Р Е Ш
Е Н И Е
№ 19
гр. Пловдив, 07.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на
секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница
Тухчиева въззивно гражданско дело № 1661 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба вх. № 40489/ 19.06.2019 г. от „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт П.Ч. против Решение № 2124 от
29.05.2019 г., постановено по гр.дело № 479 по описа за 2019 г. на РС- Пловдив,
XXII – ри граждански състав, с което е признато за
установено, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД дължи на „Морски Дюнер“
ЕООД, сумата от 475,63 лева, платена без основание от К. М. И. на
ответното дружество, представляваща допълнително начислена електроенергия като
корекция на сметка за периода 07.10.2016 г. до 05.01.2017 г., за която е
издадена фактура № **********/ 19.10.2018 г., което вземане е прехвърлено на
„Морски Дюнер“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземане от 14.11.2018 г, ведно със законната лихва считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 22.11.2018 г. до окончателното погасяване,
въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18567/2018 г. на ПРС, ХXI гр. с-в.
С обжалваното решение дружеството - жалбоподател е
осъдено да заплати сумата в размер на 325 лв. - разноски в заповедното
производство и сумата от 325 лв. - разноски в исковото производство.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения
за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Формулирано е искане за отмяна на същото и постановяване
на ново, с което да се отхвърли иска, предявен от „Морски дюнер“ ЕООД изцяло
като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски по делото, сторени в
двете инстанции. На основание чл. 78, ал.5 от ГПК е направено възражение за
прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар, поради което се иска
неговото намаляване до минималния размер, определен в Наредба № 1/ 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба, депозиран от адв. Т. - представляващ „Морски дюнер“ ЕООД, в който се излагат подробни съображения за
неоснователност на същата. Иска се да бъде оставена без уважение, съответно
обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло, като правилно,
законосъобразно и мотивирано.
Претендират се разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.5 от ГПК също е направено възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната
страна.
Настоящият въззивен състав след като прецени събраните
по делото доказателства, становищата на страните и наведените от тях
възражения, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона
срок от лице, имащо право на жалба срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо -
постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на
решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга
приложението на императивна материалноправна разпоредба, както и не се твърди
конкретно нарушение на процесуалните правила, обосноваващо служебно събиране на
доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните, съгласно
правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата
въззивни основания напълно споделя фактическите изводи на първоинстанционния
съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му. По
делото не се спори, а и във въззивната жалба не са наведени конкретни твърдения
за неправилно установени факт от страна на първостепенния съд, поради което и с
оглед разясненията в т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, въззивният съд не може да приеме различни от посочените факти.
Предвид изложеното спорът по настоящото дело се
съсредоточава върху правната страна, а именно изпълнени ли са изискванията на чл.
98а, ал. 2, т. 6, и чл. 104а, ал. 2, т. 5 във вр. чл. 83, ал.1 ЗЕ във вр. чл.
45, ал.1 /обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г./ във вр. чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ за
корекция на сметката на праводателката на ищцовото дружество.
Служебно известно е на съда, че с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., 5-членен състав се отменят ПИКЕЕ, приети с решение от 14.10.2013
г. на ДКЕВР поради нарушение на процедурата по приемането им, с изключение на разпоредбите на чл. 45-51
от ПИКЕЕ.
С решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, IV отделение са отменени и разпоредбите на чл. 48, 49,
50 и 51 от ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г, което решение е влязло в сила на 23.11.2018 г., след потвърждаването му с решение №
13691/08.11.2018 год. по адм. дело № 4785/2018 г. на ВАС, 5- членен състав.
Съгласно
чл.
195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизане в сила на съдебното решение. Следователно неговата отмяна поражда
своите правни последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време
на действието на съответните разпоредби до отмяната им и осъществените на
основание действащите правила корекционни процедури. Тъй като за периода от
приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна актът се счита за
законосъобразен и поражда валидни правни последици, е налице и основание за
осъществената от ответното дружество корекция на сметка на потребителя,
доколкото тези норми са действали към момента на проверката.
Във връзка с гореизложеното настоящият въззивен
състав счита, че след 16.11.2013 г. и
предвид законодателните изменения в ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. е
регламентирана допустимостта на едностранната корекция от страна на оператора
на количествата консумирана електрическа енергия при изрично предвидени
хипотези, а именно- при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.2 т. 6 и чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ свързано с изискването за предвиждане в общите условия на договорите
на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на
правила за измерване на количеството електрическа енергия. Създаването на ПИКЕЕ
и на ред за уведомяване, изрично регламентиран в общите условия на договорите с крайния потребител е вменено от законодателя изрично като
задължение на съответното електроразпределително дружество, а приемането на
предложените от енергийните предприятия правила е задължение на КЕВР. От
изложеното следва, че, за да е налице основание за начисление на корекционна
сметка е необходимо да се установи наличието в обективната действителност на
следните предпоставки: 1/ наличие на ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел. енергия; 2/ предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; 3/ Спазването на
правилата за измерване на количеството ел. енергия, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване.
Процесният период обхваща интервала от 07.10.2016 г.
до 05.01.2017 г., през който е действал ЗЕ с измененията и допълненията, в сила
от 17.07.2012 г., както и разпоредбите на ПИКЕЕ, поради което е налице законово
основание за извършване на едностранна корекция на сметка на потребител при
положителното установяване на гореизброените предпоставки.
Според разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ
общите условия на крайния снабдител следва да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ. В последно цитираната норма е предвидено наличието на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване, начините и местата за измерване, включително
реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа
до регистрираните от тези средства база данни.
Следва да се има предвид, че Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД представляват по своето правно естество договор.
Както вече бе посочено те трябва задължително да съдържат реда за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно правилата по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ/, което изискване дружеството- жалбоподател не е
изпълнило.
В разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ОУ е установено
задължение за уведомяване на потребителя в случаите на корекция на неговата
сметка, като е посочено, че продавачът изготвя справка за дължимите суми и в
седемдневен срок уведомява клиента за сумите, които последният дължи или ще му
бъдат възстановени със следващото плащане. В тази разпоредбата е установено
единствено задължение за уведомяване на потребителя, като не е посочен реда за
това.
В разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ОУ, е установено,
че "всякакви документи, включително съобщения, уведомления и други,
свързани с тези Общи условия, ще бъдат разменяни на адреса на ЕВН ЕС, посочен в
тези Общи условия, и на адреса на мястото на продажбата, или на адреса за
кореспонденция, посочен в заявлението за започване на продажбата, освен
съобщенията, уведомленията, предизвестията и другите документи, които
настоящите Общи условия предвиждат да бъдат правени чрез средствата за масова
информация". Според настоящия въззивен състав в посочените разпоредби не е
предвиден ред за уведомяване на клиента съгласно изискването на чл.
98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. В случая цитираните норми установяват ред за
уведомяване на клиента, но след вече осъществена корекционна процедура, а
именно- в седемдневен срок след изготвяне на справка за сумите, които клиентът
дължи, което не охранява в достатъчна степен правата на потребителите. Изискването
на посочените норми е да се предвиди
изричен ред за уведомяване на клиента за започнала, но неприключила корекционна
процедура, така че да се обезпечи възможността на потребителите да участват в
нея посредством уведомяването им за извършените при проверката констатации.
Предвид горното след
като ответникът не е доказал да е променил Общите си условия съобразно
изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, следва да се
приеме, че не е налице изпълнение на това законово задължение, предвидената в
закона процедура не е завършена, а правото на ответника да коригира сметките на
клиентите си не се е породило. В този смисъл са и изводите на предходната съдебна
инстанция.
Настоящият съдебен състав
изцяло се солидаризира и с изводите на районния съд, че недоказано е останало
спазването на процедурата, предвидена в чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ изискваща изпращане
на констативния протокол на клиента с обратна разписка преди извършването на
корекцията. Правилни са изводите на първостепенния съд и относно обстоятелството, че по делото
недоказано е останало кога точно е била извършена последната проверка на
процесния електромер, доколкото посоченото обстоятелство е пряко свързано с
периода на корекцията, чийто начален момент следва да бъде безспорно установен,
при наличието на твърдения за редовно ежемесечно отчитане. Правилно районният съд е посочил, че според
текста на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ винаги следва да се докаже защо и как е установен
този период, с оглед на което не се споделя релевираните с жалбата възражения в
тази насока.
На следващо място, в жалбата са изложени
съображения относно характера на отговорността по ПИКЕЕ и съответно липсата на
необходимост от доказване на виновно поведение от страна на клиентите на
доставчика. По отношение на възраженията на жалбоподателя в тази насока, макар
и да споделя същите, настоящият съдебен състав не дължи произнасяне, доколкото
видно от мотивите на атакувания съдебен акт посоченият въпрос не е обсъждан от
предходната съдебна инстанция, която е изследвала единствено дали са налице от
обективна страна предпоставките за едностранна корекция на сметката.
При това положение заплатената от праводателката на
ищцовото дружество сума от 475,63 лева, представляваща стойност на допълнително
начислено (след корекция на сметка) количество електроенергия за периода 07.10.2016г.
до 05.01.2017 г., за която е издадена фактура № **********/ 19.10.2018 г. за
обект, находящ се в град **********, е заплатена без основание (при начална
липса на основание) и подлежи на връщане. Доколкото не се оспорва наличността
на валиден договор за цесия и надлежно извършено уведомление от стария кредитор
до ответника за прехвърленото вземане, ищцовото дружество е легитимиран носител
на вземането.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора на въззиваемата страна на
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят направените в
настоящето производство разноски. С жалбата е направено възражение за
прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна,
като се моли, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК същото да бъде намалено до
минималния размер, определен от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид цената
на иска – 475,63 лева приложение следва да намери разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 1 от наредбата, която определя, че при интерес до 1000 лева,
възнаграждението за процесуално представителство е в размер на 300,00 лева.
Това е и размерът на претендираното от въззиваемата страна възнаграждение,
поради което не следва да бъде намалявано. Като доказателство за заплащане на
същото своевременно е представен договор за правна защита и съдействие от
25.10.2019 г. /л. 23/ и Списък на разноските по чл. 80 ГПК /л. 25/.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2124 от 29.05.2019 г., постановено по гр. дело
№ 479 по описа за 2019 г. на РС- Пловдив, XXII – ри граждански състав
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр. Пловдив и адрес на управление ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да заплати на „Морски дюнер“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 300,00 лв. -
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: