно със законната лихва върху 66 893.38лв., считано от
05.08.2024 г. - датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за лихва за забава периода от
13.05.2024. до 02.08.2024г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Й. С. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Русе, ул. ****, чрез
4
адв. К. Х. на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, да заплати на Н. Д. Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № ****, офис 1, чрез адв. Д. П. сума
в размер на 66 893.38 лева, представляваща получена без основание сума, от
разплащателната сметка на Й.И. В., починала на 24.04.2024г., чийто наследник по
завещание е Н. Д. Н., ведно със законната лихва върху 66893.38лв., считано от
05.08.2024 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск по чл. 86,
ал.1 ЗЗД за лихва за забава за периода от 13.05.2024. до 02.08.2024г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН ********** и Й. С. И., ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес: гр. Русе, ул. ****, чрез адв. К. Х., да заплатят на Н. Д. Н., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № ****, офис 1, чрез
адв. Д. П. на основание чл.78, ал.1 ГПК, разделно и по равно разноски в исковото
производство, разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск в общ размер
на 23 586.32 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5