№ 2927
гр. Варна , 18.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502024 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Артвижън“ ЕООД срещу Решение №
261641 от 17.05.2021г. по гр.д. № 6695/2020г. по описа на ВРС, ХXХIХ-ти състав, с което на
основание чл. 59 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивника срещу
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* иск за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 2395.06 лева, представляваща обезщетение за ползването без основание
на собствения на ищеца недвижим имот, представляващ сграда – трафопост, с площ от 7.74
кв.м. с трансформатор 253.74 КВ, находящ се в ПИ № 2063, кв. 80 по действащия план на гр.
Аксаково, обл. Варна, с административен адрес: гр. Аксаково, обл. Варна, ул. „Георги
Петлешев“ № 1, в периода от 01.09.2019г. до 29.02.2020г., ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.06.2020г. до
окончателното плащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост на решението. Съдържа доводи, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от Закона за
електростопанството /1948-1975г. и 1075-1999г./. към процесната сграда – трафопост, която
не съставлява нито съоръжение, нито електрическа уредба или мрежа за пренос и
разпространение на ел. енергия по смисъла на тези законови разпоредби. Установено е по
делото, че процесната сграда – трафопост е вписана като дълготраен материален актив в
активите на „Артвижън“ ЕООД. Няма спор по делото, че освен описания трафопост в
дворното място, собственост на ищеца се намира още един трафопост, долепен до
процесния, който е с площ от 24 кв.м. и който до края на м. април 2019г. се е поддържал от
1
„ЕРП Север“ АД. Представената справка от ответника не установява в баланса му да е
записана именно процесната сграда, а не съседния трафопост с площ от 24 кв.м. До м. април
2019г. процесният трафопост с площ от 7 кв.м. не е бил ползван от ответното дружество, но
вероятно поради объркване в диспечерските наименования, ответникът е приел, че
предложението за изкупуване на трафопоста – собственост на ищеца, касае трафопоста с
площ от 24 кв.м., когато започнало прехвърляне на абонатите на ответника от т.нар. „голям
трафопост“ към по-малкия, който е собствен на въззивника. Последното следва от мотивите
на решението по гр.д. № 3983/2009г., както и от приетото по това дело заключение на СТЕ.
От същите, както и от всички събрани по настоящото дело доказателства се установява, че
„селският трафопост“ /процесният с площ 7 кв.м./ е с диспечерско наименование ТП 12
Аксаково и същият е строен през 1957г., а изграденият нов трафопост с диспечерско
наименование ТП 12 Червена звезда, с площ от 24 кв.м. е изграден през 1973г. В цитирана
съдебна практика се приема, че енергийното предприятие дължи обезщетение на
собственика на трафопоста /съвкупност от сграда и съоръжение/ за предоставения му
достъп. По делото не е установено ответното дружество да е собственик на процесния обект
на основание изкупуване, като ползването му във връзка с поддържане на ел. съоръженията
в него, не го прави собственик. Неправилен и в противоречие с § 4, ал. 1 от ЗЕ е правният
извод на ВРС, че трофопостовете са изключени от гражданския оборот. Установено е в тази
връзка, че трафопост, заедно с масивна постройка – валцова мелница и дворно място, в
което те се намират са реституирани по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ на наследниците на
собствениците на този имот, като отношенията между собственика и енергийното
дружество при липса на договор следва да се уредят по правилата на неоснователното
обогатяване и спазване на принципа, че собственикът има право да получи възнаграждение
за ползване на собствената му вещ. В този смисъл моли за ревизиране на обжалваното
решение.
В отговор на жалбата „Електроразпределение Север“ АД оспорва доводите в нея и
поддържа други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението. Сочи,
че ищецът не е собственик на процесния трафопост, доколкото съгласно чл. 2, ал. 1 от
Закона за електростопанството същия е държавна собственост. Съгласно императивните
разпоредби на закона ел. уредби, които обслужват повече от едни потребител, не могат да
бъдат частна собственост и като такива са изключени от гражданския оборот. Те са останали
държавна собственост и неправилно апортирани като ДМА в капитала на кооперация.
Енергийните обекти по ЗЕЕЕ и ЗЕ следва да са собственост на юридически лица,
лицензирани да извършват дейности в енергетиката. Така, съгласно § 67, ал. 9 от ПЗР на
ЗЕЕЕ /отм./, респ. § 4, ал. 11 от ПЗР на ЗЕ, енергийните обекти не се включват в предмет на
сделки, ако чрез тях се снабдява енергия повече от един потребител, какъвто несъмнено е
настоящият случай. Тези обекти следва да бъдат прехвърлени на енергийното предприятие
по предвидения за това ред, ако вече не са в негова собственост. Установено е по делото, че
съгласно извадка от инвентарна книга на ЕРП Север, като собствен на дружеството актив е
2
заведен именно по-малкият от двата трафопоста с диспечерско наименование ТП 12
Аксаково, ведно със земята, сградата и кабел средно напрежение. В този смисъл е правилен
изводът, че след като ищецът не е собственик на спорния трафопост, то същият не би могъл
да се обедни от ползването от ЕРП Север на сградата и разположените в нея съоръжения.
Отправил искане в тази връзка обжалваното решение като правилно да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирани са от активно легитимирана страна по делото,
имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 04.10.2021г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3