РАЗПОРЕЖДАНЕ
№461
по НОХД №174 по описа на РС
Луковит за 2016 г.
Днес, 19.07.2016 г.,
Владислава Цариградска, съдия - докладчик при ЛУКОВИТСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, като се запознах с материалите по делото и
приложеното ДП №ЗМ-373/2011 г. по описа на РУП Луковит и с внесения обвинителен
акт №Д-31/2016 г. от 20.06.2016 г. на прокурор Петя Грънчарова, с който РП
Луковит е повдигнала обвинение срещу С.Й.С. *** за престъпление по чл. 183, ал.
1 НК, и като обсъдих въпросите, предмет на проверка от съдията - докладчик по
чл. 248, ал. 2 НПК намирам, че не са налице предпоставките за разглеждане на
делото в открито съдебно заседание, а образуваното съдебно производство следва
да се прекрати, поради допуснато съществено процесуално нарушение на досъдебното
производство, ограничило правата на обвиняемия. Съображенията за този извод са
следните:
Досъдебното производство е образувано на 21.12.2011 г. срещу
С.Й.С. за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
Разследването по досъдебното производство е проведено при
условията на чл. 206 НПК в отсъствие на обвиняемия.
Разследващият орган е призовал С.С. с адрес ***, да се яви
на 18.06.2012 г. в РУ МВР Луковит за привличане в качеството на обвиняем (л.
103 ДП). Призовката е върната в цялост заедно с Докладна записка от 13.06.2012
г. (л. 102 от ДП) от полицейски служител, който е удостоверил, че не е намерил
лицето, което по данни на майка му – Веселина Димитрова Маринова, работи в
Република Италия.
С Постановление от
19.06.2012 г. разследващият полицай е обявил С.Й.С. за общодържавно издирване и
принудително довеждане.
С Постановление на наблюдаващия прокурор от 11.07.2012 г.
досъдебното производство е спряно до установяване на лицето, като прокурорът е
приел, че разследване на делото в негово отсъствие би затруднило разкриване на
обективната истина.
С Постановление от 20.10.2015 г. прокурорът е възобновил
спряното производството, като е посочил, че няма резултат от издирването, няма
данни за връщането на С. в страната, нито за местоживеенето му в чужбина.
До С. е изпратена нова призовка за явяване на 27.10.2015 г.
в качеството на обвиняем.
Призовката не е връчена, изготвена е нова Докладна записка
(л120 ДП), в която полицейският служител е посочил, че лицето не живее на
адреса и по данни на сестра му същият живеел и работел в Италия.
Изпратена е трета призовка до С.С. за явяване в качеството
на обвиняем на 08.06.2016 г. Призовката е върната в цялост с удостоверяване от
призовкаря, че лицето от няколко години е напуснал страната.
Прокурорът с Постановление от 02.06.2016 г. е предоставил
правна помощ на С.С., приемайки, че на основание чл. 94, ал. 3, вр. ал. 1, т. 8 НПК участието на защитник е задължително.
След назначаване на служебния защитник адв. Петко Радулов,
определен от АС Ловеч, с Постановление от 09.06.2016 г. С.С. е привлечен в
качеството на обвиняем, като постановлението е предявено на служебния защитник.
На 17.06.2016 г. е предявено разследването на служебния
защитник, който не е направил искания и възражения.
Въз основа на така установената обстановка, намирам, че в
нарушение на чл. 206 НПК прокурорът е провел разследването в отсъствието на
обвиняемия.
Чл. 206 НПК препраща към условията на чл. 269, ал. 3, т. 1,
2 и 4 НПК, който указва в кои случаи е допустимо провеждане на задочно
производство. В случая прокурорът не е посочил коя от предвидените възможности
приема, че е налице. Единственото указание в тази насока се съдържа в Протокола
за разпит на обвиняем ( л. 167 ДП), в който е посочено, че лицето е извън
пределите на РБ, действията се извършват в негово отсъствие.
Съгласно чл. 269, ал. 3, т. 1, 2 и 4 НПК, когато това няма
да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано
в отсъствие на подсъдимия, ако:
1. не е намерен на посочения от него адрес или е променил
същия, без да уведоми съответния орган;
2. местоживеенето му в страната не е известно и след щателно
издирване не е установено;
4. се намира извън пределите на Република България и:
а) местоживеенето му не е известно;
б) не може да бъде призован по други причини;
в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за
неявяването си.
Очевидно, че първото условие, регламентирано в т. 1, не е
налице, тъй като С.С. не е привличан като обвиняем по делото и съответно не е
поемал задължение пред органите на ДП да декларира актуален адрес, на който да
бъде намерен.
Не е налице и втората хипотеза, уредена в т. 2, тъй като
очевидно е, че местоживеенето в страната му е известно, но има сигурни данни от
роднините, че С. се е установил да живее и работи в чужда държава.
Следователно, единствената възможност за законосъобразно
провеждане на задочно производство, е уредена в т. 4, тъй като по делото са
налице доказателства, че обвиняемият е извън пределите на Република България, в
който случай е задължително да са предприети действия за установяване на адреса
на обвиняемия в чужбина и същите са останали без резултат. Единият от бързите
оперативни способи за установяване на адрес на български гражданин в чужбина е
чрез възлагане на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВР,
която по силата на Регламента за ШИС ІІ обменя информация с всички полицейски
служби в Европейския съюз, включително и Република Италия, където се сочи, че е
местоживеенето на обвиняемия. Тази възможност не е използвана, не е използвана
възможността да се помоли чуждата държава за правна помощ, нито е търсено
съдействие от Европейската съдебна мрежа или Евроджъст, разполагащи с редица
инструменти за сътрудничество, при положение, че с молбата от 19.10.2011 г. на
законния представител на пострадалото дете (л. 4) до РП Луковит, станала законен
повод за образуване на ДП, е посочено, че С.С. живее в Италия. Въпреки това в
хода на висящото почти 5 години досъдебно производство не е направен нито един
опит за установяване на адрес на обвиняемия в чужбина.
При това положение намирам, че незаконосъобразно досъдебното
производство е проведено в отсъствие на обвиняем. Неспазването на гаранциите за
лично участие, предвидени в чл. 269, ал. 3, т. 1, 2 и 4 НПК са довели до
ограничаване правото на защита на обвиняемия, в частност правото на лицето, да
бъде информирано, че е обвинено в извършването на престъпление, гарантирано и от
§ 6, т. 3 ЕКПЧ.
В този смисъл е налице и множество съдебна практика на
Върховния касационен съд в производства по възобновяване на наказателни
производства, поради нарушено право на лично участие на обвиняемия (напр. Решение
№ 262 от 13.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 683/2014 г., III н. о., НК, Решение № 332 от 27.06.2012 г. на ВКС по
н. д. № 1098/2012 г., III н. о., НК и др.).
Допуснатото съществено процесуално нарушение е отстранимо,
затова съдебното производство следва да бъде прекратено и делото да бъде
върнато на прокурора за установяване на адрес на обвиняемия в чужбина и
призоваването му за привличане в качеството на обвиняем.
Освен нарушенията в правото на защита на обвиняемия,
намирам, че е допуснато нарушение и на правото на защита на пострадалите от
престъплението – децата, имащи право на издръжка, които в производството са
били представлявани от законния си представител – майката Наталия Георгиева
Вълова. Същата изрично е заявила при разпита й през 2012 г.(л. 109 ДП), че
желае да се запознае с материалите по досъдебното производство. В разпита й
през 2015 г. (л. 127 ДП) е направила изрично изявление, че желае да й бъдат
предявени материалите по делото, както и да бъде информирана за хода на
наказателното производство. Въпреки това, разследването не й е било предявено,
с което е допуснато нарушение на правата на пострадалата Ванеса Йотова. Това
нарушение също е отстранимо, като след надлежно изпълнение на задължението по
чл. 219 НПК, органът на досъдебното производство следва да предяви
разследването и на пострадалата Ванеса Йотова, чрез майката.
Така мотивиран и на основание чл. 249, ал. 1, вр. с чл. 249,
ал. 2, т. 3 НПК съдията - докладчик
Р А З
П О Р
Е Ж Д
А М:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното
производство по НОХД №174/2016 г. на
РС Луковит.
ВРЪЩАМ делото на РП Луковит
за отстраняване на горепосочените процесуални нарушения на чл. 269, ал. 3 НПК
при проведеното задочно производство, ограничили правото на защита на
обвиняемия, и на чл. 227, ал. 2 НПК за предявяване на разследването на
пострадалата.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи
на обжалване и протестиране пред Окръжен съд Ловеч в 7 –дневен срок от
съобщаването му по реда на глава Двадесет и втора от НПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис
от разпореждането на обвиняемия на адреса в гр. Луковит, на служебния защитник
и на пострадалата Ванеса Йотова, чрез майката Наталия Вълова.
СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК: