№ 782
гр. Шумен, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20243630101696 по описа за 2024 година
Производство по чл. 237 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от М. С. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 5, вх. 3, ет. 5, ап. 62, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски” № 125-2, ет. 5, офис 5-3, чрез адв.
Димитър Милев от АК – София срещу ответника „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „***“ /Литекс Тауър/ № 3,
ет. 10, представлявано от управителя Ирина Недкова Христова - Станкова.
Ищцата твърди, че на 07.08.2020 г. сключила с ответното дружество - „Неткредит“
ООД Договор за потребителски кредит № 202008070959400102, по силата на който й бил
предоставен потребителски кредит в размер на 500 лева. Посочената сума следвало да бъде
върната при ГПР 49.09% и лихвен процент 40.60%, а размерът на общата сума, която
следвало да върне била в размер на 555.33 лв. Дължимата по договора сума следвало да бъде
върната за срок от 1 година. Твърди, че съгласно клаузите на чл. 4, ал. 3 от Договора се
задължила кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция, като в чл. 6 било уговорено, че в
случай на неизпълнение на задължението си да предостави гаранция, дължала неустойка,
която следвало да заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Излага, че й
била начислена неустойка в общ размер па 425.40 лева, тъй като не била представила в срок
надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, която
неустойка следва да се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска по кредита и общата
сума, която следвало да върне била в размер на 980.73 лева.
Счита, че неустоичната клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение в Договор за потребителски кредит №
202008070959400102/07.08.2020 г., сключен с „Неткредит“ ООД, се явява нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.
19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Съща така счита, че част клаузите на договора,
касаещи дължимата неустойка противоречат на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗЗП, тъй
като е налице кумулиране на неустойката за забава с мораторна лихва, което е недопустимо,
както и нищожна на основание чл. 145, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата не е индивидуално
1
уговорена съобразно разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП. Моли да бъде прогласена
недействителността на клаузата, касаеща дължимата неустойка /чл. 6 от договора/ като
счита, че същата е нищожна поради противоречие със закона добрите нрави и заобикаляне
на закона. В този смисъл счита, че доколкото същите не могат да бъдат заместени от
повелителните разпоредби на закона и доколкото без тях ответната страна не би сключила
договора, то целия договор се явява недействителен. В исковата молба излага подробни
съображения и мотиви относно твърденията си. Ищцата твърди също, че с Решение №
277/26.04.2024 г. по описа на Районен съд – Шумен е постановено, че Договор за
потребителски кредит № 202008070959400102 е недействителен.
Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да осъди ответника
„Неткредит“ ООД, с ЕИК ********* да заплати на М. С. И., с ЕГН **********, сумата в
размер на 1 лева /частичен иск от 100 лв./, представляваща недължимо платена сума по
нищожен договор № 202008070959400102, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Моли да му бъдат
присъдени и всички, сторени по делото разноски.
В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща
упълномощен представител. С депозирана на 22.10.2024 г. молба от пълномощника на
ищцата - адв. Димитър Милев от Адвокатска колегия – София, прави искане за прекратяване
на съдебното дирене и постановяване на решение при условията на чл. 237 от ГПК, поради
признание на иска от страна на ответника.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран
писмен отговор. В отговора ответника заявява, че признава за основателен предявения иск и
на основание чл. 237 от ГПК моли съда да постанови решение при признание на иска, а по
отношение на разноските моли да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. В
отговора на исковата молба излага подробни съображения относно твърденията си. Правят
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание, представляващият ответника „Неткредит“ ООД, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С депозирана на 24.09.2024 г.
молба от пълномощника на ответника – мл. юрисконсулт Давидия Давидова, признава
изцяло обстоятелствата в исковата молба и прави искане за постановяване на решение при
условията на чл. 237 от ГПК, като представя платежно нареждане от 20.08.2024 г. за
заплащане на сумата в размер на 101.78 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска,
съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
В първото по делото заседание на 23.10.2024 г., съдът с определение е допуснал
постановяване на решение при признание на иска срещу ответника поради наличие, респ.
липса на следните предпоставки по чл. 237, ал. 1 и ал. 3 от ГПК:
– по чл. 237, ал. 1 от ГПК: ответникът признава иска. С определение № 1877 от
29.07.2024 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на ответника е указана
възможността да признае иска, както и последиците от посоченото процесуално действие.
Преди съдебно заседание с депозирана на 22.10.2024 г. молба, пълномощникът на ищцата
прави искане за постановяване на решение при признание на иска.
– по чл. 237, ал. 3 от ГПК: признатите права не противоречат на закона и добрите
нрави; признатите права са от категорията, с които ответникът може да се разпорежда.
Предвид гореизложеното, ОСНОВАВАЙКИ СЕ ИЗЦЯЛО НА ИЗВЪРШЕНОТО
ПРИЗНАНИЕ на исковата претенция от страна на ответната страна, съдът приема, че
предявения от М. С. И., ЕГН ********** срещу „Неткредит“ ООД, ЕИК ********* иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като ответникът „Неткредит“ ООД
2
следва да бъде осъден да заплати на М. С. И. сума в размер на 100 лева, представляваща
получена от „Неткредит“ ООД сума без основание, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Същевременно обаче се доказа по делото, а и ищцата, чрез пълномощника си по
делото прави признание на обстоятелството, че в хода на производството – на 20.08.2024 г.
ответникът платил претендираната сума – предмет на настоящото производство.
Ето защо, съобразявайки настъпилите факти след предявяване на претенцията,
намира, че същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, поради извършено от
„Неткредит“ ООД погасяване на задължението му чрез плащане.
Относно разноските:
Направено е искане за присъждане на разноски от ищцата, съгласно
представения списък, както следва: внесена държавна такса в общ размер - 50 лв. и
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на по 480 лв.
Ответника в отговора си възразяват, че с поведението си не са дали повод
за предявяване на настоящия иск, поради което не следва да заплащат разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. В конкретния случай безспорно е налице признание на иска. Съдът намира,
че липсва втората предпоставка за приложенето на чл. 78, ал. 2 от ГПК,
а именно ответника да не я дал повод за завеждане на
иска, доколкото трайната практика, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК приема,
че първата предпоставка липсва, когато сезирането на съда е условие
за упражняване на субективните права на ищеца /Определение № 500/16.07.2013 г. по ч. гр.
дело № 2326/2013 г. на І т. о. на ВКС и № 71/21.01.2014 г. по ч. гр. дело № 17/2014 г. на ІІІ г.
о. на ВКС/. В конкретния случай ищцата с депозирана на 05.07.2024 г. в ШРС исковата
молба е поискала ответното дружество да й заплати сумата в размер на 100 лв.,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор, като едва след образуване на
настоящото дело – с платежно нареждане от 20.08.2024 г., ответното дружество е заплатило
процесната сума ведно със законната лихва. Т. е. ответникът с поведението си е станал
причина за завеждането на настоящото производство. С оглед на това разпоредбата на чл.
78, ал. 2 от ГПК е неприложима, и ответника дължи заплащане на разноските на ищцата.
Наистина буквалният прочит на разпоредбата на чл. 78 от ГПК предполага
тълкуването, че във всички случаи на отхвърлен иск, ищецът няма право да получи
направените по делото разноски. Когато съдът прилага законовите разпоредби обаче следва
да се води не само от буквата на закона, но и от неговия дух. Идеята на целия текст на чл. 78
от ГПК е страната, която неоснователно с поведението си е довела до това другата страна да
направи разноски за водене на съдебен спор, да поеме отговорността за тези разноски.
Затова в случаите когато делото е образувано въз основа на виновно поведение на едната
страна, ако иска бъде отхвърлен само заради изпълнение в хода на процеса, то страната,
която виновно е причинила завеждането на делото, следва да понесе и отговорността за
разноските, независимо от обстоятелството, че решението е в нейна полза като краен
резултат. Това е основният смисъл на закона и друго тълкуване би представлявало твърде
буквалистичен подход към закона и би противоречало на неговия смисъл.
Доколкото обаче пълномощникът на ищцата се е съгласил да й окаже процесуална
защита при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ съобразно сключеният между нея и ответника по
Договор за правна защита и съдействие от 29.05.2024 г. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, на
адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Същевременно обаче според Решение от
25.01.2024 г. по дело – С – 438/22 на Съда на Европейския съюз /СЕС/, съдът не е обвързан
3
от минималните адвокатски възнаграждения при присъждането на разноски по делото,
съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, поради че това, че цитираната Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. нарушава забраната по член 101, параграф 1 от ДФЕС. Съдът, след преценка на
конкретната правна и фактическа сложност на настоящия имуществен спор, на вида и броя
на извършените процесуални действия, изразяващи се в подаване на искова молба по дело с
еднороден предмет с висящи пред ШРС многобройни такива и с броя на съдебните
заседания /едно/, отчитайки, че не се е явявал в съдебно заседание процесуален
представител на ищцата, определя адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Следователно на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ за иска в размер на 240 лева с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сума в размер на 50 лв., представляваща направените по делото разноски за
държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен,
ул. „***“ № 5, вх. 3, ет. 5, ап. 62, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Александър
Стамболийски” № 125-2, ет. 5, офис 5-3, чрез адв. Димитър Милев от АК – София срещу
„Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Изгрев“, ул. „***“ /Литекс Тауър/ № 3, ет. 10, представлявано от управителя Ирина Недкова
Христова – Станкова, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр.
чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за сумата 100 лв. /сто лева/, представляваща недължимо
платена сума по нищожен договор № 202008070959400102, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН,
поради извършено плащане.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК ********* да заплати на М. С. И., ЕГН
********** сумата от 50 /петдесет/ лв., представляваща направените от ищцата разноски за
държавна такса за водене на делото.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Димитър Милев“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, с адрес за
призоваване: гр. София, бул. “Александър Стамболийски” № 125-2, ет. 5, офис 5-3 сумата
от 240 лева с ДДС /двеста и четиридесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ в настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4