Решение по дело №575/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Зам.Директор на ТД на НАП-Варна, чрез процесуален представител – гл.ю.к. Р.Г., против Решение № 230/20.02.2024г., постановено по АНД № 20233110202678 по описа за 2023г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 687372/588532/19.01.2023г. на Зам.Директор на ТД на НАП-Варна, с което на В. Д. П., [ЕГН], от гр.Варна, за нарушение по чл.4 ал.1 т.2 от Наредба Н-13/17.12.2019г. на МФ, вр. чл.5 ал.2 от КСО, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 70 лв., на осн. чл.355 ал.1 от КСО.

Касаторът твърди незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон. Оспорва изводите на съда, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че АУАН е съставен и АНП е спряно след щателно издирване на нарушителя, като в тази връзка неправилно съдът е приел и изтекъл срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Поддържа, че датата на извършване на нарушението е ясна от фактите по преписката. Счита, че нарушението е описано пълно и точно, а извършителят е вярно индивидуализиран, като правилно е приложен и материалния закон, доколкото дори и с пенсионни права същият следва да подава декларация по чл.4 ал.1 т.2 б.“а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019г., т.к. здравноосигурителни вноски са задължителни. На изложените основания моли отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. В депозирани по делото писмени бележки, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Ответната страна – В. Д. П. лично и с пълномощника адв.Д.С., в съдебно заседание и в депозиран отговор на касационната жалба, оспорва същата. Развива подробно аргументи, поради които счита възраженията в жалбата за неоснователни, а изводите на съда за допуснати при издаване на НП съществени процесуални нарушения и постановяването при неправилно приложение на материалния закон, за законосъобразни, в т.ч. и за несъставомерност на описаното в акта деяние. На изложените основания моли да се остави в сила въззивното решение.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна. Счита, че решението е постановено при спазване на процесуалните правила и на материалния закон, поради което не са налице основания за неговата отмяна.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените с жалбата касационни основания и правомощията си по чл.218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

От фактическа страна, пред въззивната инстанция е установено, че на 16.12.2020 г. свид. П. И. - орган по приходите в ЦУ на НАП, извършила проверка по данни от информационната система на НАП, при която установила, че В. П., в качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, не е изпълнил задължението си да подаде Декларация образец № 1 за м. октомври 2020 г. в законоустановения срок – до 25.11.2020 г. включително. С оглед тези констатации до лицето била отправена с препоръчана пратка - покана за явяване в седемдневен срок от получаването в ТД НАП Варна за съставяне на АУАН. Пратката била върната като непотърсена, съгласно отбелязване от дата 18.01.2021г. На 05.02.2021г., в отсъствие на П., свид. П. И. издала срещу него АУАН № F588532 за нарушение по чл.4, ал.1, т.2, б. „а“ от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ, вр. чл. 5, ал. 2 КСО, в който отразила, че в качеството на самоосигуряващо се лице по чл. 5, ал. 2 КСО, за м. октомври 2020 г. въззивникът не е изпълнил задължението си по чл. 3, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ да подаде в ТД НАП Варна декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице“ до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а именно – 25.11.2020 г. С Протокол № 99779/18.03.2021г. и Протокол № 100272/06.04.2021г. били удостоверени действия от служители на ТД НАП Варна по безрезултатни посещения на регистриран адрес за кореспонденция на въззивника за връчване на съставения АУАН, поради което и с Протокол № 57975/06.02.2021г., при констатация за неоткриване на въззивника на регистрирания адрес, било постановено спиране на производството по акта. Последният бил предявен на П. на 03.01.2023 г., който в законоустановения срок е навел възражения, че от 03.03.2020г. има отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и поради това не е задължен да подава декларация по Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ. АНО, като възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация, а наведените възражения за неоснователни, както и, че случая не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, издал процесното НП.

Въззивният съд при извършената проверка е установил, че НП е издадено от компетентен орган и в законоустановените срокове, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, както следва:

1.Нарушени са изискванията на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото както в АУАН, така и в НП са отразени само датата на установяване на нарушението /16.12.2020г./, както и тази, представляваща крайният срок аз подаване на декларацията /25.11.2020г./, но не и датата на извършване на нарушението;

2.Нарушено е изискването на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без обаче същия да е редовно уведомен за съставянето му, като връщането на пратката с отбелязване „непотърсен“ не може да се приеме за редовно връчване;

3.Нарушена е и разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, доколкото обективираните в протоколи две посещения на адреса, не представляват „щателно издирване“ на лицето, съобразно изискванията на цитираната разпоредба, респ. да послужи като основание за спиране на АНП;

4.Съдът е приел, че в резултат на последното, НП е издадено при неспазване срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН;

5.Не е налице осъществен състав на посоченото в НП административно нарушение, тъй като наказаното лице В. П. не се явява самоосигуряващо се физическо лице, по смисъла на чл.5 ал.2 от КСО, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, доколкото по делото е установено, че с Разпореждане от 07.04.2020г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТД на НАП гр.Варна, на същия е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а съгласно чл.4, ал.6 от КСО, лицата по ал.3, т.1, т.2, т.4 – т.6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват само по собствено желание.

На изложените основания ВРС е отменил оспореното НП.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването му ВРС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите, и относими към спора доказателства. Подробно е обсъдил доводите на страните.

В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.

Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което препраща към тях, без да е необходимо да ги преповтаря, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК. Допълнително намира за необходимо да посочи следното:

Неоснователно касаторът поддържа, че доколкото датата на нарушението е определяема от останалите посочени в НП дати и изрично посочения в закона срок за подаване на декларация обр.1, то не са нарушение правата на лицето и това не следва да се третира като процесуално нарушение. Отсъствието на изрично посочена дата на извършване на нарушението, предвид формалния, санкционен характер на АНП, винаги съставлява съществено процесуално нарушение. Реквизитите на НП са императивно регламентирани в разпоредбата на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН и отсъствието на който и да е от тях, води до неяснота и непълнота на повдигнатото обвинение.

Правилни са и изводите на ВРС, че АУАН незаконосъобразно е съставен в отсъствие на наказаното лице, тъй като само върнато в цялост известие за пратката, с отбелязване „непотърсена“, не може да обоснове извод, че лицето не е открито на адреса. Обосновани са и мотивите за допуснато нарушение по чл.43 ал.6 от ЗАНН, респ. неправилно спиране на АНП. Съставените два протокола за посещение не обуславят извод за „щателно издирване“, по смисъла на цитираната разпоредба. П. не е бил търсен по никакъв друг начин, при много налични възможности за това, правилно описани от ВРС. Допълнително следва да се посочи, че предвид упражняваната от лицето свободна професия и вписването му в регистъра на Адвокатска колегия – Варна, същият е с известен адрес и телефон. Освен това в подадени от него на 29.01.2020г. /преди съставяне на АУАН и на протоколите за ненамиране на адреса/ декларации до НАП за регистрация като самоосигуряващо се лице за 2006 и 2008г., П. е посочил ел.адрес за контакт, на който видно от представените доказателства е получавал съобщения от НАП на 05.08.2022г. Остава неясно, защо по същия начин не са му изпращани съобщенията във връзка с образуваното АНП, приключило с издаване на оспореното НП, но пък това обуславя отсъствие на извършено щателно издирване на лицето.

Горните нарушения са съществени такива и са достатъчни за да обусловят незаконосъобразност на НП само на това основание. Освен това, съобразени с фактите по делото и със закона са и изводите на въззивния съд за неправилно приложение на материалния закон.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че наведените в жалбата касационни основания за незаконосъобразност на оспореното решение не са налице. Решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, искането на ответника по касацията за присъждане на съдебно-деловодни разноски - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, следва да се уважи на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143 ал.1 от АПК, в претендирания размер от 500 лв., за които разноски са представени доказателства за реалното им плащане в брой. Възражението на ответника за прекомерност, се преценява като неоснователно. На първо място същото е бланкетно и немотивирано. А на второ, посочената сума се преценява от съда като адекватна на предмета на спора и извършените от пълномощника процесуални действия, изразяващи се в изготвяне и депозиране на отговор на касационната жалба, както и на упражнено процесуално представителство в съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 230/20.02.2024г., постановено по АНД № 20233110202678 по описа за 2023г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 687372/588532/19.01.2023г. на Зам.Директор на ТД на НАП-Варна, с което на В. Д. П., [ЕГН], от гр.Варна, за нарушение по чл.4 ал.1 т.2 от Наредба Н-13/17.12.2019г. на МФ, вр. чл.5 ал.2 от КСО, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 70 лв., на осн. чл.355 ал.1 от КСО.

ОСЪЖДА НАП, да заплати на В. Д. П., [ЕГН], от гр.Варна, съдебно-деловодни разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.