Р
Е Ш Е Н И Е
№
178
гр. Разград, 15.11.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 208 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. във вр. с чл. 129, ал. 7 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ.
Постъпила е жалба от К. Д. Д. от гр. Р. против Акт за
прихващане или възстановяване № 15 от 02.08.2022 г., издаден от органи по
приходите в Община – Разград, отдел „Местни данъци и такси“, потвърден с
Решение № 1 от 26.08.2022 г. на кмета на Община – Разград, с който е отказано възстановяване
на платен данък за възмездно придобито МПС в размер на 1341,60 лв. В жалбата се
твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен и сумата на данъка е недължимо
платена, тъй като закупеният зърнокомбайн не е МПС. Иска се актът да бъде
отменен с присъждане на разноските по делото.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и поддържа доводите си по решението, с което е потвърден
оспореният АПВ.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
С договор за покупко-продажба на
земеделска и горска техника от 01.07.2022 г. жалбоподателят е закупил зърнокомбайн,
марка John Deere, модел W650,
рег. № ******, рама № 1Z0W650АСВН088442 и двигател №RG6090L091476. Договорът е с нотариална заверка на
подписите рег. № 5684 от 01.07.2022 г. на помощник нотариус по заместване на
нотариус рег. № 578 на Нотариалната камара. В договора е отразено, че при
сключването му са представени свидетелство за регистрация М 0006819 на КТИ – София и полица Гражданска
отговорност.
На 01.07.2022 г. жалбоподателят е внесъл
по сметка на Община – Разград данък за възмездно придобиване на МПС в размер на
1341,60 лв.
На 18.07.2022 г. е депозирал в Община -
Разград искане вх. № 94-00-828 от 18.07.2022 г. да му бъде възстановена
внесената сума като недължимо платена, тъй като съгласно чл. 44, ал. 1 ЗМДТ
обект на облагане са моторните превозни средства, а зърнокомбайнът е самоходна
техника за земеделско стопанство.
С Резолюция № 15/19.07.2022 г.
началникът на отдел „Местни данъци и такси“ е възложил проверка за
установяването на недължимо събрана и платена сума.
С оспорения Акт за прихващане или
възстановяване № 15 от 02.08.2022 г. искането за възстановяване на данъка е
оставено без уважение. Органите по приходите са приели, че зърнокомбайнът е
моторно превозно средство, тъй като покрива критериите за такова по § 6, т. 10,
т. 11 и т. 16 от ДР на ЗДвП и като придобито по възмезден начин е обект на
облагане по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ.
Актът е бил обжалван по административен
ред пред кмета на Община – Разград, който го е потвърдил с оспореното пред съда
Решение № 1 от 26.08.2022 г., по съображения, аналогични на изложените от
органите по приходите.
Решението е било получено от
жалбоподателя на 02.09.2022 г., а жалбата срещу него е подадена на 14.09.2022 г.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна
страна, в срока по чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол след задължителното му оспорване по административен
ред.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
В съответствие с чл. 168 АПК съдът осъществи
контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК.
Оспореният АПВ е издаден от компетентен
орган. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането
на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по
реда на ДОПК, които съгласно ал. 3 имат правата и задълженията на органи по
приходите. Съгласно чл. 4, ал. 4 ЗМДТ служителите по ал. 3 се определят със
заповед на кмета на общината. Актът е издаден от служители от отдел „Местни
данъци и такси“ в Община – Разград с права и задължения на органи по приходите,
определени с приложената по делото Заповед № 44/14.01.2021 г., изменена със
Заповед № 752 от 04.06.2022 г. на кмета на Община – Разград. АПВ е бил оспорен
по реда на чл. 152 ДОПК пред кмета на Община – Разград, който по силата на чл.
4, ал. 5 ЗМДТ има правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК.
Актът е постановен в надлежната форма, има изискуемото от чл. 59, ал. 2 АПК
съдържание и при издаването му не са нарушени административнопроизводствените
правила. Жалбоподателят не сочи процесуални нарушения и при служебната проверка
съдът не констатира да са допуснати такива. Искането на жалбоподателя е било разгледано,
извършена е проверката по чл. 129, ал. 2, т. 2 ДОПК и АПВ е издаден в срока по
чл. 129, ал. 3 ДОПК.
Но оспореният АПВ противоречи на
материалноправните разпоредби. Административният орган е анализирал относимите
норми, но ги е изтълкувал и приложил неправилно.
В чл. 44, ал. 1 ЗМДТ е установено, че обект
на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите
имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства,
придобити по възмезден начин.
Спорът по делото е дали закупеният от
жалбоподателя зърнокомбайн е моторно превозно средство. Понятието МПС не е
определено в ЗМДТ. Съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Празнотата в ЗМДТ се преодолява чрез прилагане по аналогия на
разпоредбите на ЗДвП.
Съгласно § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП „ Пътно
превозно средство“ е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за
превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват
трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.
Съгласно § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП „Моторно
превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за
придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните
електрически превозни средства.
Съгласно § 6, т. 16 от ДР на ЗДвП „Самоходна
машина“ е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични
дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива
са: електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по
смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и
контрол на земеделската и горската техника и др.
В § 1, т. 12 от ДР на ЗРКЗГТ е посочено,
че „Самоходна техника“ са: а) колесни трактори; б) верижни трактори; в)
специализирани самоходни машини; г) всякакъв друг вид самоходни машини за
земеделското и горското стопанство.
Съдът отчита, че самоходните машини не
се използват за превоз на хора и/или товари. Те са снабдени с двигател за
придвижване, за да могат да извършват специфичната работа, за която са
предназначени. Движението им по пътищата е изключение, както сочи разпоредбата
на чл. 140, ал. 7 ЗДвП. Съгласно чл. 10д от Закона за пътищата самоходната техника
е освободена от винетна и тол такси.
По силата на § 6, т. 10, изр. 2 от ДР на
ЗДвП самоходните машини се приравняват към ППС само когато се придвижват по
пътищата. Това означава, че са подчинени на режима по ЗДвП по отношение на
правилата за движение, изискванията към превозните средства, изискванията за
правоспособност на водачите, правата и задълженията им като участници в
движението. По отношение на данъчното облагане обаче е приложим специалният
ЗМДТ, а той не съдържа разпоредба, която да приравнява самоходната техника на
моторно превозно средство.
С оглед на горното съдът приема, че закупеният
от жалбоподателя зърнокомбайн е самоходна машина за земеделското стопанство, предназначена
за събиране на реколта от зърно, която не е моторно превозно средство и не се
облага с данък при придобиване на имущество по възмезден начин съгласно чл. 44,
ал. 1 ЗМДТ. Като е приел противното, административният орган е разширил
предметния обхват по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ, а разширително тълкуване на данъчна
норма е недопустимо.
Ответникът се позовава на Решение № 30
от 11.04.2017 г. по адм. дело № 61/2017 г. по описа на АдмС – Шумен и Решение №
3762 от 8.06.2022 г. по адм. дело № 9098 по описа на АдмС - София-град, в
които е прието, че самоходната техника е МПС. Но в обратния смисъл съществува и
друга съдебна практика, примерно Решение № 1940 от 6.12.2013 г. на СГС по т. д.
№ 704/2013 г. Тези актове нямат обвързваща правна сила. Съгласно чл.
130, ал. 2 ЗСВ задължителни за органите на съдебната власт са само тълкувателните
решения и тълкувателните постановления.
Неоснователен е доводът на ответника, че
след като е заплатена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, то зърнокомбайнът е МПС. Съгласно чл. 481, ал. 1 от Кодекса за
застраховането за целите на задължителното застраховане моторно превозно средство е всяко превозно
средство за движение по суша, задвижвано със собствен двигател, както и самоходната
техника по ЗРКЗГТ. Това е още един аргумент, че самоходната техника не е МПС,
но за целите на конкретен закон се смята за такова, което изрично следва да е
предвидено в съответния закон.
Така например, за целите на ЗДДС в § 1,
т. 49 от ДР на ЗДДС е определено понятието „Превозни средства по чл. 23“, като
в изр. 2, б. „е“ е посочено, че превозни средства са и земеделски трактори и
друга самоходна земеделска и горска техника. Друг пример е § 1, т. 40 от ДР на
ЗКПО, съгласно който по смисъла на този закон „Превозни средства“ са тези,
посочени в глава втора, раздел четвърти от Закона за местните данъци и такси,
независимо дали са вписани в регистър, воден съгласно българското
законодателство. Препратката е към разпоредбите на чл. 52 – чл. 61 ЗМДТ, в
които са изброени обектите на облагане с данък върху превозните средства и в
отделна разпоредба – чл. 55, ал. 11 ЗМДТ е предвидена дължимост на данък за
самоходните машини, чийто размер се определя от общинския съвет с наредбата по
чл. 1, ал. 2 от 25 до 75 лв. Но няма аналогична разпоредба относно данъка при
придобиване на имущество по възмезден начин.
Предвид горното оспореният АПВ е
постановен при неправилно приложение на материалния закон и подлежи на отмяна
на основание чл. 146, т. 4 АПК, а преписката следва да се върне на административния
орган за ново произнасяне, при което да се съобразят дадените указания по
тълкуване на закона.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има
право на разноски, които са своевременно заявени и доказани в размер на 350 лв.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за
прихващане или възстановяване № 15/02.08.2022 г., издаден от органи по
приходите в Община – Разград, отдел „Местни данъци и такси“, потвърден с
Решение № 1 от 26.08.2022 г. на кмета на Община – Разград.
ВРЪЩА преписката на органите по
приходите в Община – Разград за ново произнасяне при спазване на дадените
указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Община – Разград
да заплати на К. Д. Д. за разноски по
делото сумата 350 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.