№ 860
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично при закрити врати
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Райна Стефанова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело №
20221100900032 по описа за 2022 година
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ
Производството е образувано по молба вх. № 697/07.01.2022 година на
„М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. „******* чрез адв. Х.Х., САК, за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „А.С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „******* представлявано
заедно и поотделно от управителите К.И.П. и Е.И.О., поради настъпила
неплатежоспособност и в условия на евентуалност – свръхзадълженост на
дружеството.
Молителят твърди, че има изискуеми парични вземания към длъжника
по договори за аренда за наемна цена на земеделски земи, чиито собственик е
той понастоящем, описани подробно в уточнителната молба от 01.02.2022
година (стр.146 и сл., том I). Сочи, че първоначално арендните договори били
сключени с друг арендатор, когото молителят заместил в резултат на
придобиването на собствеността на земеделските земи съгласно чл.17, ал. 2
ЗАЗ.
Твърди, че общият размер на изискуемите арендни плащания, който
„А.С.“ ООД дължи на молителя по договорите за аренда, за стопанските
години в периода 2012 г. – 2021 г., индивидуализиран в молба от 01.02.2022
година за всеки от договорите и имотите, възлиза в общ размер на 10 979,04
лева (стр.150, том I). Сочи, че върху посочената сума е дължима и лихва за
забава в общ размер на 6598,34 лева.
Поддържа, че длъжникът е неплатежоспособен от края на финансовата
1
2020 година, тъй като е в невъзможност да изпълни посочените изискуеми
парични задължения за главница и лихва, произтичащи от търговска сделка.
Сочи за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2020 година.
Евентуално твърди, че длъжникът е свръхзадължен, тъй като имуществото му
не е достатъчно да покрие задълженията му.
Моли съда да обяви неплатежоспособността, евентуално
свръхзадължеността на „А.С.“ ООД, да определи начална дата на
неплатежоспособността на длъжника, да открие производство по
несъстоятелност, да наложи общ запор и възбрана върху имуществото на
длъжника и да определи дата на първото събрание на кредиторите.
Претендира разноски по делото.
Преждевременно (преди даване ход на сезиращата съда молба) „А.С.“
ООД чрез адв. В.Ч., АК- Враца е депозирал молба (стр. 141 и сл., том I), с
която изразява становище, че молбата по чл. 625 ТЗ на „М.Б.“ ЕООД е
неоснователна. Длъжникът твърди, че обслужва точно всички свои
задължения към кредиторите си, че не е получавал фактури за дължими
арендни вноски и не води счетоводни задължения към молителя, както и че не
е получавал уведомление за заместване по чл. 17, ал.3 ЗАЗ, няма неизпълнени
задължения по търговски сделки, не само към кредитора, но и към други
търговци, включително и публични задължения, подлежащи на принудително
изпълнение. Излага още, че договорите за аренда са гражданско-правни
сделки и поради тази причина настъпилото заместване на първоначалния
арендодател от приобретател – търговец на арендуван обект не превръща
сделката в търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Излага становище за
недопустимост на молбата. Дори и да се приеме, че делото е търговско, сочи
че молителят е станал страна по нея, по силата на заместване по закон, а не по
договор с длъжника и между тях не са възникнали договорни отношения.
Поддържа, че покрива всички изисквания за платежоспособност.
Моли производството по делото да бъде прекратено. Претендира
разноски.
След получаване на определението по чл. 140 ГПК, ведно с
първоначалната и уточнителната молба на „М.Б.“ ЕООД, длъжникът депозира
молба (стр.222 и сл., том I), с която прави възражение за частично погасяване
по давност на паричните претенции на молителя. Излага, че не са погасени по
давност само вземанията по два от договорите за аренда, за който поддържа,
че е налице пълно плащане, а именно: по договор № 8-4098/19.06.2014 г. за
сумата от 999,15 лева (главица и лихва за стопанските 2018/2019г. и
2019/2020 г.), която е напълно заплатена от длъжника на предходния
арендодател на 16.02.2017 година - преди уведомлението по чл.17, ал. 3 ЗАЗ,
както и по договор № 15/22.07.2015 г. за сумата от 1101,44 лева (главица и
лихва за стопанската 2020/2021г.), за която молителят е издал фактура №
4554/10.02.2022 година на стойност 1075,12 лева, платена от длъжника още
2
същия ден по банков път.
Предвид изложеното, счита че молителят няма качеството на кредитор
на „А.С.“ ООД.
По делото е депозирана молба по чл. 629, ал.4 ТЗ (стр.227, том I) от „Б.
АС“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. „******* чрез адв. Я.Н., САК, с искане за присъединяване на дружеството
като кредитор в производството по делото срещу „А.С.“ ООД. Твърди се, че
молителят има изискуеми парични вземания към длъжника по договори за
аренда 2-532-15.02.2011 година в размер на 1013,64 лева и № 3-2054 от
30.03.2012 година в размер на 210, 11 лева за наемна цена на земеделски земи,
чиито собственик е той понастоящем, описани подробно в молбата.
Твърди, че общият размер на изискуемите арендни плащания, който
„А.С.“ ООД му дължи по договорите за аренда, за стопанските години в
периода 2018 г. – 2019 г., индивидуализиран в молба за всеки от договорите и
имотите, възлиза в общ размер на 1223,74 лева, като върху посочената сума е
дължима и лихва за забава. Посочва, че тези вземания не са погасени, а
доколкото посочените задължения произтичат от неизпълнението на
търговски сделки по смисъла на чл. 608, ал.1, т. 1 ТЗ, поддържа, че длъжникът
е неплатежоспособен, тъй като е в невъзможност да изпълни изискуеми
парични задължения, породени от търговски сделки. Сочи за началната дата
на неплатежоспособността края на финансовата 2020 година - 31.12.2020
година.
Моли, да бъде постановено решение, с което съдът да обяви
неплатежоспособността на длъжника, да определи начална дата на
неплатежоспособността, да открие производство по несъстоятелност, да
назначи временен синдик на длъжника; да наложи общ запор и възбрана
върху имуществото на длъжника и да определи дата на първото събрание на
кредиторите на длъжника.
Претендира разноски.
С протоколно определение от 24.03.2022 година, по делото като страна -
присъединен кредитор в производството е конституиран „Б. АС“ ЕООД
(стр.2770, том IV).
По делото са събрани писмени доказателства. Изслушана и приета е
съдебна финансово-икономическа експертиза.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства и ги прецени отделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено от фактическа страна следното:
3
От служебно извършена справка в общодостъпния ТРРЮЛНЦ се
установява, че длъжникът е регистриран като капиталово търговско
дружество с ограничена отговорност и предмет на дейност, който включва
експлоатация на земеделски земи. От данните в регистъра се установява още,
че дружеството е подало ГФО за 2007 година – 2012 година, както и за 2015
година, 2016 година, 2018 година, като последният подаден ГФО е за 2019
година.
От приетите като писмени доказателства по делото нотариални актове и
договори за аренда (стр.9-стр.137, том I), се установява, че „М.Б.“ ЕООД е
придобил право на собственост върху земеделски имоти, отдадени под аренда
на „А.С.“ ООД от предишните им собственици.
От приетите като писмени доказателства по делото уведомителни писма,
ведно с обратни разписки (стр.15-16, л.72-73, стр.107-108, стр.115-116,
стр.124-125, том I) се установява, че „М.Б.“ ЕООД е уведомил арендатора
„А.С.“ ООД, че е закупил част от имотите, за които са сключени договори за
аренда, а именно: имот с площ 8.506 дка в село Габровница (отдадена по
договор № 7-761-11.02.2012), имоти с обща площ 25,679 дка в село Якимово
(отдадени по договор № 15-22.07.2015), имоти с обща площ 20.506 дка в село
Габровница (отдадени по договор № 4-3682-06.06.2012 и по договор №5-
2218-06.04.2012), имоти с обща площ 44.564 дка в село Габровница (отдадени
по договор № 6-762-13.02.2012), като поискало от длъжника заплащане на
дължимата арендна цена съответно за стопанските: 2016/2017 година,
2017/2018 година, 2014/2015 година и 2015/2016 година.
Видно от обратните разписки, уведомителните писма са връчени на
арендатора „А.С.“ ООД, съответно на 17.08.2016 година, 17.01.2018 година,
19.03.2015 година и на 25.02.2016 година
Не са ангажирани доказателства молителят да е уведомил арендатора за
настъпилата промяна в собствеността на земеделските имоти по останалите
договори за аренда.
Видно от представените от присъединения кредитор „Б. АС“ ЕООД
нотариални актове, договори за аренда и уведомителни писма, ведно с
обратни разписки към тях (стр.230-стр.257, том I), дружеството „Б. АС“
ЕООД е придобило право на собственост върху земеделски имоти в с.
Владимирово и с. Габровница, община Бойчиновци, област Монтана, които са
отдадени под аренда от предходните собственици на „А.С.“ ООД (по договор
№2-532-15.02,2011 и № 3-2054.30.03.2012), за която промяна присъединеният
кредитор е уведомил арендатора на 03.07.2019 година и на 03.12.2018 г., като
поискало заплащане на дължимата арендна цена за стопанските 2018/2019
година.
С молба от 25.05.2022 година кредиторът „Б. АС“ ЕООД сочи, че след
извършения превод на 18.04.2022 година от длъжника в размер на 979, 88
лева за стопанската 2018/2019 година остава задължение и по договори –
договор № 2-532-15.02.2011 за 2018/2019 година – 33, 76 лева и по договор №
4
302054-30.03.2012 година за 2018/2019 -210,11 лева, ведно с дължимата лихва
за забава в размер на 308, 15 лева/стр.2817/
Видно от постъпилата по делото справка от Отдел „Пътна полиция“ при
СДВР (стр.184-стр.186, том I), към 25.02.2022 година длъжникът „А.С.“ ООД
притежава 29 броя МПС-лети и товарни автомобили.
По делото е постъпила информация от НАП (стр.189 и сл., том I), от
която се установява, че по отношение на длъжника „А.С.“ ООД няма
започнало принудително изпълнение и не са наложени обезпечителни мерки
върху имуществото му по реда на ДОПК, не е извършвана ревизия с обхват от
2016 г. до момента, както и че дружеството е подало годишни данъчни
декларации за периода 2016 година - 2020 година, представени към молбата
на НАП.
В изпълнение на съдебното определение от 11.02.2022 година във връзка
с допуснатата СФИЕ, длъжникът „А.С.“ ООД е представил в ГФО за периода
2016 година – 2021 година, отчет за финансово състояние към 28.02.2022
година, документи за годишни инвентаризации на имуществото на длъжника
за периода 2016 година-2021 година, инвентаризационни описи и годишни
доклади за периода 2016 година – 2021 година, справка към 28,02.2022
година, фактура от 10.02.2021 година за наем на земеделска земя, разписка за
плащане на стойността по фактурата в размер на 1075,12 лева.
Видно от приетото като доказателство по делото (стр.2822, том IV) авизо
за издадено платежно нареждане (стр.2788, том IV), на 18.04.2022 година
длъжникът е заплатил в полза на молителя „Б. АС“ ЕООД сума в размер на
979,88 лева и основание рента 18/19, Владимирово, имот 25.71, 28.110, 43.80,
105.80, 124.50.144.13.
По делото са приложени и служебни справки от имотния регистър при
Агенция по вписванията, от които се установяват притежаваните от
дружеството недвижими имоти и вписани договори за аренда.
От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата СФИЕ
(стр.2789 и сл. том IV) се установява, че за периода 2019 година-2021 година
всички коефициенти на ликвидност на ответното дружество са в референтни
стойности. За финансовите 2016 година – 2021 година дружеството е успяло
да генерира продажби, с които да възстанови извършените разходи за
дейността си, като отчетеният резултат за целия посочен период е печалба.
През 2021 година приходите са се увеличили с 32 % спрямо предходната 2020
година, а балансовата печалба за 2021 година е с 2,2 пъти по-голяма от
печалбата за 2020 година и над 7 пъти по-голяма от печалбата за 2019 година.
В заключението е посочено, че за периода 2016 година – 31.12.2021
година съществуващите задължения са обезпечени с имуществото на
предприятието, като задлъжнялостта на „А.С.“ ООД за същия период е в
рамките на референтните стойности. Посочено е, че към 31.12.2016 г. –
31.12.2021 година общата балансова стойност на всички притежавани от
„А.С.“ ООД активи (дълготрайни и краткотрайни) са били достатъчни за
5
покриване на всички задължения на дружеството (текущи и нетекущи).
През целия изследван период 2016 година -2021 година дружеството
разполага с дълготрайни активи, в това число имоти, съоръжения,
оборудване, транспортни средства, като с най-голям относителен дял са
инвестициите. Към 31.12.2021 година, т.е. преди депозиране на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност (07.01.2022г.) дълготрайните
(нетекущи) активи са на стойност 12286 хил.лв., от които имоти, машини,
съоръжения и оборудване – 4587 хил.лв., транспортни средства - 269 хил.лв. и
инвестиции – 7430 хил.лв. Дружеството притежава и 75480 броя акции от
капитала на „К.Т.“ АД, закупени за сумата 5 868 хил.лв. Към 31.12. 2021
година е направена преоценка на инвестицията в размер на 631 хил. лв., като
през годината е получен дивидент от 444 хил.лв. Към 31.12.2021 година
балансовата стойност на инвестицията е 7 430 хил.лв.
Към 31.12.2021 г. краткотрайните (текущи) активи на дружеството са на
обща стойност 17971 хил.лв., в т.ч. парични средства в размер на 2 492
хил.лв., от които на каса 7 711,74 лв.
Към датата на изготвяне на заключението вещото лице е установило, че
през изследвания период 2016 година -2021 година „А.С.“ ООД има
краткосрочни задължения, които към 31.12.2016 година възлизат в общ
размер на 2421 хил. лв., а към 31.12.2021 година – 4372 хил. лв., в т.ч.
инвестиционни заеми 227 хил.лв., по банкови заеми, които заемат най-голям
дял от задълженията - 3520 хил.лв., търговски задължения 517 хил.лв. и други
задължения 58 хил.лв.
От заключението се установява (стр.2799, том IV), че в счетоводството
на „А.С.“ ООД не са осчетоводени задължения за арендни плащания и за
наемна цена описани в исковата молба в общ размер на 10 979,04 лева. От
страна на ответника е представено по делото платежен документ от
10.02.2022 година за сумата от 1075, 12 лева с основание наем на земеделска
земя 2020-2021 година по фактура 4554 от 10.02.2022 година, издадена от
„М.Б.“ ЕООД. Сочи се, че други плащания относно описаните задължения за
главница и лихви не е представена.
При вариант на включване в пасива на баланса на „А.С.“ ООД и на
неосчетоводените задължения към „М.Б.“ ЕООД в размер на 18 хил. лв.
(претендирана главница 10 979,04 лева и лихва 6598,34 лева), общият им
размер възлиза на 4390 хил. лв.
В о.с.з. вещото лице уточнява (стр.2808, том IV), че „А.С.“ ООД може да
заплати претендираните (неосчетоводени) вземания, без това да повлияе на
финансовия му резултат.
Видно от заключението, дълготрайните задължения (нетекущи) на „А.С.“
ООД към 31.12.2021 година възлиза на 511 хил.лв., в т.ч. задължения за
инвестиционен заем и лизинг - 418 хил.лв. и данъчни пасиви – 93 хил.лв.
След изчисление на разликата между активи (текущи и нетекущи) и пасиви
(текущи и нетекущи), вещото лице дава становище,че през целия изследван
6
период към 31.12.2016 година – 31.12.2021 година активите на „А.С.“ ООД са
били достатъчни за покриване на всички негови задълженията.
Заключението съдържа и стойностите на показателите за ликвидност
(обща, бърза, незабавна и абсолютна) при съобразяване краткосрочния
характер на задълженията към кредиторите. Коефициентът на обща
ликвидност, който отразява възможността на търговеца да посрещне
краткосрочните си задължения с краткотрайните активи, с които разполага,
към 31.12.2016 г. е 4.68, към 31.12.2017 г. е 2.21, към 31.12.2018 г. е 2.22, към
31.12.2019 г. е 2.70, към 31.12.2020 г. е 4.61 и към 31.12.2021 г. е 4.11, при
утвърдени в практиката референтни стойности от 1 до 3.
Коефициентът на бърза ликвидност, който отразява отношението между
краткотрайните активи, намалени със сумата на материалните запаси, спрямо
краткосрочни задължения, към 31.12.2016 г. е 2.60, към 31.12.2017 г. е 0.91,
към 31.12.2018 г. е 1.26, към 31.12.2019 г. е 1.63: към 31.12.2020 г. е 3.56 и към
31.12.2021 г. е 2.33, при утвърдена в практиката референтна стойности по-
голямо от 1.
Коефициентът на незабавна ликвидност, който отразява способността
на търговеца да покрива краткосрочните си задължения с наличните парични
средства и краткосрочни финансови активи: към 31.12.2016 г. е 0.33, към
31.12.2017 г. е 0.16, към 31.12.2018 г. е 0.37, към 31.12.2019 г. е 0.74, към
31.12.2020 г. е 1.47 и към 31.12.2021 г. е 0.57, при утвърдена в практиката
референтна стойности по-голямо от 0.4.
Коефициентът на абсолютна ликвидност, който отразява способността
на търговеца да покрива краткосрочните си задължения с
наличните парични средства към 31.12.2016 г. е 0.33, към 31.12.2017 г. е 0.16,
към 31.12.2018 г. е 0.37, към 31.12.2019 г. е 0.74, към 31.12.2020 г. е 1.47 и към
31.12.2021 г. е 0.57, при утвърдена в практиката референтна стойности по-
голямо от 0.2.
Вещото лице е изложило, че коефициентът на финансова автономност
„А.С.“ ООД, които характеризират степента на финансовата независимост на
дружеството от кредиторите и изчислен като съотношение между собствения
капитал и пасивите, е : към 31.12.2016 г. -2.60, към 31.12.2017 г. – 1.87, към
31.12.2018 г. -2.96, към 31.12.2019 г.-4.49, към 31.12.2020 г. -6.93 и към
31.12.2021 г.- 5.19, при утвърдена в практиката препоръчителна стойност от
0,33, дълг към собствен капитал 3:1.
Вещото лице е посочило, че коефициентът на задлъжнялост, който
показва степента на зависимост на предприятието от кредиторите му, е: към
31.12.2016 г. -0.38, към 31.12.2017 г. – 0.53, към 31.12.2018 г. -0.33, към
31.12.2019 г.-0.22, към 31.12.2020 г. -0.14 и към 31.12.2021 г.- 0.19, при
утвърдена в практиката обичайна стойност при добре функциониращи
предприятия между 0.25 и 0.5.
Въз основа на изследваните коефициентът, се установява, че за периода
7
2016 година – 2021 година задлъжнялостта на „А.С.“ ООД е в рамките на
референтните стойности, а съществуващите задължения са обезпечени с
имущество на предприятието.
Заключението съдържа и показателите за обръщаемост на
краткотрайните материални активи (КМА), които характеризират
ефективността на тяхното използване, като коефициентът на обръщаемост на
тези активи отчита броят на оборотите, които са извършени от материалните
запаси и е съотношение между нетните приходи от продажби и средната
наличност на материалните запаси. Вещото лице е посочило, че към
31.12.2016 г., 31.12.2017 г., 31.12.2018 г., 31.12.2019 г., 31.12.2020 г.
изчислените показатели на КМА сочат големи стойности на показателя
„времетраене на един оборот“, съответно малки стойности на показателя
„брой на обороти КМА“, които определят краткотрайните материални активи
като бавно ликвидни (стр.2796, том IV).
Вещото лице е посочило, че коефициентът на рентабилност на
приходите от продажби, който показва възвращаемостта на единица приход,
реализиран от дружеството при формиране на финансовия резултат, по
периоди е както е: към 31.12.2016 г.- 0.14; към 31.12.2017 г. – 0.18, 31.12.2018
г. – 0.08; към 31.12.2019 г. – 0.11; към 31.12.2020 г. – 0.30 и към 31.12.2021 г. –
0.50, като коефициентите на рентабилност към 31.12.2017 г., 31.12.2018 г.,
31.12.2019 г., 31.12.2020 г. и към 31.12.2021 г. имат положителна стойност.
Коефициентът на ефективност на приходите , който показва колко
разходи за извършени с един лев приход, са: към 31.12.2016 г.- 0.89,
31.12.2017 г. – 0.87, 31.12.2018 г. – 0.93, 31.12.2019 г. – 0.90, 31.12.2020 г. –
0.78 и към 31.12.2021 г. – 0.67
Коефициентът на ефективност на разходите, който показва колко
приходи са получени с един лева разход са: към 31.12.2016 г.- 1.11, 31.12.2017
г. – 1.13; към 31.12.2018 г. – 1.07; към 31.12.2019 г. – 1.10, към 31.12.2020 г. –
1.28 и към 31.12.2021 г. – 1.47.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Молбата на молителя и присъединения кредитор са подадени от
надлежни лица по чл. 625 ТЗ- кредитори на длъжник по търговски сделки по
смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ - сключени от длъжника в качеството му на
търговец и във връзка с предмета му на дейност.
Активната си процесуална легитимация двамата кредитори извеждат от
сключени и вписани в регистъра договори за аренда на земеделска земя,
предвиждащи при прехвърляне на правото на собственост върху земите,
предмет на договорите, арендодателят да бъде заместен в арендното
правоотношение от новия носител на правото на собственост.
Предвидено е, че арендаторът изпада в забава след 30-дни след
8
приключване на стопанската година.
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо
кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав, установен
в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: да е подадена молба от някое от лицата
по чл.625 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; да са
налице някои от предпоставките по чл.608, ал.1 от ТЗ - да е налице
неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории;
да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608,ал.1 от
ТЗ - невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и в
условията на евентуалност – свръхзадълженост по смисъла на чл.742 ТЗ,
както и затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да е
обективно и трайно.
От събраните по делото доказателства се установява, че до „А.С.“ ООД
са достигнали уведомления от „М.Б.“ ЕООД, за извършената промяна в
собствеността на земеделските имоти, предмет на част от договорите, по
които се претендират вземания - договор № 7-761-11.02.2012 за стопански
години 2013/2014 година; договор № 15-22.07.2015 за стопански години
2020/2021, договор № 4-3682.06.06.2012 г. за стопански години 2013/2014,
2015/2016, 2016/2017, договор №5-2218-06.04.2012 за стопански години
2013/2014 и договор № 6-762-13.02.2012 г.за стопански години 2015/2016 и
2016/2017 г.
По останалите договори липсват доказателства ответникът да е бил
уведомен за прехвърлянето. По аргумент от разпоредбата на чл.17, ал.3 ЗАЗ,
арендаторът дължи заплащане на арендната вноска на правоприемника от
момента на уведомлението за текущата година. За периода до уведомяването,
арендаторът дължи заплащане на вноската на страната по арендния договор,
т.е. на предходния собственик, но не и на неговия правоприемник. Затова и
облигационно задължение между настоящите страни може да възникне само
след уведомяване на арендатора за прехвърлянето, каквото в случая няма
данни да е сторено.
Основателно е възражението на длъжника за изтекла погасителна
давност за вземанията по част от договорите, с изкл. на договор №8-
4098/19.06.2014 г. и договор №15/22.07.2015 г., за който длъжникът изрично е
посочил, че не попадат в обхвата на възражението му за давност.
Съгласно договореното в раздел V от договорите арендно плащане се
дължи след приключване на стопанската година, но не по-късно от края на
календарната година, съответно 30 дни след приключване на стопанската
година.
Вземанията за арендни плащания се погасяват с кратката тригодишна
погасителна давност, по смисъла на чл.111, ал.1, б.“в“ ГПК, тъй като имат
периодичен характер и представляват повтарящи се еднородни задължения,
определени по основание и размер.
Съгласно депозираната молба от „М.Б.“ ЕООД от 01.02.2022 година,
вземането по договор 7-761-11.02.2012 година е станало изискуемо на
01.01.2017 година, вземането по договор № 15-22.07.2015 – на 01.11.2021
година, вземането по договор № 4-3682 от 06.06.2012 г.- съответно на
31.10.2014 година, 31.10.2016 година, 31.10.2017 година, вземането по
договор №5-2218-06.04.2012 година на 31.10.2014 година, вземането по
договор № 6-762-13.02.2012 година – на 01.01.2017 година.
Поради изложеното основателно се явява възражението на длъжника за
9
изтекла погасителна давност на вземанията на „М.Б.“ ЕООД с настъпила
изискуемост повече от три години назад от датата на молбата по чл.625 ТЗ –
07.01.2022 година, респ. преди 07.01.2019 година.
Видно от представената от молителя информация в табличен вид, най-
късния падеж за вземане по аренден договор е 30.10.2021 година (л.150, том
I).По този договор вземането за главница е погасено чрез плащане на
10.02.2022 година.
Независимо от горното, доколкото към датата на подаване на молбата
(07.01.2022 г.) „М.Б.“ ЕООД е имал изискуеми вземания за рента (главница и
лихва) по договор №15/22.07.2015 г., за които длъжникът е представил
документ за плащане, извършено след завеждане на молбата по чл.625 ТЗ,
които вземания произтичат и се отнасят до търговска сделка, то „М.Б.“
ЕООД е активно материалноправно легитимиран да иска откриване на
производство по несъстоятелност.
Присъединеният кредитор „Б. АС" ЕООД също е представил
доказателства, за наличието на изискуеми вземания спрямо длъжника,
произтичащи от два договора за аренда на земеделска земя № 2 -532-
15.02.2011 година и № 3-2054 от 30.03.2012 година, извършено прехвърляне
на собствеността върху арендуваните земеделски имоти след сключването на
договорите и уведомяване на арендатора за настъпилото заместване.
Задълженията за главница по договор 2-532 от 15.12.2011 година са заплатени
частично по банков път на 18.04.2022 година , след депозиране на молбата по
чл.629, ал.4 ТЗ от „Б. АС“ ЕООД.
Предвид неизплатените задължения за главница и законна лихва за забава от
длъжника, то присъединеният кредитор „Б. АС“ ЕООД притежава активна
процесуална легитимация по предявената молба.
Следва да се има предвид, че предмет на настоящото производство не е
съществуване на вземането на кредиторите, а състоянието на
неплатежоспособност и евентуално свръхзадълженост на ответника и
началната й дата, поради което няма пречка въпросът за дължимостта и
съществуването на вземанията да бъде преразгледан в друго производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 607а ТЗ материално-правни основания за
откриване на производство по несъстоятелност са: 1) неплатежоспособност на
длъжника, общото основание, което е приложимо спрямо всички видове
длъжници, и 2) свръхзадълженост на длъжника, което е специално основание,
приложимо спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64,
ал. 3 ТЗ.
В случая молителят се позовава и на двете основания за откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника, в условията на евентуалност.
Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1) парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2) публично-
правно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му
дейност, 3) задължение по частно държавно вземане, или 4) задължение за
изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието
"неплатежоспособност", като елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ,
според който молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на
длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Систематичното тълкуване на двете разпоредби са дали основание на
правната теория и съдебната практика да приемат, че неплатежоспособността
10
е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в
чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и
други реално ликвидни активи.
Длъжникът е стопански способен да изпълни изискуемите си парични
задължения тогава, когато е в състояние да осигури парични средства за
пълното им заплащане. В подобно икономическо състояние той се намира
или ако разполага с налични парични средства или ако разполага с такива
непарични активи, които могат в кратък срок да се преобразуват в парични
средства, достатъчни да покрият всички изискуеми задължения.
Само по себе си притежанието на имуществени активи от всякакъв
характер, дори на стойност надхвърляща размера на изискуемите парични
задължения, не е достатъчно да обуслови извод за платежоспособност на
длъжника. Релевантно е единствено притежанието на парични средства или
на реално ликвидни от икономическа гледна точка активи – такива, които
могат да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на
цена, близка до справедливата пазарна стойност (така Решение №
71/30.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 4254/2013 г., І т. о.).
По правило тези ликвидни активи следва да са такива, че тяхното
преобразуване (осребряване) да не води до нарушаване на статута на
длъжника като действащо предприятие, т. е. до преустановяване на
търговската му дейност, което пък би нарушило интересите на кредиторите с
още неизискуеми вземания. В практиката се приема за релевантни досежно
платежоспособността на длъжника само активите, които счетоводно се
класифицират като краткотрайни (текущи). Те от своя страна се подразделят
на четири групи – материални запаси (суровини и материали, незавършено
производство, стоки и готова продукция, предоставени аванси), краткосрочни
вземания (с падеж до 1 година), краткосрочни инвестиции (акции, облигации,
дялове и др. подобни, закупени със спекулативна цел – т. е. за препродажба) и
парични средства (в брой или по банкови сметки). Краткотрайните активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за
повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в стопанския
процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно
са източник на средствата за погасяване на краткосрочните, съответно
текущите, задължения при едно действащо предприятие. Едновременно с
това, формалното счетоводно класифициране на даден актив като краткотраен
не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на
платежоспособността на длъжника. Това е така, защото в редица случаи
начинът на осчетоводяване на един актив като краткотраен или дълготраен е
въпрос на счетоводната политика на предприятието и защото самото
осчетоводяване не всякога отразява реалността.
Независимо от счетоводното класифициране на даден актив като
краткотраен, същият е от значение за платежоспособността на длъжника
единствено ако реално съществува и ако е реално ликвиден в кратък срок.
Длъжникът е неплатежоспособен ако не притежава подобни краткотрайни и
реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми
парични задължения от вида на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Понятието за
неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ е правно, а не счетоводно, което
налага при преценката за наличието й да се изследват правните елементи от
неговия фактически състав, а част от тях е реалната имуществена
неспособност за генериране на парични средства за покриване на
изискуемите парични задължения, преценена въз основа на действително
ликвидните активи на длъжника.
За откриване на производство по несъстоятелност е необходимо
състоянието на неплатежоспособност да е налице към момента на устните
11
състезания по делото (в този смисъл Решение № 54/8.09.2014 г. на ВКС по т.
д. № 3035/2013 г., Решение № 216/29.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 448/2016 г.)
От събраните по делото доказателства се установи, че за целия изследван
период 2016 -2021 година коефициентът на обща ликвидност надвишава
значително референтният минимум от единица, което показва, че
краткотрайните активи са повече от краткосрочните задължения на „А.С.“
ООД и степента на риск предприятието да изпадне в невъзможност да
посрещне задължения си е малка. Коефициентът за бърза ликвидност
надвишава общоприетият в практиката референтна по- голямо от 1, което
показва, че бързоликвидните активи осигуряват покритие на краткосрочните
задължения. Коефициентът за незабавна ликвидност през 2016, 2017 и 2018
година не надвишават установената в практиката референтна стойност по-
голямо от 0.4, но през 2019, 2020 и 2021 година вече надвишава значително
стойността от 0.4, което означава, че с наличните си парични средства и
краткосрочните финансови активи дружеството може да покрива
краткосрочните си задължения.
Не на последно място коефициентът на абсолютна ликвидност, също
надвишава значително общо приетата минимална стойност от 0,2, което
показва, че ответникът може да изплати незабавно краткосрочните си
задължения с наличните парични средства. Показателите за обръщаемост на
краткотрайните материални активи показват, че за разглеждания период
2016-2021 година се наблюдава положителна тенденция на нарастване на броя
на оборотите, а положителните стойности на коефициентите за рентабилност
показват възвращаемост на капитала на длъжника.
„А.С.“ ООД е отчело печалба към 31.12.2021 година
в размер на 9477 хил.лв., 2,2 пъти по-голяма от печалбата за 2020 година и
над 7 пъти по-голяма от тази за 2019 година, т.е. печалбата на дружеството
преди завеждане на молбата многократно надвишава печалбата на същото в
предходните години. Вещото лице не е констатирало наличие на публични
задължения, или спрени плащания по търговски сделки.
За целия анализиран период коефициентът на финансова автономност
има стойност над единица, т.е. задълженията са обезпечени със собствен
капитал и дружеството не е зависимо от кредиторите си. Задлъжнялостта на
ответното дружество също е в рамките на референтните стойности за целия
изследван период
Гореизложеното обосновава извода, че към момента длъжникът „А.С.“
ООД е в стабилно финансово състояние и може да посреща текущите си
задължения, като това икономическо състояние има траен характер.
При тези съображение съдът намира, че длъжникът не е изпаднал в
състояние на обективна и трайна неплатежоспособност.
По отношение на поддържаното от молителя, в условията на
евентуалност основание за откриване на производството по несъстоятелност -
свърхзадълженост.
Длъжникът е капиталово дружество, поради което е допустимо искането
за откриване на производство по несъстоятелност на поддържаното
основание.
Съгласно чл.742, ал.1 ТЗ търговското дружество е свръхзадължено,
когато неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му
задължения. Свръхзадължеността е обективно икономическо състояние,
което е налице при невъзможност на търговеца да покрие паричните си
задължения с наличното си имущество.
Състоянието на свръхзадълженост е самостоятелно основание за
откриване на производство по несъстоятелност и цели да изпревари
12
неминуемо следващото от него състояние на неплатежоспособност, като
осигури на един по-ранен етап и поради това обективно по-благоприятна
възможност за справедливо удовлетворяване на всички кредитори или
оздравяване на търговеца. То се санкционира не предвид невъзможността на
търговеца да покрива изискуемите си парични задължения, а поради
невъзможността му да компенсира загуби с печалба от дейността си,
обусловено от съдържанието, структурата и ликвидността на активите му.
Ето защо, от значение за обективирането на състоянието
свръхзадълженост, макар и не само, е показателят „собствен капитал”,
участващ в коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост.
Стойностите на същите следва да се съобразят, както и промяната им в
рамките на целия изследван период, в аспект на обосноваването или
отричането на възможността за изпадане в неплатежоспособност в бъдещ
момент, тъй като зависимостта от привлечения, за сметка на собствения
капитал, би могло да се окаже обременително и рисково за търговеца именно
в дългосрочен план. Доколкото от значение е обективното, реално
икономическо състояние на търговеца, преценката за наличие на
свръхзадълженост не следва да се ограничава само до счетоводните данни за
стойността на актива и пасива, но е необходимо да се изследват
характеристиката на активите, тяхното действително съществуване,
реализируемост и реална пазарна (а не балансова ) стойност, обезпечаваща
интереса на кредиторите, характеристиката на пасива и реалната възможност
за противопоставяне на погасителни за задълженията на дружеството
основания, както и да се направи критична оценка на тенденциите в
икономическото развитие на търговеца, в обосноваване на извод, че
състоянието на свръхзадълженост е преодолимо без съществен риск за
интересите на кредиторите. Недоказаност на съществуването и/ или
ликвидността на съответен вид активи изключва съобразяването им при
формиране общата стойност на актива на търговското предприятие, за
преценка наличието на свръхзадълженост (така Решение № 152 от 13.07.2018
г. на ВКС по т.д.№ 2205/17 г., І т.о., ТК; Решение № 55 от 17.07.2019 г. на
ВКС по т. д. № 618/2018 г., I т. о., ТК) .
По делото се установи, че към 31.12.2021 година, преди подаване на
молбата за откриване на производството по несъстоятелност в счетоводните
баланси на длъжника са отразени дълготрайни материални
активи (имоти, машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и
инвестиции) на стойност 12286 хил. лв. Фактът на притежаване на недвижими
имоти и МПС от дружеството длъжник се потвърждава и наличните по
делото справките от АВ и СДВР.
В изследвания период дружеството разполага и с дългосрочни финансови
активи, както и със значителни краткотрайни активи, в т.ч. материални
запаси, които към 31.12.2021 година възлизат на 2944 хил.лв., вземания –
7727 хил.лв. и парични средства – 2492 хил.лв.
Анализът на данните за финансова автономност показва, че през целия
период 2016-2021 година коефициентът на финансова автономност на
длъжника надвишава значително приетата в практиката минимална
референтна стойност на този показател от 0,33, и е над единица, което
означава, че не е налице превишение на задълженията спрямо собствения
капитал, не е налице декапитализиран собствен капитал.
Коефициентът на задлъжнялост, който трябва да бъде най-много равен
или по-малък от единица, не надвишава тази референтна стойност, т.е. не е
налице е зависимост на търговеца от кредиторите за уреждане на
задълженията.
Следователно, към момента на подаване на молбата за откриване на
13
производство по несъстоятелност по отношение на „А.С.“ ООД не е налице
значително превишаване на задълженията на това дружество спрямо
имуществото му, а при установената структура на актива и нарастващата
печалба, несъмнено е налице достатъчна обезпеченост на кредиторите. Видно
от заключението на вещото лице общата балансова стойност на всички активи
на „А.С.“ ООД за целия изследван период са били достатъчни за покриване на
всички негови задължения.
Предвид тези съображения, съдът приема, че „А.С.“ ООД разполага с
имущество, за да покрие паричните си задължения, без опасност за
интересите на кредиторите, поради което не е налице и състояние на
свръхзадълженост по чл.742, ал.1 ТЗ, представляващо основание за откриване
на производство по несъстоятелност, съгласно чл.607а, ал.2 ТЗ.
При горните съображение, съдът намира, че по делото не е доказано
наличие на някое от поддържаните основания за откриване на производство
по несъстоятелност, поради което молбата на „М.Б.“ ЕООД, както и тази на
присъединения кредитор „Б. АС" ЕООД, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
По разноските
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
има ответникът. Молителят и присъединеният кредитор са направили
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът
претендира разноски в размер на 1800 лева с ДДС -адвокатско
възнаграждение, платено в брой съгласно договор за правна защита и
съдействие от 18.01.2022 година.
Предвид стадия на настоящото производство –разглеждане на молба за
откриване на производство по несъстоятелност, минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 960 лева с ДДС.
Предвид правната и фактическа сложност на делото и извършените от
пълномощника действия, възражението следва да бъде уважено като в тежест
на молителя и присъединения кредитор следва да се възложат направените
разноски от ответника в размер на 960 лева-адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.631 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „*******, с правно основание по чл.625
ТЗ вр. чл.607а, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. чл.608, ал.1, т.1 и чл.742, ал.1 ТЗ за
откриване производство по несъстоятелност по отношение на „А.С.“ ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул.
„******* поради настъпила неплатежоспособност и свръхзадълженост.
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Б. АС“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „*******, с правно основание чл.629,
ал.4 ТЗ във вр. с чл.625 ТЗ вр. чл.607а, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. чл.608, ал.1, т.1 за
откриване производство по несъстоятелност по отношение на „А.С.“ ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул.
„******* поради неплатежоспособност.
14
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „******* и „Б. АС“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „*******, да заплатят на
„А.С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-
н Средец, ул. „******* сумата от 960 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в 7-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15