Р Е Ш Е Н И Е
№ 1578/5.10.2023г.
гр. Пловдив, 05.10. 2023год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XIV състав в
публично заседание на пети юли
през две хиляди двадесет и трета в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Недялка
Петкова и с участието на прокурор Славена Костова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело
№ 1197
по описа за 2023
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156
и сл. от ДОПК.
Образувано е по
жалба на „ФЪРСТ ЕКУИТИ РЕСУРСЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя Д.П., ***, ЛНЧ **********, подадена
чрез адв. В.М. ***, против ревизионен акт № Р-16001622002289-091-001/24.02.2023
г., издаден от Г.П.Й. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и С.М.И.
на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден
с решение № 150/26.04.2023 г. на директор на дирекция ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ
на НАП, с който допълнително са установени задължения
за ДДС в размер на 256 909,40 лева и са начислени прилежащи лихви в размер
на 62 202,33 лева.
Жалбоподателят
оспорва изцяло ревизионния акт и моли същият да бъде отменен като
незаконосъобразен и неправилен. Оспорва констатациите на приходните органи, че от
страна на дружеството - жалбоподател са укрити документи, респ. доходи и е
променен финансовият му резулатат. Претендира разноски.
Ответникът
- директор на дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт К., изразява становище за неоснователност на жалбата и
иска да се потвърди обжалвания ревизионен акт като правилен и законосъобразен. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура гр.Пловдив, чрез прокурор Костова, изразява становище за неоснователност
на жалбата и за правилност и обоснованост на оспорвания ревизионен акт.
Жалбата е
подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за
обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения
процесуален срок, при което положение се явява допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Началото
на ревизионно производство е сложено със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-16001622002289-020-001/05.05.2022 г., издадена от орган по приходите, на основание
чл.112 и чл.113 от ДОПК и с предмет данъчни задължения за корпоративен данък за
периода – 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. и данък върху добавената стойност за периода
– 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г., като
е определен краен срок за приключване на ревизията до три месеца от връчването
на заповедта, което е сторено на 16.05.2022 г. Производството по извършване на
ревизията е спряно, съгласно заповед № Р-16001622002289-023-001/12.08.2022 г. и
е възобновено съгласно заповед № Р-16001622002289-143-001/14.11.2022 г. Заповедта
за възлагане на ревизия е изменена със заповед № Р-16001622002289-020-002/18.11.2022
г. и заповед № Р-16001622002289-020-003/16.12.2022 г., издадени от началник на
сектор при ТД на НАП Пловдив, като е определен краен срок за завършване на ревизията
до 16.01.2023 г.
Ревизията е възложена от надлежно упълномощен
с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по приходите. Видно от
приложените по делото заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021г. на директора на ТД
на НАП гр. Пловдив на органите по приходите, издали ЗВР и ЗИЗВР, заповедта за
спиране и заповедта за възобновяване на ревизията са били делегирани надлежни
правомощия по чл. 112, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Съгласно представена по
делото Заповед № РД-09-2514/29.11.2021г. на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив на издателя на РА, заемащ длъжност главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, са делегирани надлежни правомощия. Органът, възложил
ревизията Г.П.Й. /началник сектор/, и главен инспектор по приходите С.М.И.
(ръководител на ревизията), са
разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на
ревизията и издаване на процесния ревизионен акт. По делото са представени и
сертификати за валидни електронни подписи на органите по приходите, възложили
ревизията и издателите на РД и РА.
В срока по чл.
117 от ДОПК е съставен ревизионен доклад (РД) № Р-16001622002289-092-001/30.01.2023
г.. Против констатациите в РД, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено
възражение, без приложени доказателства към същото.
В
срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД и след анализ на
възражението е издаден и процесният Ревизионен акт (РА), редовно връчен по
електронен път на 24.02.2023 г.
В срока по чл.
152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция ОДОП
– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК постановил
и решението, като е го потвърдил изцяло.
Съгласно чл. 160,
ал. 2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на
ревизионния акт в оспорената му част включва преценка дали той е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и
материално - правните разпоредби по издаването му.
С оглед на изложеното, съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с
правомощията за това материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е
облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на преклузивния
срок по чл.109 от ДОПК, при липса на допуснато нарушение на административно
производствените правила при извършване на ревизията.
В хода на
ревизията са извършени съответните проверки, в това число и в информационните
масиви на НАП, събрана е информация от задълженото лице и от трети лица, като
всички доказателства са събрани и приобщени по надлежния процесуален ред.
Направените с ревизионния акт установявания, кореспондират изцяло с възложените
предметни и времеви предели на ревизията. Издаденият РА отговаря изцяло на
изискванията на чл.120, ал.1
от ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му. Съгласно чл.120, ал.2
от ДОПК ревизионният доклад е приложен, като неразделна част от
РА. Всички съставени в хода на ревизионното производство ЗВР са връчени на
данъчнозадълженото лице по електронен път, за което свидетелстват приложените
към ревизионната преписка удостоверения за извършено връчване по електронен
път. По този въпрос между страните по делото не е налице спор.
Не се констатират процесуални нарушения, които да са
основание за отмяна на оспорвания акт.
В
хода на ревизията (втора поред, след отменен по решение № 133/28.03.2022г. на
директора на дирекция ОДОП, РА от 20.12.2021г.) от страна на органите по
приходите е установено: начислен ДДС в размер на 400 028,69 лв, на основание
чл. 82, ал. 2 и чл. 86, ал.1 от ЗДДС за получени услуги от контрагенти от ЕО и
трети страни по фактури, обективирани в РД; признат данъчен кредит (ДК) за
получени услуги от ЕО и трети страни по фактури, обективирани в РД, на
основание чл. 69, ал. 1, т. 3 и чл. 72 от ЗДДС. С оспорвания РА на дружеството
жалбоподател са определени допълнителни задължения по ЗДДС, вследствие отказан на
основание чл. 73а от ЗДДС данъчен кредит в размер на 256909,40 лв за данък,
подлежащ на самоначисляване по фактури за услуги от ЕО и трети страни, издадени
от доставчици, посочени в РД, които фактури са приети от приходните органи за
укрити, тъй като данни за тях не са открити в счетоводството на РЛ. Така
посочените от приходните органи констатации за отказан данъчен кредит на
жалбоподателя са досежно периодите: 04.2019г.; 05.2019г.; 06.2019г.; 07.2019г.;
08.2019г.; 10.2019г.; 11.2019г.; 12.2019г. и 06.2020 г.
За
да откаже право на данъчен кредит, приходната
администрация се е мотивирала с това, че част от процесните фактури на стойност
1 284 547 лева не са били включени в счетоводните регистри на дружеството -
жалбоподател за съответните ревизирани периоди и по отношение на тях не са
отразени счетводни записвания при РЛ. В тази връзка е прието от страна органите
по приходите, че не е налице хипотезата на чл. 73а от ЗДДС, тъй като доставките
на горепосочената стойност са приети за укрити, поради липса на данни за тях в
счетоводството на жалбоподателя. За част от фактурите за получени услуги на
стойност 715596,45 е прието от приходните органи, че не са укрити и че за тях
са налични данни в счетоводството на жалбоподателя и за тях е признат данъчен
кредит на основание чл. 73а от ЗДДС.
С
оглед установените в хода на ревизионното производство обстоятелства относно, ревизионните
органи са извършили преценка, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал.1,
т.2 и т. 4 от ДОПК. В тази връзка ревизията е проведена по реда на чл. 122, ал.
2 от ДОПК.
С
оглед същата разпоредба, органите по приходите са установили при ревизията по
отношение на прилагане на ЗКПО за 2019г.: недекларирани/укрити приходи от продажба на
услуги и неотчетени приходи от лихви, валутни операции и други финансови
приходи в размер на 1243732,25 лева, като са установени приходи от дейността в
общ размер на 2380847,72 лева; недекларирани/укрити разходи от получени услуги,
валутни операции и други финансови разходи в размер на 1300165,06 лева, като са
установени разходи от дейността в общ размер на 2270740,57 лева. Установен е
надвнесен корпоративен данък за 2019г. в размер на 5643,28 лева, по отношение
на който е прието, че подлежи на прихващане/възстановяване по ред на чл. 128 и
129 от ДОПК. В жалбата – предмет на настоящото съдебно производство не се
излагат възражения по установения с РА корпоративен данък за 2019г.
По
отношение на задълженията на жалбоподателя по ЗДДС е установено следното: От
страна на „ФЪРСТ ЕКУИТИ РЕСУРСЕС“ ЕООД през ревизирания период се твърди да са извършвани
услуги – международна консултантска дейност, свързана с разработването на
маркетингови анализи, интеграция и продуктово развитие, осъществяване на връзки
с инвеститори и финансови комуникации в Синагпур и Тайланд и да са получени
услуги от дружества, регистрирани в Панама, Коста Рика, Канада, Румъния,
Ирландия и Полша. Представени са от страна на жалбоподателя в хода на ревизията
сключени договори и споразумения за предоставяне на услуги (в превод на
български език), както следва:
1.
Договор
за услуги за бизнес консултиране и управление на данни от и между „Фърст Екуити Ресурсес” ЕООД /консултант/ и EDOT
CONSULTING PTE LTD /клиент/, дата на влизане в сила 01.03.2019г., предмет - услуги за управление на данни,
услуги за анализ на данни, маркетингови услуги и услуги за управление на
съдържанието, услуги за осигуряване на качеството, информационни технологии,
реагиране на инциденти; цена
за работата - обща седмична цена на услугите - 14448,97
евро; срок
на договора - 1 година;
2.
Договор
за услуги за бизнес консултиране и управление на данни от и между „Фърст Екуити Ресурсес” ЕООД
/консултант/ и CORPORACION SIBU ARA PTE LTD /клиент/, дата на
влизане в сила 01.04.2019г., предмет на договора - услуги за
управление на данни, услуги за анализ на данни, маркетингови услуги и услуги за
управление на съдържанието, услуги за осигуряване на качеството, информационни
технологии: реагиране на инциденти; цена за работата - обща седмична цена на услугите
- 18449,56 евро; срок
на договора - 16 месеца;
3.
Договор
за услуги за бизнес консултиране и управление на данни от и между „Фърст Екуити Ресурсес” ЕООД
/консултант/ и BIRKENHEAD MANAGEMENT CONSULTANTS/ASIA/COMPANY LIMITED /клиент/; дата на
влизане в сила 01.04.2019г.; предмет
на договора - услуги за управление на данни, маркетингови и консултантски, цена за работата - обща
седмична цена на услугите - заплаща се на две седмици и варира от 9500 евро до 11000,00 евро в зависимост от нивото на
предоставените часове на услугата,
срок на договора - 15 месеца до 01.08.2020г. или на датата за предсрочно прекратяване;
4.
Договор
за дизайн между „Фърст Екуити Ресурсес”
ЕООД /дизайнер/ и TeliQ Data Global Solutions Pte Ltd /клиент/, дата на влизане в сила 01.04.2019г., предмет на договора -
дизайнерът да съдейства на клиента за информационната архитектура /IA/ потребителското
изживяване /UX/ и потребителски интерфейс /UI/ на новата им реклама, вкл.
обработка и анализ на данни, както на текущия дигитален маркетинг на клиентите,
така и на конкретния дигитален маркетинг за адаптиране на проекта, според нуждите на клиента, срок на договора от
01.04.2020г. до 30.06.2020г.; плащане - клиента заплаща фиксирана такса от 112094,55 евро,
разпределена на равни вноски през целия срок на проекта;
5.
Споразумение
за услуги тип софтуер като услуга /SaaS/ /споразумение/ се сключва от
Xtremepush Ltd /доставчик/
и „Фърст Екуити Ресурсес” ЕООД /клиент/ от 29.07.2019г., предмет
- доставчикът предоставя на клиента достъп до своя уеб-базиран
панел и АРIs за контрол и използване на услугите на Xtremepush, срок на споразумението 12
месеца, плащане
- клиента заплаща такси /в евро/ по Приложение В към споразумението.
6.
Ексклузивно
споразумение за консултиране на управлението на обслужвани обекти между
BlakRock Global SP Zoo - Полша /доставчик/ и „Фърст
Екуити Ресурсес“ ЕООД /клиент/ от 01.04.2019г.; с обхват на услугите, съгласно описаното в Анекс
А - консултации за комуникации и дейности, разработване, управление и реализация на
комуникационна стратегия, обучение
и управление на оперативния етап на клиента и не може да бъде променян или
намаляван от клиента, освен с предварително писмено съгласие; срок на
споразумението 12 месеца; плащане - такса по Приложение А в размер на 16650,00 евро.
7.
Договор
за предоставяне на услуги за разработване на софтуер между Desarroiios Agiles M
Tres LLC SRL /изпълнител/ и „Фърст Екуити Ресурсес“ ЕООД /клиент/ дата на
влизане в сила 01.10.2019г. до 30.06.2020г., предмет
- консултантски услуги - методология за разработка на софтуер, анализ,
дефиниране и планиране за внедряване на методи, техники и инструменти за
разработка на софтуер, разработване
на софтуер, насоки при разработването на приложения, които посочват посоките на
действие и препоръки за осъществяването им, препоръки за дефиниране,
придобиване, оценка и одобрение на софтуерните приложения; плащане - основна
сума 2500,00 USD на месец.
8.
Договор
за консултантски услуги, проектиране и разработване на софтуер между IVORI
NETWORK SUPPORT SERVICES SOCIEDAD DE RESPONSABILIDAD LIMITADA, Коста Рика /доставчик/
и „Фърст Екуити Ресурсес” ЕООД /клиент/,
дата на влизане в сила 01.05.2019г., срок - три години; предмет - консултантски
услуги, разработване, проектиране и поддръжка на софтуер; плащане - месечна
стойност от 44355 евро;
8.1.
Споразумение
за прекратяване на договор между Ivory Network Support Services S.R.I и „Фърст Екуити Ресурсес” ЕООД, с което
се прекратява договор за консултиране, проектиране и разработка на софтуер от
30.06.2020г.;
9.
Договор
за услуги между Touch Telecoms Global Corp /доставчик/ и „Фърст Екуити Ресурсес” ЕООД /клиент/, дата на влизане в сила 01.09.2019г., предмет - обслужване на колцентър, обработване
на данни и услуги за подпомагане при развитие на софтуер за информационни
технологии и решения изискани от клиента, срок - 24 месеца от които 4 месеца пробна работа,
плащане - пробно плащане от 29777,38 USD за 4 месеца.
9.1.
Прекратяване
на договор /взаимно/ между Touch Telecoms Global Corp и „Фърст Екуити Ресурсес“
ЕООД - страните
се договарят за прекратяване на Договор за обслужване на колцентър от
01.09.2019г. да бъде прекратен от 29.05.2020г.;
Във връзка в отправени искания от страна на приходните
органи при проведената ревизия от ЗЛ са представени продажни фактури (вкл.
Инвойс фактури), банкови извлечения, протоколи по чл.117 от ЗДДС, ведомости и
регистри. Представени са писмени обяснения от ЗЛ, в които се посочва, че основната дейност,
която „Фърст Екуити Ресурсес“ ЕООД
извършва е
международна консултантска дейност свързана с разработването на бизнес и
финансов софтуер, медийни проучвания и планирания, разработване на маркетингови
анализи, интеграция и продуктово развитие, осъществяване на връзки с
инвеститори и финансови консултации в Сингапур и Тайланд. Дейността се
осъществява в интернет пространството. Посочено е, че дружеството-жалбоподател
закупува услуги от Панама и Коста Рика и ги предоставя в Тайланд и Сингапур и
не притежава материална база. Цялата дейност на дружеството се сочи да се
осъществява от едноличния собственик на капитала му и управител - Д.П., като
само той има достъп до банковите сметки и контролира всички разплащания с доставчици по получените
фактури и следи за получаването на суми от клиентите. Също така се сочи, че
това лице извършва фактуриране на предоставените услуги, като контактите с
клиентите и доставчиците се осъществяват по имейл. Предоставените услуги се
извършват в интернет пространството.
В
табличен вид на стр. 20-26 от РД са представени издадените през 2019г. от „Фърст Екуити
Ресурсес“ ЕООД Инвойс фактури
за извършени продажби на услуги. За 2020г. дружеството е декларирало в дневниците за продажби на СД по ДДС
доставки на
извършени услуги до трета страна с получатели лица, регистрирани извън
Общността - Сингапур и Тайланд.
Декларираните продажби са отразени в кл. 18 на СД по ЗДДС за посочения период. В табличен вид на
стр. 26-29 от РД са описани издадените през 2020г. от „Фърст Екуити Ресурсес“
ЕООД Инвойс фактури за извършени продажби на услуги на клиенти от трети страни.
Констатирано
е от органите по приходите, че са отразени в счетоводството на дружеството, но
не и в регистрите по чл. 124 от ЗДДС фактури: № F20-00000000139/01.07.2020г. с
получател CORPORACION
SIBU ARA PTE LTD на стойност 18449,56 евро или 36084,20 лева; № F20-*********40/01.07.2020г. с
получател CORPORACION
SIBU ARA PTE LTD на стойност 18449,56 евро или 36084,20 лева; № F20-*********41/13.07.2020г. с
получател BIRKENHEAD
MANAGEMENT CONSULTANTS (ASIA) COMPANY L на стойност 10878,95 евро или 21277,38 лева; № F20-00000000142/20.07.2020г.
с получател CORPORACION
SIBU ARA PTE LTD на стойност 18449,56 евро или 36084,20 лева; № F20-*********43/27.07.2020г. с
получател CORPORACION
SIBU ARA PTE LTD на стойност 18449,56 евро или 36084,20 лева. Установено
е, че като основание за начисляване на ДДС по така посочените фактури
дружеството - жалбоподател е посочило чл. 69, ал. 2 от ЗДДС.
От органите по приходите е изискано от РЛ представяне на доказателства, че
получателите на услугите, установени извън Общността, имат статут на данъчно
задължено лице, но такива не са представени в ревизионното производство. В тази
връзка е прието, че след като извършените доставки от жалбоподателя са с място
на изпълнение извън територията на страната, същите не са облагаеми по реда на
чл. 12 от ЗДДС и данък не следва бъде начислен на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Установено е, че РЛ неправилно е посочило във фактурите като основание за
неначисляване на ДДС - чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, но правилно са декларирани в
подадените регистри по ЗДДС.
По отношение на получените от „ФЪРСТ ЕКУИТИ
РЕСУРСЕС" ЕООД услуги за 2019г. дружеството е подало отчетни регистри по
чл.124 от ЗДДС, в които не е отразило получените от него или от негово име
данъчни документи. Установено е, че ЗЛ през този период е получател на услуги,
които са с място на изпълнение на територията на страната от доставчици, които
не са установени на нейна територия. От дружеството не са представени
доказателства доставките на услуги да са освободени и от страна на приходните
органи е прието, че същото е следвало да си самоначисли дължимия ДДС като
издаде протокол по чл. 117, ал. 2, който протокол да се отрази в дневника на
продажбите на ЗЛ, което не е сторено от дружеството-жалбоподател. Заключено е
от страна на приходните органи, че по фактури, обективирани в таблица на л.
33-35 от РД дружеството има право на данъчен кредит, на основние чл. 73а от ЗДДС, независимо, че не са изпълнени условията на чл. 71, т. 2 от ЗДДС.
В ревизионното производство са съпоставени новопредставени
от жалбоподателя документи (фактури, посочени в табличен вид на стр.35-38 от
РД), от съдържанието на които органите по приходите са установили, че
дружеството е извършило нови счетоводни записвания по сметка 602 - Разходи за
външни услуги на долупосочените фактури и доставчици, които не са отразени в
счетоводните записвания за 2019г., ГФО и ГДД, както и в подадените дневници за
продажби на СД и по ЗДДС. Прието е, че по така посочените фактури липсват
основания за прилагане на нормата на чл.
73а от ЗДДС като е заключено, че доставките по тях за укрити, поради липсата им
в счетововдството на ЗЛ. Според ревизиращите органи новопредставените
счетоводни регистри не са основание за приемане, че доставките са осчетоводени,
тъй като те не кореспондират с подадените ГДД, ГФО и регистри по ЗДДС.
По отношение на
получените от „ФЪРСТ ЕКУИТИ РЕСУРСЕС" ЕООД услуги за 2020г. дружеството е
подало отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС, в които е отразило получените него
данъчни документи, като е издало протокол по чл.117 и е начислило ДДС, с
изключение на фактура № 146/15.06.2020г. с издател Global Group Technology
Overseas S.A. Панама на стойност 14997,58 USD или 26066,54 лв. и фактура №
148/22.06.2020г. с издател Global Group Technology Overseas S.A. Панама на
стойност 14997,58 USD или 26159,53 лв., за които фактури е устноавено, че на са
отразени в регистрите по чл. 124 от ЗДДС, но са отразени в счетоводството на
дружеството.
С възражение
дружеството - жалбоподател е оспорило констатациите на ревизиращите органи в РД
като не е предоставило допълнителни писмени
доказателства към възраженията си.
Въз
основа на така посочените констатации и представените в ревизионното
производство доказателства ревизиращият орган е стигнал до извода, че ЗЛ е
следвало да си самоначисли данък в качеството си на лице платец по занкона и че
доставките не са посочени в отчетните регистри по ЗДДС, а за тези, които не са
отразени в счетоводството на ЗЛ /представено в предходни производства на ЗЛ за
същия период/, е прието, че чл. 73а от ЗДДС е неприложим. Направен е извод, че
в този случай се прилагат общите изисквания на закона и за дружеството-жалбоподател
не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, тъй като е изтекъл срокът
по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. Извършено е прихващане от надвнесен от жалбоподателя
за ревизирания период ДДС и корпоративен данък, като с РА допълнително са
установени задължения за ДДС в размер на 256 909,40, ведно с лихви за
просрочие в размер на 62202,33 лева.
Горестоящият
административен орган е намерил изводите на ревизиращите органи по приходите за
правилни и законосъобразни.
Съдът намира, че
не са налице констатирани нарушения на процесуалните правила, но следва да се
подчертае, че не се констатират нарушения и на процесуалните правила при
присъединяване на събраните доказателства и установени факти. ДОПК изрично е
уредил начина на връчване на съобщения и събирането на доказателства. Видно от
данните в ревизионния доклад и от коментираните в решението на решаващия орган
обстоятелства и факти, директорът на дирекция ОДОП - Пловдив е съобразил
наличието на редовни процесуални действия на ревизиращия орган. В този смисъл извършените
от приходния орган действия следва да се приемат за законосъобразни и
документираните с тях обстоятелства могат да се ползват с доказателствена сила,
тъй като отговарят на условията за събирането им по реда на ДОПК. В хода на
съдебното производство не се опровергават констатациите на приходната
администрация. Порати това посоченото в мотитивите на издадения РА
обстоятелства по отношение на невключването на част от процесните фактури в
счетоводните регистри на жалбоподателя за съответните периоди се потвърждава от
събраните по делото доказателства.
Според разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС
регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли,
като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2.
включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен
период в справка-декларацията по чл. 125 за
този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за
съответния данъчен период.
Съгласно чл.73а, ал. 1
от ЗДДС при доставки, данъкът за които е изискуем от
получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато
доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията
на чл. 114,
и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2,
4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72,
ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на
получателя.
В тежест на
ревизираното лице, претендиращо правото на приспадане на данъчен кредит на
специалното основание по чл. 73а ЗДДС е
доказването на фактите от хипотезата на правната норма, от осъществяването на
които черпи изгодни за себе си правни последици. Правилно е прието в случая, че
процесните доставки следва да се приемат за укрити, тъй като за тях не е имало
данни в счетоводството на дружеството - жалбоподател, поради което случаят не
попада в хипотезата на чл. 73а от ЗДДС. За процесните доставки жалбоподателят безспорно не е издал
протоколи по чл. 117, ал. 2, съгласно които да начисли съответния данък по
фактурите като този факт не е спорен по делото. В тази връзка, съдът намира за
правилен и законосъобразен извода на
административния орган, базиран на чл. 82, ал. 2, чл. 117, ал. 3 и чл. 86 от ЗДДС за наличие на задължение за начисляване на ДДС от задълженото лице –
получател по процесните доставки на услуги.
Константна е
практиката на СЕС, че на правото на ЕС правните субектите не могат да се
позовават с измамна цел или с цел злоупотреба, поради което и СЕС е постановил,
че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се
позовават на нормите на правото на Съюза. Поради това националните
административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на
приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави
позоваване на това право с измамна цел или с цел. Укриването на доставки е
свързано с такава цел.
Съдебната
практика на СЕС е категорична относно обстоятелството, че общностното право
допуска преклузивен срок за упражняването на правото на приспадане на данъчен
кредит. Обратното би противоречалона принципа на правна сигурност. Единственото
ограничение е съответствието на този срок с принципите на равностойност и
ефективност, които следва да се провери от националната юрисдикция. В този
смисъл са т. 1 от диспозитива на Решение от 08.05.2008г. по съединени
дела С-96/07, С-97/07 E. S.: "Член 17, чл. 18, параграфи 2
и 3, както и чл. 21, § 1,
буква б) от Шеста
директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977г. относно
хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху
оборота обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна
основа, изменена с Директива
2000/17/ЕО на Съвета от 30 март 2000 г., които допускат
национална правна уредба, която да предвижда преклузивен срок за упражняване на
правото на приспадане като разглеждания в главните производства, стига да са
спазени принципите на равностойност и ефективност. Принципът на ефективност не
се нарушава само поради факта, че за да пристъпи към събиране на неплатения данък
върху добавената стойност, данъчната администрация разполага със срок, който
надвишава дадения на данъчнозадължените лица за упражняване на правото им на
приспадане."
Приетото от
органите по приходите, издали оспорвания РА и правните им изводи са в съответствие
с доказателствата и с приложимите материално -правни разпоредби на ЗДДС и с практиката
на СЕО. Начисляване на ДДС и упражняване правото на данъчен кредит е резултат
от неизпълнение от страна на дружеството – жалбоподател на задължение за
счетоводно отразяване на доставките на процесните услуги. В случая не е
опроверган извода на приходните органи, че същите са били укрити и за тях не е
имало данни в счетоводството на дружеството, поради което настоящият случай не
попада в хипотезата на чл. 73а от ЗДДС, според която макар лицето да не е изпълнило някои от
формалните изисквания на закона, то има правото на данъчен кредит, понеже
данъкът е изискуем от него като получател и доставката не е била укрита в
счетоводството му.
В случая ЗЛ не е
доказало, че доставките на услуги не са укрити. В производството пред съда от
страна на жалбоподателя не са представени никакви доказателства, които да
опровергаят, посредством проведено пълно насрещно доказване истинността на
съдържащите се в РА фактически констатации. Обратно, органите на приходната
администрация, установиха по безсъмнен начин проявлението на фактите, от който
черпят правомощието си да откажат приспадането на данъчен кредит на
жалбоподателя, като констатациите им са обосновани със събраните в хода на
ревизионното производство доказателства.
Съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства налага да се приеме, че фактическите
констатации на органите на приходната администрация са истинни, а направените
въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. Не са оборени съдържащите се в РА
фактически констатации и потвърждаващото го решение на директор на дирекция ОДОП, а от своя страна тези
фактически констатации са обосновани със събраните доказателства.
С оглед точното
определяне на конкретния размер на данъчната основа за ревизирания период и
съответното изчисление на размера на дължимия данък и следващите се акцесорни
задължения, следва да се приеме, че в тази насока от страна на ревизиращите
органи не са допуснати нарушения на закона.
По изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира
оспорвания
ревизионен акт за издаден в съответствие с приложимите и обсъдени разпоредби на
ЗДДС и ДОПК, а подадената срещу него жалбата за неоснователна.
При посочения
изход на спора на ответника се дължат разноски, които на основание чл. 161, ал.
1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, са в размер на 17414,47 лв. (седемнадест хиляди четиристотин и
четиринадесет лева четиридесет и седем стотинки).
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XIV състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ФЪРСТ
ЕКУИТИ РЕСУРСЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Д.П., ***, ЛНЧ **********, подадена чрез адв. В.М.,
против ревизионен акт № Р-16001622002289-091-001/24.02.2023 г., издаден от Г.П.Й.
на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и С.М.И. на длъжност главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение №
150/26.04.2023 г. на директор на дирекция ОДОП - гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с
който допълнително са установени задължения за ДДС в
размер на 256 909,40 лева и са начислени прилежащи лихви в размер на 62
220,33 лева.
ОСЪЖДА „ФЪРСТ ЕКУИТИ РЕСУРСЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.П., ***,
ЛНЧ ********** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 17414,47
лв. (седемнадесет хиляди четиристотин и четиринадесет лева четиридесет и седем
стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщението за постановяването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: