Р Е Ш Е Н И Е№
3090
гр. Бургас,
18.11.2019год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, с
Председател:
Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 3524 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск по чл.2, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, предя-вен от Г.К. *** против Прокуратурата
на Република Б, за заплащане на сумата от 4 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в непрекъснат
стрес, страх, напрежение, срам, притеснение, безсъние и засегнати пред
обществото добро име, чест и достойнство, в резултат на незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл.311, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, по което е
бил оправдан с присъда № 100/10.06.2015г. по НОХД № 5608/2014г. на РС Бургас,
потвърдена с решение № 227/18.11.2015г. по ВНОХД № 879/2015г. на ОС Бургас, ведно
със законната лихва и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва претенциите и моли Съда да ги отхвърли, евентуално – да на-мали обезщетението за
неимуществените вреди.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производ-ство доказателства, намира за установено следното:
На 26.06.2012г. ищецът е бил разпитан – в качеството му
на свидетел, по сл. дело № 126/2011г. на ОСлО – ОП Бургас, ДП № 4323/2011г. и
вх.№13867/2009г. на РП Бур-гас, като е бил взет и сравнителен образец от
почерка му, видно от представените по де-лото копия от протоколи.
С постановление на следовател от 07.07.2014г. той е бил
привлечен като обвиняем по горното сл. дело – за престъпление по чл.311, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
С обвинителен акт прокурор от РП Бургас е повдигнал и
поддържал това обвине-ние срещу ищеца по НОХД № 5608/2014г.
на РС Бургас.
С Присъда № 100 от 10.06.2015г., постановена по него, съдът е намерил ищеца
за невинен и го е оправдал.
По протест на РП Бургас е било образувано ВНОХД № 879/2015г. на ОС Бургас,
а с Решение № 227 от 18.11.2015г. присъдата е била потвърдена.
Не се спори между страните, че К. е заемал длъжност ”старши полицай” в гру-па
”Престъпления по пътищата” към отдел ”Противодействие на престъпността” в ОД
”Полиция” – Бургас при НС ”Полиция” – МВР, считано от 01.11.2007г., което
обстоя-телство е отразено и в Присъдата, до 21.07.2014г., когато е напуснал
службата си – така в трудовата книжка.
От показанията на свидетеля В. И. – също подсъдим и оправдан по гор-ното
дело, се установява, че вследствие на воденото срещу него наказателно производ-ство
К. се е притеснявал за работата си, тъй като от една страна колегите му са за-почнали
да го отбягват, като престъпник, а от друга – той се е страхувал, че може да бъ-де
осъден и дисциплинарно уволнен. Предвид това е напуснал сам службата си. Проме-нил
се е бил и в личен план – затворил се е в себе си и не е искал да излиза,
защото гр. Айтос е малко населено място и ”всичко се знае”, т. е. изпитвал е
срам.
В същия смисъл са и показанията на свидетелката Ж. К, майка на ище-ца.
Установява се от тях също така, че по това време К. се е чувствал много зле.
Бил е нервен, не се е хранил и не е можел да спи. Не е говорил много за тези
проблеми с ро-дителите си, за да не ги тревожи, но е споделял често с неговата
сестра, която е психо-лог и му е помагала. Свидетелката сочи още и че случаят е
добил гласност в общество-то, а по адрес на сина й са се разпространявали клюки
и неистини. Последното, както и неприятностите в службата, включително и
страхът от дисциплинарно уволнение, са го мотивирали да напусне сам след 18
години стаж в органите на МВР. Впоследствие дъл-го време е останал без работа,
а намирането на нова от него е било силно затруднено.
Предвид горното, настоящият съдебен състав счита, че са налице основания за
ан-гажиране отговорността на Държавата в лицето на ответника, тъй като е налице
хипоте-зата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ. Съгласно същата, Държавата
отговаря за вредите, причинени на гражданите от прокуратурата при обвинение
в извършване на престъпле-ние, ако лицето бъде оправдано.
Претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконни обвинения по чл.311, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, повдигнати и поддържани от Прокуратурата на РБ спрямо
ищеца, по които той е бил признат за неви-нен и оправдан от съда се явява доказана по основание.
Налице са претърпени от ищеца неимуществени вреди – стрес, страх,
напрежение, срам, притеснение, безсъние, засегнати пред обществото добро име,
чест и достойнство и други негативни преживявания; налице са незаконосъобразни
действия от страна на следователи и прокурори – повдигане и поддържане на
незаконно обвинение за извър-шване на престъпление срещу К.; налице е
най-накрая и причинна връзка между то-ва тяхно поведение и причинения противоправен
резултат.
Т. е. исковата претенция е основателна, поради което
следва да се определи и раз-мер на дължимата обезвреда.
При тази преценка следва да се съобрази изискването на
чл.52 от ЗЗД, според кое-то размерът на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи от Съда по справедливост /т.11 от ТР №3/2004г./.
Тук следва да се посочи, че нормата на чл.52 от ЗЗД има
предвид не абстрактни критерии за обезвреда, а приложението й е свързано с
преценка на установени конкрет-ни факти, осъществили се в обективната действителност.
Следва да се има предвид, че вредите в случая са винаги индивидуално определими
и търсеното обезщетение следва да се оразмери съобразно степента на засягане на
психическата сфера на увредения.
От коментираните по-горе показания на разпитаните по делото
свидетели се кон-статира едно действително засягане на психическата сфера на
ищеца. К. е бил при-нуден над една години да установява, че не е извършил
вмененото му във вина престъп-ление, а само две седмици след повдигане на
обвинението, поради създалото се напре-жение в службата и страхът от
дисциплинарно уволнение при евентуално осъждане, съ-щият я е напуснал.
Причинени са му били за продължителен период от време притесне-ния и грижи, във
връзка с предприетите от длъжностни лица на ответния държавен ор-ган незаконосъобразни
действия. Изживял е негативни емоции и душевни страдания.
С оглед изложеното, и на база установения комплекс вреди,
настоящият състав на РС Бургас приема, че на овъзмездяване подлежат причинените
на ищеца неимуществе-ни вреди от повдигането на незаконно обвинение срещу него,
а впоследствие, след пре-даването му на съд, и поддържането му пред две
инстанции, като наказателното произ-водство му е причинило емоционални
увреждания и дискомфорт, установени по катего-ричен начин от гласните
доказателства.
Ето защо, дължимото обезщетение следва да се съобрази
именно с тази констати-рана конкретна степен на засягане на психическата сфера
на ищеца, като най-справед-ливо в настоящия случай, според Съда, би било то да
бъде в размер на 2 000 лв. Именно с присъждането на тази сума най-точно и
съответно ще бъдат овъзмездени претърпени-те от Г.К. психически увреждания, в
резултат на воденото срещу него наказа-телно производство. Този размер
съответства и на конкретната преценка, направена от Съда на база установените
по делото факти, включително и на обстоятелството, попа-дащо в хипотезата на
чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, а именно – че той реално е съдействал да бъде заменено в
АУАН лице, извършило административно нарушение с друго – с оглед избягване на
санкция /така в показанията му, дадени като свидетел по сл. дело на 26. 06.2012г.,
ценени като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт/ – дея-нието
по повдигнатото несъставомерно и недоказано обвинение, което обаче несъм-нено
не е правомерно и резонно е прието с неодобрение, както от неговите колеги, та-ка
и от обществото, като е съобразен и с обществения критерий за
справедливост.
До пълния предявен размер от 4 000 лв. претенцията – като
неоснователна, следва да се отхвърли.
Върху присъдената сума се дължи и законната лихва,
считано от датата на поста-новяване на Решението по ВНОХД
№ 879/2015г. на ОС Бургас, а именно – 18.11.2015г., до окончателното й
изплащане, съгласно т.4 на
ТР № 3/2004г. ОСГК на ВКС и при лип-сата на съответно възражение от ответника за
изтекла частично погасителна давност.
По съразмерност, ответникът следва да заплати на ищеца разноски за ДТ в
размер на 5 лв., както и 250 лв. – платено адвокатско възнагражение, като
възражението за пре-комерност по чл.78, ал.5 от ГПК – с оглед цената на иска,
фактическата и правна слож-ност на делото и извършените от пълномощника
процесуални действия, е неосновател-но.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.С, бул.” № , да заплати на Г.К.К., с ЕГН: **********,***,
сумата 2 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неиму-ществени вреди, изразяващи се преживян душевен дискомфорт и страдания, в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.311,
ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, по което е бил оправдан с Присъда № 100/10.06.2015г.
по НОХД № 5608/2014г. на РС Бургас, потвърдена с решение № 227/18.11.2015г. по
ВНОХД № 879/2015г. на ОС Бургас, ведно със законната
лихва, считано от 18.11.2015г. до окончателното плащане, като за разликата над
нея – до пълния предявен размер от 4 000 лв., ОТХВЪРЛЯ иска – като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България да заплати на Г.К.К. сума-та 255
лв. – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчва-нето му на
страните.
Съдия:/п/ Калин
Кунчев
Вярно с оригинала : З.М.