№ 128
гр. Велико Търново, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Йордан Воденичаров
Владимир Страхилов
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20204100500980 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 39 от 26.03.2020 година по гр.д. № 834/2019 година РС – Свищов
признава за установено по отношение на Р. В. Д. и СТ. ВЛ. Н., че Г. Д. К. е собственик на
недвижим имот – УПИ с площ 866 кв.м., находящ се в с. Ц, община С., представляващ УПИ
*** от кв. **** по плана на селото, ведно с построената в него жилищна сграда,
представляваща – ПЪРВИ ЕТАЖ-СУТЕРЕН с площ 67,45 кв.м., състоящ се от кухня,
столова, стая, изба, баня-тоалетна и антре и ВТОРИ ЕТАЖ над сутерена с площ 67,45 кв.м.,
състоящ се от дневна, две спални, баня-тоалетна и антре, при граници: север, запад и юг
улица и изток – наследници на Б. Ц. Б.;
признава за установено по отношение на ЕМ. Д. ИВ. и АН. ВЛ. ИВ., че Г.Д. Г. е
собственик на недвижим имот УПИ с площ 866 кв.м., находящ се в с. Ц, община С.,
представляващ УПИ *** от кв. **** по плана на селото, ведно и построената в него
ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА ГРАДА с площ 180 кв.м., построена в западната част на
дворното място, при граници: север, запад и юг – улица, и изток наследници на Б. Ц. Б.;
и по отношение на Р. В. Д., СТ. ВЛ. Н. ЕМ. Д. ИВ. и АН. ВЛ. ИВ., че Г. Д. К. е
собственик на УПИ с площ 866 кв.м., находящ се в с. Ц, община С., представляващ УПИ ***
от кв. **** по плана на селото, ведно с построената в него жилищна сграда, съставляваща
ПЪРВИ ЕТАЖ-СУТЕРЕН с площ 67,45 кв.м., състоящ се от кухня, столова, стая, изба, баня-
тоалетна и антре и ВТОРИ ЕТАЖ над сутерена с площ 67,45 кв.м., състоящ се от дневна, две
1
спални, баня-тоалетна и антре, при граници: север, запад и юг улица и изток – наследници
на Б. Ц. Б. и построената в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА ГРАДА с площ 180 кв.м.,
построена в западната част на дворното място, при граници: север, запад и юг – улица, и
изток наследници на Б. Ц. Б.,
като на това основание е осъдил Р. В. Д. и СТ. ВЛ. Н. да предадат владението на
ползвания от тях имот - ПЪРВИ ЕТАЖ-СУТЕРЕН с площ 67,45 кв.м., състоящ се от кухня,
столова, стая, изба, баня-тоалетна и антре и ВТОРИ ЕТАЖ над сутерена с площ 67,45 кв.м.,
състоящ се от дневна, две спални, баня-тоалетна и антре, при граници: север, запад и юг
улица и изток – наследници на Б. Ц. Б. ; осъдил е и АН. ВЛ. ИВ. да предаде на Г. Д. К.
владението на УПИ с площ 866 кв.м., находящ се в с. Ц, община С., представляващ УПИ ***
от кв. **** по плана на селото, ведно с построената в него и и построената в него
ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА ГРАДА с площ 180 кв.м., построена в западната част на
дворното място, при граници: север, запад и юг – улица, и изток наследници на Б. Ц. Б., като
е отхвърлен иска в останалата му част за предаване владението на имота от ЕМ. Д. ИВ..
Тримата ответници - Р. В. Д., СТ. ВЛ. Н. и А.В. са осъдени да предадат владението на така
описания недвижим имот с построените в него две жилищни сгради на ищеца Г. Д. К., като
по отношение на ЕМ. Д. ИВ. искът за предаване на владението е отхвърлен.
Против решението е подадена въззивна жалба само от ответниците Р. В. Д. и СТ. ВЛ.
Н.. Излагат се оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението в частта м,у спрямо тях. Навеждат се доводи за това, че съдът не е отчел факта,
че Р.Д. не владее имота, а по отношение на С.Н. била изтекла придобивна давност. Правят
се оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи
се в това, че делото било разгледано в отсъствието на жалбоподателя Н., което всъщност е
било по уважителни причини, и тъй като не ползвал адвокатска защита, бил лишен от
възможността да защити правата си по делото по предявения против него иск. Предвид това
жалбоподателите отправят искане към въззивната инстанция да постанови решение, с което
да отмени това на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде върнато
делото на районния съд за ново разглеждане.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от ищеца Г. Д. К., чрез който се
оспорва същата като неоснователна. Взема становище за правилност на обжалваното
решение. Излагат се доводи, че съдът въз основа на обстоен и безпристрастен анализ на
всички доказателства по делото е достигнал до законосъобразни правни изводи относно
това, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот и че ответниците го владеят без
правно основание. Оспорва наведените с въззивната жалба възражения за допуснати от съда
нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението, както и твърденията
за изтекла придобивна давност в полза на СТ. ВЛ. Н.. Поддържа всички доводи и
съображения относно основателност на предявения иск, изложени в писмената защита.
Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение възизвната жалба като
неоснователна и потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Ответниците по жалбата ЕМ. Д. ИВ. и АН. ВЛ. ИВ. не са подавали писмен отговор
2
на възизвната жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция се явява само жалбоподателят С.Н..
Жалбоподателката Р.Д. не се явява. По искане на Н. са допустани и разпитани пред
въззивния съд двама свидетели – М. К. и Г. Г..
Ответникът по жалбата Г. Д. К. се явява лично и с адв. И.Т.. Оспорват жалбата,
поддържат писмения отговор на въззивната жалба. Представя писмена защита с подробни
аргументи относно неоснователно на въззивната жалба, основателност на предявения иск и
правилност и законосъобразност на решението в обжалваната му част. Моли съда жалбата
да бъде оставена без уважение, решението в обжалваната част потвърдено. Претендира
присъждане на разноските по делото пред тази инстанция.
Ответниците по жалбата ЕМ. Д. ИВ. и АН. ВЛ. ИВ. не се явяват и не вземат
становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доводите изложени от всяка една
от тях и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна
против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се
произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната
му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице
процесуални нарушения при неговото постановяване, което да обуславят недопустимост на
решението. Сочените във въззивната жалба допуснати нарушения на процесуалните правила
са свързани със събирането на доказателства и това може да бъде преодоляно в хода на
въззивното производство. Съдът допусна и разпита сочените от жалбоподателя свидетели,
съзирайки наличие на основанията на чл. 266, ал. 3 от ГПК – допуснати нарушения на
съдопроиздводствените правила при събирането на това доказателства пред първата
инстнация.
След като съдът приема, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които
да обосновават недопустимост на решението, то следва да се премине към разглеждане на
спора по същество.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Свищов е бил предявен от
ищеца Г. Д. К. против ответниците Р. В. Д., СТ. ВЛ. Н., ЕМ. Д. ИВ. и АН. ВЛ. ИВ. иск с
правно основание чл. 108 от ЗС, като претендира, че е собственик на описаната в исковата
молба недвижима вещ - недвижим имот - УПИ с площ 866 кв.м., находящ се в с. Ц, община
С., представляващ УПИ *** от кв. **** по плана на селото, ведно с построената в него
ПЪРВИ ЕТАЖ-СУТЕРЕН с площ 67,45 кв.м., състоящ се от кухня, столова, стая, изба, баня-
3
тоалетна и антре и ВТОРИ ЕТАЖ над сутерена с площ 67,45 кв.м., състоящ се от дневна, две
спални, баня-тоалетна и антре, при граници: север, запад и юг улица и изток – наследници
на Б. Ц. Б. и построената в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА ГРАДА с площ 180 кв.м.,
построена в западната част на дворното място, при граници: север, запад и юг – улица, и
изток наследници на Б. Ц. Б.. Основните твърдения на ищеца са, че е придобил правото на
собственост върху описания урегулиран поземлен имот ведно с построената в него сгради
на 27.12.196г. по силата на сключен с Р. Й. С. договор за покупко-продажба , за което бил
съставен нот. акт № ***, том ***, рег. № **** дело № *** от *** г. на нотариус Н. Г. , рег.
№ *** , рег. № *** на нотариалната камара и район на действие РС Свищов, вписан под акт
№ 119, том ДЕСЕТ, дело № 1881 вх. Рег. № 3774 от 27.12.2016г. по описа на АВ, имотен
регистър гр. Свищов. Този имот Р. С. била придобила като купувач на публична продан по
изп. дело № ***/*** година на ЧСИ В. Г., рег. №**** и район на действие ВТОС –
постановление за възлагане от 01.12.2014 г. Праводателката не могла да влезе в имота,
поради това, че той бил обитаван от ответниците. Подала молба до ЦСИ да бъде въведена
във владение, в резултат на което ответниците Р.Д. и С.Н. предявили иск за собственост, по
който било образувано г.д№ ****/****г., като ответник била Р. С.. Като трети лица
помагачи на страната на ответника били конституирани ответниците Е.И. и А.И..
Последните пък от своя страна продължили да владеят имота и двуетажната жилищна
сграда, построена в западната час. С решение искът на Н. и Д. бил отхвърлен.
Ответниците Р.Д. и С.Н. оспорват основателността на предявения по отношение на тях
иск. Позовават се на изтекла в тяхна полза придобилна давност – твърдят, че владеят имота
повече от 10 години неппрекъснато , спокойно , явно, несъмнено. Искът по отношение на Р.
В. бил неоснователен, тъй като повече от три месеца не живеела в имота.
Ответниците Е.И. и А.И., представлявани в първоинстанционното производство от адв.
Б.Г., оспорват основателността на исковете. Признават, че имота е бил тяхна собственост и
същия е бил възбранен , описан, изнесен и продаден на публична продан по изп. дело №
***/*** на ЧСИ диктор Г.. Признават че е бил придобил от Р. Й. С.. Не оспорват
твърденията на ищеца, че на 27.12.2016 година по силата на договор за покупко-продажба е
придобил правото на собственост върху този имот. Оспорват твърдението, че владеят имота
без правно основание. В хода на изпълнителното производство , след като процесния имот
бил описан и възбранен, за пазач на същия на основание чл. 470 от ГПК бил назначен
длъжника ЕМ. Д. ИВ.. Твърди, че до настоящия момент не бил освободен от тези му
задължения, независимо че имота бил продаден. Не спорят правото на собственост на
ищеца, не владеят имот и поради това искът спрямо тях бил неоснователен.
При горните твърдения първоинстанционният съд правилно е квалифицирал правния
спор и предявените от ищеца искове –по чл. 108 от ЗС.
Предмет на въззивната проверка пред Окръжен съд – Велико Търново е решението на
районния съд само в частта му, с която искът е уважен по отношение на отевтниците Р.Д. и
С.Н.. Именно те остават недоволни от решението. В хода на въззивната производство нови
факти не се твърдят, но съдът е разпитал двама свидетели, които още първоинстанционният
4
съд е допуснал, но не е разпитал, допускайки процесуално нарушение при разглеждане на
делото. В показанията си двамата свидетели М. К. и Г. Г. сочат, че познават С.Н. и съпругата
му Р.Д.. Че С. през 2005 година купил имот в село Царевец, някаква къща, която в
последствие ремонтирал. С. заживял в къщата през 2009г. Там е живяла и Р.Д., имала ателие
и рисувала. Св. Кръстев сочи, че С. му е споменавал за проблеми с имота. Самия свидетел
признава, че е давал показания във връзка с имота и по друго дело. Свидетелят Г. също сочи,
че познава С. и Р. откакто С. купил къща в с. Царевец. Лично свидетелят помагал на С. да
ремонтират и достроят къщата. Сочи, че С. и в момента живее в имота. Така събраните
гласни доказателства не опровергават установената в хода на първоинстнационното
производство фактическата обстановка, която е правилно и всестранно изяснена, като съдът
е съобразил всички събрани доказателства и е достигнал до правилни изводи относно
установените чрез тях факти.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената
от него фактическа обстановка, са правилни, което води до извод, че решението в
обжалваната му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Основните факти са следните:
Съгласно постановление за възлагане на недвижим имот от 01.12.2014 година по из.
Дело № *****/**** година процесният имот - УПИ с площ 866 кв.м., находящ се в с. Ц,
община С., представляващ УПИ *** от кв. **** по плана на селото, ведно с построената в
него 1. ЖИЛИЩНА СГРАДА, съставляваща:ПЪРВИ ЕТАЖ-СУТЕРЕН с площ 67,45 кв.м.,
състоящ се от кухня, столова, стая, изба, баня-тоалетна и антре и ВТОРИ ЕТАЖ над
сутерена с площ 67,45 кв.м., състоящ се от дневна, две спални, баня-тоалетна и антре, при
граници: север, запад и юг улица и изток – наследници на Б. Ц. Б. и 2. ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА ГРАДА с площ 180 кв.м., построена в западната част на дворното място, при
граници: север, запад и юг – улица, и изток наследници на Б. Ц. Б. е възложен в собственост
на Р. Й. С. като купувач на публична продан. Бивши собственици на този имот са
ответниците ЕМ. Д. ИВ. и АН. ВЛ. ИВ.. Постановлението е влязло в сила на 01.06.2015
година.
В хода на изпълнителното производство е бил предявен иск за собственост от
жалбоподателите по настоящото дело СТ. ВЛ. Н. и Р. В. Д. против Р. Й. С. чрез който се е
искало да бъде установено по отношение на Р. С., че са собственици на процесния
недвижим имот дворното място и ЖИЛИЩНА СГРАДА, съставляваща:ПЪРВИ ЕТАЖ-
СУТЕРЕН с площ 67,45 кв.м., състоящ се от кухня, столова, стая, изба, баня-тоалетна и
антре и ВТОРИ ЕТАЖ над сутерена с площ 67,45 кв.м., състоящ се от дневна, две спални,
баня-тоалетна и антре, на основание давностно владение. Образувано е гр.д. № ****/****
година по описа на РС – Свищов. Искът е отхвърлен като неоснователен с влязло в сила
решение на 23.02.2018 година, когато е постановено определение № 87 от 23.02.2018г. по
гр.д. № 3012/2017г. на ВКС, първо отделение, ГК, с което не е допуснато касационно
обжалване на решението на ОС-Велико Търново като втора инстанция по в.гр.д. №
468/954/2016г. В производството по това дело като трето лице помагач на страната на
5
ответника Р. С. са били конституирани и ответниците по настоящото дело ЕМ. Д. ИВ. и АН.
ВЛ. ИВ..
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****, том ****, рег. №
*****, дело № **** на нотариус Н. Г. , рег. № *** рег. № *** в район на действие РС
Свищов, на 27.12.2016 година ищецът /ответник по жалбата/ Г. Д. К. е купил от Р. Й. С.
описания по-горе недвижим имот с двете постройки в него. През лятото на 2019 година К.
посетил имота, заедно със свидетеля К. Г., но не можал да влезе, тъй като не разполагал с
ключ, а бившите собственици ги нямало.
Разпитан по реда на чл. 176 от ГПК жалбоподателят С.Н. признава, че ползва целия
имот и никой не го бил търсил, нито пък той е търсил ищеца, за да предаде владението
Както бе посочено по-горе в хода на въззивното производство са разпитани по искане
на жалбоподателя Н. двама свидетели, допуснати още от първата инстанция – М. К. и Г. Г..
Същите са били разпитвани като свидетели и по гр.д. № ****/****г. на РС Свищов. Двата
свидетели сочат, че Н. бил купил имота 2005г. и до сега го ползва, като е правил строежи,
довършване, почистване на двора.
Предвид горната фактическа обстановка, възприета и от двете инстанции, се налагат
следните равни изводи:
С оглед обстоятелството, че въззивна жалба против решението е подадена само от
С.Н. и Р.Д., съдът съгласно чл. 269, ал. 1 изречение второ от ГПК е ограничен само от
посоченото в жалбата. В този смисъл въз основа на установената фактическа обстановка,
въззивния съд приема, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС спрямо С.Н. и
Р.Д. е основателен и доказан.
По безспорен начин се установява, че ответникът по жалбата Г.К. – ищец по делото, е
придобил на основание договор за покупко-продажба, сключен с Р. С. в предвидената от
закона форма. Правото на собственост на праводателката му също е несъмнено – ***** и
придобила имота като купувач на публична продан от бившите собственици ЕМ. Д. ИВ.а и
АН. ВЛ. ИВ.. Категорично е установено и обстоятелството, че ответниците С.Н. и Р.Д.
владеят имота и то без правно основание. Неоснователно е наведеното от жалбоподателите
възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Този въпрос е вече разрешен с
влязло в сила решение по гр.д. № ****/**** година на РС Свищов. С това решение е
отхвърлен предявеният от жалбоподателите по настоящото дело иск с правно основание чл.
124, ал. 1 във връзка с чл. 498, ал. 2 от ГПК и отречено правото на собственост на Н. и Д.
спрямо Р. С.. Тона решение има обвързваща сила на основание чл. 298, ал. 2 от ГПК не само
между страните по гр.д. № ****/**** г. на РС Свищов, включително и по отношение на
участващите в производството като трети лица помагачи на страната на ***** –
ответниците ЕМ. Д. ИВ. и АН. ВЛ. ИВ., но и спрямо правоприемниците на страните. В
случая решението има действие между жалбоподателя в настоящото производство и
ответника по жалбата/ищец по делото/ Г.К., явяващ се частен правоприемник по отношение
на Р. Й. С.. Следователно въпросът относно изтекла в полза на жалбоподателите
6
придобивна давност не може да бъде пререшаван, освен ако той не се позовава на факти
настъпили след влизане в сила на решението по гр.д. № ****/****г.на РС Свищов. Датата
на влизане в сила на решението е 23.02.2018 година и към момента обективно не са изтекли
изискуемите по чл. 79 от ЗС 10 години, за да се приеме, че е осъществен фактическия състав
на придобивната давност.
Имайки предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за
уважаване на предявения от Г.К. против С.Н. и Р.Д. иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищецът К. е собственик на имота на основание възмездна сделка, която е породила своя
вещноправен прехвърлителен ефект, не владее имота. Установи се по безспорен начин, че
същия се владее от жалбоподателите С.Н. и Р.Д. и то без основание. Ето защо въззивната
жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 във
вр. чл. 273 от ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по
жалбата сумата от 1452,10 лв. , представляваща направените по делото разноски за пред
въззивната инстанция. По отношение на разноските пред първата инстанция вече е налице
произнасяне на съда, включително и по реда на чл. 248 от ГПК. С определение №
******/***** год. по гр.д. № ***/****г. РС Свищов е разгледал искането на ищеца по реда
на чл. 248 от ГПК и го е оставил без уважение. Това определение не е обжалвано и е влязло
в сила. Ето защо настоящата инстанция не намира, че е оправомощена да го ревизира.
Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК,
Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 39 от 26.03.2020 година, постановено по гр. дело №
834/2019 година по описа на Районен съд – СВИЩОВ в обжалваната му част.
Решението в останалата му част не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Р. В. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ****, ул. „П. Е.“ № ***, вх.
***, ет. ***, ап. *** и настоящ адрес с. Ц, община С., ул. „****", № **** и СТ. ВЛ. Н., ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Св., ул. „П. А.“ № ****, бл. *, вх.*, ап. * и настоящ адрес с.
Ц, община С., ул. „******“ № 48 ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. Д. К., ЕГН ********** от гр. *****,
ул. „******“ № 62 СУМАТА от 1452,10 лв. /хиляда четиристотин петдесет и два лева/,
направени по делото разноски за пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при условията на
чл. 280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8