№ 908
гр. Бургас, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Златомира М. Стефанова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20242100501448 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
4133/09.08.2024г. на КРС от Х. В. Й. с ЕГН ********** и И. А. Й. с ЕГН:
**********, двамата с постоянен адрес: гр. Б., ж.к.“И.“ бл. **, вх. *, ет. *,
ап.**, представлявани от адвокат Христо Илиев Минчев, съдебен адрес:
гр.Бургас, ул. “Македония” № 61-63, офис 1, против решение №
141/02.07.24г. по гр.д.№ 963/24г. по описа на КРС, с което съдът е отхвърлил
предявения иск против „Ролинг стоун“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление на ул.“Гурко“ №9, ет. 1 гр. Бургас,
представлявано управителя Чарлз Уитънхол Даниълс, за установяване
правото на собственост на въззивниците върху дворно място, с площ 550
кв.м., представляващо УПИ ХІ-30, кв.1 съгласно действащият дворищно-
регулационен на село /гара/ Завет, община Сунгурларе, при граници: от юг-
улица, от запад - УПИ Х-29, от изток - УПИ XІІ-31, ведно с изградените в
дворното място жилищна сграда със застроена площ от 49 кв.м., лятна
кухня със застроена площ 39 кв.м. и гараж със застроена площ от 25 кв.м.
Твърдят, че е неправилно. Оспорват възприетия от съда извод за
1
неоснователност, като се позовават на неправилно приложение на
разпоредбата на чл.79 ЗС. Поддържат, че са установили явно, спокойно и
необезпокоявано владение върху имота за период над 10 години, в резултат от
което го придобили по давност. Молят за отмяна на постановеното решение и
решаване на делото по същество в изложения смисъл. Нямат доказателствени
искания. Претендират разноски.
Въззиваемото „Ролинг стоун“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление на ул.“Гурко“ № 9, ет.1 гр.Бургас, представлявано
управителя Чарлз Уитънхол Даниълс, уведомено по реда на чл.50, ал.2 ГПК,
не изразява становище по въззивната жалба и не депозира отговор.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирани
лица, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност
инстанция, против акт, подлежащ на съдебен контрол и е допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред КРС е образувано по искова молба от Х. В. Й. и
И. А. Й. против „Ролинг Стоун“ ЕООД, гр.Бургас, с предявен установителен
иск за собственост върху дворно място, с площ от 550кв.м., представляващо
УПИ/ Х1-30, кв.1 съгласно действащият дворищно- регулационен на
село/гара/ Завет, община Сунгурларе, при граници: от юг-улица, от запад -
УПИ Х-29, от изток - УПИ XI1-31, ведно с изградените в дворното място
жилищна сграда със застроена площ от 49 кв.м., лятна кухня със
застроена площ 39 кв.м. и гараж със застроена площ от 25 кв.м.
Твърди се в исковата молба, че през 2007г. процесният имот е закупен
от ответното дружество, като непосредствено след закупуването е изоставен.
Като собственици на съседен и граничен с процесния имот, друг такъв имот,
двамата въззивници го завладели около година след това. Започнали да
обитават постройките, нанесли се в жилищната сграда и лятната кухня,
извършили ремонти и подобрения, монтирали ел.уреди и обзавеждане,
започнали да паркират автомобила си в гаража, да обработват двора, да канят
роднините си в имотите и т.н. Твърдят, че вече 15 години упражняват явно,
несмущавано и непрекъснато владение и са го придобили по давност. Ето
2
защо молят, след като съдът установи горните факти, да постанови решение, с
което приеме за установено по отношение на ответното дружество, че те са
собственици на имота. Ангажират доказателства.
Ответникът, уведомен по реда на чл.50, ал.2 ГПК не изразява
становище по иска и не сочи доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.79 ЗС, правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Характеристиките на давностното владение са
утвърдени теоретично и безпротиворечиво се приема, че освен непрекъснато,
владението, годно да направи лицето, упражняващо фактическа власт,
собственик на имот, следва да е явно, спокойно и необезпокоявано и с
намерението да се свои имота.
От събраните гласни доказателства се установи, че двамата въззивници
ползват процесния имот, понеже след закупуването му собственикът се
дезинтересирал от него. Както става ясно от свидетелските показания, след
като разбрал, че англичанинът не се интересува от имота, Х. (Й.) изчистил
двора, оправил покрива на къщата, понеже щял да падне и започнали заедно
със съпругата си да обработват двора. Също така поставили надуваем басейн
и през лятото го ползвали, като канели и гостите си там, децата играели в
двора, гостите паркирали колите си там. Постройката била малко
ремонтирана, като се твърди, че къщата „се обслужва“ от двамата въззивници,
от 2008-2009г., когато сменили дограмата, обзавели със стари мебели, печка и
легла.
Според св.Д. и св.Х.в ползва се дворът – там е поставен басейнът, там
се събират приятели, но освен св.К., другите свидетели не установяват да се
ползва къщата, т.е. да се обитава. В тази връзка съдът отбелязва, че св.Д. е
заявил, че макар и често да е посещавал имота – т.е. да е посещавал двора,
никога не е влизал в къщата и други роднини не са идвали в къщата да я
обитават.
При така установеното следва да се прецени дали държането на имота
като свой, може да направи владелците негови собственици, при безспорния
анимус за своене, демонстриран и чрез завеждане на исковата молба.
По този повод съдът се съобрази с наложената актуална съдебна
практика - Решение № 50094 от 21.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4321/2021 г.,
3
II г. о., ГК, приета при съобразяване с един от основните принципи на
давността, а именно – че тя не тече срещу лице, което не може да се защити.
Това становище е развито и в редица други актуални решения и определения
на ВКС, като за основен аргумент е посочено знанието на собственика за
намеренията на владелеца.
В заключение съдът приема, както е приел и КРС, че при положение,
че собственикът няма представа, че трето лице има собственически намерения
към неговия имот, не може да се направи обоснован извод за установено явно
владение, съответно – за придобиване на имота, след изтичане на 10 годишно
упражняване на фактическа власт.
Решението на КРС е правилно и съобразено със закона и установената
съдебна практика и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 141/02.07.24г. по гр.д.№ 963/24г. по
описа на КРС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4