Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Пирдоп, 20.04.2018 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Районен съд-Пирдоп (РСПп),
I-ви състав, в публичното заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
При участието на
съдебния секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 518
по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба
вх.№797/21.07.2017 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Васил Левски“ №
114, ет. Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов, чрез процесуален
представител: юр.к. В.Й.Й., ЕГН **********, със съдебен адрес за получаване на
книжа: гр.София, бул. „Васил Левски“ № 114, ет.
Мецанин, срещу С.Н.Р. с
ЕГН **********,***. Ищецът твърди в
исковата молба, че са подали заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед
за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил в законоустановения срок.
Основанието, на което искат да бъде издадена заповед за изпълнение е подписан
Договор за паричен заем № 5287844 от 06 юли 2016 г. между „Вива Кредит"
ООД като Заемодател и С.Н.Р. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите
на от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Договарянето между страните било осъществено чрез средства за комуникация от
разстояние /електронна поща, уеб-сайт/, като договора за заем бил сключен във
формата на електронен документ и отношението било реализирано при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и
договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и
Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема
били описани в Общите условия приложими към договора за предоставяне на
финансова услуга от разстояние. Подписвайки договора за
заем Заемателят удостоверява, че бил запознат предварително от Заемодателя с
Преддоговорна информация, предоставена под формата на Стандартен Европейски
формуляр и Общи условия, приложими към договор за паричен заем, който имал за
предмет предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ищецът твърди в
исковата молба, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се бил
задължил да предостави на ответника паричен заем в размер на 1277.89 лв., който
се усвоявал по начин, посочен в процесния договора Заемателят се бил задължил
да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. С.Н.Р. била
усвоила сума в общ размер на 500 лв., като дължимата към настоящия момент
главница била в рамер на 500 лв. Ищецът твърди в исковата молба, че
основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават бил
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 29 март
2016 г. между „Вива Кредит” ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането било
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Ищецът твърди в исковата
молба, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения сключен
Договор за паричен заем № 5287844 от 06 юли 2016 г. между страните, ответникът
дължал договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай
начислената договорна лихва била в размер на 87.61 лв., за периода от 05
септември 2016 г. - първа неплатена погасителна вноска до 02 април 2017 г. -
датата на настъпване на падежа на договора. Ищецът твърди в исковата молба, че
ответникът се бил задължил да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с
дължимата договорна лихва, съгласно условията на сключения договор, като
заплати общо сума в размер на 587.61 лв. на 9 погасителни вноски. Ищецът твърди
в исковата молба, че ответника се бил задължил в 3-дневен срок от усвояване на
сумата по този договор да предостави на Кредитора едно от обезпеченията,
посочени изчерпателно в договора, като се бил съгласил, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка в
размер на 472.5 лв., която била дължима на падежната дата на всяка от
погасителните вноски. Така, погасителната вноска, която било следвало да
заплаща ответника била в размер на 117.79 лева. Ищецът твърди в исковата молба,
че претентидараната неустойка представлявала такава за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка
за забава и се начислявала 3 дни от датата на сключения между страните договор
при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Следователно
неустойката за неизпълнение се начислявала еднократно в момента на допускане на
неизпълнението и за същата не бил налице период за начисляването й. Ищецът
твърди в исковата молба, че дължимата към датата на подаване на заявлението
неустойка за неизпълнение на задължение била в размер на 472.5 лв. Ищецът
твърди в исковата молба, че разпоредбите на договора предвиждали, че
кредитополучателят се бил запознал с Тарифа на Вива кредит ООД, в която било
посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължал на
Кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на
телефонии разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за
събиране на просроено вземане, както и разходи за събиране на просрочените
вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането. Твърди, че в настоящия случай С.Н.Р.
дължала разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в
размер на 215 лв. Ищецът твърди в исковата молба, че по договора за паричен
заем, ответникът е извършвал плащания в общ размер на 30 лв. Ищецът твърди в
исковата молба, че ответника е трябвало да изплати целия заем на 02 април 2017
г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата
искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна
изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява
задълженията си, поради което ответникът дължал и обезщетение за забава върху
непогасената главница, в размер на 2.78 лв. от 02 април 2017 г. - дата на
последна погасителна вноска до датата на подаване на заявлението - 26 април
2017 г. Ищецът твърди в исковата молба, че С.Н.Р. дължала и законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми, както и съдебни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер 350
лв., от които - 50 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за
завеждане на дело и 300 лв. по чл. 25 от НЗПП. Отправя искане уведоммлението за
цесията да бъда връчено на ответника заедно с преписа на искавата молба заедно
с приложенията, за което, след получаването им от ответника, същия релевира
възражение, че уведомлението е изготвено за нуждите на настоящото производство.
Ищецът моли съда, на основание чл. 422 ГПК,
да постанови решение, с което да установи, че ответникът по делото му дължи
сумите в размер на 1277.89 лв., от които главница: 500 лв., договорна лихва:
87.61 лв. за периода от датата на първа вноска 05.08.2016 г. до 02.04.2017 г. -
датата на последната вноска, неустойка за неизпълнение на задължение: 472.50
лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране: 215 лв., законна лихва за забава
върху непогасената главница в размер на 2.78 лв., за периода от датата на
последната погасителна вноска на паричния заем, а именно 02.04.2017 г. до
26.04.2017 г. , ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и
съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание
чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13
т.2 от НБПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл.
25 от НБПП.
Ответникът С.Н.Р. в срока по реда на чл.
131 от ГПК не е дала писмен отговор, не е представила писмени доказателства и
не е направила доказателствени искания.
В постъпила на 12.12.2017 г. молба-становище от адв.В.В.Т., вписан в
САК, пълномощник на ответника С.Н.Р. във връзка с искова молба, подадена от
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, и проекта за
доклад по делото, инкорпориран в Определение от 1.11.2017г. по гр.д. 518/2017г.
на PC -Пирдоп, е изразено следното становище: Относно проекта за доклад по
делото, инкорпориран в Определение от 1.11.2017г. по гр.д. 518/2017г. на PC -
Пирдоп, с настоящата моли съда да измени доклада си в частта, с която приема,
че „ответникьт не се е възползвал от правото си да подаде писмен отговор”.
Считат, че с подаденото в заповедното производство по ч.гр.д. 306/2017г. по
описа на 2 с-в на PC Пирдоп, от името на С.Р., възражение по чл. 414 ГПК,
съгласно т. 11а. от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, има характер на писмен отговор, т.е. в същото се съдържат
имплицитно всички оспорвания и правопогасяващи и правоунищожаващи възражения,
които следва да бъдат наведени с писмения отговор. Производството по иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се разгледат
обоснованите във възражението на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания за
вземането на кредитора, дори ответникьт да не е подал отговор на исковата молба
или да не е направил подобни възражения в срока за отговор /арг. от т. 11а
Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК/. В тази връзка,
считат, че с подадeното възражение по чл. 414 ГПК от С.Р. изцяло е оспорила
вземането, заявено от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, и е
упражнила правото си да депозира писмен отговор по чл. 131 ГПК. Настоящият съдебен състав е взел предвид
становището на процесуалния представител
на ответницата с оглед направеното от нея възражение, което е бланкетно и в
него не са изчерпателно отразени направените от адв.Т. оспорвания и
доказателствени искания, като изменя определението
си от 11.11.2017г., като изречението „ответникьт не се е възползвал от правото
си да подаде писмен отговор”, следва да се чете „ответникьт е подал възражение
в срока по чл.414, ал.2 ГПК (редакция до бр.86 на ДВ за 2017 г.), като в
дадения срок по чл.131 ГПК не се е
възползвал от правото си да подаде писмен отговор по предявения иск с правно
основание чл.422 ГПК от ищеца”.
Пълномощникът на ответника, счита, че подадената искова молба е допустима, но
неоснователна и оспорва претенциите изцяло по основание и размер. На първо
място, оспорва доверителката му да е подписвала какъвто и да е договор за
предоставяне на паричен заем с ищеца „Вива Кредит” ООД. Твърди, че доверителката му
никога не е била в договорни отношения с „Вива Кредит”
ООД. Оспорва, че доверителката му се
била регистрирала в сайта на „Вива Кредит” ООД, както и че била приемала общите
му условия, че била получавала на имейла си преддоговорната информация и парола
за достьп до личен акаунт, както и да е натискала бутона „Приемай”, чрез който се завършвал сложния фактически състав по
сключването на договора за кредит от разстояние. Твърди, че доверителката му
никога не била получавала електронни или хартиени съобщения от „Вива
Кредит" ООД, представляващи предложение за сключване на договор за
потребителски кредит и същата никога не му е изпращала такива, които да
представляват намерение или приемане за сключване на договор за кредит. Твърди,
че в тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 14 ЗЗД, договорът се
смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя. Ето защо
дори да се приеме, че доверителката му била възприела предложението, направено
на в уеб адрес на „Вива Кредит” ООД, то нямало никакви
доказателства за това, че го е приела. Също така не било установено по никакъв
начин, че предложението било включвало общи условия, а съгласно чл. 16 ЗЗД
„когато предложението включва общи условия, приемането е действително. ако
съдържа писмено потвърждение на общите условия.”.
В тази връзка оспорва, че е извършвано такова потвърждение. В подкрепа на
горното Решение от 11.10.2012 г., по гр.д.№ 859/2012 г., по описа на PC - гр.
Асеновград. На следващо място, както и самия ищец бил изложил в исковата си
молба, съгласно общите условия на „Вива Кредит”
ООД, за отпускане на заем на потребителя било необходимо, същия да разпише
електронно или лично на място в офис на дружесвото, както общите условия, така
и самия договор. Такова подписване никога не било правено от доверителката му.
В тази връзка оспорва представените като доказателство по делото Договор за
паричен заем „Вивакредит План 14 и 30” с №
5287844 от 6.7.2016г. и Тарифа на „Вива Кредит”
ООД, относима към Договори за паричен заем „VIVA Express”. Оспорват
доверителката му да е подписвала Договор за паричен заем „Вивакредит План 14 и
30” с № 5287844 от 6.7.2016г. и Общите условия
за предоставяне на кредит от разстояние към него. Оспорва доверителката му да е
приела и да се е съгласила с условията на Тарифа на „Вива Кредит” ООД. относима към Договори за паричен заем „VIVA Express”. Поради
което моли съда да задължи ищеца да представи в оригинал, на основание чл. 190 ГПК: Договор за паричен заем „Вивакредит План 14 и 30” с № 5287844 от 6.7.2016г.; Общите условия за
предоставяне на кредит от разстояние към Договор за паричен заем с № 5287844 от
6.7.2016г., като в случай, че не представят в оригинал горепосочените
документи, моли да се приеме, че са
налице последиците на чл. 161 ГПК. Твърди, че в чл. 18 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, са посочени подлежащите
на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването
на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието
му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага
Закона за електронния документ и електронния подпис /3ЕДЕП/. Съгласно чл. 3 от
него „електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано”.
Законодателят е приравнил електронния на писмения документ. В тази връзка,
оспорва представените на хартиен носител процесен договор, като счита, че той
не е годно доказателствено средство по смисъла на чл. 183 и чл. 184 ГПК. В
същността си на електронен документ, същия не е възпроизведен на хартиен
носител като препис, който да е заверен от доверителката му. Представеният препис
от договор не е заверен от доверителката му, т.е. тя не е подписвала същия. В
подкрепа на горното прилага Решение от 12.12.2014 г., постановено по гр.д.№
2702/2014 г., по описи на PC - гр. Велико Търново; Решение № 92/11.03.2014 г.,
постановено по гр.д.№ 2510/2013 г., по описа на РС-гр. Габрово. При условието
на евентуалност, дори съдът да приеме, че доверителката му е в договорни
отношения с ищеца /каквито не са налице/, то оспорва, че С.Р. реално е получила
от „Вива Кредит” ООД сумата от 500,00 лв. на основание договор за потребителски
заем. Оспорва, че С.Р. е получила от „Вива Кредит” ООД
сумата от 500 лв., на основание изпълнение на задължение по чл. 2, ал. 1, т.
10, и ал. 2 от Договор за кредит с „Вива кредит План 14 и 30” № 5287844 от 06.07.2016г. Твърди,
че тъй като процесният договор е вид договор за заем, ищецът следва да докаже и
реалното получаване на сумата от потребителя. С оглед представените към
исковата молба доказателства считат, че ищецът не е ангажирал доказателства за
безспорното установяване на този факт. В тази връзка сочи и съдебната практика
по сходни случаи - Решение от 12.12.2014 г. гр. дело № 2702 по описа за 2014
г., на PC - Велико Търново, и Решение от 26.10.2017г., постановено по гр.д.
4665/2017г. на PC Русе, IХ-ти състав. Сочи, че съгласно Решение с от 12.12.2014
г. гр. дело № 2702 по описа за 2014 г., на PC - Велико Търново: „Доколкото
последният договор е вид договор за заем ищецът следва да докаже и реалното
получаване на сумата от потребителя.” По делото не са ангажирани доказателства
за сигурното установяване на този факт. Представената справка за извьршено
плащане от 12.08.2013г. доказва единствено, че сумата от 500 лв. е преведена по
сметка на каса на „ИзиПей", но не установява същата реално да е изплатена
на ответницата. Липсва подпис на последната върху тази справка или върху друг
документ, който да удостовери този неизгоден за нея факт. Отделно от това
приобщения по делото писмен договор не е подписан от ответницата, което с оглед
на размера на кредита - 500 лв. е в пряко нарушение на процедурата по
сключването му, съгласно представените от ищеца ОУ. Съгласно Решение от
26.10.2017г., постановено по гр.д. 4665/2017г. на PC Русе, IX-ти състав: „По
делото не беше доказано страните да са договорили, че ще признават стойността
на обикновения електронен подпис и на усъвършенствания електронен подпис на
саморъчен в отношенията помежду си. Следва да се отбележи, че е недопустимо да
се установява, че страните са уговорили в отношенията си да приравнят обикновен
електронен подпис на саморъчен подпис, като за доказателство на този факт
използват документ, подписан с обикновен електронен подпис. По изложените
съображения съдът приема, че представеният договор не е подписанот ищцата и по
делото не са събрани други доказателства, които да доказват нейно изявление по
този договор. Твърди, че представеният договор отговаря на изискването за
писмена форма, но не се установява той да е подписан от ответницата. Липсват и други доказателства за
изявена воля от ответницата да се задължи по този договор. Твърди, че не се
доказало предаването на парична сума, като за последния факт е представен
неподписан електронен документ, който след оспорването от страна на ответника
няма доказателствена стойност. На второ място: Оспорва, че доверителят му е бил
уведомен за сключения договор за цесия между „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД и „Вива Кредит" ООД. Твърди, че
доверителят му никога не е бил уведомяван за сключения договор за цесия. В тази
връзка, оспорва приложеното към исковата молба Уведомление за цесия. Няма
доказателства по делото, че е направен опит да и е връчено уведомление за цесия
на доверителката му и ответник по делото преди иницииране на ч.гр.д. 306/2017г.
по описа на 2 с-в на PC Пирдоп. Твърди, че липсва достоверна дата на
представеното от ищеца уведомление за цесия, считат, че същото е изготвено
единствено и само за нуждите на настоящото производство. Твърди, че освен това,
представеното по делото уведомление за цесия представлява частен свидетелстващ
документ и не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно данните,
за които тези документи свидетелстват, ако с тях издателят им удостоверява
изгодни за себе си факти. Тези документи представляват извънсъдебно писмено твърдение
на заинтересованата страна. В този смисъл е и константната и задължителна
практика на ВКС: Решение № 249 от 12.11.2012 г., по гр.д. № 270/2012г. на ВКС;
Решение № 139 от 25.01.2012 г. по т.д. №678/2010 г.; Решение № 17/03.02.2012
г., по гр. № 339/2011 г. на ВКС. Оспорва, че представеното уведомление за цесия
да е изпращано и получено от доверителката му преди подаване на заявление за
издавне на заповед за изпълнение по ч.гр.д. 306/2017г. по описа на 2 с-в на PC
- Пирдоп, чието продължение е настоящото исково производство. Съгласно чл. 99
ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от датата на
уведомлението до него, извършено от предишния кредитор -от цедента; че правно
релевантно за действието на цесията спрямо длъжника е единствено съобщаването
и, извършено от цедента. Уведомението за цесия, с което ищецът се опитва да
докаже уведомяването на доверителя му, е подписано единствено от страна, която
се ползва от въпросното уведомление. Подпис на доверителя му няма. Освен това,
ищецът не е представил никакви доказателства, че въпросното уведомление е
получено от доверителя му. С оглед чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да
докаже факта на извършеното уведомяване на длъжника. В случая това
обстоятелство е недоказано, доколкото с настоящия отговор оспорват
достоверността на датата на уведомлението за цесия. Твърди, че представеното с
исковата молба уведомление за цесия е създадено за нуждите на настоящото
производство. Поради което,
считат, че не е извършено
надлежно уведомяване нито от „Вива Кредит” ООД, в качеството си на цедент за
прехвърленото вземане към „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД,
нито от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, в качеството си на
цесионер. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде
извършено именно от стария кредитор (цедента). Единствено това уведомяване
създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението
до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението,
извършено от цесионера /новия кредитор/, дори и последният да бъде упълномощен
за информирането на длъжника. В този смисъл е и задължителната съдебна практика
- Тълкувателно решение № 1 от 11.11.1954 г. на ОСГК на Върховен сьд; Решение №
123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II пи д., ТК; Решение М 150
от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. М 147/2008 г., I г. о., ГК. Пълномощникът на
ответника, твърди, че настоящият случай се отнася за връчване на уведомление за
цесия, приложено към искова молба за предявен положителен установителен иск, с
цел - установяване дължимост на суми по Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 306/2017г. на РС-Пирдоп, 2-ри с-в. В
случая исковото производство е продължение на заповедното, което е инициирано
на датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, като към тази дата
доверителят му не е бил уведомен надлежно за извършената цесия на вземането,
предмет на спора. На база изложеното, счита предявеният срещу доверителката му
иск за неоснователен, тъй като доверителят му никога не е бил уведомяван от
финансовата институция за извършената цесия, то Договорът за цесия няма
действие спрямо него. Въз основа гореизложеното, моли съда да отхвърли изцяло
предявения иск, като неоснователен и недоказан, претендира и съдебно -
деловодни разноски за настоящото исково производство, за което представя списък
на разноските по чл. 80 ГПК. Ако съдът приеме, че е налице основание да се
присъдят в полза на ищеца претендираните от него съдебно-деловодни разноски, с
настоящия писмен отговор, правят възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Районен съд-Пирдоп,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото са представени и приети
копие на Договор за паричен заем № 5287844 от 06 юли
2016 г.,с което твърдим възникването на правоотношението и неговите условия и
Тарифа на „Вива кредит” ООД; Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. на основание чл. 99
от ЗЗД между „Вива Кредит” ООД, и „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД и
Приложение към него, с което доказваме, че процесния договор е предмет на
цесията; Уведомление за цесията; Удостоверение за актуално състояние на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД -
извлечение от TP; Пълномощно от страна на „Вива Кредит” ООД, с което упълномощава „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД да уведоми
длъжниците за прехвърляне на вземанията; Общи условия приложими към Договори за предоставяне на
финансова услуга от разстояние “Mmoney” на „Вива Кредит“ ООД, приложено
е ч.гр.д.№ 306/2017 г. по описа на РСПп, по което е издадена Заповед №424/05.05.2017
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК,
предмет на настоящото производство, от което се установява, че иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, е предявен срещу ответника С.Н.Р. с ЕГН **********, в установения едномесечен срок
от подаденото от ответника възражение.
От приетата по делото ССчЕ и изслушано по
нея вещо лице в с.з. се установява, че при направено
посещение в Райфайзен Банк и извършена проверка експертизата установи, че е
извършен банков превод в лева В1607061609431950PBISERA. Детайли на плащането:
Отпуснат кредит КИД5287844 Бенефициент: С.Н.Р. с ЕГН ********** IB AN
G09CECB979010G4959900. Банката на бенефициента: CENTRAL COOPERATIVE BANC PLC
BIC. ***.00 лева, като размерът на преведената сума на С.Н.Р. с ЕГН **********,
по Договор за паричен заем №5287844 е 500.00 лева на 06.07.2016 година. Банкова
сметка: ***, като вида на
предоставения заем - потребителски заем. В.л. установява, че сумата е постъпила в банковата
сметка на С.Н.Р. в банката и кредитната сума е усвоена, като не се установява,
че същата е възстановена на ищеца кредитор. Настоящият състав кредитира така даденото заключение
на в.л. като обективно, безпристрастно и пълно.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да установи, че спорното
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той
е кредитор, а ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането,
като ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. Основателността на иск
по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК се обуславя от наличието на следните
предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, настъпила
изискуемост на задължението и релевирано
неизпълнение от страна на задълженото лице, като договорената сума е преведан по сметка на ответника и е е
използвана от същата. От събраните по делото доказателства се установи
задължението на ответника по облигационното му отношение с ищеца-цесионер, като
не се доказа изпълнението на същия от длъжника. Съобразно представените и
ценени доказателства, настоящия съдебен състав не установи нелоялни и
заблуждаващи търговски практики от страна на ищеца спрямо ответника. По
отношение на релевираното възражение от страна на процесуалния представител на
ответника относно ненадлежното уведомяване на ответника за извършената цесия,
настоящия съдебен състав намира, че възражението не е основателно. Съобразно правилото на чл.99, ал.3,вр. ал.4 ЗЗД, прехвърлянето има действие
спрямо длъжника от деня, в който то е било съобщено
на последния от предишния кредитор. По делото не са
представени безспорни доказателства, обективиращи
изявление на цедента по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, надлежно доведено до знанието на длъжника-ответник. Депозирането на искова молба от цесионера обаче, придружена с
документи, обективиращи цесията, следва да се
счита за съдебна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника/така
А.К,Облигационно право-кн.2, „Съобщаване на
цесията“/.Акцентирането в закона на изискването съобщението за прехвърляне на вземането да бъде извършено
именно от цедента не означава, че валидно е само
извършеното лично от цедента съобщаване. Налице е валидно
съобщаване, както когато то е направено лично от цедента, така и когато е направено от трето, упълномощено от
цедента лице, като няма
пречка това лице да е и цесионерът. Ще е налице
валидно съобщаване и в случая, огато то е извършено от
цесионера, действащ по пълномощие на цедента, тъй като не се касае за лично, непрехвърлимо
действие, което може да бъде извършено само и единствено от
стария кредитор. Не може да се игнорира института на упълномощаването
като способ и начин да се постигне в крайна сметка целта, преследвана от цесията, а именно да се обвърже
валидно длъжника към новия кредитор чрез съобщаването на прехвърленото вземане. Затова следва да се приеме, че съобщение, извършено от цесионера, като пълномощник на
цедента, е правно валидно, действително и
поражда правните си последици. Няма пречка,в хипотезата
когато цесионера действа като пълномощник на цедента, уведомяването да
се извърши и с подаването на исковата молба. В настоящия случай, упълномощаването на ищеца като цесионер да извърши вместо цедента
съобщаване за прехвърляне на вземането, е учредено с
представеното към исковата молба по гр.д.№ 518/2017г. по описа на РСПп и прието като доказателство по делото/
стр.24/. Именно с оглед на това упълномощаване, ищеца е изпратил до
ответника приложеното към исковата молба/стр.6/ уведомление за
цедиране на вземането. Въпреки,че това уведомление
не е надлежно връчено на ответника, тъй като не е подписано от
него, следва да се приеме, че ответникът е
валидно уведомен с получаването на препис от исковата молба, към която е приложен и договора
за цесия и пълномощното,по силата на което цесионерът е изрично упълномощен да
извърши сам от името на цедента уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането. Доколкото към исковата молба са приложени всички
документи, касаещи цедиране на вземането,от които е видно,че цедента
„Вива кредит”ООД е упълномощила цесионера-ищеца
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД и е потвърдила настъпилото
прехвърляне на вземането,
насотящия съдебен състав намира, че уведомяването на длъжника е
настъпило в хода на процеса, което, съгласно
чл.235,ал.3 от ГПК, следва да бъде съобразено от съда. Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда
факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално право./В този смисъл Решение №
3/16.04.2014г.на ВКС по т.д.№ 1711/2013г./. Дори и да се приеме,че
релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника,извършено от цедента,но не и съобщението,извършено от цесионера, в какъвто смисъл е Решение № 123/24.06.2009г.на ВКС по т.д.№
12/2009г.,II т.о.,ТК, на което се позовава ответника
в становището си по искавата молба, то отново липсва
опора за извод, че в настоящия случай не е налице валидно
уведомяване. Това е така, защото към
исковата молба по гр.д.№ 518/2017г.по описа на РСПп е приложено
както уведомление от цесионера до цедента, така и такова, изходящо до ответника, с което последният се уведомява за извършеното прехвърляне на вземането. Макар и изходящото уведомление да не е подписано от ответника, то това уведомление също е получено от ответника като приложение към
исковата молба в хода на производството по делото, а посоченото от ответника Решение №
123/24.06.2009г.на ВКС по т.д.№ 12/2009г.,II т.о.,ТК,не игнорира този факт. Напротив, съгласно цитираното решение, не може да бъде споделено становището, че не следва да
бъде съобразен настъпилият в хода на процеса факт на получаване на отправеното от цедента до длъжника уведомление за
цесията. Доколкото законът не поставя специални изисквания
за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаване на
същото в рамките на съдебното производство не може да се игнорира, а следва да се съобрази с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК, т.е. с получаване в хода на процеса на уведомление
ответникът се счита за редовно уведомен за извършеното прехвърляне на
вземането. Не на последно място следва да се отбележи, че длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението, каквато твърдение не е
направено в настоящото производство и съответно не са ангажирани доказателства
в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не
може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване /Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение №
987/18.07.2011г.по гр.д.№ 867/2011г.на ВКС/. С оглед на изложеното, настоящия
съдебен състав намира, че ответника С.Н.Р. с ЕГН ********** дължи на ищеца „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, сумите в размер на 1277.89 лв., от които главница: 500
лв., договорна лихва: 87.61 лв. за периода от датата на първа вноска 05.08.2016
г. до 02.04.2017 г. - датата на последната вноска, неустойка за неизпълнение на
задължение: 472.50 лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране: 215 лв.,
законна лихва за забава върху непогасената главница в размер на 2.78 лв., за
периода от датата на последната погасителна вноска на паричния заем, а именно
02.04.2017 г. до 26.04.2017 г. , ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението-03.05.2017 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебни разноски
и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НБПП за
подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НБПП.
Относно разноските:
Отговорността за съдебни разноски
е невиновна и обективна, в който смисъл е и трайната практика на ВС, изразена в
ТР 119/1956 г. на ОСГК, настоящия съдебен състав приема, че не е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да са кумулативно налице двете
предпоставки: ответника С.Н.Р. с ЕГН ********** да не е дал повод за завеждане на иска и да признае иска.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направеното
искане за присъждане на направените съдебни разноски от процесуалния
представител на ищеца „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, съобразно приложените
доказателства по делото, а именно приложен списък на същите по чл.80 ГПК, следва да бъдe уважено, като на ищеца се
присъдят и разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.дело № 306/2017 г. по описа на РСПп, предвид
разрешението в т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, като ответника
С.Н.Р. с ЕГН ********** следва да заплати на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК
*********, общо разноски в размер на 825,56 лева.
По изложените съображения, Районен
съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на ответника С.Н.Р. с ЕГН **********, че дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, сумите в размер на
1277.89 лв., от които главница: 500 лв., договорна лихва: 87.61 лв. за периода
от датата на първа вноска 05.08.2016 г. до 02.04.2017 г. - датата на последната
вноска, неустойка за неизпълнение на задължение: 472.50 лв., разходи и такси за
извънсъдебно събиране: 215 лв., законна лихва за забава върху непогасената
главница в размер на 2.78 лв., за периода от датата на последната погасителна
вноска на паричния заем, а именно 02.04.2017 г. до 26.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №306/2017г.
по описа на Районен съд-Пирдоп - 03.05.2017 г., до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА С.Н.Р.
с ЕГН ********** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, ЕИК *********, общо разноски в
размер на 825,56 лева, от които 700,00 лв. - разноски по настоящото
производство и 125,56 лв. - разноски по ч.гр.д.№306/2017 г. по описа на РСПп.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: