Р
Е Ш Е Н И Е
№ 129
гр. Разград, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 184 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 АПК
във вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за българските лични документи.
Постъпила е жалба от И. К. М., действаща като законен представител на малолетното
си дете И. М. М., против Заповед № УРИ 330з-1539 от 06.07.2021 г. на
директора на ОДМВР – Разград, с която е отказано издаване на паспорт на детето
И. М. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна като постановена при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби и в несъответствие с целта на закона, за което се излагат подробни
писмени съображения. Иска се заповедта да бъде отменена, а преписката да бъде
върната на административния орган със задължителни указания за правилното
приложение на закона.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Самуил
не представя социален доклад предвид факта, че детето и неговата майка са
напуснали Република България и пребивават във ФР Германия.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
В ОД на МВР – Разград е подадено
Заявление вх. № 10515 от 02.07.2021 г. за издаване на документ за самоличност
на български гражданин – паспорт на детето И.
М. М., родено на ******** г. Заявлението е подадено от майката на
детето И. К. М., платена е дължимата такса, приложено е
удостоверение за раждане на детето и е представена декларация за даване на
съгласие от бащата М. М. Ш. С последната той е декларирал, че дава
съгласието си дъщеря му И. М. М. да пътува в
чужбина, придружавана от майка си, както и майката да подаде заявление за
издаване на задграничен паспорт в компетентните органи в България, и да получи
издадения документ. Декларацията е от 08.12.2010 г., нотариално заверена на
10.12.2010 г. от нотариус с район на действие Берлин, ФРГермания.
Със заявлението И. К. М. е представила и декларация, заверена от нотариус Н. С. на 02.07.2021 г., че пълномощното на М. М. Ш. не е оттеглено, той не се е отказал от него, не е
настъпила смъртта му и не е поставен под запрещение.
С оспорената Заповед № УРИ 330з-1539 от
06.07.2021 г. на директора на ОД на МВР – Разград е отказано издаване на
паспорт на детето, тъй като представената декларация е била използвана при
предходно издаване на паспорт през 2010 г. и посоченото в декларацията от
02.07.2021 г. ЕГН не съответствало на името на детето.
По делото са представени копия от два задгранични
паспорта на И. М. М.: първият е бил издаден на 14.01.2011 г. с валидност
до 14.01.2016 г., а вторият е бил издаден на 01.09.2016 г. с валидност до 01.09.2021
г. Приложена е справка за пътуванията на детето, от която е видно, че през
периода 01.01.2011 г. – 10.08.2021 г. има регистрирани 7 излизания и 3 влизания
в РБългария.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице,
което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
В изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Правилника за издаване
на българските лични документи /ПИБЛД/ заявленията за издаване на паспорт се
подават в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) по
постоянен адрес. Оспореният административен акт е подписан от Б. Б. – началник
на отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР – Разград, на когото със Заповед № 330з-1529
от 02.07.2021 г. ВПД директор на ОДМВР – Разград е възложил да го замества за
времето от 05.07.2021 г. до 06.07.2021 г. Видно от Заповед № 8121кс-296 от
02.07.2021 г. директорът на ОДМВР – Разград е бил командирован в гр. София. Следователно, заповедта
е постановена от компетентен орган в условията на заместване.
Административният акт е в
установената форма и съдържа реквизитите, изискуеми от чл. 59, ал. 2 АПК.
При издаване на заповедта не
са били нарушени административнопроизводствените правила.
Но заповедта е материално
незаконосъобразна. Съгласно чл. 23, ал. 1 ПИБЛД заявлението за издаване на
паспорт на лица, ненавършили 14 години, се подава от техните родители или
настойници, които подписват заявлението. Съгласно ал. 3, пр. 1 при отсъствие на
родител подписът в заявлението се полага от лице, упълномощено от него с
нотариално заверено изрично пълномощно. Това условие е изпълнено. Майката на
детето е подписала заявлението след надлежно упълномощаване от бащата.
Упълномощаването е
едностранна правна сделка, която е уредена в чл. 36 – чл. 43 от Закона за
задълженията и договорите. Съгласно чл. 38, пр. 2
ЗЗД уълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът -
да се откаже от него. Съгласно чл. 39 ЗЗД обемът на представителната власт на
пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят
е изявил. В чл. 41 ЗЗД е указано, че пълномощието се прекратява с оттеглянето
му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на
пълномощника, или с поставянето им под запрещение. В случая не са налице
основания за прекратяване на пълномощието. То е валидно, не е ограничено със
срок и от съдържанието му не се установява да има еднократно действие. При това
то е годно да предостави власт на И.
К. М. да представлява
и бащата М. М. при издаване на
задграничен паспорт на малолетното им дете И.
М. М. Правната сила на същото пълномощно е била
зачетена от административния орган при издаване на втория паспорт на детето
през 2016 г. и няма причина в настоящото административно производство да се
счита за невалидно.
Що се касае до несъответствието на ЕГН
на детето, посочен в декларацията от 02.07.2021 г., следва да се отбележи, че
този недостатък е можело да бъде отстранен от административния орган по реда на
чл. 30, ал. 2 АПК. След като органът е приел заявлението и се е произнесъл по
него, той е признал неговата редовност и липсва съмнение относно самоличността
на детето.
Като не е съобразил действителния смисъл
на материалноправните разпоредби, ответникът е издал решението си в
противоречие с тях и то подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 АПК, а
преписката следва да бъде върната за ново произнасяне, при което да се изпълнят
дадените указания по тълкуване на закона.
Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК в полза на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените от нея разноски в общ
размер на 410 лв.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № УРИ 330з-1539 от 06.07.2021 г. на
директора на ОДМВР – Разград, с която е отказано издаване на паспорт на детето
И. М.
М.
ВРЪЩА преписката на директора на
ОДМВР – Разград за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на
закона.
ОСЪЖДА ОДМВР – Разград да заплати на И. К. М. за разноски по делото сумата 410 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.